Кажете „Чийз“... и се усмихнете!

След новогодишните празници упорито отказвам да правя сладкиши като успявам да заблудя моите момчета с някой по-здравословен, лек десерт. Двете малки баници не се броят - те са в графа солено. Интересно, но вече два месеца не мрънкат за торта, пай или нещо по-така. На фона на тяхното спокойно приемане на ситуацията, в почивните дни аз бях два пъти съблазнена. Кулинарно де, да не си помислите друго, макар че и онова не е за пренебрегване. И двата пъти основният дразнител бе Дани от Музика за свободното време.  И понеже ангелът ми е с отслабени сили, взех че се възползвах от безсилието му като изненадах и зарадвах момчетата у дома. Сладкишът, който Дани показа тези дни бе толкова сочен и нежен, че не му мислих много. На всичкото отгоре това е бананов пай, един от най-любимите сладкиши на младежа. Проблемът бе, че нямах банани в момента, беше вечер, а и валеше пороен дъжд. Но само при споменаването, онова, младото рипна и след малко донесе банани. J

Оригиналната рецепта може да видите при Дани, а тук ще напиша с какви малки промени го приготвих аз.

Бананов пудинг-чийзкейк с карамелов топинг

Продукти

/за форма с ⌀ 26 см./

за основата

300 гр. маслени бисквити (при мен пълнозърнести, медени)

120 гр. масло

за крема

500 мл. пресно мляко

1/3 ч.ч. (от 240 мл.) брашно

2/3 ч.ч. (от 240 мл.) захар

щ. сол

4 жълтъка

250 гр. крема сирене

250 гр. Маскарпоне

1 ванилова захар

1 пликче желатин

допълнително

3 големи банана

1 шепа запечени овесени ядки (или филирани бадеми)

за карамеловия сос

1 ч.ч. захар

2 с.л. вода

200 мл. млечна сметана (36%)

Приготвяне

Застиламе с хартия за печене дъното на тортена форма с падащи стени, след което стягаме основата с пръстена ѝ.

Смиламе бисквитите в блендер, след което ги заливаме с разтопеното масло. Разбъркваме добре до образуването на хомогенна маса, наподобяваща трохи. Насипваме ги в подготвената форма и с помощта на лъжица разнасяме равномерно навсякъде, като се стараем с притискане да извадим въздуха. Задигаме по стените на формата и борд с височина около 3-4 см.

Подравняваме контура му и изпичаме така оформената основа в предварително загрята на 180° за 7-8 минути.

Изваждаме и оставяме настрана да се охлади напълно.

Междувременно си приготвяме крема.

В подходяща по големина касеролка размесваме добре брашното, захарта и солта.

Доливаме млякото, хомогенизираме сместа и я поставяме на среден огън при постоянно бъркане докато се сгъсти.

В малка купичка разбиваме жълтъците и добавяме при тях малко от млечния крем. Разбъркваме и изливаме в останалия. Ако яйцата не са доказано пресни, връщаме крема за още минутка–две на котлона като не забравяме да бъркаме!

Отвеждаме настрана.

В по-голяма касеролка или тенджерка разбиваме крема сиренето до пухкав крем. Добавяме Маскарпонето, като разбиваме до гладкост, без да прекаляваме, само колкото да се смесят сирената.

Сега добавяме млечния крем, ванилията и разтопения желатин и добре размесваме получената пухкава маса.

Нарязваме бананите на кръгчета.

Върху охладената основа на кейка наливаме 1/3 от крема, отгоре подреждаме банановите колелца и заливаме с другите 2/3 крем. Заравняваме повърхността и тръскваме десетина пъти формата в плота, за да се освободят евентуални въздушни мехурчета.

Прибираме чийза в хладилника за една нощ.

На другия ден слагаме в сух тиган с не залепващо покритие овесените ядки и на среден огън, при постоянно бъркане с дървена лопатка ги запичаме до красив златист загар.

Веднага ги прехвърляме върху кухненска хартия да се охладят.

С тях поръсваме кейка, а отгоре му подреждаме бананови колелца.

Преди да поднесем чийзкейка го напръскваме с карамелов сос.

За него слагаме захарта в алпаков тиган (поне на мен в него ми е най-удобно да правя карамел), поливаме с водата и поставяме на тих огън без да бъркаме. Когато захарта започне да се топи навсякъде, само леко завъртаме тигана и пак го оставяме на котлона за да се разтопи всичката захар. Едва тогава разбъркваме с дървена лъжица (с по-дълга дръжка) докато цвета стане красиво златист или светло кафяв и внимателно наливаме наведнъж всичката сметана.

Внимавайте да не се изгорите!!!

