❄ Весела Коледа и Честито Рождество Христово! ❄

За Коледа е казвано, писано и изписано толкова много, че каквото и да напиша тук сега, със сигурност ще повторя някого, дори себе си. И всичко ще е вярно, а най-вярно е това, че Коледа е любов. Всичко е любов! И би трябвало да бъде. Но не само днес, а всеки ден, всеки час, във всеки дом, във всяко сърце. Коледа е чудото, което сплотява, което дарява всички с доброта, топлота, вяра и сила. Чудо, което сбъдва мечти. Пожелайте си нещо, а аз ще се помоля то да се сбъдне. И дано се сбъдне! Обичам ви, обичайте се и вие! 

За всички вас са и моите пожелания в стихове:

КОЛЕДА  

Казват, че по Коледа се случват чудеса

и всеки се надява да е вярно -

поне веднъж за цялата година

да стане чудо, от онез, необяснимите.

Да може някак като със магия

да изтрием лоши мисли, тежка орисия,

да блесне бял и светъл път пред нас

и щастието да ни връхлети във този час...

да бъдем всички много здрави,

в любов и нежност само да се давим,

да се подкрепяме и да се обичаме,

със лекота мечтите си да стигаме.

Навярно за такива чудеса и ти мечтаеш.

Навярно някои мечти да сбъдваш знаеш.

Но ако нещо се изплъзва и ти бяга,

ще се помоля Бог да ти помага.

И ако стане чудо, ако нещо се обърне

и точно туй желание да ти се сбъдне,

така внезапно, ненадейно и необяснимо,

то знай, че туй е коледна магия!

                                               /25.12.2014/

Весела и щастлива Коледа! 

Светли и благословени да са празниците за всички ви!

Кейк с фъстъци, боровинки и шоколадова глазура

/Chocolate glaze bundt cake with peanuts and cranberries/

Много, ама много рядко се случва у нас да има сладък кейк, кекс дето се казва, и то за семейството. За гости да, но ние не сме фенове на подобни сладкиши, някак сухи ни идват като цяло. Но когато се случи да направя, той задължително ще е с масло, много при това, с някакви плодове, ядки, локум или други неща за пълнеж.  Такъв кейк ще е лек като перце, пухкав като памук, с кадифена текстура от маслото, по-ароматен и някак сочен, благодарение на добавките. И го предпочитаме залят с шоколад! Независимо дали ще е бял или кафяв. Шоколадовата глазура освен, че запазва вътрешността му за по-дълго време свежа (за нас това е важно, защото с един кейк се подслаждаме с дни), придава и завършеност. Плюс това цялостният вкус става по-богат, мек и дълбок, което не е никак маловажно за подобни печива.
Тези дни имахме няколко пъти гости и за по-бързо ги подслаждах с кейкове – бял, шоколадов, меден, карамелен. Такова кейко-правене моята кухня не е виждала никога, но пък ѝ хареса. На мен де! Бързо се забъркват, лесно се пекат, една заливка или поръска и готово. Имаме голям сладкиш за нула време, минимум усилие и много доволни. Ето, затова мама все кекс ни правеше, а на мен ми бе писнало от него. Затова и не е сред любимите ми десерти, но понякога и на мен ми се дояжда именно кекс.

Продукти

5 големи яйца

1 щипка сол

120 гр. меко масло

120 гр. пудра захар

2 пликчета ванилова захар

60 гр. царевично нишесте
200 гр. квасена сметана

½ ч.ч. черешов ликьор
½ ч.ч. сушени боровинки (може и замразени)
½ ч.ч. сурови, белени фъстъци

2/3 ч.ч. едрозърнесто брашно (много фин грис)

½ ч.ч. обикновено, бяло брашно + 1 бакпулвер

за глазурата

100 гр. черен шоколад

200 ml. млечна сметана (мин. 30% масленост)

1 голяма с.л. нуга крем (Nutella)

Приготвяне

Ако ползваме сушени боровинки, час преди да забъркаме тестото ги накисваме в ликьора, за да набъбнат, след което прецеждаме с цедка, а ликьора заделяме настрана – от него ще добавим и в тестото. Ако ползваме замразени, пропускаме тази процедура.
Ядките запичаме леко в сух тиган на среден огън, колкото да се подсушат и едва да се зачервят ръбчетата им.

