Страници

31 юли 2012 г.

Простите неща

Домашна шарена сол – елемтарно, Уотсън!


Наистина, полезна и вкусна е солта, не можем без нея, набавяме си полезни минерали с употребата й, но и много си вредим, прекалявайки с количествата. Замислям се, смятам и пресмятам, но пак не мога да преценя дали у дома има завишена консумация на сол. Но, на домашна шарена сол съм сигурна, че да. Вчера правих именно такава.  И пак се сетих, както всяка година  по това време, за онази приказка на Братя Грим, за най-скъпото нещо – солта. Помните я, нали? Домакинството ни към днешна дата е само от трима души, и на всеки от нас се падна по буркан ( 720 мл.) ароматна, пиперлива и много вкусна подправка. Миналата година бурканите бяха само два и сега, едва дочакахме чубрицата да цъфне, за да смелем за новата партида.

Тази шарена сол е специалитет на дядо. Като дете прекарвах доста време около него и баба.  Баба беше страхотен градинар – всичко каквото насееше се хващаше и даваше много и едри плодове. А цветната й градина беше истински рай. Имаше толкова цветя, красиви, ароматни, разноцветни. Берях букети и пълнех де каквото намерех - след вазите,  пълнех 3-литровите буркани от избата. Всяко подходящо място в къщата, всеки ъгъл украсявах с букет, малък или голям, с рози, астри, лилиуми, гладиоли, далии, невен, парички, слънчогледи....а градината пак си оставаше отрупана с тях.
На двора имаше страхотна асма с бяло, кехлибарено грозде. Лятото,  дядо сядаше под нея и забъркваше в едно дървено коритце шарена сол, да има за цяла година. Питах го: „ Дядо, това корито, за сол ли е? – Не, това е на прасето паницата.” - така ме занасяше той, сериозен до последно. А коритото се оказа, че са на баба нощтвите, които тя бе зарязала и заменила с модерни купи.  Хубава сол правеше дядо. Много беше люта, но пак я обичах много. Най-вече на циганска баница, с пресен и сладък домат от градината и задължително сиренце. Оттам явно е голямата ми страст за сирене и домати.
Дядо го няма вече да ми подава наготово сол, а аз от години се опитвам да постигна оня вкус и все не успявам. Сякаш тайната е в това, че смилаше лютите чушки, тиквените семки (заедно с люспите)  и печената царевица с ярмомелката  :-)  Лютеше въздухът чак на двора. Но после, добавеше ли чубрицата, вече замирисваше на  най-вкусното.  Как не запомних от кое по колко слагаше! Всеки път променям количествата  на това или онова с малко, колкото да доближа оригинала и все ми липсва нещо, макар и наглед да е същата, но... не са я правили неговите ръце. Е, получава се, става. Пак ми мирише на детството, на село и на дядо и веднага поръсвам филия, захапвам вкусен градински домат и хубаво, домашно козе сиренце.  Ммм, блаженство!  
От малките, прости неща по-хубаво няма – елементарно, Уотсън!



Домашната шарена сол на дядо




ПРОДУКТИ

10 големи корена (не тези в земята) изсушена на сянка чубрица (наронена или леко смляна)
5 шепи печена, суха царевица (смляна на ситно)
2 пликчета млян черен пипер ( по 20 гр.)
2 пликчета ( по 10 гр. ) ситно смлян кимион
5-6 шепички семена от копър ( смлени, но не на прах)
1 връзка ( около 30-40 на брой) люти чушлета, едро смлени/счукани
100 гр. сладък червен пипер
200 гр. тиквени семки (ситно смлени) – ако са ситни и млади, може и с люспите
сол на вкус

Това е всичко необходимо. Мелете на едрина според собственият ви вкус, смесвате старателно и Voila!

Спомням си, че дядо слагаше понякога орехови ядки вместо тиквени семки, натрошени на ситно. Аз обаче предпочитам с тиквени. И по- ми допада да е смляна на едро, но в къщи единият господин иска да може да се ръси със солница. Аз пък си щипвам с пръсти. После си ги облизвм сладко, сладко – никой не ме вижда  :-)



26 юли 2012 г.

