Меланхолично и...

Ванилени розички с извара

Днешното меню, което предлагам е провокирано отново от меланхоличното ми настроение, което е често срещано явление при мен в този сезон. Облаци, мъгли и оголени клони, ветрове, сиво небе и пусти улици, студ и тишина, без птичи песни, дъждовни капки ритмично потропващи по стъклата – в някаква степен всичко това ме кара да се чувствам унесена. В такива дни храната, която приготвям, сякаш избирам нарочно да е с ярки, типично есенни цветове. Получава се съвсем несъзнателно и нямаше да го забележа, ако не бях погледнала назад в записките ми и снимките, какви съм ги вършила. Оказва се, че миналата година, точно на същата дата съм готвила абсолютно същото ястие. И пак, след като бях скитала в планината да събирам шипки. Много странно съвпадение. 30 ноември 2011 и 30 ноември 2012 се припокриват почти идеално. Не знам как да го нарека това, но не вярвам да е случайност. Определено има някаква необяснима намеса, не може да е иначе. Излязохме късно сутринта и се разочаровах от мъглата, която ме свари горе. Не вярвах да я има и на високото. 

Но сякаш усетила разочарованието ми, след около час природата надигна воала, отърси се от сивото, за да разкрие всичките си багри – от тъмнозеленият мъх, през последните поизсветлели зелени листа, минавайки през жълто, оранжево, охра, червено, кафяво до ръждивото чак. И слънце изгря, едно ми ти весело и птици се обадиха, радостно усетили топлинката идваща отгоре. :-) 

  

Посиня и небето, та още по-хубаво ми стана.

Набрах си почти 5 кг. шипки – все още ги има. Все още някои дървета и храсти са запазили малко зеленина, не са попарени и съсухрени. И плодчетата по тях са здрави, чакащи да бъдат обрани от сръчни ръчички. Никога не съм правила мармалад от шипки, макар много да го обичам, защото ако трябва да събирам и за него, няма да ми стигне седмица може би. Ние си ги варим на чай - леко киселичък и много вкусен. С мед. Много са полезни шипките, пълни с витамин С, с пектин, минерали , отводняват и подсилват имунитета. Няма да навлизам в подробности. Който желае може да намери информация за тях, важното е да се знае, че е добре да присъстват в менюто на всички.

Та, зарадвана от промяната на времето, малко поодрана, направих и няколко снимки, че как иначе ще спя спокойна ;-) 

Тръгнах си поокаляна, но бодра и ухилена до ушите. В къщи вече, сготвих една бърза гозба. Но както знаете, по тъмно и на изкуствено осветление качествени снимки не стават, та манджичката показвам от минала фотосесия – разлика няма, защото винаги си я готвя по този начин. 

Пикантно пържено прясно зеле с унгарска паприкована наденица 

Продукти

за 3 порции

1 малка бяла зелка (до 1 кг.), може и китайско зеле

2 големи червени пиперки (или 3-4 по-малки)

1 голяма, люта, червена чушка (наситнена)

1 к.ч. олио

1 глава лук

сол и черен пипер

2 големи паприковани наденици (около 500 гр.), купувам ги от Лидл

Приготвяне

Почистете и нарежете лука на лунички, а зелето на едри ивици.

Загрейте мазнината на среден огън, в широк, дълбок тиган, с дебело дъно и добавете наведнъж зелето и лука. Пържете, като постоянно бъркате с дървена лопатка, за да не загори. Когато зелето леко покафенее, добавете надробените на тънки ивици пиперки и накълцаната люта чушка. Разбъркайте. Посолете леко и подправете с черен пипер (аз ръся сериозно). Прибавете сега нарязаната на едри късове наденица и продължете пърженето, като вече разбърквате от време навреме. Нека наденицата е на дъното на тигана, за да има възможност да се запържи и пусне мазнината си. След около 10 минути, зелето вече е намалило обема си наполовина, пиперките са само леко омекнали, наденицата има страхотна, хрупкава коричка и цялата кухня ухае приятно. Опитайте как е на вкус и ако е нужно, добавете още малко сол и отведете от огъня.

За любителите на лютото, и ако са със здрави стомаси, при поднасяне отново поръсете едва, едва с черен пипер всяка порция.

Поднесете с добро червено вино и по възможност с пресен домашен хляб.

