„ - Бабо, баница ли има?
- Бугаца, баба, бугаца. Щеш ли? ... Бонча! Тури
на дятето, мари! „
В последните няколко дни
разлиствам стария, дебел тефтер с рецепти, записвани с десетилетия, в търсене на
една определена. И представете си, вътре няма ни една рецепта за баница. Брей,
казвам си, толкова баници съм яла, коя на едната баба, коя на другата, мамини
разни разнообразни, коя от коя по-хубава, а да не съм записала ни една?! Колко пък аз съм извъртяла, охо... точени,
теглени, мятани и пак не съм писала. Започнах да си припомням коя баница на кой
е била специалитет, коя е само по повод точена, коя за всеки ден, коя гръцка,
коя българска или унгарска. Едната ми баба (по майчина линия, унгарката) първо точеше
корите, а после ги теглеше, теглеше... като покривки ставаха. Правеше ги толкова тънки, че наистина, вестник
се четеше през тях. Пробвала съм! Правеше баница с кисело зеле,
баница с тиква и орехи, баница със сирене и много яйца, с праз, с месо, штрудели
разни... Нямах фаворит от нейните,
всички харесвах. О, страхотна майсторка беше! Мама се опитваше да я стигне, но
като видя, че няма да станат тънки корите й като бабините, се справяше само с
точилката. Е, пак стваха бниците й, и то вкусни, ама бабините...
Другата
ми баба (Златка, гъркинята) не можеше да точи. Правеше ги с готови кори и
най-вкусната баница, със спанак е излизала от нейните ръце. Добавяше ориз в плънката, при спанака и ставаше една мека, копринена. Докато пораснах гледах, опитвах от
всичко и се научих да точа, да тегля, че след време да въртя даже корите над главата си.
Синът ми беше много впечатлен като малък от това ми действие и все искаше да опитва, но винаги успяваше само да оцапа кухнята и главата си.
Та днес се сетих, че баба ми
Златка правеше бугаца, сладка баница. Ама, каква само беше... сочна и много ароматна. За жалост, това ставаше само когато някой роднина или познат ни дойдеше на гости от Гърция, и донесеше
специалната подправка – мастика. Мастика, ама не тая дето се налива в чашки,
мирише на анасон и прави страхотни кристали във фризера. Мастиката, дето баба
слагаше в бугацата беше на малки камъчета. Досетихте се, че става въпрос за
смолата мастикс, добивана от мастиковото дърво (Pistacia lentiscus), нали? С нея бабината бугаца
миришеше вълшебно. Обаче, въпреки че помня наизуст всички рецепти за баници,
точно за бугацата не помня друго, освен че беше сочна и пухкава и се правеше с
мастикс. Потърсих в Google и излязоха толкова различни рецепти, повечето придружени
с разгорещени спорове около названието, продуктите и изпълнението, че тотално се обърках. Остана
да се доверя на "оригинала", от някой гръцки сайт. Не говоря езика, но
пък технологиите са толкоз напреднали днес, че не е никакъв проблем да чета
публикации на него. И се започна едно търсене, едно срявняване... дълга работа.
Оказа се, че да се намери оригиналната
рецепта изобщо няма как да стане. Е, то е ясно, че колкото домакинства,
толкова и вариации, но все пак се надявах да е в общи линии една рецепта. А то,
едни слагат яйца в пълнежа, други не. Едни я сиропират, други я пудрят. Някои
ароматизират с розова вода, други казват, че с портокалова е незаменима.
Брей,
никъде обаче нямаше с мастикс!
Но бях решила. Днес ще се прави БУГАЦА!
Е, направих я и да ви кажа май стана като бабината. Щом аромата и ме
върна в детството, значи съм успяла. Много съм доволна от резултата!
Получи се точно каквато
исках - мека, ароматна, с хрупкави кори и сочна плънка. Даже съседката каза, че яла такава баница в Солун. :)
БУГАЦА
Продукти
За тавичка с размери 30 x 25 см.
450 гр. (1 пакет) кори за
баница
150 гр. разтопено масло
за крем - пълнежа
1 л. прясно мляко
200 гр. грис
200 гр. захар
щипка сол
2 пликчета ванилова захар
5 зърна мастикс (счукан на
прах) или ½ к.л. готов на прах
2 с.л. масло
за поръсване
канела
пудра захар
Приготвяне
Поставете в тенджера млякото, захарта
и мастикса да се затоплят.
Малко преди завирането им добавете солта, ванилията и посипете на тънка струя гриса.