Летни, кисели краставички ферментирали с хляб


/ без консервиране / 


Всяко лято, от много години - може би откакто се помня, у нас втасваме корнишони, за директна консумация. Казвам втасваме, защото не се консервират. Разбира се, има начин и това да стане, но досега не сме го правили. Краставичките са приятно кисели, светли на цвят, много вкусни и къде, къде по здравословни от онези, които варим в буркани за зимата. Вкусът им е абсолютно летен, защото не е същото да ги хапваш през зимата. Знаете, доматите, ягодите и всички останали плодове и зеленчуци са вкусни само в сезона, за който са характерни.
Та, да си дойда на думата. За краставичките - както във  всяко семейство, така и в нашето има изпитани рецепти, които се предават по наследство, от поколение на поколение. Именно такава е и тази. Баба казваше, че се е научила да върти къща, да готви и да меси хляб за дни напред, още когато е била осем годишна. Били са времена, в които хората са работели интензивно на полето от зори до късна вечер, за да осигурят прехрана за семейството, да подсигурят зимата, а и да продадат нещо, за да спестят пари за училище на децата. Всеки ден семейството тръгвало рано за нивата, а мойта сладка баба оставала да се погрижи за дома, животните, обяда, хляба... В горещите лета, на двора, на сянка под голямата круша масловка слагали една малка каца и в нея краставичките. За 3-4 дни ставали готови. Много сочни и вкусни. Мъжете не пропускали да се почерпят с тях, когато сядали вечер с приятели на по чашка палинка. Е, дали е била чашка, две или повече не се знае, но кацата бързо се празнела и затова, през цялото лято бивала допълвана с още краставички от градината.  :)




снимката е взета от нета

Имам бегъл спомен от ранното си детство за каца с корнишони, а по-после вече и баба, и мама ги слагаха в 3-литрови буркани – по два-три буркана до мивката в кухнята, които не свършваха, докато имаше с какво да се пълнят.
А как само ухаят... плачат си наистина за препечена филийка, натрита с чесън и намазана тънко, тънко със свинска мас, от домашно прасенце.  :)  И ледена  ракийка. :)



За да си направите и вие такива бързи, ароматни корнишони трябва да ги  подберете средни, до едри по големина, но в никакъв случай дебели. Като казвам средни, имам предвид да са дълги около 10 см. и дебели около 2,5 см. Добре ще е и да не са криви, за да се редят по добре, но не е задължително. Друго, много важно нещо е хлябът, който се явява фермент, да е качествен, а най-добре домашен, приготвен с квас или жива мая. Казвам, че е важно, защото ще правим не просто солени, а кисели краставички и то без капка оцет, с много копър, чесън и разни семена за по-фин аромат.

Точни продукти
за 3-литров буркан

1,3 кг. краставички Корнишони (подходящи сортове са Отело и Партнер)
1 голяма връзка ароматен копър
4-5 цвята  копър
5-6 едри скилидки чесън
10-15 зърна черен пипер
1 ч.л. синапени семена
1 дебела (3-4 см.) филия хляб
1,5 л. вода
2 с.л. сол *


Сложете водата в тенджерка със солта да кипне и отведете, да изстива.

Изчистете и измийте много добре краставичките. Ако са по-малки, ги надупчете с вилица на 2-3 места, а ако са с посочения по-горе размер, просто ги цепнете с нож до 2/3 от дължината им.

В буркана, на дъното, сложете половината копър и подредете един ред изправени краставички, но НЕ много плътно! Пуснете по между им 2-3 скилидки чесън, няколко зърна черен пипер, половината синап и цветовете копър. Отгоре продължете да редите останалите краставички, чесън, пипер, синап и другата половина от връзката копър. Нека остане около 3 пръста място до върха на буркана, където ще разположим филията хляб, завита в чиста марля/ тензух.

Залейте всичко с охладената, солена вода (трябва хлябът да е напълно под вода), похлупете с малка чинийка и оставете на светло  за 3-4 дни. Нека не е на директна слънчева светлина - може да е на двора, на терасата или до мивката в кухнята.

Имайте предвид, че хлябът ще се надига и по малко ще прелива от соломурата. Може да поставите бурканите в някаква плитка табличка, за да не цапа навсякъде и лесно да почиствате.

Още на втория ден ще забележите, че краставичките изсветляват, а на следващия добиват и жълтеникав тен. Водата пък ще помътнява, докато стане почти бяла, което е дело на хляба и бактериите в него. Това е гаранция, че сте направили всичко както трябва. Може да опитате краставичките на третия ден и ако ви се струват прекалено твърди, изчакайте още ден. Готовите са приятно хрупкави, с жълтеникав цвят (както отвън, така и отвътре), леко кисели, приятно солени и с много силен аромат.



Сега хвърлете хляба, а соломурата прецедете и залейте краставичките отново с нея.

Когато бурканът се изпразни, можете да заредите с още краставички и нова филия хляб. Доливате с още малко преварена, солена вода и добавяте още копър, чесън и подправки.




* Ако ви се стори малко солта, добавете още половин лъжичка, но не      повече. Все пак, всяка сол солѝ различно и за нея не може да се даде абсолютно точна мярка. А и всеки човек има различно усещане за солено. Имайте обаче предвид вредността ѝ и не прекалявайте!

Опитайте ги, вярвам ще ви допаднат! 

