Време за безвремие с дъх на кайсии

В последните два месеца съм изложена на луда вихрушка от емоции, мисли, проблеми, дилеми и тем подобни натоварващи сърцето и душата ми състояния. Оставям настрана хамалогията и физическото натоварване – те са за добро и са от полза, но онова другото, невидимото за околните и обсебващо невидимият ми свят се оказва май в повече. Или може би остарявам и не съм способна както до сега да си живея мирно и в хармония в двата свята.  В стремежа да се усъвършенстваме, да успяваме, да градим, да събираме и да се крепим, май не остава време (или е твърде малко) за нас самите, да се погледнем, да се отпуснем, да сложим за момент таралежите в торбата и да останем насаме, само по гола душа, наметнати само с усмивка. Трудно е понякога, да, но е полезно и наложително да го правим, за да запазим чистото, човешкото и истинското ни Аз, да си припомним кои сме, защо сме и с кой сме. Не, не говоря за интимни моменти на влюбени, а за съвсем обикновени случаи, в които хората се събират просто така, за да са заедно, за да се забавляват, да споделят радостта от срещата и това, че ни има. Някой беше казал:  „Животът е твърде кратък за да пием лошо вино!“, та и аз сега да му отвърна „Прав си друже, толкова е кратък, че изобщо няма време за мислене. Отваряй бутилката и наливай да пием! Да пием за нас, за живота, за любовта и мечтите!“ .
Толкова е лесно, просто и хубаво! Време за сладки приказки и релакс, време за безвремие.

А където има сладки приказки за душата, не може и без нещо вкусно за небцето.

В сезона на летните плодове сме и у дома е пълно с кайсии – нежно кадифени, зрели, уханни, обагрени от златните лъчи на юлското слънце, така че каква да е линията на десерта е наполовина решено, остана да се избистри цялостната картинка и да пристъпя към действие. Не се колебах много – във фризера имам винаги замразено бутер тесто, а десертите с него са разкошни поднесени и студени. Е, не е като да заместим сладоледа, но пак става. Идеята ми бе за милфьой, но пък тестото нямаше да стигне за трети ред, та скалъпих нещо като сладки сандвичи, лек намек за френския десерт. J

Сладки кайсиеви сандвичи с бутер тесто

Продукти

/за 12 бр./

1 пакет бутер тесто (450 гр.)

3-4 с.л. пудра захар

15-20 кайсии (според едрината им)

3 с.л. кристална захар

няколко стръка свежа мента

1-2 стръкчета с цвят лавандула

за крем-мусът

500 гр. Маскарпоне

200 мл. млечна сметана (мин. 30% масленост)

2 с.л. пудра захар (или на вкус)

1 пликче ванилена захар

Приготвяне

на крема

Най-напред си разбиваме добре сметаната.
В отделна, по-голяма купа разбиваме леко и Маскарпонето. Към него на порции добавяме разбитата сметана, подслаждаме на вкус и ароматизираме с ванилията.
Прехвърляме крема в пош с какъвто накрайник преценим и прибираме на студено в хладилника.

на платките

Включваме фурната да се загрява на 220°.
Бутер тестото ни трябва да е размразено, разточваме го на тънка (не повече от 2-3 мм.) кора с размери 30x32 см., върху напудрена с пудра захар повърхност. После нарязваме на правоъгълници с размери 5x8 см. и ги надупчваме с вилица, за да не се надуят като балони при печенето. Поръсваме половината с пудра захар и подреждаме в застлана с хартия за печене тава.

Печем до красив, златист загар.

Изваждаме и оставяме настрана да се охладят.

През това време измиваме и подсушаваме кайсиите.

Разполовяваме ги (ако са по-едри, ги режем на четвъртинки), обезкостяваме ги и ги подреждаме с кората надолу в тавичка, застлана с хартия за печене. Поръсваме с кристалната захар (не прекаляваме обаче с нея) и ги пъхаме в още топлата фурна, под горен реотан. Градусите коригираме на 160° и запичаме за кратко, колкото да се разтопи захарта и ръбчетата им едва, едва да се зачервят. Трябва да са стегнати, с лек карамелен филм по тях.

Изваждаме ги и охлаждаме напълно.

Преди сервиране поставяме в поднос половината бутер платки (тези, които са неподсладени отгоре). Шприцоваме върху тях от муса, посипваме с няколко листенца лавандула, подреждаме по 2-3 карамелени кайсиеви половинки и похлупваме с останалите, захаросани бутер платки.
Поръсваме за финал нежно с пудра захар и гарнираме със свежа мента.

Получават се много нежни на вкус сладки сандвичи с крехка основа и деликатен вкус. Комбинацията от аромати и текстури е вълшебна! Контрастът от хрупкав блат с дъх на масло, нежният и ефирен крем с лек ванилов аромат, богатият и кадифен вкус на кайсията и деликатността на лавандулата и ментата, ще ви накарат да се влюбите в десерта от първата хапка. Струва си да опитате, въпреки калориите. ;)

Оставям ви с пожелание за слънчево и вълнуващо лято!

До скоро!