Включваме фурната да се загрява на 200°.

Разделяме яйцата на белтъци и жълтъци като вторите поставяме в по-голяма купа.

Белтъците разбиваме на твърд сняг като добавяме към тях солта.
Към жълтъците добавяме маслото, пудрата захар и ванилията. Разбиваме добре всичко, докато сместа побелее, увеличи двойно обема си и не остане и едно кристалче захар. Насипваме нишестето, разбъркваме, за да се поеме, а след него квасената сметана и 2 с.л. от ликьора. Отново разбъркваме всичко и сгъстяваме с едрозърнестото брашно.
Ред е да прибавим белтъците на няколко порции като внимателно бъркаме след всяка една, докато напълно се смеси с тестото. Внимавайте да не спаднат!
Насипваме отново на порции и пресятото, заедно с бакпулвера, бяло брашно. Накрая добавяме фъстъците и отцедените и напудрени с брашно боровинки.
Прехвърляме тестото в намаслена и напудрена с брашно кексова форма (ако е силиконова не я мажем с нищо) и печем за 7-8 минути на 200°, след което намаляваме градусите до 180° и оставяме кейкът да се допече до готовност. Общото време за изпичане зависи от формата – ширина, дълбочина... Ориентировъчно – около 45 – 50 минути. Когато ви се стори, че е готов направете тест с дървена клечка - да няма влага във вътрешността му.
Изваждаме го от фурната, оставяме го да се охлади малко във формата, след което го вадим от нея и поставяме на телена скара да изстине напълно.
Когато това стане, заливаме с глазурата и поставяме на студено, за да се стегне. Най-добре в хладилник за около 2 часа.

За глазурата поставяме сметаната в касеролка и я загряваме почти до кипене.
Отвеждаме настрана и в нея добавяме начупеният на дребно шоколад. Оставяме така за около 2-3 минути и чак след това бъркаме непрекъснато, докато се разтопи шоколада и сместа стане гладка. Добавяме нугата крем и отново бъркаме, докато глазурата се хомогенизира и уплътни. Веднага след това я изливаме върху кейка.

Декорираме по желание и по вкус.

Опитайте и да ви е сладко!

Рибен пай в мини вариант

Колкото и да тачим у нас традициите, рядко се случва за Никулден да имаме риба на трапезата. На този ден или не сме у дома, или рибка сме хапвали в някой от близките дни. Така се случи и този декември, съвсем "традиционно" за нас – в неделята се разходихме в планината и понеже ни изкушиха с прясна пъстърва, с удоволствие се подадохме на изкушението. Но пък ми се искаше да почета празника, та затова спретнах набързо малки рибни пайчета от любимото ни бутер тесто. Идеята за оформянето е от интернет, а плънката по наш вкус.

Продукти

 1 пакет бутер тесто (500 гр.)

за плънката
200 гр. риба тон от консерва (добре отцедена)

50 гр. настъргано меко сирене

100 гр. настърган кашкавал

1 варено яйце

2 с.л. зърна варена царевица

1 малък стрък зелен лук (наситнен)

малко наситнен магданоз или копър

сол и черен пипер на вкус

за намазване

1 яйце – 1 с.л. пресно мляко

Приготвяне

Изцеждаме добре рибата и към нея добавяме настърганите сирене и кашкавал, надробеното на кубчета варено яйце, царевицата, лука, малко магданоз или копър, подправяме на вкус със сол и черен пипер, разбъркваме и ако ни се вижда суха плънката, може да я овлажним с малко (1 ч.л.) майонеза или квасена сметана.

