Винен
кебап
Знаете какво е кебап - всички са чували, опитвали, имате
си любим вариант, може и два, три, приготвен по една или друга рецепта, който
както го предпочита. Но е добре да се знаe какви са сходствата и разликите между
различните видове, защото не е добре да се откажеш от нещо вкусно, само защото
не си достатъчно осведомен и имаш скрупули (като мен).
Кебапите са месни ястия, приготвени от малки късчета месо,
и то най-разнообразно, печено или пържено, със сос или без, гарнирано със
зеленчуци, ориз, пюрета, поднесено в чиния, в питка хляб или завито в тънка
тестена кора (тип бурито или енчилада). Има видове кебап, за които се ползва и кайма
- онези нанизани на шиш кебапчета, които в Турция са известни под името „Адана
кебап“, „Урфа кебап“ или „Люля кебап“ в Армения, а в Индия са познати
като „кокори“. В Китай се приготвя и от риба и морски дарове.
Кебапът произхожда някъде от Източното Средиземноморие
(споменат е още от Омир) и Близкия Изток, поема към Централна Азия и
Монголските владения, оттам се пренася в Османската Империя, а по-късно се
разпространява и по целия свят. Традиционно за приготвянето му се ползва
агнешко месо, но в зависимост от културните и религиозни ценности на различните
народи, от различните вкусове, може да се замени с телешко, свинско, птиче и
дори риба.
Според кулинарните учебници в България, думата кебап е
общ термин за месни яхнии със или без зеленчуци – тас кебап, винен кебап,
хайдушки, които са и най-популярни. В различните краища на страната са познати
и се готвят и известните друсан кебап, книжен кебап, каварма, странджански
кебап. Всички те се готвят в съд на котлон или фурна, но има и печени на скара
и жар - шиш кебап (шишче) например. От десетилетие масово навлезе у нас Шавармата
и Дюнер кебапът (наричан просто дюнер). Отидете ли в Гърция, ще ви предложат
сувлаки – аналог на на нашенското шишче.
В няколко публикации ще приготвя кебапи по различни
рецепти, а като за начало започвам с един познат на всички и много обичан от мен – винен
кебап. Това си е точно тас кебап, но разликата с него идва от добавката на вино
в соса – от там и името му. У дома не е почитан единствено от половинката,
единствено и само защото долавя някак вкусът на виното в него, а това не е
никак по вкуса му.
Продукти
/за 4 порции/
1 кг. свинско крехко месо (филе или бут)
3 глави лук
1 скилидка чесън
1 к.ч. олио
1 с.л. (равна) червен пипер
сол и черен пипер на вкус
2 домата
1 червена чушка
200 мл. червено вино
200 мл. топла вода
1 пълна с.л. брашно
2 дафинови листа
бучка масло (1 ч.л.)
за гарнитура
1 ½ ч.ч. ориз
600 мл. вода
сол на вкус
бучка масло (1 ч.л.)
3-4 стръкчета див лук(сибирски лук, шнитлаух)
Приготвяне
Почистваме и нарязваме лука на лунички, счукваме чесъна,
а месото на малки късчета с размери около 3x3 см.
Загряваме олиото в тенджерка на среден огън и запържваме
месото в него, докато добие хубав златист загар навсякъде.
Добавяме лука и чесъна, поръсваме леко със сол и черен
пипер, разбъркваме, похлупваме и намаляваме огъня до слаб и така задушаваме до
омекването на лука.
Добавяме брашното, червения пипер, разбъркваме бързо,
наливаме рендосаните домати, водата, виното, пускаме дафиновия лист и бахар и
отново похлупваме да се задушава за около 30 минути.
Почистваме и надробяваме чушката и я добавяме в ястието,
след което го оставяме за още десетина минути на котлона.
Отвеждаме настрана, изваждаме листенцата дафинов лист и
пускаме да се стопи бучката масло.
Междувременно, докато се готви кебапа, сваряваме ориза в подсолената вода на тих
огън, като малко преди да поеме всичката течност, го отвеждаме настрана от
котлона, добавяме му маслото, разбъркваме и похлупваме с капак за поне 15
минути.
Знаете, че различните сортове ориз поемат различно
количество течност, така че, ако не е достатъчно сварен добавяме още мъничко
вода.
Сервираме ястието като всяка порция гарнираме с топка
ориз, поръсваме я с наситнен див лук и млян черен пипер, около нея разпределяме
месото, а отгоре му поливаме със сос.
Лютата чушка за нас е
задължителна. А на вас да ви е сладко! J