Гъбено велуте

/Mushroom Velouté/

Не е нещо невиждано, но ви уверявам, че е толкова вкусно, че опитате ли го, няма да можете да спрете да кусате, докато не си изпразните купичката!

Да си призная, много рядко поглеждам към кулинарните, телевизионни предавания. В последната година я има два-три пъти, я не. Но за сметка на това моят мъж редовно прещраква на тези канали. Гледа и преглъща. Не, че е умрял от глад, не че не му готвя разнообразна храна, но все там му е очето. Както в хранителните магазини, все около месарският щанд се върти. Боже мой, мисля си, този човек как може да е все гладен?! Казват, че това било страст. Може, но за мен все още е неразбираемо, дори и да се водя кулинарен блогър. Та преди няколко вечери пак го засичам пред телевизора, в компанията на Жак Пепен. Тъкмо бях приключила с последните задължения за деня и буквално се проснах на дивана до него. Мълча си, гледам в екрана, но умът ми блуждае някъде, докато не ме сепна репликата: Ето го, и той като теб и Йоли, пак хвана пасатора! (Йоли, ако четеш, знай, шега е това - никой не ползва повече от теб този уред. „Всичко с пасатора готвиш“ :) ). А Жак Пепен правеше някаква гъбена супа, в която сложи и дафинов лист. Хм, не бях се сещала до сега да сложа и аз. В други супи, в някои ястия – да, но точно в гъбена супа не. Загледах се нататък какви ще ги свърши, но ми звънна телефона. Когато приключих разговора, дядо Пепен сервираше крем супа. А милото, понеже не е любител на пасирани супи я нарече „валат“. Веднага ми светна – велуте с гъби е било. И като ми влезе в ума, та ей я днес у дома за обяд. Не съм търсила рецептата на Жак Пепен, но сложих дафинов лист. Много ми допадна вкусът ѝ с него. И противно на правилото да се ползва течна, готварска сметана, аз ползвах заквасена. Страхотна гъбена крем супа, но някак по-различна, по-мека и с един деликатен вкус. Ако изчакам да изври всичката течност и смеся с гъстата, квасена сметана, ще се получи страхотен пастет. Ето още една идея!
Та, супата.

Продукти

/за 3 порции/

3 с.л. олио

40 гр. масло

1 малка глава лук

1 скилидка чесън

1 с.л. брашно, равна

10 - 15 пресни гъбки, според едрината им (ползвах кафявите, кралски печурки)

3 средни картофа

1 връхче от клонче розмарин или свежа мащерка (по желание)

1 дафинов лист (не много голям)

1 ч.л. сол ( или на вкус)

½ ч.л. прясно смлян черен пипер (или на вкус)

100 мл. вино розе

3 пълни с.л. с връх заквасена сметана (или на вкус)

за гарниране
шепа запечени и нарязани орехови ядки

Приготвяне

Поставяме малка тенджерка на среден огън, наливаме зехтина и добавяме маслото. Когато се стопи, прибавяме почистения и нарязан на тънки шайби лук и пресованата скилидка чесън. Бъркаме с дървена лъжица, докато се карамелизират, след което ги поръсваме с брашното и запържваме при непрекъснато бъркане не повече от минута-две. Дърпаме тенджерката настрана от огъня и добавяме гъбите, нарязани на едро, обелените картофи, също нарязани на едро, розмарина и дафиновия лист. Посоляваме, поръсваме с черен пипер и поливаме с виното. Връщаме на котлона и щом заври, наливаме около 600 мл. гореща вода, разбъркваме всичко, намаляваме огъня до слаб и похлупваме тенджерата с капак.
Оставяме ястието да къкри до пълното омекване на зеленчуците, след което изваждаме розмарина и дафиновия лист, а супата пасираме до гладкост.

Разбиваме в купичка квасената сметана и разреждаме с един-два черпака от супата. Връщаме сместа в тенджерата, разбъркваме и отвеждаме настрана.

Орехите за гарниране запичаме в сух тиган на среден огън и при постоянно бъркане, докато се подсушат и си пуснат аромата. Изсипваме ги на дъска и ги нарязваме с остър нож.

Сервираме супата приятно топла и гарнирана с по 1 с.л. орехови ядки.

Количеството на квасената сметана може да варира според личното предпочитание. Ако е в повече, вкусът ще е по-млечен, цветът по-светъл, а текстурата по-креместа.