Включваме фурната да се загрее на 220°.
Разточваме тестото върху набрашнен плот на кора с дебелина не повече от 2-3 мм. Правим си от картон шаблон с формата на рибка (около 15 см. дълга) и с негова помощ изрязваме основите на пайчетата – аз изкарах 6 бр. Подреждаме ги върху застлана с хартия за печене тава и върху всяка поставяме по 1 пълна супена лъжица от плънката, като я центрираме правилно. От останалото тесто изрязваме кръгчета с диаметър 3,5 см., които нареждаме върху плънката, имитирайки люспите на риба. Нарязваме опашките леко, намазваме рибките с разбитото с мляко яйце и им поставяме оченца от черен пипер.
Печем за около 20-30 минути или до златист загар.

ВНИМАНИЕ!  Хора, проявяващи алергия след консумация на риба и белтък (яйчен или млечен), трябва да изключат сиренето, кашкавала и яйцата от рецептата или да ги заместят с други продукти. Например, добра вкусова комбинация се получава на риба с намачкан, варен картоф и броколи; със спанак и зелен лук; с малко сварен и намачкан бял боб, репички и наситнена краставица.

Весели и споделени зимни празници!

Още мои рецепти с риба може да видите ТУК

Капрезе бутер тарт /Caprese puff pastry tart/

Капрезе е любимата ми салата и колкото и да е по-вкусна през лятото, с добре узрели, сладки, градински домати, не пропускам да ѝ се наслаждавам и през останалото време на годината. Освен това Капрезе е основа за много кулинарни идеи и разнообразни по своята техника на изпълнение специалитети. Отдавна бях запланувала да опитам тартата с бутер тесто, но поради някаква причина все не се случваше, докато тези дни натрапчивата мисъл за нея не ми излизаше от главата за дълго. И понеже винаги разполагам със замразено бутер тесто, а в хладилника ми се намираше едно пакетче моцарела, не се бавих и си угодих на каприза. J  Та, ето го и моя Капрезе бутер тарт – сочен и хрупкав, ароматен и с пленяващ вкус. Приготвя се много бързо.

Продукти

1 пакет бутер тесто (около 500 гр.)

1 яйце

10 домата Рома (или Консерва)

3 скилидки чесън

300 гр. Моцарела

сол и черен пипер на вкус

зехтин

пресен босилек

Приготвяне

·         Ако ползвате замразено бутер тесто го оставете за една нощ в хладилника да се размрази.

·         По-добре е ако ползвате тесто, което е на плочка, за да си го разточите сами, защото на някои марки е разточено много тънко.

Застиламе с хартия за печене избраната за тарта тавичка (моята е с размери 20 х 30 см.).

На набрашнен плот разточваме тестото на кора,  с размери малко по-големи от тези на тавичката (с 1,5 см. повече) и дебелина 7-8 мм..

От кората изрязваме правоъгълник с точните размери на тавата, който поставяме в нея. Намазваме с разбито яйце краищата му и отгоре поставяме като рамка останалото тесто. Надупчваме с вилица основата и вкарваме в хладилника да чака.

Измиваме, подсушаваме и нарязваме доматите на колелца с дебелина 1 см.
Застиламе с хартия за печене друга тавичка и подреждаме в нея доматените кръгчета, по между им хвърляме скилидките не обелен чесън, посоляваме със сол и черен пипер и напръскваме леко със зехтин.
Печем за 15 минути в предварително нагрята на 200° фурна.
Изваждаме и оставяме да се охладят.

През това време си нарязваме моцарелата на малки колелца, с размери горе-долу, колкото тези на доматите.

Редим доматите и моцарелата върху охладената основа като редуваме кръгче домат с кръгче моцарела. Отново поръсваме нежно със сол и пресно смлян черен пипер, напръскваме със зехтин, намазваме борда на тарта с разбитото яйце и печем до златиста коричка.

