Пилешки рулади с Моцарела и варено яйце

Има хора, които дали поради недоверието си към месопроизводителите и невъзможността да си смелят сами кайма, дали поради някаква друга причина ненавиждат месни кюфтета под каквато и да е форма и само да чуят „кюфте“, най-малкото бърчат отвратено нос. Обратно на тях, ние у дома не отказваме на хубаво кюфте. Подчертавам „хубаво“, не какво да е. Лично аз не съм върл месояд, но кюфтета обичам. При това от най-ранна детска възраст. Мама ми е казвала, че още откогато съм ходела права под масата, съм била влюбена в тях. По-точно в кебапчетата.  Три годишна се наяжда с три кебапчета, как ви се струва? Естествено хляб и всичко друго е било старателно подреждано настрани и оставало недокоснато. :)   Когато вечер, след разходка сме се прибирали у дома (аз по средата им, хваната от двамата за ръка), щом отдалече съм фокусирала  ресторанта, в който понякога се отбивали, съм ги теглела неистово към входа му. Всеки път. И как няма като отвън се носел оня неустоим аромат на цвърчащи на скара кебапчета, дето опиташ ли ги веднъж, ставаш им верен фен до гроб, а през големите му витрини се виждали въртящите се на грил цели пилета. Спомням си го и до днес – входът беше ъглов, само с две стъпала, интериорът простичък, но чист и просторен, с много високи тавани (поне така си ги спомням, но то може да е било заради дребният ми ръст към оня момент), с големи дървени маси и столове, снежно бели покривки, а сервитьорките в униформи като на ученички – черна, къса пола, бяла блузка и престилка с къдрици. Годината ще да е била 1969-та или 70-та, когато имаше истински шоколад Крава, сладоледът беше от гъста сметана и го сервираха навсякъде в метални шоли. В по-късен етап ми правеше впечатление и сръчността им – носеха по 5-6 пълни чинии, подредени само върху едната ръка (без табла под тях), а с другата сервираха чевръсто. Опитвах се после у дома да жонглирам и аз с мамината посуда като тях, но не ми се удаде. Дали съм чупила чинии? Сигурно!

А кебапчетата... не бяха жилави и безвкусни като масово предлаганите днес. Онези бяха по-малки, колкото пръста на ръката, много сочни и с неповторим вкус.! Най-обикновената порция беше от тройка кебапчета с гарнитура краствици и домат, лук я имаше, я не – аз поне не помня. Редовните посетители със сигурност са поръчвали двойна порция още със сядането. Сядаш, поръчваш, ядеш с апетит и ако не ти стигне, поръчваш още и още, и... в компания бройките вече се губеха, както и питиетата, за радост на сервитьорите. Защото никога, ама никога и на никой не можеше да му стигнат едно-две. Такива вкусни кебапчета се правеха в цялата страна, а на морето бяха най-вкусни, по обясними причини. Ееех!

Та за кюфтетата ми беше думата днес. Правим ги и ги ядем всякакви – от почти всякакво месо; пържени, на скара, във фурна; с плънка или без, с гарнитура или само с по филия топъл хляб; в различна форма – кръгли и големи кюфтета, малки топчета, нанизани на шиш, вече и плескавици. Каймата може да е богато овкусена, подлютена понякога или когато става дума за кебапче  - само подправена с точното количество сол и черен пипер.

А рецепата, която ще ви предложа сега, я видях преди време в руски, кулинарен сайт и след като я опитахме, ни стана една от любимите за приготвяне на пилешки кюфтета. Приготвят се във форма на рулади и са с плънка от варено яйце и сирене/кашкавал.  Аз ползвам всеки път Моцарела.

Продукти

/за около 10-12 броя/

1 кг. пилешко месо от гърди

2 яйца

2-3 скилидки чесън (пресовани)

1 голяма глава лук (рендосана)

3 филии сух хляб (наронен на трохи)

сол и черен пипер на вкус

за плънката

3-4 варени яйца (надробени на ситни кубчета)

3 топки Моцарела по 120 гр. (надробени на ситни кубчета)

50 гр. меко масло

1 шепа наситнени, свежи зелени подправки по вкус (копър, магданоз, мащерка, джоджен, салвия, босилек – слагам всеки път каквото имам под ръка, а може и само от един вид)

сол на вкус

отделно

1 ч.ч. бяло брашно

1 ч.ч. царевично брашно

½  ч.л. сол

олио за пържене

Приготвяне

Почистваме пилешкото месо от евентуални мазнини и сухожилия, нарязваме го на дребно и го смиламе в блендер, но не съвсем като кайма, а до много дребни късчета. Може да направим това и с нож, на ръка, но ще ни отнеме повече време.

Получената „кайма“ омесваме с останалите продукти и оставяме да отлежи на студено поне 3 часа, а най-добре за една нощ.
Най-удобно за мен е да си нарежа лука на средни по големина парчета, чесъна също и да слагам в блендера на порции от надробеното месо и луците, меля заедно, събирам в голяма купа и после само чуквам яйцата и добавям наронения хляб. Омесвам каймата и охлаждам.

Час преди да пържим руладите си правим плънката набързо, като смесваме добре всички продукти за нея и леко посоляваме.

В голяма, дълбока чиния(купа) сипваме двата вида брашно и солта и добре  разбъркваме.

Вадим каймата от хладилника и от нея правим руладите като във всяка поставяме по малко от плънката, завиваме и оформяме във форма на дебело кебапче, овалваме нежно в брашното, леко сплескваме и подреждаме върху застлано с хартия за печене плато. Прибираме ги в хладилника за половин час.

После загряваме олиото в голям тиган на среден огън и пържим от двете страни до хрупкава, златна коричка. Изваждаме да се отцедят от мазнината върху кухненска хартия и сервираме със сезонна салата, докато са още топли.

Пилешкото месо се готви бързо, но предвид дебелината на руладите го пържим малко по-продължително, затова огънят не бива да е силен, за да не прегорят отвън, а вътре да останат сурови. Нека е слаб до среден!

Може да оформим и съвсем като кюфтета

... или да навием на руло с помощта на намазнено стреч фолио и да изпечем във фурната, като преди това намажем повърхността му с разбит белтък и посипем леко с галета. Вариантите за дообработка са много, основното е каймата и плънката.

Опитайте, много е вкусно!