Αυγολέμονο (Авголемоно)

или гръцка лимоново-яйчна супа

Започвам днешната публикация с уговорката да не се подвеждате по летните, слънчеви снимки на островна Гърция, те са само връзката с това, за което ще ви говоря днес. А какво е то? – сега ще ви разкажа.

В петък вечер, сгушила се в дебело одеяло, все още леко подсмърчаща след грипния вирус, се бях захласнала за пореден път по репортажните снимки на Мария от ваканцията й на Санторини (в Цветно с Пепеляшка). Преглъщах по глътка вино, за да се сгрея разбира се, иначе рядко близвам – само по повод, понякога  два пръста за компания на милото, а понякога когато съм сама и опитвам някое ново ястие, ей така, от келешлък. Та, в компанията на сладкото и тръпчиво вино, премятах бавно кадър след кадър, взирайки се във всеки детайл, опитвайки се да се шмугна едва ли не през екрана и да вдъхна от морския въздух, да усетя мириса на бугенвилиите, под които Марийчето ненаситно се гушеше на всеки ъгъл. И така ми се искаше да мога, да си 'крадна от слънцето, потопило целия остров в светлина, сякаш само заради него и хората там изгрява. Направо се сгрях по едно време. От виното ли, от емоциите, които провокираха снимките в мен ли, не знам, но се отпуснах, стана ми едно хубаво, мило, разтупка ми се сърчицето, че и спомени ме налегнаха. Вярвам всички сте попадали на снимки от това неземно кътче, някои от вас може би са го и посетили вече, та знаете за характерната архитектура в снежно бяло, съчетано с прекрасните нюанси на небесното синьо и онова, по-наситеното като самото Егейско море. Море и небе се сливат в едно, слънцето огрява къщи, вили и безброй хотели, всички снежно бели, накацали един връз друг, кой от кой по-красиви и по-луксозни, малки улички-пътечки се вият стръмно нагоре-надолу и навсякъде цветя – красиви и ароматни храсти от чийто мирис само си представям как ще се омагьосам. Аз се омагьосвам само от снимки и видео, а какво остава да съм там... колкото и да съм словоохотлива знам, че ще замлъкна и ще съзерцавам като в хипноза...

Та, потопена в картини, колорит, лукс, съчетан  с толкова земна простота, мислите ми леко и неусетно ме отнесоха в миналото, в старата ни къща, в която раснах до осем годишна. Родът на татко е от Гърция, от Беломорска Тракия. Дошли в България с петте си деца, изоставили роден край, дом - цял палат, близки и приятели, натоварени на талигата, с малко покъщина и надежда за по-добър живот. Но коренът си е корен и трудно се хваща на нова почва. Дядо беше подредил  целият двор по гръцки тертип, сякаш за да се почувства наистина у дома си – къщата варосана, с цветни, зелени прозорци и врати, двора покрил с асма, под която оформил пътечки, насипани със ситни камъчета и пясък, очертани с по-големи и бели, сякаш и те варосани. От двете  им страни равно подстриган шпалир от чимшир, в единият край до къщата даже и оформен на огромна топка. Баба отглеждаше много и все големи храсти, отрупани  целите със ситни, ароматни рози в разни цветове. Лятото цъфтеше и една лиана с орлови нокти – и до днес този мирис ми е един от любимите. Имаше няколко делви с лимони и зокуми – тях ги прибираха зимата вътре. И смокиня имахме! За къде без смокиня, а? :-) Като дойдеха гости от Гърция, носеха подаръци и задължително критараки, леща, ядки, зехтин, зрънца мастикс и много портокали, на които казвах порто-Гали. Чудно детство имах – с часове следях мравките накъде вървят и сякаш ставах още по-малка, колкото тях, следвах ги неотлъчно из целия двор, сякаш живеех в техния свят. Постоянно се вкарвах в някаква приказка :-)

........