Ако ви се прииска да си затворите и за зимата ето как става:


Наредете вече втасалите краставички в буркани и залейте с прецедената и загрята до кипене соломура. Веднага затворете добре бурканите с капачки и обърнете надолу, докато напълно изстинат.

Така можели да изкарат и година, но пак казвам до сега не сме го правили - знам го от роднините в Унгария.




19 юли 2012 г.

Сладолед с Маскарпоне


Това лято, както и предположих още зимата, се оказва много горещо и сухо. Направо огън се стеле над земята. Не се издържа навън, освен ако не се качи човек високо в планината. А тези от нас, на които още не им е дошло времето за ваканция и в случая за беда живеят в полето, единственото спасение си остава климатика. Диша се едва след 2 часа през нощта. Добре че мина някакъв циклон и ни закачи с единият си край, та глътнахме малко свеж въздух, макар само два дни. Да разберем че сме живи, както се казва. Явно освен пролетна има и лятна умора, когато силите ти стигат до там да се навреш под душа и да не ти се излиза. В такъв момент искам да съм амфибия, да се потопя цялата във водата и да излизам за малко на повърхността, колкото да гледам слънцето и светлината, но да не ми гори душата. А аз без слънце не мога да живея (сякаш някой може), обичам го толкова много, обичам да ми е много светло!
Обичам и да се глезя. Зимата с огън от борови дърва (заради смолата :-) ) и шоколад, а лятото с вода и сладолед. Тук се сещам, че от дете имам навика да пия вода и да ям сладолед, да ям сладолед, след което да пия вода. И татко не пропускаше случай да ми каже че съм гъска :) „Яла гъска лед – пила вОда!”

Хм, до днес съм хапвала само веднъж за тази година от леденото изкушение. Не че не ми се е искало, ами не ми харесват напоследък предлаганите. Единствено MAGNUM с ядки и карамел и SNICKERS. Сникърс не намирам винаги, когато ми се иска, затова сефтосах лятото с Магнум. Преди няколко дни само. Обаче се замислих какво ще е да си направя аз сладолед, по наш вкус, а не толкоз сладък, че на третото близване и да ти се е отщяло вече. Имам една кутийка Маскарпоне и може за това да я ползвам. Маскарпоне обичаме всички в къщи, дори се налага да го крия понякога, за да направя сладкиш, защото ми го изяждат направо от кутийката с лъжицата. Единият калпазанин си слага малиново сладко, другият така и не съм видяла какво го прави, но потрябва ли ми и да го потърся, се случва да се е сдобило с крилца. :-)  Е, сега не го пипаха. Предупредих, че ще има сладолед с Маскарпоне и бяха послушни.
Направих две малки дози, с различен вкус за разнообразие. Излъгах малко – не беше само заради разнообразието.  Исках непременно да опитам и двете идеи, които вече визуализирах в съзнанието си. Иначе щяха да си отидат в забвение. А предусещах колко ще са вкусни и ароматни. Ех, ако можех да ги сервирам и в онези метални шолички, които помня от детството. Помните ли как се предлагаше някога сладоледа в сладкарниците? И беше неповторимо вкусен, и имаше мирис! Чиста сметана! А днес има само фасон...
Веднъж, преди време се опитах да приготвя домашен сладолед -  както си му е редът, с яйца и сметана, но опитът беше малко разочароващ. Вкусен беше, портокалов, но хич не ставаше на външен вид. А знаете, храним се не само с небцето. Та, този път се постарах повечко и резултатът е налице. Е, има какво още да се желае откъм оформянето му на перфектни топки, но  умението идва с опита. :-)  

„Стига си обяснявала, ами давай сладоледа - ние ще кажем дали си се справила!” – така ми казаха нетърпеливи, докато им обяснявах какво ще им сервирам след обяд.  :-)

На вас приятели, сервирам рецептата, която горещо препоръчвам и доказателството:


Вариант 1

Сметанов сладолед с Маскарпоне и виолетки

От този си хапнах даже и на сутринта, направо в леглото :-)




ПРОДУКТИ

250 гр. сирене Маскарпоне
150 гр. бял шоколад (в случая с кокос)
100 мл. прясно мляко
3 с.л. захар
200 мл. млечна сметана
½  пликче бонбонки „Виолетки” (опаковка от 90 гр.), натрошени на ситно

В касеролка с двойно дъно, на слаб огън слагаме прясното мляко, захарта и шоколада да се разтопят.
В отделна купа разбиваме сметаната.
В по голям съд намачкваме Маскарпонето, след което и него разбиваме на гладък крем към който добавяме охладеното шоколадово мляко. Разбиваме добре и събираме с битата сметана. Внимателно хомогенизираме сместа и я прибираме за 30 минути във фризера. След това разбиваме с миксера за кратко, колкото да вкараме въздух в сладоледа. Отново прибираме във фризера за 30 минути. Повтаряме процедурата още 4 – 5 пъти, с цел да се получи гладък и кремообразен сладолед. При последното разбиване (сладоледа вече е оформен и стегнал доста) добавяме половината количество от натрошените бонбонки „Виолетки” и  прехвърляме полуготовият сладолед в по-плитък, разлат съд.  Останалото количество нежно сини кристалчета заделяме за декорация.