Сервираме го леко охладен и гарниран със свежите листенца босилек.

Сигурно е вкусен и студен, но няма кой да го чака, така че ако решите да опитате и имате воля и търпение, докато изстине съвсем, споделете!  J

Карамелено орехова торта

 / Caramel Walnut Cake/

Докато още не е станало догодина бързам да запиша тук и тази тортичка. Беше един експеримент и предизвикателство, осъществени с наличните на село продукти, в неделен ден, когато там работи само един магазин и то с беден за сладкарски нужди асортимент. Но пък се получи, което много ме успокои – гостите имаха страхотен десерт накрая и празничната вечеря достоен завършек. Да сме живи и здрави само, следващият път повече!

Продукти

/за форма с диаметър 22 см./

за блатовете

10 яйца

щ. сол

200 гр. пудра захар

2 пликчета ванилена захар

кората на ½  лимон

150 гр. млени орехови ядки

150 гр. млени лешници

½ ч.ч. брашно (60 гр.)

за сиропа

½ ч.ч. кристална захар

¼ ч.ч. вода

50 мл. тъмен ром

за крема

500 гр. меко масло

160-200 гр. пудра захар (със 160 гр. вкусът на крема е по-лек)

кората на ½ лимон

1 пликче ванилена захар

1 пликче желатин

250 гр. квасена сметана

за карамеления сос

1 ч.ч. кристална захар

1 с.л. вода

1 с.л. масло

200 мл. млечна сметана (минимум 30% масленост)

Приготвяне

на блатовете

Разделяме яйцата на белтъци и жълтъци.
Разбиваме белтъците със солта на твърд сняг.
Жълтъците бием отделно със захарта и ванилията до пухкав крем. Ароматизираме допълнително с лимоновата кора, добавяме двата вида млени ядки, разбъркваме добре и събираме с белтъците, които добавяме на няколко порции като смесваме внимателно с кръгообразни движения отдолу нагоре. Накрая поръсваме с пресятото брашно и хомогенизираме тестото.

Разделяме на две части и насипваме на два пъти в намаслена и напудрена с брашно тортена форма с падащ борд и диаметър 22 см.

Печем в предварително нагрята до 180° фурна за около 15-20 минути.

Изпечените блатове поставяме върху телена скара, докато напълно се охладят.

на крема

Поставяме в купа всички продукти за крема, без квасената сметана. Разбиваме с миксер продължително, до пухкав крем и докато не остане и една песъчинка от захарта.
Отделяме настрана половината от крема, който ще ползваме за измазване на тортата, а в останалия добавяме квасената сметана. Размесваме и желираме с 1 пликче желатин, накиснат в 4 с.л. студена вода и след това разтопен на водна баня.

Докато крема още не е стегнал, пристъпваме към сглобяване на тортата като поставяме единия блат върху подноса, стягаме го с тортен пръстен и сиропираме с половината сироп. Отгоре насипваме крема и похлупваме с другия блат. Отново сиропираме и вкарваме в хладилник за час или във фризер за 15-20 минути. След това освобождаваме тортата от пръстена и измазваме с предварително заделеният маслен крем. Отново връщаме в хладилника.

Отстрани облепих със запечени на сух тиган трохи от блата, който се наложи малко да подравня.

на карамеления сос

В тиган с двойно дъно сипваме всичката захар наведнъж. В центъра ѝ наливаме лъжица вода и поставяме на тих огън да се разтопи. Не бъркаме!

Когато се разтопи и започне леко да бълбука разбъркваме внимателно с дървена лъжица. Отвеждаме настрана като не чакаме много да потъмнее – цветът ѝ трябва да е златисто кафяв. Добавяме маслото, наливаме внимателно сметаната, разбъркваме и връщаме за кратко отново на огъня като постоянно бъркаме. Първоначално карамелът ще се пресече, но скоро ще се изглади и уплътни. Веднага отвеждаме настрана и оставяме да се поохлади. Когато това стане, поливаме тортата отгоре с него или просто я напръскваме небрежно. Някоя орехова или лешникова ядка отгоре допълват идеално цялото това съвършенство.

