SUMMERTIME 2013 - Walking On Sunshine

Слънце, вятър и вода,

треви, усмивки и неземни чудеса.

Тичах, скитах – дните не броях.

Сълзи от щастие и детски смях,

прегръдки, нежност, аромат

 на обич, на мечти, на топъл хляб

...

Най–напред да се извиня на читателите, които нямаха търпение да си почина и да се появя тук, но понякога без да сме планирали нещата, те се случват, а когато имаме щастието и да ни харесат е трудно да устоим на желанието да им се отдадем сто процентово, нали? Поздрава е за всички вас – една хубава мелодия, която цяло лято си тананиках и ме караше да се усмихвам щастливо.

Та, ето ме тук  вече. Този път ще сбия набързо впечатленията си от сезона в снимки, а в следващите публикации ще се спра по-подробно на някои от местата които посетих, на нещата които ме впечатляваха и ще ви споделя моите нови кулинарни открития.

I'm walking on sunshine, oooh

I'm walking on sunshine, oooh

I'm walking on sunshine, oooh

AND I FEEL GOOD!

Така е,  разхождам се под слънцето и обратно на рефрена от песничката,  се чувствам прекрасно – така си я и пея аз. Е, докато не ми прегрее главата, разбира се. :)  Но и за нея има лек, като тези две малки слънчица, които ме караха да забравя какво е умора.

Истината е, че моя милост на силно слънце не издържа. Колкото и да ми е мило то, колкото и да го чакам цяла зима с нетърпение, толкова и се крия от него, когато живакът достигне и подмине  градус 30. Все търся сенките и горската прохлада и му се радвам оттам. 

Няма да крия, че в горите се чувствам най-добре, но това лято и там не се дишаше и не веднъж захвърлях роклята  връз някой храст, докато се съвземе морната ми душичка. Хм, „капризна и лигава” би казал някой и не бих се обидила, но какво да се прави – не сме всички еднакви, нали? Нека съм саксийно цвете, важното е да пръскам аромат! За тръните не искам да говоря – намира се някой и друг! :)))

Но сърцето ми е меко, толкова меко, че а го погалиш, а се е спукало и изляло всичката обич  :)

А обич да искате - имам много, толкова, че не знае към какво вече да се насочи. Хубавото е, че за тези два месеца успях да се насладя на доста от нещата, които обичам - ходих боса, хапвах био плодове, наслаждавах се на отдавна забравеното удоволствие да полежа с книжка в ръка сред овощна градина, дори да поспя на чист въздух, сред птичи песни.

Скитах без умора из поля и гори, снимах всичко що ми грабне ненаситното око, напълних си картата на камерата и нямаше вече къде да побирам новите открития. Обаче вече си нося резервна батерия. :)

Свалих 7 килограма и се намъкнах в новите дънки, които нарочно си купих с по-малък номер. Ихууу! :))))  Диета ли? Няма такава, просто се нагъвах с домати и диня, че сега им е сезона, а ги обичам много. И движение, ама много.

И в бистрата и ледена вода на горски потоци газих, успях да се изкъпя под водопад...

.... посрещах и изпращах слънцето...

... броях звезди и си мечтаех времето да спра, но няма как и пак се върнах на Земята! . :)

А тук не е толкова зле, много е хубаво, а колко по-хубаво е да си малък, безгрижен и освободен, да разтягаш дъвката мислейки единствено дали ще достигне края на обтегнатата ти ръка без да се скъса, да караш розово колело, без да ти пука дали е мъжествено или не,  да се правиш на отровен и да наблюдаваш как големите се вцепеняват от ужас и страх,  да се смееш с цяло гърло и да падаш на земята от смях... 

 

 

И колко е хубаво да ти откъснат цвете и да ти го подарят просто така,  без повод! :)

Въобще лятото дава безброй поводи за чиста радост, еуфория и релакс. Важното е само да се отпуснеш, да съумееш да разкараш тегобите за малко от мислите си, да се насладиш максимално на момента и да извлечеш всичката положителна енергия от заобикалящото те. Все пак е време, в което се зареждаме със сила и енергия за цяла година и е добре да пълним душата си с емоции, да отворим сетивата си да попиват удоволствията, с които е пълно около нас, да грабим с пълни шепи.

И макар астрономическото лято да не е приключило още, в новият месец вече има „Р” затова ви пожелавам в аванс хубава, топла, слънчева, вкусна и златна есен!