Тройно шоколадов сладкиш с фурми

Предварително уточнявам, че дори и да се срещат много сладкиши, наименовани като тройно шоколадови, този си беше чиста проба импровизация от моя страна, която обещах да споделя в рецепта, ако се получи сполучлива. А щом пиша, значи експериментът е бил успешен – едва оцеля заделеното за мен парченце до сутринта.
Сладкишът е безкомпромисно вкусен - с мека вътрешност, дълбок и кадифено мек, шоколадов вкус, леко до приятно тръпчив и балансирано сладък. С всяка хапка сладост в устата си, в едно с усещането на сочните парченца фурми, се отнасяте в сладко мечтание, докато не се сепнете от собственото си мъркане. :))
Направих го вечерта, но понеже нямаше да мога да спя, ако бях поела повече храна, си заделих едно резанче за сутринта с кафето. Грешка, която нямаше как да поправя. Питате се защо, щом толкова го хваля ли? Ами причината е проста, но кой да се сети по-рано, че студен, той вече не е същият.

Вечерта момчетата го нападнаха, а аз опитах само хапка, колкото да проверя какво съм сътворила. След като се поохлади дотолкова, че да се задържи по повърхността му топинг, без да се разтече, го гарнирах със сметанов крем, напудрих го с хубаво какао и отгоре поръсих настърган шоколад. Фантастичен стана. Обаче шоколадът в моето парченце (този в тестото), престояло цяла нощ, макар и затворено в кутийка, за да не изсъхва, се бе стегнал и на сутринта сладкишът бе вече различен – по-сбит и не така сочен и пръхкав.
Затова, ако се доверите на рецептата и това как изглежда, ако решите да го приготвите на любимите си хора, то преценете числеността на почерпените така, че да се изяде целият наведнъж, докато шоколадът в него е още топъл и мек. Ако семейството ви е малочленно, инвестирайте малко средства за една малка тортена форма с падащи стени. Сигурна съм, че редовно ще я ползвате, защото е много удобна за подобен вид сладкиши, както и за други малки, които бихте приготвили набързо, ей така без повод. Отделно от това, вариант е да го сиропирате, особено ако няма да се справите с него наведнъж. Лично аз бих пропуснала, но има хора, които биха приветствали всеки добре напоен сладкиш и тази идея би им допаднала.

А сега рецептата:

Продукти

/за форма с диаметър 20 см./

3 яйца

2/3 ч.ч. тръстикова захар

1 ванилова захар

200 мл. млечна сметана

80 гр. (2/3 ч.ч.) бяло брашно
1/3 ч.ч. царевично брашно
1 бакпулвер
3 пълни с.л. хубаво какао
100 гр. разтопен тъмен шоколад (или млечен)
100 гр. меко масло

20 сочни, обезкостени фурми

отделно

малко масло за намазване на формата

1 с.л. царевично брашно за напудрянето ѝ

за гарниране

200 мл. млечна сметана

250 гр. Маскарпоне

1 пликче ванилова захар

малко какао

40-50 гр. шоколад, за настъргване

Приготвяне

Най-напред разделяме яйцата на жълтъци и белтъци в две отделни купи.
Към жълтъците добавяме захарта и ванилията и разбиваме всичко с тел до пухкав крем, на водна баня – сместа ще изсветлее и ще удвои обема си.
В по-голяма купа разбиваме добре мекото маслото с разтопеният и охладен шоколад.
Към тях, при постоянно бъркане с телта,  добавяме жълтъчния крем на порции, леко разбитата до меки връхчета сметана и разбитите до твърд сняг белтъци. Обединяваме цялата смес с дървена лопатка.
Пресяваме бялото брашно заедно с бакпулвера и какаото и също ги прибавяме на порции към тестото, които редуваме с царевичното брашно. Бъркаме внимателно с дървената лопатка и с кръгови движения отдолу нагоре, за да не спадне обема.

Готовото тесто изсипваме в добре намаслената тортена форма, чието дъно сме напудрили с царевично брашно, а стените ѝ сме облепили отвътре с двупластов хартиен пръстен, който да е почти двойно по-висок от формата. Ползваме хартия за печене. Пускаме отгоре нарязаните на парченца фурми, като половината притискаме с ножа да потънат надолу. Повърхността не заглаждаме – нека остане „дълбоко хълмиста“, защото преди сервиране отгоре ще гарнираме с крем, който ще потъне в гънките. Колкото по-дълбоки гънки направите, толкова повече крем ще съберете, което е голям плюс, отчетен малко късно от мен.

Печем сладкиша в предварително загрята на 180° фурна, за около час.
Проверяваме готовността му с лек натиск с ръка – ако е стегнат добре отгоре, го изваждаме. При печене, той ще се спука, затова обръщаме внимание дали не е недопечен в пукнатините.

Изстива за около 10 минути във формата, след което го освобождаване от нея и поставяме да се охлади върху скара.

Както в началото уточних, не го чакаме да изстине съвсем. При допир стените му трябва да са почти хладни, но ако задържим дланите си за малко повече върху тях, трябва да усещаме леката топлина идваща от вътрешността му.
В този момент го позиционираме върху подноса, гарнираме го богато с крема от разбитото със захарта и ванилията Маскарпоне, събрано с разбитата на мек крем сметана. Отгоре поръсваме с какаото, рендосваме стружки шоколад и сервираме на момента.

Какво ще налеете в чашите е ваш избор, но само споделям, че чаша добро, десертно, червено вино се връзва чудесно с богатия шоколадов вкус, особено в студените зимни вечери, каквито тази година имаме в изобилие.

Да ви е сладко!

Снимките не са хубави, защото са правени при лоша светлина и не се справих с фотошопа, но се надявам в близките дни, когато отново направя сладкиша, да имам възможността да снимам при по-добри условия и да кача други, за да видите по-ясно вътрешността му и да добиете реална представа за него.