Вкусът е богат, плътен и определено запомнящ се. Рехавите блатове с ядков дъх идеално контрастират на деликатния, маслен крем и накрая - копринено нежният карамел. Както се казва - експлозия от вкусове и аромати! 

Опитайте я!

Запечени камби с пикантна плънка с чорисо

Продукти

/за 3 порции/

3 или 6 червени камби (според големината им)

1 к.ч. олио

1 глава лук, наситнена

1 люлка (подкова) чорисо от 250 гр., нарязано на малки кубчета

300 гр. ориз

1 ч.л. куркума на прах

1 ч.ч. пасирани домати

1 чили, почистено от семките и наситнено

сол и черен пипер на вкус

по 1 шепа наситнени магданоз и свежа мащерка

Приготвяне

Измиваме и подсушаваме камбите. Изрязваме им горните части заедно с дръжките и заделяме настрана – тях ще ползваме за капачета. Почистваме вътрешността от семки и евентуални влакнести части и подреждаме в тавичка с подходящи размери.

Взимаме дълбок тиган и го загряваме на среден огън. През това време бързичко си наситняваме чорисото* и го пускаме в горещия тиган с 1 с.л. олио да се запържи за кратко от всички страни. Изваждаме го с решетъчна лъжица в чиния и заделяме настрана.
В тигана наливаме останалото олио и пускаме лука. Запържваме го и добавяме измития и подсушен ориз. Пържим, докато зърната се избистрят, след което посипваме с куркумата и наливаме топла вода в съотношение 2:1 в полза на водата. Намаляваме огъня и оставяме да къкри, докато се поеме всичката течност. Добавяме пасираните домати, наситненото чили и варим до полуготовност. От време на време  разбъркваме с дървена лъжица. Отвеждаме настрана, подправяме със сол, черен пипер, магданоз, мащерка и добавяме запържените кубчета чорисо. 

Разбъркваме и с приготвената плънка пълним строените в тавичката камби.
Накрая ги покриваме с капачетата, леко ги напръскваме с олио, поръсваме нежно със сол и печем в предварително загрятата до 200°  фурна за около 40 минути или до готовност.

Изваждаме да се поохладят и сервираме като по желание може да полеем със сос бешамел, приготвен с течността от тавичката, отделила се при печенето на камбите. Всяка порция поръсваме със свежи листенца мащерка и съвсем деликатно с прясно смлян черен пипер.

----
*  Вместо да режем чорисото на кубчета, можем да го обелим и да намачкаме с вилица директно в тигана като се постараем да го раздробим максимално, както процедираме с каймата при направата на мусака, но без да се улесняваме с добавка на вода - в случая тя е нежелателна. 

Въпреки наличието на люто чорисо, ястието е приятно пикантно и не дразни с прекалена лютивина, напротив - вкусът е мек и дълбок, създаващ усещане, че сте на гости при баба.

Беше ни сладко, да е сладко и на вас!

Ябълкови бутер кошнички с чийзкрем и една приятна изненада за мен

Преди няколко дни излезе поредното, есенно издание на списанието на българските, кулинарни блогъри SO into FOOD, в което бях поканена да участвам с няколко рецепти и да споделя моето усещане за есента в рубриката „Сладки приказки“. 

За голяма моя изненада екипът е решил да ползва една от снимките ми за корицата, за което съм им признателна и се чувствам приятно поласкана!
Много ви благодаря, момичета!