Това ястие е наистина огнено и по тази причина много подходящо за студените, зимни месеци. Единствената уговорка е да обичате люта храна и да имате достатъчно салфетки на масата. :-)

И за да не се чудите защо в заглавието присъстват някакви ванилени цветя, веднага казвам и за тях! :-)

На сутринта станах рано-рано. Не ми се спеше повече, навън няколко лъча се опитваха да пробият тънките облаци, което пък обещаваше да не допусне меланхолията пак да ме навести, та отидох в кухнята и извадих брашното. Въртеше ми се в главата още сънят с баба, с която пак обсъждахме шипковото вино и коледните, козуначни рула. Винаги, когато си мисля за нея, я сънувам после.

Та, не ми излизаше от ума „козунак, руло, козунак, руло...” и това бе определящо какво ще закусват момчетата.

Ванилени розички с извара

Продукти

600-700 гр. брашно

300 мл. пресно мляко

1 кубче прясна мая

150 гр. кристална захар (3/4 ч.ч.)

2 ампули ванилова есенция

250 гр. фина извара

80 гр. масло

2 яйца

щ. сол

отделно

1 яйце     

1 к.ч. захар

1 ванилова захар

½ к.л. прах от изсушена и смляна портокалова кора

Приготвяне

Загрейте млякото да е приятно топло, добавете захарта и разбъркайте да се стопи. Добавете маята, разтрошете я и оставете 10 минути на топло, да се разтвори и тя.

Пресейте брашното със солта и го сложете в дълбока купа. Направете му кладенче, в което сипете разтворената  мая, ванилията и изварата. Замесете тесто, към което добавете едно по едно яйцата. Когато и те са усвоени, налейте на тънка струя разтопеното масло, при постоянно месене.  Поръсете плота с  брашно и омесите средно меко тесто. Върнете го в купата, като преди това сте я леко напудрили с брашно. Напудрете и топката тесто. Покрийте и сложете на топло за 1 час, да втаса.

Когато тестото е удвоило обема си, че даже и повече, го разделете на 2 части.

Вземете едната и върху набрашнена повърхност я разточете на кръгла кора, с диаметър около 35 см.

Срежете я на кръст, а после и по диагоналите, за да се получат 8 триъгълника.

На всеки триъгълник направете вертикални прорези, почти по цялата дължина, на равни разстояния един от друг (около 4-5 среза). Внимавайте ножа да не среже краищата – те трябва да останат цели.

Сега навийте на хлабаво руло всеки триъгълник, като започнете от основата, към върха и леко разтегляте настрани, за да се отворят цепките, които направихте с ножа.  Не навивайте до края, като кифла, а оставете около 2-3 см. свободно връхче!

Хванете левия и десния край на рулцето и ги завийте напред, едно към друго, под връхчето, така че да се образува кръг.

Самото връхче, оставащо по този начин в средата, похлупете над свръзката и подвийте надолу, за да я запечата и прикрие.

Така оформете всички триъгълници, както и другата половина от тестото.

Подредете оформените рози върху застлана с хартия за печене тава, на разстояние 2-3 пръста една от друга. Завийте ги със стреч фолио и ги оставете на топло, за около 15-20 минути, да втасат повторно. Бухват много!

Загрейте фурната на 180°.

Разбийте яйцето и намажете розичките.

Поръсете ги обилно със захарта, смесена с ванилията и портокаловата прах.

Печете на средна скара, за около 25 минути или докато добият красив, кафяв загар. Проверете дъната им и ако те не са още готови, покрийте с алуминиево фолио и продължете печенето още малко, до готовност.

Извадете ги и ги оставете да се охладят малко, след което може да поднесете с топло мляко, капучино, кафе, чай или каквото ви хрумне.

Не забравяйте и меда! :-)

Получават се ефектни, пухкави, с големи конци и много ароматни козуначета.

Не пренебрегвайте портокаловата прах! Ако нямате такава, ползвайте кората на един портокал, настъргана на най-ситното ренде. Разстелете я на хартия и сложете на топло. Докато приготвите тестото, докато втаса и го оформите, стърготините ще са поизсъхнали, за да можете да ги смесите със захарта. 

Пожелавам на всички един прекрасен и вкусен декември, изпълнен с много трепети, много усмивки и задоволство от успешно приключена година!

А сега е време да се отдадем на предколедни страсти!  :-)