Бъркайте с тел, докато се сгъсти
крема. Премахнете от котлона,
добавете маслото и бъркайте докато се стопи напълно. Оставете крема да се охлади и стегне
леко.
Намаслете правоъгълна форма(30-25см.)
Застелете с 9 листа кори, като поръсвате помежду им с разтопено
масло. Те ще са по-големи от тавата и ще
остават да висят извън нея.
Отгоре разстелете полуизстиналия крем и загладете повърхността.
Свийте навътре, над крема
стърчащите краища от корите.
Покрийте с останалите кори,
като отново намаслявате всяка. Останалото масло посипете отгоре.
За
да бухне и се разлисти баницата НЕ НАТИСКАЙТЕ КОРИТЕ!
Печете бугацата в предварително загрята на 200° фурна за 30-35 минути, или до златист загар. Завийте я, за да се задуши леко, след което я оставете да изстине напълно.
Нарежете я на парчета, поръсете с канела и пудра захар и поднесете.
Аз не я изчаках да се охлади напълно, когато я напудрих и поднесох. Във вътрешността си беше все още леко топличка, но ни допадна много. Даже май повече. И не пудрих с канела, защото ще ме изселят от дома. :)
Както
вече казах, бугацата става сочна и по тая причина е удачно да се хапва с вилица,
макар че ние си взехме направо лъжичките. И да знаете, че много засища.
Едно
парче си хапнах и вече ми беше тежко, въпреки че на устата й се искаше още.
„... Е, бабо, много сладка бугаца! Дай едно флидзанче
водичка!”
Много интересна рецепта! И историята ми хареса!:)Поздрави!
ОтговорИзтриванеБаницата изглежда мнооого вкусна и със сигурност ще я направя.Жалко,че не си научила гръцкия от баба си-аз го обожавам и тези дни приключва няколко месечния ми курс.Благодаря за споделената рецепта-приятна вечер!
ОтговорИзтриванеБлагодаря ви, момичета! :)
ОтговорИзтриванеЖивка, наистина много съжалявам, че баба не успя да ме научи на езика! Тя беше доста възрастна, но въпреки това ме е гледала до 7 годишна, няма по-блага жена от нея. Опитвала е да ме научи, но явно аз не съм поддавала :) Помня, че говорих малко (искам/не искам това, онова; гладна съм, спи ми се... детските му неща), но с годините всичко е останало в детството. После, повече се въртях около другата баба, та поради тая причина успявам да се оправям що-годе с унгарския. Покрай децата си продумах на английски, та той ми е най-силен, немският никога няма да науча(знам това онова, но не е за мен)... Та се оказва, че макар да имам интерес към чужди езици, никой не знам както тряба. :)))
Поздрави и много усмивки!
Страхотна е аз я направих :).Половината тава се изяде за отрицателно вереме :).
ОтговорИзтриванеХубава вечер :)
Поздравления! И благодаря за доверието!
ОтговорИзтриванеХубава вечер и от мен!
zdravei irma,mnogo interesna baniza,no ot kade namira6 mastiks.az pitah po aptekite i zdravoslovnite magazini,no bez uspeh.blagodarja
ОтговорИзтриванеПривет!
ОтговорИзтриванеПоследно мастикс ми прати приятелка от Измир, чийто родители живеят в Чешме и имат мастикови дървета.
Иначе го има в българските аптеки, например в аптеки Фрамар. Въпросът е дали ще попаднеш на мастикс или заместител. Ако има кой да ти донесе от Гърция (има го в аптеките), ще си сигурна че е качествен. В краен случай виж тук
Поздрави!
Имаш много сочен, богат и образен език. Така ме завъртя сред баниците на спомените си...Непременно ще опитам да се сдобия с мастикс и да видя ще ли успея да спретна подобна благинка.
ОтговорИзтриванеПоздрави!
Опитай, Марта, ще се справиш - не е никак трудно! Ще съм много радостна да ти се хареса!
ОтговорИзтриванеИ благодаря за комплиментите, мила!
Поздрави и прегръдки!
Вече я изпекох и напудрих! Сега да поизстине...
ОтговорИзтриванеКато ми влезе муха в главата, пък и баница да е, не мирясвам, докато не я хвана:)
Е-хе, браво на теб! Чакам отзиви :)
ОтговорИзтриванеТози път веднагически се отчетох.
ОтговорИзтриванеhttp://dora-marta.blogspot.com/2013/07/blog-post.html
Thank you, this blog has added to my knowledge beli obat penyakit asam lambung yang alami It's perfect
ОтговорИзтриване