Първоначално карамелът ще се втвърди, сметаната ще надига мехури и ще се пени, но това не бива да ни притеснява! Бъркаме непрекъснато, докато карамелът поеме сметаната и се превърне в хубав, гъст сос.

С помощта на същата лъжица напръскваме чийзкейка, а останалото наливаме в сосиера и поднасяме.

Ако си падате по бананови сладкиши, по чийзкейк или харесвате карамелов вкус, опитайте този разкош! Ще се разтопите от блаженство!

Дани, сърдечно ти благодаря за това сладко изкушение, мила! 

Зимна салата с червено цвекло и кашу

/Winter salad with beetroot and cashews/  

Римляните вярват, че ако мъж и жена ядат от едно и също цвекло, те ще се влюбят.

Един асирийски текст от преди около 800 г.пр.н.е. описва цвеклото, като едно от чудесата на древния сват, растящо в градините на Вавилон.

Всички знаем за полезните свойства на червеното цвекло и многобройните ползи от консумацията му – укрепва сърцето, пречиства кръвта, стимулира черния дроб, бъбреците, жлъчния мехур, далака и червата. Стимулира лимфната и укрепва имунната система, особено при борба с настинки. Повече за безценните му качества може да прочетете тук.

Освен в народната медицина, червеното цвекло има широка употреба и в кулинарията - използва се за супи, салати, сокове, основни ястия, че дори и в десерти. От червено цвекло се получава и разкошен конфитюр.

Днес ви представям една страхотна салата с него, която често приготвям тази зима.

Продукти

/за 3 порции/

1 средно голяма глава червено цвекло

½ средно голяма глава червено зеле

3 стръка пресен лук

200 гр. варена царевица (зърната)

1 голяма шепа кашу

за дресинга

1 с.л. мед

5-6 с.л. зехтин

1 с.л. сусамово олио

2 с.л. малинов оцет (може и тъмен балсамов)

1 к.л. черен пипер

1 к.л. чили на прах (по желание)

1 к.л. сол

1 к.л. смлян розмарин (по желание)

Приготвяне

Измиваме добре цвеклото и без да го белим го слагаме в тенджерка, заливаме с вода и после на среден огън да заври. Варим не повече от 20-25 минутки, след което отвеждаме, отцеждаме и заливаме с ледено студена вода. Там престоява докато приготвим салатката – него ще добавим последно.

През това време си надробяваме зелето на тънко и го слагаме в салатиерата. Добавяме при него наситнения лук, зърната царевица и кашуто.

В бурканче с винтова капачка насипваме съставките за дресинга, добре го затваряме и и разбиваме, докато всичко добре се смеси.

Сега изваждаме цвеклото от водата, подсушаваме леко и го обелваме.

Нарязваме го на дребно, във форми каквито ни харесват -  кубчета или тънки жулиени и добавяме в салатата.

Поливаме с дресинга, разбъркваме и сервираме.

Салатката е много вкусна, а освен това този наситено червен цвят я прави особено привлекателна. Младежът у нас не е фен на цвеклото, но видът ѝ го провокира да опита. 

С продуктите за нея може да импровизирате – може да поръсите със сусам и/или други семена, да добавите морков, някакво сирене или кашкавал. Дори и на месоядите може да угодим като втъкнем в нея няколко навити на розички листа прошуто или друг подобен специалитет.

И една идея:

Може да си варите няколко глави цвекло наведнъж и след като ги отцедите от ледената баня, да ги подсушите добре и затворите в купа с плътен капак. Така може да ги съхранявате в хладилника от 5 дни до седмица и да имате готово, сварено цвекло на мига, в който ви потрябва. Не съм пробвала със замразяване, но мисля, че ще стане.

Жарен свински джолан глазиран с ароматно масло

Всеизвестно е, че немците и по-точно баварците, са ненадминати майстори в приготвянето на свински джолан и опитате ли веднъж от техния зимен деликатес, ще останете завинаги влюбени във вкуса му.  Дали ще е грилован, печен във фурна или варен с кисело зеле и сервиран парещ, парещ няма никакво значение – мръвката е важна и времето за приготвянето ѝ. Не че подправките са за пренебрегване, в никакъв случай, но месцето от джолана е съвсем различно в сравнение с което и да било друго. И немците добре го знаят. Но днес няма да ви хваля техните способности, а ще ви разкажа за моята любов към този деликатес.