Преди сервиране изваждаме на стайна температура за 5-10 минути, в зависимост от сезона. Сега в тези горещини 5 минутки са достатъчни. Загребваме с лъжица за сладолед и оформяме топки. Декорираме с останалите кристали от  бонбонките и бързо взимаме лъжичка, за да се насладим моментално на леденото изкушение.



Вариант 2

Сметанов сладолед с Маскарпоне и LION


ПРОДУКТИ

250 гр. сирене Маскарпоне
1 кутийка подсладено кондензирано мляко (330 мл.)
200 мл. млечна сметана
1 ванилова захар
2 десертчета LION (натрошени)


Тук процедурата по приготвянето е опростена.
Разбиваме в студена купа студената сметана, а в друга по-голяма купа Маскарпонето с кондензираното мляко и ванилията. Събираме внимателно двете смеси и вкарваме за 30 минути във фризера. После разбиваме за кратко с миксер, както при предната рецепта и пак във фризера за 30 минути. Нататък действаме по познатия начин – 4-5  кратки разбивания през 30 минути, като преди последното добавяме в сладоледа натрошените десертчета LION.


Замразяваме и след 4 часа сладоледа е готов. А може да го нападнете и по-рано. Щом се е втвърдил достатъчно е готов за консумация. Декорирайте с парченца натурален шоколад.





Не мога да кажа кой по-ми хареса. В основата си са почти еднакви, но добавките на Виолетки и десертче LION категорично ги разграничават вкусово. По-ароматен е този с бонбонките, с нежен мирис на цветя, който се разнася поне час след това в стаята. С десертчето пък има някак по-плътен, мек, кадифено-шоколадов вкус, без да преобладава. А сметаната и Маскарпонето правят и двата изключително кремести.

Ще се радвам да опитате, да споделите мнения и препоръки.  Да ви е сладко!






17 юли 2012 г.

Пържено свинско по китайски


Днес менюто ни е със свинско месо, и то по китайски. И защо пък да е китайско едно свинско, пържено със зеленчуци? Ами, че то толкова български рецепти има за приготвянето му по този начин. Заради гарнитурата от ориз ли? Едва ли! Заради ползването на характерният за изтока тиган Уок ли? Мисля, че и в друг, дълбок тиган ще се сготви по същият начин.
Ето виновника едно пържено свинско да е „по китайски” :

Соевият сос
(soy souce)


" Соевият сос е напълно способен да оказва по-ефективно противодействие на стареенето на човешките клетки, отколкото червеното вино и витамин С. Твърдението се основава на данните от работата на група изследователи, които са стигнали до извода, че сосът получен чрез ферментацията на соята, съдуржа вещества, които 10 пъти по-активно, отколкото червеното вино и 150 пъти, отколкото витамин С, забавят процесите на окисление на клетките на човека.
Червеното вино, плодовете и зеленчуците съдържат елементи, способни да противостоят на т.н. свободни радикали - нестабилни атоми, разрушаващи човешката клетка. Именно със свободните радикали специалистите свързват процеса на стареене и възникването на различни тежки заболявания. 
Изследователите са установили, че наред с антиокислителните си свойства, соевият сос значително подобрява кръвообращението и забавя развитието на сърдечно-съдовите и други заболявания. Учените съветват да не се злоупотребява с употребата на соевият сос, тъй като в него има високо съдържание на готварска сол, заа която е известно, че е фактор на покачване на кръвното налягане."

Съществува производство на светъл и тъмен соев сос
Някои предпочитат тъмният сос, тъй като е известно, че светлият не ферментира достатъчно дълго. А времето за узряване е  една от гаранцииите за качеството му.
Относно марка и производител може да се говори много, и добро и не толкова. Всеизвестно е, че пазара определя качеството. И щом като има търсене, производителите ще се стремят да го задоволят. Сещате се, че няма как да има толкова соев сос в целият свят, при толкова голямо търсене и технология на производството, изискваща зреене от 1 година. Ако се разровите в нета ще разберете, че в оригналната, древна рецепта за производството на соев сос се изискват само 3 продукта: соя, вода и сол. По-късно японците добавят пшеница и правят своя рецепта. Но, забележете: само пшеница. Почти всички днешни производители добавят дрожди за да засилят ферментацията с цел печелене на време, а оттам и бърз пазар. Разбира се тяхното производство няма как да е качествено. А като се сетим, че и разреждат соса с вода, нагласят вкусът му с карамел и други овкусители... За хубавият, качествен соев сос се иска спазване на рецептата и технологията от стари времена, със период на ферментация поне 6 месеца. Казват, че качественият соев сос се продава изключително и само в стъкло. А 100-150 мл. за 3 лв. със сигурност не е гаранция за надеждност. И цветът му не бива да е толкова тъмно кафяв до черен. Това го постигат с оцветители и карамел. Истинският бил с по-светло кафяв цвят и винаги бистър. На нашият пазар една от добрите марки е Kikkoman  японска, ако това уточнение би вдъхнало повече доверие.


