Отдавна вече цветята на масата ни не са само букети във вазата,
а могат и да се похапват. Знаем всички, че от тях се правят ароматизирани води,
които се ползват в парфюмерийната и козметичната индустрия. Розата е царицата в
това отношение. Но знаем също, че розовата вода се ползва и в сладкарството,
както и тази от лимонов, портокалов цвят, цвят на лайм и грейпфрут. За
направата на прекрасни чайове ползваме цветовете на лайка, липа, мащерка,
кантарион, хризантема, бергамот, лавандула и още много, и много. Но опитвали ли сте да ги
консумирате свежи, току що откъснати?
У дома имаме традиция в похапването на свежи цветя. Спомням си,
че веднъж като момиче, на село в градината на баба не знам защо, но бях решила
да „опаса“ розите й. Скъсах няколко от венчелистчетата им и ги опитах. Харесаха
ми и като се започна едно хапване на розови листенца... дъвчех си ги доволно,
до момента в който баба изпадна в потрес – най-красивите и едри рози бяха останали
само с дръжки, а устата и езикът ми бяха посиняли от тях. Но бяха толкова
ароматни и вкусни! :) Нищо не ми стана. Може би защото имах тренинг с розовото
сладко. След години, моята дъщеря, тогава съвсем мъничка, възпрепятствала на
мама едно гости. Жената купила букет карамфили (по онова време само те се
намираха целогодишно), сложила ги във вода и влязла да си вземе душ преди да излезе, а малката й внучка докато
скучаела, решила да си похапне карамфили. Така изчезнали не един или два, а
цели три карамфила от общо седем. Не стига, че уплашила баба си, ами как с четен
брой цветя на гости да отидеш, пък три били малко. Така че, никой никъде не
отишъл. По-късно пък милото ме изненада, когато веднъж спря колата в планината
до един акациев храст, откъсна няколко грозда и взе да си ги яде като козичка.
Много били вкусни. Опита се и мен да привлече в заниманието си, но „аз коза не
ставам!“ :) Мина време преди да се реша да опитам, че после взех и лимонада да
правя с нея, и да я панирам... Но, когато и да сложех цветя в салатата или да
гарнирам нещо с тях, винаги бяха грижливо отделяни от момчетата. До онзи ден, когато им поднесох за пореден път
цветен крем. Никой не махна и едно цветче дори. Излапаха всичко до шушка. Накрая
се сетиха да ме питат „Ама, люлякът не е
ли отровен?!“ Е, не е! Ако се консумират само венчелистчетата без тичинките, нищо няма да ни стане. И не само това,
ами запазва донякъде уханието си в десерта. При това толкова вкусен и ароматен
стана, че ако не внимавах за килограмите и ако не бих изглеждала лакома, бих си
хапнала с огромно удоволствие още една порция от него. :)
Та, за смелите и експериментаторите рецептата е тук:
Люляков Бавароаз
Продукти
/за 4 порции/
600 мл. пълномаслено пресно мляко
4 яйца
5 с.л. захар (ползвах тръстикова)
2 пликчета желатин
1 шушулка ванилия
60 гр. масло
600 гр. сметана + 3 с.л. пудра захар
1 с.л. кокосови стърготини
отделно
1 пълна шепа цвят от люляк (в случая лилав)
100 мл. прясно мляко
3 ягодки
Приготвяне
Люлякът, който ще използвате е хубаво да е със силен аромат и трябва
да е набран от чисто място – да не е крайпътен, напрашен от автомобили и със
сигурност да не е третиран с препарати. Измийте го и изтръскайте водата.
Съберете цвета му като леко издърпвате всяко цветче – то ще се отдели с лекота
като тичинките ще си останат на дръжката.
Сега сложете в малка купичка или касеролка 100 мл. прясно мляко
да се загрее. Точно преди завирането му го отведете настрана и сипете в него
2/3 от люляковият цвят. Отделете само малко за декорация на готовия крем.
Похлупете съда и го оставете настрана да се охлади, след което прецедете
млякото.
Накиснете желатинът в 6-7 с.л. студена вода.
Разбийте сметаната с пудрата захар на пухкав крем.
В друга касеролка сложете останалото мляко да заври като
добавите в него семенцата на разполовената шушулка ванилия. Когато заври
отведете настрана.
Междувременно разбийте целите яйца със захарта и люляковото
мляко. Прецедете ваниловото мляко (ако не ви пречат ваниловите семенца може да
пропуснете прецеждането) и на тънка струя при постоянно разбиване с телта го
добавете към разбитите яйца. Върнете съда на котлона и на среден огън
продължете да бъркате, докато крема започне да се сгъстява. Добавете маслото,
разбъркайте и отведете настрана и да се охлади малко. Когато можете да потопите
пръст в него и да не ви пари, загрейте желатина на водна баня, докато се втечни
и го добавете в крема. Разбъркайте и съберете с половината от разбитата
сметана. Щом крема се хомогенизира, бързо го разпределете в порционни чаши и
приберете в хладилника да се охлади и стегне.
Останалата разбита сметана подправете с кокоса и прехвърлете в
пош с къдрав накрайник. С нея гарнирайте крема. Поръсете отгоре с малко люлякови
цветчета от заделените и украсете с ягодка.
Кремчето се получава много леко като мус, приятно сладко и с нежен аромат, който ще ви накара да
мъркате от удоволствие. :) Цветчетата
люляк придават с всяка лъжичка освен хубав мирис и един леко тръпчив вкус,
който е нещо ново и много приятно като усещане.
Опитайте и да ви е сладко!
И няколко любопитни факта за люляка:
Наименованието на растението (Siringa) идва от гръцката дума "syrinx", която означава тръбичка и е свързана с тръбовидното устройство на цветовете. Така се наричала и свирката, която бог Пан направил от стеблата на тръстиката - нимфа.
.....
" ... А преди 446 години един европейски император
получава дар красив храст. Само след половин век от рядкост, великолепният
храст започва да краси всеки дом и парк. Syringa vulgaris - това е неговото
латинско наименование. Иначе ние го знаем като Люляк!
Любопитно е, че
най-обилно и разкошно цъфти в Скандинавия. А родината му е Персия, днешен Иран.
Символ на различни настроения е люлякът. Казват, че колкото по на Изток отиваш
и ти подарят люляк - то искрено желаят повече да не те видят. Затова тръгни на запад,
защото подаряването на лилавото великолепие може да значи само и единствено
„Обичам те!” Както се казва „Свят , като цвят!” Между другото може би не е
случайно, че Lilas са нарекли персийците люляка, което в превод
означава...”цвете”! ... "
.....
Знаете ли че, люлякът и момината сълза не се понасят? Нито във вазата, нито в градината могат да виреят заедно. Защо ли? На вас оставям да разберете. ;)