Кайсиеви мидички с лавандула

Звъни ми телефонът и отсреща един мил глас се представя като приятелка на моя приятелка и малко сковано ми прави комплимент за нещо си, дето опитала при въпросната ми приятелка, нещо, което съм ѝ била подарила и било с „божествен вкус“. Естествено веднага се сетих за какво става дума и схванах как ще протече нататък разговорът – ще ме помоли за рецептата или за линк към страницата на блога. Но изненадата бе, че въпросната дама на база на само една дегустация бе решила да ми поръча голяма доза „някакви сладки, леки и плодови... абе с вкус на лято да са “. Ама и ако може да са за след ден. Извини се за ненавременното си обаждане, помоли да не се сърдя, че е изнудила приятелката си за телефонният ми номер, но искала да посрещне мили гости от чужбина с нещо вкусно и запомнящо се. Предстояха почивни дни, при това ненормално горещи и тъкмо си мислехме къде на по-високо да се спасяваме. Отказах под претекст, че имам ангажимент. Дамата бе много учтива, разбрана и се извини няколко пъти. Гласът ѝ звучеше задавено. Пожелахме си приятен уикенд и затворих. Но не ми излизаше от главата поне час, свидно ми стана, че отказах. И аз имам деца надалече, липсата им много тежи и знам какво изпитва една майка, когато очаква милото ѝ птиче да долети. Ядосах се на себе си, досрамя ме от мен си и звъннах на жената. Разбрахме се да се срещнем след час и да уточним поръчката. Та така, в неделя рано, още по тъмни доби се накиприх в кухнята, задрънках с посудата и в 11 часа всичко бе готово, изстинало и пакетирано. Не мога да ви опиша колко прегръдки получих като награда. Неделята изкарах у дома и бях щастлива, въпреки стремежът на живака в термометъра да целеше през целия ден да пробие стъклото. 

А сладките станаха превъзходни. Тъкмо бях изпробвала една идея и резултатът много ми допадна, та реших, че след като все още се намират по пазарите вкусни, истински кайсии, ще заложа на тях. Не познавам човек, който да не обича този плод - малки, златни топчета, зачервени като срамежливо девойче и ухаещи на страст. Опиташ ли ги, няма спиране. Другото, което избрах да комбинирам с тях бе лавандула – опияняващ аромат, лек и нашепващ ти за пурпурни поля в златни рамки, за разрошени коси и нежно лято. Кайсия и лавандула – съблазън докарай! Какъв по-летен, по-ароматен и запомнящ се вкус от комбинацията на тези двете?

Тестото, което избрах да ги загърне бе нежно като самите тях – меко, бишкотено тeсто. Формичките – за мадлени, но понеже все още не знам по каква причина не съм се снабдила с тях, ползвах едни за по-едри мидички и сладките станаха досущ като емблемата на бензиностанции ШЕЛ. Веднага ми дойде нова идея, но нея ще покажа в някоя друга публикация.

А сега рецептата (почти като за мадлени).

Продукти

/за малка , семейна доза – 10-12 бр./

2 големи яйца

1 пакетче ванилова захар

120 гр. пудра захар

80 гр. брашно

40 гр. натурално царевично нишесте

30 гр. бадемово брашно

½ пликче бакпулвер

щипка сол

100 гр. разтопено масло

допълнително

1 пълна с.л. лавандулови цветлета

6 кайсии

+ още малко масло и брашно за формичките

пудра захар за поръсване

Приготвяне

Рецептата е много лесна и сладките се приготвят бързо.

Най-напред си пригответе лавандуловите цветлета. Те са събрани в малки съцветия, и в основата на всяко има малка чашка, която ги държи. Ако ползвате свежа лавандула, лесно ще ороните сините листенца, но ако имате само суха, то тогава внимавайте да не попаднат и сухите чашки при листенцата – внимателно ги разделете.

Включете фурната да се загрява на 180°.

Сега в купа разбийте яйцата с пудрата захар и ванилията до пухкав крем.

Добавете пресятото със солта и бакпулвера брашно, както и нишестето и хубаво разбъркайте всичко с миксер на бавни обороти.

Налейте разтопеното масло на тънка струя като не спирате миксера, а след това прибавете и листенцата лавандула.

Намаслете старателно навсякъде формичките с масло и ги напудрете също така навсякъде с брашно. Изтупайте излишното и налейте тестото в тях до ¾ от обема им.

Нарежете кайсиите и ги разпределете отгоре им.

С повече кайсии е по-вкусно, не ги жалете!
Печете за около 15-20 минути, в зависимост от големината на формичките, които имате.

Готовите сладки са със светло златист загар. Не ги чакайте много да се препичат, но ако ползвате по-едри форми, каквито са моите, се водете по плътността на тестото – трябва да се е стегнало, но и да е меко. За всеки случай не пречи да направите тест „суха клечка“

Щом решите, че са готови ги извадете и оставете да се охладят.

Преди поднасяне поръсете нежно с пудра захар.

Толкова са вкусни, че тук законът на истинската дама „Една мадленка с чаша горчиво кафе е идеална за гурме закуска.“ не важи.  Хм, ама как да минеш само с една като си твърде страстна натура – я, още една за повече блясък в очите! Обаче, ако са големи Шелчета като моите, трябва да си дама и половина, че да не ти пука от това. Особено, ако джогингът или продължителното ходене ти е любимо занимание. J