Чийзкейк с горски плодове

... иначе казано "Ефектът на дефекта"

Бях се отказала да публикувам рецептата за точно този чийзкейк, тоест да я отложа във времето, когато я приготвя отново и успея да ѝ направя по-успешна фотосесия. Причината е съвсем проста – гаф, какъвто не съм правила с години, да не кажа и никога. Но пък по ирония на съдбата се роди нова рецепта, която си заслужава мястото тук.

Знаете, че чийзкейковете поглъщат не малко количество сирене, извара, крем фреш или други млечни продукти. Количество, надхвърлящо представата ни за нормалност спрямо други подобни сладкиши и които са преобладаваща част в тези, както показва и името им. В противен случай можем да говорим за някакво подобие на чийзкейк. Е, поради разсеяност или прегряване, и сама не знам, оставих повече от половината крем сирене в хладилника, забърках си крема за пълнеж на кейка, налях си го във формата и пъхнах във фурната. Стори ми се малко рядък, но все още отнесена и неадекватна го отдадох на прекаляването с миксера. След около половин час фокусирам останалото крема сирене да си стои кротко в хладилника. Сякаш гръм ме удари, та се събудих. Ами сега?! В главата ми се оформи въпрос с голяма питанка – дали няма като с магия пък да се стегне чийзът или очакването ми за течна като боза вътрешност ще се окаже реалност? Абе, глупава ли съм да вярвам в чудеса? И все пак чудеса стават, нали? Може пък за късмет да се получи „нещо“, което да не замине в кофата. Може би с продължително печене, нещата ще си дойдат на мястото. Все пак не малко яйца съм сложила вътре, цели осем, а и състава за крем карамел е подобен и се готви по аналогичен метод. Питанки, питанки, питанки. Малко опит, който ми шепнеше в ухото окуражително и няколко другарчета от фейсбук групата, подклаждащи надеждите ми. В крайна сметка да става каквото ще, аз експеримента ще си го проведа до край! Отпуснах си душичката (защото и за подобни неща тя трепва), обърнах го на забавление и се заредих с търпение и детско любопитство. Почти 3 часа печене на ниска температура и ето, имам си  нов сладкиш. J На външен вид избяга съвсем малко от първоначалната идея - гарнирах го с нежен крем от Маскарпоне и засипах обилно с горски плодове. Стана страхотен на вкус – нежен, ароматен, балансиран, с кадифена структура и най-важното – не натъртва на яйца, което е много важно. J Момчетата са все с чинийка и парченце в ръка, приятелка го опита и одобри подобаващо като си изпроси и за в къщи и ... вече няма и троха от него. Единственото, което бих променила е съвсем малко да занижа захарта, но това е по мой вкус. Никой не се оплака от сладостта му. 

Рецептата:

Продукти

/за форма с Ø 24 см./

за основата

300 гр. смлени пълнозърнести маслени бисквити или меденки (меденките са особено подходящи и най-добре домашни)

200 гр. меко масло

½ ч.ч. смлени орехи

за крем пълнежа

3 пакетчета крема сирене (по 125 гр.)

1/2 ч.ч. (150 гр.) кристална захар

щипка сол

300 гр. квасена сметана

сока на ½ лимон

1 с.л. ванилова есенция (3 пликчета ванилова захар)

5 яйца + 3 жълтъка

½ ч.ч. кокосови стърготини

за крем Маскарпоне

400-500 гр. Маскарпоне (количество по ваша преценка)

пудра захар на вкус (при мен 2 с.л.)

½ ч.л. ванилова есенция (1 пликче ванилова захар)

за къпиновия сос

1 ч.ч. къпини

1/3  ч.ч. желираща захар 1:1

допълнително

1 купичка (около 300-400 гр.) горски плодове за гарниране

Приготвяне

Най-напред си приготвяме пълнежа.

За целта в дълбока купа разбиваме с миксер на ниска скорост и за кратко кремата сирене, колкото леко да омекне. Добавяме солта и захарта и продължаваме да разбъркваме, докато се получи хубав, пухкав крем. Следва квасената сметана, лимоновия сок и ванилията. След тях при постоянно бъркане пускаме едно по едно целите яйца и жълтъците, а накрая кокоса. Прибираме в хладилник.

Включваме фурната да се загрее на 180°.

Сипваме смлените бисквити и ядки в купа, добавяме мекото масло и добре разбиваме, докато сместа се хомогенизира.

Застиламе с хартия за печене форма за кейк с падащо дъно като облицоваме и стените ѝ също. Намасляваме навсякъде леко с разтопено масло или олио и разстиламе бисквитената смес по дъното и 3-4 см. борд нагоре по стените. Притискаме, за да излезе въздуха и печем за около 7-8 минути.
Изваждаме от фурната и оставяме да се охлади малко.

Вдигаме градусите на фурната на максимум (260 °)

Наливаме крем–пълнежа върху охладената основа и връщаме формата във фурната.

След 10 минути сваляме шоково градусите на 90-100° и продължаваме печенето за 2,5 – 3 часа. Направете тест с клечка – трябва да излиза леко влажна, но в никакъв случай мокра и с полепнало по нея тесто.

Изключваме фурната и оставяме в нея чийзкейка за 20 минути.

Изваждаме го, оставяме да изстине напълно за около 2-3 часа, след което завиваме със стреч фолио и прибираме в хладилника за една нощ да се охлади и стегне окончателно.

За къпиновия сос слагаме в тиган с не залепващо покритие къпините с 4-5 с.л. вода да се загреят на тих огън. Щом забълбукат покриваме с капак и оставяме за около 5-6 минути. След това отвеждаме и прецеждаме през сито или подходящ уред за тази цел, за да се отървем от семките. Връщаме отделеното пюре в тигана и добавяме желиращата захар. Изчакваме да забълбука отново и ако ни удовлетворява гъстотата на соса го отвеждаме. Ако не, бъркаме непрекъснато докато получим желаното.

Преди сервиране разбиваме Маскарпонето с пудрата захар до пухкав крем и небрежно нанасяме върху чийзкейка. Поливаме с къпинов сос и гарнираме с почистените горски плодове.

Поръсваме нежно с пудра захар и поднасяме.

Да ви е сладко!

И да знаете:  чизкейк се получава и само с 360 гр. крем сирене, с повечко яйца, бавно печене на ниски градуси и търпение. J