Е, моят сос в къщи не е на тази марка, на Misota е, но какво пък, няма да си сготвя свинско по китайски ли? Поне е в стъклено шишенце. Ще си повярвам, че е много качествен и отивам да готвя китайско. Дано не ми се опънат очите само. :)


Продукти
за 3 порции

600 гр. свинско месо от плешка
1 голяма глава лук
3 стръка пресен лук
1 чили
1 морков
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 шепичка консервирани бамбукови връхчета
1 парченце (1 см.) от корен джинджифил, рендосано
200 гр. гъби
1 ч.л. мед
сол
черен пипер
светъл соев сос
1 к.ч. олио

за гарнитура
1ч.ч. ориз (дългозърнест)
30 гр. масло
½ ч.л. сол

Първо подгответе продуктите:
Месото нарежете на късове, като за гулаш. Лука нарежете на тънки луни, морковите на жулиени. Червената и зелена чушка разполовете, почистете от семето и нарежете на тънки (5мм.) полукръгчета. Чилито по същият начин, но наситнете. Пресният лук на тънки кръгчета, гъбите на четвъртинки.

Сега налейте олиото в голям и дълбок тиган, на среден огън – ако имате уок, ще е добре.
След като мазнината замирише, сложете късовете месо да се пържат. Обръщайте от всички страни, за да хванат равномерна коричка.

Междувременно, в малка касерола сложете 2,5 ч.ч. вода със ½ ч.л. сол да завари. Когато това стане, намалете огъня и добавете ориза. Разбъркайте и оставете да се готви на бавен огън.

Когато месото е готово наполовина добавете гъбите и разбъркайте. Пържете до готовност на месото и докато всички късове добият златист загар. Тогава добавете  останалите зеленчуци, наведнъж плюс меда. Оставете един стрък пресен лук за накрая. Посолете и поръсете леко с черен пипер. Бъркайте постоянно не повече от 5 минути и отведете.

Вече трябва да се е сварил и оризът. Отведете го точно когато поеме всичката течност Следете за това! Добавете му маслото, разбъркайте и поставете в съд със студена вода, да се охлади леко. Бъркайте го непрекъснато, но внимателно за да не смачкате зърната.

Сервирайте в затоплени чинии, като отдолу разпределите ориза, а отгоре месото със зеленчуците. Поръсете порциите с наситнен, свеж зелен лук. Поднесете и съдинка, в която сте сипали соевият сос, за да може всеки да си полее от него на вкус. Ако имате бамбукови пръчици, сервирайте храната с тях за по-голяма автентичност. Аз не се и научих да боравя с  тея клечки и затова нямам и у дома. Китайското ястие ядем по европейски, с виличка. :)


Имайте предвид солеността на соса, когато готвите месото и ориза!
Ако искате ориза да остане бял, ползвайте светъл соев сос. Макар да е по-солен и с не толкова силен, наситен вкус колкото тъмният, мисля е по-подходящ. Все пак, решението кой сос да ползвате остава винаги ваше.
Някои предпочитат тъмният сос, тъй като е известно, че светлият не ферментира достатъчно дълго.

Много вкусно ястие. Ако сте любители на китайска храна знаете за какво говоря. Аз в китайски ресторант съм влизала само няколко пъти, опитвала съм ястия със свинско и пилешко. С риба и постно не съм, паста също. Но пък какви карамелизирани банани са ми поднасяли.... :)  За тях, в някоя от следващите публикации.

Използвани са материали от нета









14 юли 2012 г.