Броят е изключително интересен, вълнуващ и пълен с вкусни рецепти, които ще ви вдъхновят за кулинарни приключения в кухнята. Уверявам ви, че ще се почувствате повече от уютно между страниците му, ще се потопите в романтика, вкус  и пленителни есенни аромати, ще се запознаете с интересни, креативни и успяващи млади хора и ще пътешествате  из една от най- предпочитаните туристически дестинации на Европа с нашият гид, който и този път ще ви води по приказни пътища. Списанието можете да разгледате ТУК или да го свалите безплатно от ТУК.

Разбира се, ще споделя рецептите и в блога като започвам от

Ябълкови бутер кошнички с чийзкрем

Продукти

за кошничките

1 пакет бутер тесто от 450 гр.

малко брашно за разточването му

1 яйце

3 с.л. тръстикова захар за поръсване

1 с.л. меко масло за намазване на формичките

за крема

250 мл. пресно мляко

150 гр. захар

1 яйце

40 гр. (4 равни с.л.) брашно

1 пликче ванилена захар

1 с.л. масло

1 пакетче от 125 гр. сирене Крема

отделно

6 пълни с.л. смлени орехи + 1 равна кафена лъжичка канела + 1 с.л. захар

2 ябълки , нарязани на средно тънки лунички

2 с.л. пудра захар + 1 пликче ванилена захар, за поръсване

Приготвяне

на крема

Сваряваме млякото в подходящ съд с половината захар.
В малка касеролка разбиваме яйцето с останалата захар, след което добавяме брашното, разбъркваме добре, докато всичко стане на гладка каша и наливаме на тънка струя горещото мляко.
Поставяме касеролката на среден огън и при постоянно бъркане довеждаме до кипене. Бъркаме, докато се сгъсти, изключваме котлона  и отвеждаме настрана крема. Добавяме му маслото и ванилията, разбъркваме и покриваме със стреч фолио, за да не се образува по повърхността му коричка.
Оставяме настрана до пълно охлаждане, след което му добавяме сиренето Крема и с миксер хомогенизираме до гладка и еднородна смес.

на кошничките

Намасляваме обилно 6 индивидуални формички за мъфини (или за крем карамел). В тях поставяме квадрати от хартия за печене, изрязани с подходящи размери, така че да излизат извън формичките.

Поръсваме плота с брашно и върху него разточваме бутер тестото на лист с размери 30 х 40 см. и дебелина 4-5 мм. Нарязваме го на 12 квадрата с размери 10 х 10 см.. Поставяме по две квадратчета едно върху друго, като разминаваме ъглите им, така че да се получи звезда с осем върха.
Звездите поставяме в подготвените формички и леко притискаме, за да оформим кошнички, на дъното на които насипваме по 1 с.л. от смлените, канелени орехи. Отгоре пълним до 2/3 от обема им с крем. Намазваме стърчащите върхове на кошничките с разбито яйце, върху крема набождаме по няколко резена от ябълките и всичко поръсваме обилно с тръстикова захар.

Печем в предварително нагрята до 200° фурна за 30 минути(+/- 5 мин.) или до златна коричка.
Изваждаме ги и когато се охладят, ги поръсваме с ароматизираната с ванилия пудра захар.

По желание, при сервиране поливаме с ванилов сос.

---

* Вместо ябълки може да се ползват други плодове – праскови, нектарини, круши, смокини.

* Количеството на захарта в крема е балансирано така, че да се усеща сиренето. Ако предпочитате по-сладък вкус, може да добавите още 1-2 лъжици захар.

Да ви е сладко!

Гъбено велуте

/Mushroom Velouté/

Не е нещо невиждано, но ви уверявам, че е толкова вкусно, че опитате ли го, няма да можете да спрете да кусате, докато не си изпразните купичката!

