БИÀЛИ – лучените питки на Бялисток

Това е новата ми любов при тестените изделия, но преди да ви напиша рецептата, смятам най-напред да ви изясня от къде идват тези сладурчета.

Биàли (Biały) са малки питки, пухкави и меки, наподобяващи американските понички, но за разлика от тях се пекат във фурна и вместо дупка по средата имат вдлъбнатина, която в оригинал се пълни с наситнен стар лук. 

Произхождат от полския град Бялисток (Bialystok) и в негова чест са получили името си. Градът се намира в Североизточна Полша, на Бялистошките възвишения, в Подляската низина (част от която е наричана „белите дробове на Полша“) и е столица на Подляското войводство. Основан през XIV век, разположен от двете страни на река Бяла, днес той е на второ място в страната по гъстота на населението. Традиционно е един от водещите центрове на академичния, културен и художествен живот в Подляския и най-важният икономически център в Североизточна Полша. През 2010 година е бил в списъка на градовете кандидати за Европейска столица на Европа, но за жалост не попада сред финалистите. 

В миналото градът е привличал имигранти и поради това полското население в него е било значително по-малко от етническите общности, предимно беларусци, татари и евреи, като последните не веднъж са били с доминираща численост. В началото на XX век, с вълната емигриращи евреи от Европа, потеглили и тези от Бялисток. Установили се в Ню Йорк и много от тях отворили фурни, от които се носел аромата на малките питки с лук. Рецептата преплувала океана с тях. Така нюйоркчани се запознали с това неустоимо изкушение, което, по-късно нарекли Биàли, в чест на Бялисток.

На тях попаднах тук и ми се дощя веднага да ги направя. Не мина много време и вече ги похапвахме и у дома. Вече няколко пъти пека от тях. Разгледах и няколко други рецепти, няколко видеа в YouTube и накрая от всички версии сглобих моя, като запазих общото от всички за тестото, а плънката подправих с аромати по вкус. За по-голямо разнообразие, освен с оригиналната плънка напълних няколко с гъби и лук, други с кайма и лук и още едни със сирене, яйце и масло. В скоро време мисля да ги опитам и в сладък вариант ;)

И ако още не сте се изморили от дългото интро, предлагам да продължим вече с рецептата. :)

Продукти /за 12 броя/

за тестото

1 кг. брашно

1 кубче жива мая (42 гр.)

1 с.л. захар

1 с.л. сол

2 с.л. олио

400 мл. хладка вода

200 мл. топло прясно мляко

за плънката от лук

4 големи глави лук (ако правите само с лучена плънка, добавете още 2)

3 с.л. олио

30 гр, масло

1 стрък пресен чесън

2 клончета джоджен (само листата)

2 равни с.л. галета /млени орехи

сол и черен пипер на вкус

щипка ким/ кимион

отделно (по желание)

200 гр. телешка кайма 

щипка червен пипер

10 гъбки

Приготвяне

В голяма купа пресейте брашното със солта. Направете кладенче, в което сипете олиото и разтворената във водата мая със захарта. Замесете меко тесто като постепенно добавяте топлото мляко. Извадете го на плота и го месете около 5-6 минути, докато се оформи гладка топка. Ако е необходимо добавете още малко брашно, но не пресушавайте тестото – трябва да е меко и леко лепкаво. Върнете го в купата и го завийте със стреч фолио. Сложете го настрана, на стайна температура за час и половина – два, докато утрои обема си. В топлото време не му трябваше толкова да стои – бухна за около час, а при последното замесване го сложих на терасата, на слънце и му отне май и по-малко.

Докато втасва тестото си направете плънката:

Почистете и наситнете лука и чесъна.

В тиган на среден огън разтопете маслото с олиото. Добавете лука и задушете за около 10 минути. Добавете и чесъна, разбъркайте всичко няколко пъти, колкото и той леко да омекне, дръпнете от огъня и подправете с наситнения джоджен, сол, черен пипер и малко ким. Поръсете с галетата(орехите) и разбъркайте.

Ако искате да направите и с кайма, то тогава в друг тиган (добре е да е с не залепващо покритие) сипете 3-4 с.л. олио и запържете в него на среден огън каймата, като се стараете да я раздробите на колкото можете по-ситни парченца. Накрая, настрани от огъня добавете щипка червен пипер, разбъркайте и смесете с част от лучената плънка.

Ако искате и с гъбки, тях трябва да надробите на малки кубчета и да запържите леко в масло, след което да ги добавите в сместа с каймата, или в лучената.

Аз разделих лучената смес на 3 части като едната добавих в каймата, втората в гъбите и третата оставих самостоятелна. Така имах три различни вида плънка. О, не! Четири плънки бяха – за три питки разбих едно яйце с около 200 гр. сирене и парченце масло.

Тестото вече трябва да е втасало, така че сега идва ред да оформим питките:

Посипваме плота с брашно и изваждаме тестото от купата. Без да го преомесваме го разрязваме с нож на две половини, после всяка от тях на още две. Всяка получена четвъртинка разрязваме на три равни части, които вече преомесваме на гладки топки. Настрана, пак върху брашно подреждаме топките и ги оставяме покрити за около 20 минути да бухнат. 

Включваме фурната на 230 °.

Застиламе две тави с хартия за печене и с четка леко ги мажем с олио, колкото да лъснат тук-там.

Поръсваме отново плота с брашно, този път обилно и върху него оформяме всяка питка на малка паничка. За целта правим с палеца вдлъбнатина в центъра й, която с въртеливи движения разширяваме като се стараем да изтъним дъното без да го пробием. Ръбовете трябва да останат дебели. 

Подреждаме оформените панички в подготвените тави на прилично разстояние една от друга и пълним вдлъбнатините им с плънка. Побират по две пълни супени лъжици.

Печем биàлите за около 10 -12 минутки или докато добре порозовеят. Изваждаме ги да се охладят върху решетка и нападаме. :)

Поднесете за закуска с айрян или за вечеря с хубаво червено вино. 

Вчера ни останаха двечки, прибрах ги в книжен плик и днес на обяд все още бяха меки и пухкави. Признавам, влюбихме се в тях и предусещам вече колко вкусни ще се окажат в сладък вариант. Нямам търпение да опитам!

На решилите да ги опитат мога само да кажа да ви е сладко!

Извинявам се предварително ако имате неудобство с размера на шрифта - нещо се случва с Блогър, при мен не се влияе от настройки и излиза в отделните абзаци с различна големина!