Лека, зеленчукова супа за летните горещини


Имаме нужда от време на време да разтоварим менюто от тежки храни, пък били те и вкусни. Имаме нужда да пожалим стомаха си, нали? Особено в топлите, летни дни. Сега е времето, в което не се заседяваме много в кухнята, не ни се готви, а дори и не ни се яде понякога. Ударната вълна, с която ни залива слънцето ни кара да търсим прохлада по всякакъв начин. На масата също. Наливаме се с разхлаждащи и ободряващи напитки и посягаме освен с наслада, а и с благоговение към сладоледа. Заместваме зимните, топли ястия с бързи мезета и скари, към които нямаме претенции да вдигат пара. :) Наблягаме на салати и много плодове. Но за да сме здрави е необходимо да внимаваме каква храна консумираме, не само количествено и качествено. Трябва да е витаминозна, с много фибри, лека в същото време и по възможност сготвена у дома.
Да заложим на  супа! Хубава зеленчукова супа.
Предлагам две леки супи, подходящи за това време от годината. И най-хубавото им е, че могат да се консумират и студени. Основните продукти за тях са от лятната колекция :) – тиквички, грах, репички. Е. последните са пролетни, но все още се намират в търговската мрежа, което много ме радва.

И така, първата е :

Крем супа от пресен грах и репички

Една много приятна и лесна за приготвяне супа от зеленчуци ползвани още от дълбока древност, притежаващи полезни свойства, познати на древните учени и лечители.
Зеленият грах ни дава 8 витамина, 7 минерала, фибри и протеин. Добър източник е на фолиева киселина, витамин С, К1, В1, В2, В3, В6, на желязо, манган, магнезий, фосфор, цинк, калий. В 100 гр. грах се съдържат 14,45 гр. въглехидрати, 0,4 гр. мазнини, 5,42 гр. белтъчини, 40 мг. Витамин С. Дава 218 kJ енергия и има само 52 kcal. Супер,а? :)
Репичките също са богати на витамини, соли и минерали. Но наред с тях и на много ензими и етерично масло, което пък усилва секрецията на храносмилателните жлези и има бактерицидни свойства.
Количеството витамин С в тях е над 30%.


Освен че е лека и засищаща храна, определено може да се каже и много вкусна. Подобна супа показа преди време Дими ето тук. Тогава още реших да пробвам супа с репички, но остана само запланувано. Преди няколко дни си купих много репички от магазина до нас. Бяха ги намалили и ги продаваха на нищожна цена. Напълно здрави и със свежи зелени листа. Явно са се запасили с повече, отколкото могат да продадат. Е, как да не си взема тогава, та те така ми се усмихваха зачервени! Награбих 5 връзки с едри засмени репички и вече знаех какво ще правя с тях. Погледнах после за Димината супа, разгледах още няколко - оказа се, че хората си ги готвят на супа, а не като мен само в сурово състояние. Ето моят вариант:

ПРОДУКТИ

500 гр. пресен грах (може и замразен)
500 гр. репички
2 литра вода
100 -150 гр. квасена сметана
½ ч.ч. накълцан магданоз
1 с.л. масло
сол и черен пипер на вкус
сока на половин лимон

ПРИГОТВЯНЕ

Сложете в тенджера водата и солта да кипнат. Намалете огъня до среден и добавете репичките, а 10 минути след тях и граха. Варете докато омекнат зеленчуците.
Отцедете ги и запазете бульона, а тях прехвърлете в блендер, друга тенджерка или друг, подходящ съд. Добавете им магданоза и 3 ч.ч. бульон. Пасирайте всичко до гладкост, след което прецедете за да премахнете отделилите се влакнини. 
Добавете маслото да се разтопи, сметаната, лимоновият сок и подправете на вкус със сол и черен пипер. Може да разредите супата с още бульон до желаната гъстота. Разбийте отново.
Гарнирайте с лъжичка квасена сметана, посипете с крутони и сервирайте.

Супичката е много свежа, ароматна и лека, с едва доловим пиперлив вкус от репичките.  Подходяща е и за диетуващи и за деца. За по богат вкус може да поднесете с половин варено яйце или още по-добре, поръсена с рендосано сирене.


Второто ми предложение е за:
Тиквички - много вкусна и полезна храна.

В 100 гр. тиквичка има само 16kcal. Богати са на калий, фосфор, калций, на витамин С и витамини от групата В. Семената на зелените тиквички се използват в козметиката за направа на кремове, регулиращи работата на мастните жлези. :) Ей това не го знаех. Значи, да купуваме тиквички с повече семенна част! И ще сме фини! :)

Крем супа от тиквички и картофи


Продукти


2-3 с.л. зехтин
1 голяма глава лук, ситно нарязан
2 скилидки чесън, ситно нарязан
1 кг. картофи (обелени, нарязани на парчета)
2 ч.ч. прясно мляко
1 ½  ч.ч. зеленчуков или пилешки бульон
3 тиквички, почистени и  настъргани
щипка мляно/настъргано индийско орехче
сол и черен пипер на вкус

Приготвяне

Загрейте зехтина в дълбока тенджера с двойно дъно, на среден огън.
Добавете лука и задушете в продължение на няколко минути,  докато омекне. 
Добавете чесъна и задушавайте в продължение на още 2 минутки. 
Ред е на картофите, млякото и бульона. Бавно доведете до кипене.
Намалете огъня и оставете да къкри около 20-25 минути.
Добавете тиквичките и индийското орехче, разбъркайте и варете само още 2-3 минути.
Отведете супата от огъня и оставете настрана за 10 минути. 
Пасирайте я и я върнете на котлона (на слаб огън), като я бъркате непрекъснато за 3-4 минути.
Подправете със сол и черен пипер.
При поднасяне гарнирайте с лъжица квасена сметана и поръсете леко с пресен копър.