Та, след като разгледах снимките на Марийчето, се заиграх с чичко Гугъл – питах го за гръцката кухня и в един момент попадам на супа, наречена Αυγολέμονο (Авголемоно) - яйчно-лимонова, това означава и името й. Ама тя като на баба, същата, гъста и само с малко магданоз поръсена. Боже, баба си е готвела точно нея, а мама си мислеше, че само нейното е супа! „Е, каква е тая супа, бяла, гъста като сутляш, без морков и каквито и да било подправки?” Ама пък много се обичаха с нея. Де на всяка снаха такава свекърва – тиха, мила и добричка. Мама винаги плачеше за нея, когато си я спомняше. Беше една нисичка, сигурно  метър и петдесет. Ама, с голямо сърце. Златка се казваше и златна беше.

Не помня много от гозбите на тая ми баба, но това което няма да забравя е нейната баница с грис, другата със спанак, доматените кюфтета и бялата супа, с врящ в нея цял лимон.

Веднага преведох рецептата и побързах да я приготвя. Сега ми се услади повече от тогава. :-)  Явно с годините съм забравила вкусът й.

Αυγολέμονο (Авголемоно)

В оригинал това е яйчно-лимонов сос, а супата с него е постна, само с ориз (някъде с орзо/ критараки), но баба си я готвеше и с пиле – нещо като фрикасе с ориз, но още по-вкусно. Сосът се получава гладък и плътен като мус, като кадифе. С невероятен лимонов вкус и аромат. Може да се ползва при поднасяне на риба и морски продукти, пиле, кюфтенца, лозови сармички и такива с листа от прясно зеле, тиквички, дори и за паста. Според предназначението варират и пресните, зелени подправки, които му се прибавят накрая.

За да не ви мъча повече, веднага ви казвам как да си я приготвите. Мисля, че ще е много подходяща и за деца – лека и апетитовъзбуждаща с този лимонов вкус.

Продукти

за 4-5 порции

2 л. пилешки бульон(подсолен) или същото количество вода с 4 кубчета пилешки бульон

½ ч.ч. ориз

2 малки лимона или 1 голям (най-добре био)

4 яйца

малко магданоз

Приготвяне

Ако нямате пилешки бульон, заделен от варенето на някое пиленце, то тогава сложете 1 пиле да се полусвари в подсолена вода, като може да добавите в тенджерата и зеленчуци за супа – морков, пащарнак, скилидка чесън, глава лук, няколко зърна черен пипер, едно малко добре узряло доматче и цяла връзка магданз. Мисля, че баба вареше само пилето. Може и без пиле, а с 4 кубчета пилешки бульон - пак ще се получи, но по-добре е с истински.

Отделете месото настрана, а бульонът прецедете.

• Ако сте решили супата да ви е постна, с пилето можете да сготвите някакво ястие, но пък може да накъсате малко от гърдите и да  добавите накрая, в готовата супа.

Измийте много добре лимоните и отцедете сока им.

Сложете буьона отново да заври и когато това стане, добавете измитият ориз и едната половинка отцеден лимон (това по бабиният метод). Намалете огъня до среден и оставете тихо да ври, докато оризът омекне.

Междувременно разбийте много добре яйцата с лимоновият сок.

Когато оризът се е сварил, отведете тенджерата настрана и добавяйте на тънка струя от бульона в яйчната смес, при постоянно бъркане. Добавете толкова бульон, че да уеднаквите почти температурата на супата и яйчната застройка. Тогава, пак на тънка струя и при постоянно бъркане, върнете яйчния сос в супата. Пак сложете на котлона, да кипне за около минутка-две и отведете окончателно. Поръсете с прясно накълцан магданоз.

По желание сега добавете и месото, или го разпределете в порционните чинии и залейте със супа.

• Внимание! Бързо се сгъстява и ако не я изконсумирате всичката, после само претоплете и разредете до желаната гъстота с бульон.

Вкусна е както топла, така и студена. Студена ще е отличен избор за лятото - лека, засищаща и освежаваща.

За да направите само сос, към разбитите с лимоновият сок яйца, добавете на тънка струя и при постоянно бъркане около 1/2 ч.ч. прецеден бульон. Прехвърлете сместа в касеролка и върнете на котлона, на среден огън, като бъркате енергично с тел или дървена лъжица, докато се посгъсти. Може да поръсите едва, едва с черен пипер, но и натюр сосчето си е много добре. 

При изстиване стяга още!

Остава да ви пожелая добър апетит! Или казано по гръцки Кали Орекси!