Домашна шарена сол – елемтарно, Уотсън!
Наистина,
полезна и вкусна е солта, не можем без нея, набавяме си полезни минерали с
употребата й, но и много си вредим, прекалявайки с количествата. Замислям се,
смятам и пресмятам, но пак не мога да преценя дали у дома има завишена
консумация на сол. Но, на домашна шарена сол съм сигурна, че да. Вчера правих
именно такава. И пак се сетих, както
всяка година по това време, за онази
приказка на Братя Грим, за най-скъпото нещо – солта. Помните я, нали? Домакинството
ни към днешна дата е само от трима души, и на всеки от нас се падна по буркан (
720 мл.) ароматна, пиперлива и много вкусна подправка. Миналата година бурканите
бяха само два и сега, едва дочакахме чубрицата да цъфне, за да смелем за новата
партида.
Тази шарена сол
е специалитет на дядо. Като дете прекарвах доста време около него и баба. Баба беше страхотен градинар – всичко каквото
насееше се хващаше и даваше много и едри плодове. А цветната й градина беше
истински рай. Имаше толкова цветя, красиви, ароматни, разноцветни. Берях букети
и пълнех де каквото намерех - след вазите,
пълнех 3-литровите буркани от избата. Всяко подходящо място в къщата,
всеки ъгъл украсявах с букет, малък или голям, с рози, астри, лилиуми,
гладиоли, далии, невен, парички, слънчогледи....а градината пак си оставаше
отрупана с тях.
На двора имаше
страхотна асма с бяло, кехлибарено грозде. Лятото, дядо сядаше под нея и забъркваше в едно
дървено коритце шарена сол, да има за цяла година. Питах го: „ Дядо, това корито,
за сол ли е? – Не, това е на прасето паницата.” - така ме занасяше той,
сериозен до последно. А коритото се оказа, че са на баба нощтвите, които тя бе
зарязала и заменила с модерни купи. Хубава
сол правеше дядо. Много беше люта, но пак я обичах много. Най-вече на циганска
баница, с пресен и сладък домат от градината и задължително сиренце. Оттам явно
е голямата ми страст за сирене и домати.
Дядо го няма
вече да ми подава наготово сол, а аз от години се опитвам да постигна оня вкус
и все не успявам. Сякаш тайната е в това, че смилаше лютите чушки, тиквените
семки (заедно с люспите) и печената
царевица с ярмомелката :-)
Лютеше въздухът чак на двора. Но после, добавеше ли чубрицата, вече
замирисваше на най-вкусното. Как не запомних от кое по колко слагаше!
Всеки път променям количествата на това
или онова с малко, колкото да доближа оригинала и все ми липсва нещо, макар и
наглед да е същата, но... не са я правили неговите ръце. Е, получава се, става.
Пак ми мирише на детството, на село и на дядо и веднага поръсвам филия,
захапвам вкусен градински домат и хубаво, домашно козе сиренце. Ммм, блаженство!
От малките,
прости неща по-хубаво няма – елементарно, Уотсън!
Домашната шарена сол на
дядо
ПРОДУКТИ
10 големи корена
(не тези в земята) изсушена на сянка чубрица (наронена или леко смляна)
5 шепи печена, суха царевица (смляна на ситно)
2 пликчета млян
черен пипер ( по 20 гр.)
2 пликчета ( по
10 гр. ) ситно смлян кимион
5-6 шепички
семена от копър ( смлени, но не на прах)
1 връзка (
около 30-40 на брой) люти чушлета, едро смлени/счукани
100 гр. сладък
червен пипер
200 гр. тиквени
семки (ситно смлени) – ако са ситни и млади, може и с люспите
сол на вкус
Това е всичко
необходимо. Мелете на едрина според собственият ви вкус, смесвате старателно и Voila!
Спомням си, че
дядо слагаше понякога орехови ядки вместо тиквени семки, натрошени на ситно. Аз
обаче предпочитам с тиквени. И по- ми допада да е смляна на едро, но в къщи
единият господин иска да може да се ръси със солница. Аз пък си щипвам с
пръсти. После си ги облизвм сладко, сладко – никой не ме вижда :-)