Сладолед с Маскарпоне

Това лято, както и предположих още зимата, се оказва много горещо и сухо. Направо огън се стеле над земята. Не се издържа навън, освен ако не се качи човек високо в планината. А тези от нас, на които още не им е дошло времето за ваканция и в случая за беда живеят в полето, единственото спасение си остава климатика. Диша се едва след 2 часа през нощта. Добре че мина някакъв циклон и ни закачи с единият си край, та глътнахме малко свеж въздух, макар само два дни. Да разберем че сме живи, както се казва. Явно освен пролетна има и лятна умора, когато силите ти стигат до там да се навреш под душа и да не ти се излиза. В такъв момент искам да съм амфибия, да се потопя цялата във водата и да излизам за малко на повърхността, колкото да гледам слънцето и светлината, но да не ми гори душата. А аз без слънце не мога да живея (сякаш някой може), обичам го толкова много, обичам да ми е много светло!

Обичам и да се глезя. Зимата с огън от борови дърва (заради смолата :-) ) и шоколад, а лятото с вода и сладолед. Тук се сещам, че от дете имам навика да пия вода и да ям сладолед, да ям сладолед, след което да пия вода. И татко не пропускаше случай да ми каже че съм гъска :) „Яла гъска лед – пила вОда!”

Хм, до днес съм хапвала само веднъж за тази година от леденото изкушение. Не че не ми се е искало, ами не ми харесват напоследък предлаганите. Единствено MAGNUM с ядки и карамел и SNICKERS. Сникърс не намирам винаги, когато ми се иска, затова сефтосах лятото с Магнум. Преди няколко дни само. Обаче се замислих какво ще е да си направя аз сладолед, по наш вкус, а не толкоз сладък, че на третото близване и да ти се е отщяло вече. Имам една кутийка Маскарпоне и може за това да я ползвам. Маскарпоне обичаме всички в къщи, дори се налага да го крия понякога, за да направя сладкиш, защото ми го изяждат направо от кутийката с лъжицата. Единият калпазанин си слага малиново сладко, другият така и не съм видяла какво го прави, но потрябва ли ми и да го потърся, се случва да се е сдобило с крилца. :-)  Е, сега не го пипаха. Предупредих, че ще има сладолед с Маскарпоне и бяха послушни.

Направих две малки дози, с различен вкус за разнообразие. Излъгах малко – не беше само заради разнообразието.  Исках непременно да опитам и двете идеи, които вече визуализирах в съзнанието си. Иначе щяха да си отидат в забвение. А предусещах колко ще са вкусни и ароматни. Ех, ако можех да ги сервирам и в онези метални шолички, които помня от детството. Помните ли как се предлагаше някога сладоледа в сладкарниците? И беше неповторимо вкусен, и имаше мирис! Чиста сметана! А днес има само фасон...

Веднъж, преди време се опитах да приготвя домашен сладолед -  както си му е редът, с яйца и сметана, но опитът беше малко разочароващ. Вкусен беше, портокалов, но хич не ставаше на външен вид. А знаете, храним се не само с небцето. Та, този път се постарах повечко и резултатът е налице. Е, има какво още да се желае откъм оформянето му на перфектни топки, но  умението идва с опита. :-)  

„Стига си обяснявала, ами давай сладоледа - ние ще кажем дали си се справила!” – така ми казаха нетърпеливи, докато им обяснявах какво ще им сервирам след обяд.  :-)

На вас приятели, сервирам рецептата, която горещо препоръчвам и доказателството:

Вариант 1

Сметанов сладолед с Маскарпоне и виолетки

От този си хапнах даже и на сутринта, направо в леглото :-)

ПРОДУКТИ

250 гр. сирене Маскарпоне

150 гр. бял шоколад (в случая с кокос)

100 мл. прясно мляко

3 с.л. захар

200 мл. млечна сметана

½  пликче бонбонки „Виолетки” (опаковка от 90 гр.), натрошени на ситно

В касеролка с двойно дъно, на слаб огън слагаме прясното мляко, захарта и шоколада да се разтопят.

В отделна купа разбиваме сметаната.

В по голям съд намачкваме Маскарпонето, след което и него разбиваме на гладък крем към който добавяме охладеното шоколадово мляко. Разбиваме добре и събираме с битата сметана. Внимателно хомогенизираме сместа и я прибираме за 30 минути във фризера. След това разбиваме с миксера за кратко, колкото да вкараме въздух в сладоледа. Отново прибираме във фризера за 30 минути. Повтаряме процедурата още 4 – 5 пъти, с цел да се получи гладък и кремообразен сладолед. При последното разбиване (сладоледа вече е оформен и стегнал доста) добавяме половината количество от натрошените бонбонки „Виолетки” и  прехвърляме полуготовият сладолед в по-плитък, разлат съд.  Останалото количество нежно сини кристалчета заделяме за декорация.

Преди сервиране изваждаме на стайна температура за 5-10 минути, в зависимост от сезона. Сега в тези горещини 5 минутки са достатъчни. Загребваме с лъжица за сладолед и оформяме топки. Декорираме с останалите кристали от  бонбонките и бързо взимаме лъжичка, за да се насладим моментално на леденото изкушение.

Вариант 2

Сметанов сладолед с Маскарпоне и LION

ПРОДУКТИ

250 гр. сирене Маскарпоне

1 кутийка подсладено кондензирано мляко (330 мл.)

200 мл. млечна сметана

1 ванилова захар

2 десертчета LION (натрошени)

Тук процедурата по приготвянето е опростена.

Разбиваме в студена купа студената сметана, а в друга по-голяма купа Маскарпонето с кондензираното мляко и ванилията. Събираме внимателно двете смеси и вкарваме за 30 минути във фризера. После разбиваме за кратко с миксер, както при предната рецепта и пак във фризера за 30 минути. Нататък действаме по познатия начин – 4-5  кратки разбивания през 30 минути, като преди последното добавяме в сладоледа натрошените десертчета LION.

Замразяваме и след 4 часа сладоледа е готов. А може да го нападнете и по-рано. Щом се е втвърдил достатъчно е готов за консумация. Декорирайте с парченца натурален шоколад.

Не мога да кажа кой по-ми хареса. В основата си са почти еднакви, но добавките на Виолетки и десертче LION категорично ги разграничават вкусово. По-ароматен е този с бонбонките, с нежен мирис на цветя, който се разнася поне час след това в стаята. С десертчето пък има някак по-плътен, мек, кадифено-шоколадов вкус, без да преобладава. А сметаната и Маскарпонето правят и двата изключително кремести.

Ще се радвам да опитате, да споделите мнения и препоръки.  Да ви е сладко!