Понякога нямам квасена сметана у дома и ползвам успешно киселото мляко, което е домашно приготвено, пълномаслено и много гъсто. Така че, ако имате само тиквички, лук и картофи пак ще получите добра, лека и вкусна супа. Импровизирайте по ваш вкус с подправките и ще ви хареса. :)



Бързо, лесно и вкусно!






13 юли 2012 г.

Дробчета или воденички


Е, кое предпочитате?
У дома повече се тачат дробчетата, пържени, на скара, със зеленчуци, натурални, на супа също. Но понякога, за да си угодя и на мен, готвя воденички. Днес ще ви покажа любимата си рецепта с тях. Всеки, който ги е опитал, после иска допълнително или рецептата направо. Малко нескромно звучи, но наистина е така. Стават много вкусни, ароматни и сочни. И честно да си призная, едва се сдържам да опитам от тигана само 1 парченце, за проба. :)

Пилешки воденички с гъби и лук



Продукти
за 2 порции

500 гр. пилешки воденички
1 голяма глава лук
300 гр. гъби
1 шепа натрошени орехови ядки
1 с.л. масло
100 мл. бяло, сухо вино
1 с.л. накълцана свежа мащерка
сол
черен пипер

Приготвяне

Почистете и измийте воденичките.
Сложете на котлона, тенджера с 1,5 л. вода + 1 с.л. сол, да заври.
Когато това стане намалете огъня до среден и пуснете вътре воденичките да се сварят. Почти да се сварят. Премахнете образуващата се пяна.
Междувременно си обелете и нарежете лука на едри луни, а гъбите на четвъртинки.
Сложете в дълбок тиган около 50 мл. олио и добавете в него лука, гъбите, ядките и отцедените, сварени воденички. Бульона запазете. Добавете от него 1 к.ч. в тигана, похлупете и сложете на среден огън да заври всичко. Наблюдавайте какво става под капака – разбърквайте често и когато водата изври, добавете виното и подправете със още сол, ако е необходимо. Гответе докато всичко омекне. При необходимост доливайте по мъничко от бульона, за да не загори, а малко преди края махнете капака, за да се изпари всичката течност и да се запържат гъбките и воденичките. Нека добият златист загар.
Когато всичко е готово, добавете маслото, мащерката, поръсете с черен пипер, разбъркайте и отведете.

Днес сервирам със задушен, в останалият бульон, микс от бял "Arborio rice" и червен ориз, подправен обилно с масло и поръсен с лимонов сок.
Наливам хубаво бяло вино и сядаме на масата. Наздраве! :)


Понякога  приготвям тази вкусотия на фурна, като пека на 200°, а всичко се приготвя по описаният вече начин. 
Много вкусно става и в гювечета. Тогава слагам виното и повечко бульон наведнъж, задушавам около 10 минути в тигана, под капак, след което разпределям по гювечетата, похлупвам ги и ги забравям във фурната на 180° за 1 час или докато се поизпари течността. Преди да ги извадя, махам капачетата и ръся с рендосан кашкавал.

Приготвям и пилешки дробчета по този начин, но виното, което добавям в този случай е червено (само 1 к.ч.) и накълцвам една червена люта пиперка на цялото това количество.

И по двата начина, и с двата вида пилешки дреболии става все вкусно.

Опитайте и да ви е сладко! :)


7 юли 2012 г.

Мармалад от жълти сливи


Тази седмица беше посветена на сливите у дома. Знаете от предната публикация, че преоткривам плодовете. Някои, де. И, че новата ми любов сред тях е слънчево-жълтата Ренглота (позната иначе и като Renklod, Reines-Claudes plums, Mirabelle, greengage plums, a в Гърция позната под името Green Vanilla). Дали не е причината в страхотният и цвят. Може би!
Според проучвания правени в областта на психологията и храненето, жълто оцветените храни въздействат на здравето, на апетита и настроението. Оказва се, че освен богати на минерали и витамини – особено витамин  C, жълтите плодове и зеленчуци засилват метаболизма, карат ни да се чустваме жизнерадостни и щастливи. И за капак, засилвали умствените ни способности. Бреййй! А, дано! Но пък наред с тези си прекрасни свойства, притежават и още едно, много важно – ЗАСИЛВАТ АПЕТИТА!  :)  Ха, сега де!