С джолана съм запозната от малка. Татко не пропускаше да донесе в къщи някой паприкован, добре омазан с червен пипер и да го нареже просто така, за мезе. С топъл, домашен хляб и люта сол. Простичко, непретенциозно но и много вкусно. Ако сезонът е студен и празът му прави компания. Мама пък купуваше пушен джолан и го готвеше я с кисело зеле, я с боб, я го бутваше целия в големия гювеч, зариваше го със зеленчуци, поръсваше обилно с черен пипер, похлупваше капака и го зарязваше във фурната до обяд. Уханието му се носеше из цялата къща. Баба имаше свой специалитет, ама с осолен джолан, от качето – готвеше го с ланова чорба (зелева или просоловица, както на много места я наричат). Някой път трябва да сготвя и да ви покажа.

Опитвала съм джолани всякак сготвени, но на небцето ми е легнал един, който ни сервираха за първи път на сватба в Унгария. Баба знаеше, че ми е любим и понякога ме изненадваше с него. За него ще ви говоря днес.

За целта ни е нужен голям, заден, свински джолан, но не какъв да е, а с кожа и най-важното СУРОВО ПУШЕН. Добре опушен. Ако е домашен, още по-добре. Тези, дето ги виждаме по веригите магазини, ги забравете – не струват. Може да си набавите от някоя частна ферма, но предупредете да ви го опушат добре (ако предлагат тази услуга) – бавно, да не е почернял, а да е с кафяво-червена повърхност . Тлъстинката му пък  да се е обагрила в кехлибарен цвят, резнеш ли я, отвътре да е снежно бяла. Намерете си такъв джолан и ви гарантирам, че едва ще се удържите да не го захапете на мига. 

J
А после... трябва да го сготвим. Но преди това ще го мариноваме в подправки и масло за една нощ или още по-добре – за 24 часа.

В купа разтапяме пакетче (125 гр.) масло и му добавяме:

2 с.л. горчица

1 с.л. мед

1 ч.л. сол

1 ч.л. счукан черен пипер

1 ч.л. сладък червен пипер

2 скилидки чесън, смачкани

1 глава лук, рендосана

шепа стрита мащерка

1-2 натрошени дафинови листа

1 ч.л. натрошени семенца кориандър

1 щ. семенца ким

Разбъркваме сместа и я оставяме за около 10 минути в хладилника. От студа тя ще се стегне като паста, с която следва да намажем навсякъде джолана, на който преди това леко сме нацепили кожата. Слагаме го в найлонов плик за съхранение (ако има цип ще е добре) и го оставяме в хладилника да се ароматизира и отлежи. Както казах – най-малко една нощ.

След това идва забавлението. Вадим джолана от хладилника и го поставяме в тавичка, в която сме наляли: 

1 ч.ч. силен месен бульон 

1 ч.ч. червено вино

клонче розмарин

клонче хвойна или семенца от нея 

+ всичко, което е останало в плика 

Завиваме тавичката с алуминиево фолио и я поставяме в нагорещена на 180° фурна. Печем за 2,5 - 3 часа, след което отвиваме и проверяваме готовността на месото. Ако преценим, че джолана не е готов, завиваме го отново и го връщаме да се допече, като преди това го обръщаме и поливаме със соса от тавата.

Ако джолана е от по-младо прасенце, с тънка кожа, тези 3 часа ще са достатъчни.

Та, когато месцето е готово и ножа лесно влиза и излиза от него, а месото е стегнато и се държи добре около костта (не бива да е разварен), го вадим от фурната и оставяме да подиша за около половин-един час и да се подсуши.

Соса прецеждаме в малка купа.

През това време разпалваме огън, за да направим хубава жар. После слагаме джолана на омазнена скара и го мятаме над жарта. Периодично поливаме със соса и обръщаме от всички страни, че да се запече и добие хрупкава коричка.

По оригинална рецепта не се слага на скара, ами се стяга с едни щипки в двата края и се върти над жарта, но такива инструменти у нас няма, та на скарата. Моята е от гъста мрежа, така че нищо да не се провира надолу през нея.

Излишно е да ви казвам, че джолана се сервира леко отпочинал и поел въздух след адския огън, защото и у дома никой не може да го чака повече. Предвид апетитният му вид и аромата, който се носи от него настървението е оправдано. Дори понякога майсторът по скара вече е резнал парченце, за да „прецени готовността му“.  J

Това е! Решите ли да го приготвите, подгответе си хубаво вино, сервирайте една свежа салатка, грабвайте ножчетата и да ви е сладко!