Да си призная, много рядко поглеждам към кулинарните, телевизионни предавания. В последната година я има два-три пъти, я не. Но за сметка на това моят мъж редовно прещраква на тези канали. Гледа и преглъща. Не, че е умрял от глад, не че не му готвя разнообразна храна, но все там му е очето. Както в хранителните магазини, все около месарският щанд се върти. Боже мой, мисля си, този човек как може да е все гладен?! Казват, че това било страст. Може, но за мен все още е неразбираемо, дори и да се водя кулинарен блогър. Та преди няколко вечери пак го засичам пред телевизора, в компанията на Жак Пепен. Тъкмо бях приключила с последните задължения за деня и буквално се проснах на дивана до него. Мълча си, гледам в екрана, но умът ми блуждае някъде, докато не ме сепна репликата: Ето го, и той като теб и Йоли, пак хвана пасатора! (Йоли, ако четеш, знай, шега е това - никой не ползва повече от теб този уред. „Всичко с пасатора готвиш“ :) ). А Жак Пепен правеше някаква гъбена супа, в която сложи и дафинов лист. Хм, не бях се сещала до сега да сложа и аз. В други супи, в някои ястия – да, но точно в гъбена супа не. Загледах се нататък какви ще ги свърши, но ми звънна телефона. Когато приключих разговора, дядо Пепен сервираше крем супа. А милото, понеже не е любител на пасирани супи я нарече „валат“. Веднага ми светна – велуте с гъби е било. И като ми влезе в ума, та ей я днес у дома за обяд. Не съм търсила рецептата на Жак Пепен, но сложих дафинов лист. Много ми допадна вкусът ѝ с него. И противно на правилото да се ползва течна, готварска сметана, аз ползвах заквасена. Страхотна гъбена крем супа, но някак по-различна, по-мека и с един деликатен вкус. Ако изчакам да изври всичката течност и смеся с гъстата, квасена сметана, ще се получи страхотен пастет. Ето още една идея!
Та, супата.

Продукти

/за 3 порции/

3 с.л. олио

40 гр. масло

1 малка глава лук

1 скилидка чесън

1 с.л. брашно, равна

10 - 15 пресни гъбки, според едрината им (ползвах кафявите, кралски печурки)

3 средни картофа

1 връхче от клонче розмарин или свежа мащерка (по желание)

1 дафинов лист (не много голям)

1 ч.л. сол ( или на вкус)

½ ч.л. прясно смлян черен пипер (или на вкус)

100 мл. вино розе

3 пълни с.л. с връх заквасена сметана (или на вкус)

за гарниране
шепа запечени и нарязани орехови ядки

Приготвяне

Поставяме малка тенджерка на среден огън, наливаме зехтина и добавяме маслото. Когато се стопи, прибавяме почистения и нарязан на тънки шайби лук и пресованата скилидка чесън. Бъркаме с дървена лъжица, докато се карамелизират, след което ги поръсваме с брашното и запържваме при непрекъснато бъркане не повече от минута-две. Дърпаме тенджерката настрана от огъня и добавяме гъбите, нарязани на едро, обелените картофи, също нарязани на едро, розмарина и дафиновия лист. Посоляваме, поръсваме с черен пипер и поливаме с виното. Връщаме на котлона и щом заври, наливаме около 600 мл. гореща вода, разбъркваме всичко, намаляваме огъня до слаб и похлупваме тенджерата с капак.
Оставяме ястието да къкри до пълното омекване на зеленчуците, след което изваждаме розмарина и дафиновия лист, а супата пасираме до гладкост.

Разбиваме в купичка квасената сметана и разреждаме с един-два черпака от супата. Връщаме сместа в тенджерата, разбъркваме и отвеждаме настрана.

Орехите за гарниране запичаме в сух тиган на среден огън и при постоянно бъркане, докато се подсушат и си пуснат аромата. Изсипваме ги на дъска и ги нарязваме с остър нож.

Сервираме супата приятно топла и гарнирана с по 1 с.л. орехови ядки.

Количеството на квасената сметана може да варира според личното предпочитание. Ако е в повече, вкусът ще е по-млечен, цветът по-светъл, а текстурата по-креместа.