Постно, ама чушки бюрек

Така де, безмесно! Ама то, щом няма месце и дядо поп не го смята за блажно, ако че е бъкано със сирене и яйца. Пък колко е вкусно... да ви питам ли? ;) 

Рецептата всеки я знае и предполагам всеки обича това ястие, а и във всеки уважаван блог трябва да присъства, та ей го и при мен, най-малкото да го има за наследниците. J

Чушки бюрек

/пържени/

Продукти

/за 4-5 порции/

10 едри и здрави, червени чушки (печени и обелени)

300-350 гр. овче сирене (може и друго)

4 яйца

2-3 клончета пресен магданоз

1 скилидка чесън

сол и черен пипер на вкус

1 малко, зелено люто чушле (по желание)

за панировка

5 яйца + малко сол

царевично брашно, ( около ½ кг. за по-удобно)

2 ч.ч. галета

1 ч.ч. трохи от пресен хляб

Приготвяне

Подбираме едри, прави и добре узрели червени чушки. Изпичаме ги (на огън, фурна, барбекю или котлон – както си знаем), задушаваме ги за 20-30 минути и ги обелваме. Оставяме ги да се охладят.

Ако имаме вече готови, изпечени чушки направо пристъпваме към пълненето им.

За целта намачкваме в купа сиренето с вилица, чукваме отгоре му яйцата, подправяме със сол и черен пипер на вкус, добавяме наситнения магданоз, смачканата скилидка чесън и наситнената, почистена от семето люта чушка. Разбъркваме сместа и с нея пълним равномерно чушките. Забождаме отвора им с клечка за зъби или дървено шишче (счупено на две, за две чушки).

Панираме ги първо в яйце, после в брашно (около ½ кг. за по-удобно), пак в яйце и накрая в сместа от галета и хлебни трохи.
Редим ги на табла, покрита с хартия за печене и ги оставяме настрана за 15-20 минути, да стегне панировката (в по-топло време в хладилника).

Наливаме повечко олио в дълбок тиган и го загряваме на среден огън.

Пържим бюреците от всяка страна до хубаво зачервяване като не ги редим по много наведнъж, за да има място помежду им и да се изпържат равномерно. Вадим с решетъчна лъжица върху кухненска хартия да се отцедят от мазнината и махаме клечките.

Сервираме ги със свежа салата и чеснов сос. 

Шоколадово ризото /Chocolate risotto/

Според Уикипедия „към 2009 година оризът е третата най-произвеждана зърнена култура в света след царевицата и пшеницата. И тъй като значителна част от царевицата не се използва за храна от хората, оризът е най-значимата зърнена култура от гледна точка на изхранването на човечеството, като на него се пада над една пета от консумираната от хората енергия.“

Той е толкова полезен, потребяван и обичан хранителен продукт, че съвсем оправдана е употребата му в много и най-разнообразни ястия – това суши, това крокети, кнедли, баници и щрудели, ризото, пилаф, каши, паеля, джамбалая, сарми и още и още. Дори десерти с ориз има, всякакви - сладки, солени, нашенски и чужди. У нас най-популярен е сутляшът. За някои любим, за други безличен, за трети низвергнат. Обикновено мъжете не си падат по него и виновна за това била казармата и канелата, поне моите впечатления са такива. Сред дамската аудитория също не липсват недолюбващи го. И у нас положението не е по-различно, само дето аз го харесвам с уговорката канелата да е съвсем деликатно употребена в приготвянето му, а останалите мръщят нос още при споменаването му.

Но понеже обичам да тествам домашните си и да експериментирам както с търпението им, така и с вкусовите им рецептори, преди няколко години пак им го сервирах, но не бе прост сутляш, а апетитно замаскиран с много шоколад. Резултатът: не им стигна и откровено заобичаха този му вариант. Кръстих го шоколадово ризото съвсем спонтанно, без да знам че италианците и за това са се сетили. Рецептата ми не претендира за оригиналност и автентичност, но си е моя и уверявам ви, е зарибяващо вкусна.

Продукти

4-5 с.л. едрозърнест ориз за ризото (Арборио или Карнароли)

1 ч.ч. вода

600 мл. млечна сметана (или пресно мляко)

2 равни с.л. фино царевично брашно

5 с.л. захар

200 гр. черен шоколад (75% какаово съдържание)

кората на ½ портокал

за гарниране

шепа ядки по вкус

портокалова кора

черен шоколад

Приготвяне

В малка касерола слагаме ориза и водата на тих огън и варим докато оризът поеме течността. Отвеждаме настрана.

В подходяща по големина тенджерка разбиваме брашното и захарта с малко от сметаната /млякото/ на гладка каша.

Наливаме останалата сметана и сварения ориз, разбъркваме и поставяме тенджерата на още топлия котлон.

Постоянно бъркайки с тел варим ризотото, докато сместа се сгъсти.

Отвеждаме настрана и добавяме портокаловата кора и натрошения шоколад. Разбъркваме няколко пъти, за да ускорим разтопяването му.
Разпределяме ризотото в порционни чашки и оставяме да се охлади, Преди сервиране гарнираме с ядки, още шоколад и портокалова кора.