Ето, това ще е! Освен че е толкоз ароматна, свежа, с приятен сладникаво-киселичък вкус, тази слива има и прекрасен цвят. В началото бледо жълто-зелен, а в последствие засилено жълт, до оранжев. И блестящ. Е, как да не ти възбуди сетивата и да не предизвика обилно слюноотделяне. Иска ти се без много да се бавиш, да грабнеш първата и веднага да я нагризеш. Отдадеш ли се на изкушението, няма спиране!

И така, след като се изкушихме с два сладкиша приготвени с тези съблазнителки, ми дойде идеята, че мога и да затворя някое и друго бурканче, за черни дни. Дали да е мармалад, сладко или желе? Хм, каквото и да е, я по-добре да внимавам със захарта! Така че, решението дойде в процеса на творението.

И така, ето какво се получи от:

5 кг. здрави жълти сливи (да не са презрели!)
2 кг. захар
4 пликчета Gel Fix 2:1

Както виждате не са много продуктите, но за сметка на това резултата е повече от отличен. Гарантирам!

Значи, измиваме и почистваме плодовете, както си му е редът. Махаме листенцата, ако има някоя „некрасива” наглед – също, и ги подлагаме на гореща баня. :)
За целта, наливаме в по-голяма тенджера до 2/3 от обема й вода, която трябва да заври. Намаляваме огъня до среден и пускаме, на порции красивите сливи да се бланшират за 1-2 минути. От топлината те леко омекват, почти неусетно, но променят цвета си до още по-красиво жълто, истинско  злато. Веднага ги прехвърляме в съд със студена вода за 2 минути, за да запазят цвета си и да се поохладят. После отцеждаме.
ВНИМАНИЕ!  Ползвайте ПЛАСТМАСОВА решетъчна лъжица или гевгир, защото от допира с метала се променят – потъмняват до кафяво! А ние искаме да запазим красивият им златно-жълт цвят. Ще кажете:  ами тенджерата нали е матална? Да, но престоят им вътре е кратък, има много вода, а и моята е емайлирана. Абе, не мога да ви го обясня логично, нямам такива познания, но когато правих сладкиша и реших да пасирам плодовете, ми се случи точно това. Щом ги завъртях с пасатора, веднага потъмняха. Е, хич не ми хареса резултата, та направих втора доза. Затова, сега се застраховах и нямах никакъв проблем. Естествено, и останалите съдове, които ползвах бяха подходящи – в случая стъклени.

Да продължим:
След като сме бланширали, изстудили и отцедили сливите, трябва да ги обелим. Става много, много лесно. След горещата баня, им приложихме шоково изстудяване и кожицата им веднага се отдели. Дори при някои това стана още в тенджерата, с горещата вода. Белим ги и отстраняваме костилките.
БЕЗ НОЖ – не забравяйте: никакъв допир до метал! Всичко само с ръце.



Следва да направим вече мармалада или желето, кой както реши. Затова и количеството на желиращият продукт малко варира. Ако искате да направите стегнато желе, трябва да сложите повече пликчета Gel Fix.
При мен се получи точно мармалад.   
Нататък:
Според указанието на Gel Fix-а,  смесваме прахчетата желиращо вещество с по 2 с.л. захар за всяко пликче и добавяме към плодовете. Разбъркваме добре, слагаме на котлона, на среден огън, и когато се позагрее всичко добавяме останалата захар. Разбъркваме отново.
При постоянно бъркане (с ДЪРВЕНА ЛОПАТКА) довеждаме до кипене, намаляваме огъня до слаб и отстраняваме получилата се по повърхността пяна. Такаа, захарта трябва да се е вече стопила, и сега плодовете трябва да поврат още около 5 минутки, не повече. Отвеждаме от котлона и продължаваме интензивно да бъркаме. От това те ще се смачкат дотолкова, че няма да е нужно пасиране. Сливите са много нежен плод и мармалада става напълно гладък. Ако сместа се е поохладила, връщаме отново на котлона, само да кипне и веднага насипваме в чисти и сухи бурканчета. Няма нужда да ги загрявате предварително – те ще се нагорещят достатъчно от мармалада. Затваряме плътно с винтови капачки и обръщаме бурканчетата „надолу с главата” до пълното им изстиване.

Това е! Малко работа, с много обяснения! :)  Но си струва да се знае всичко, ако решите да си направите и вие това бижу. Не забравяйте – без метал!

Направих и втора доза, като оставих мармалада да поври 15 минути. Ето как изглежда бурканче от първата и втората доза


                     1 доза – 5 минути                                       2 доза – 15 минути



 Вижадте, че е по-тъмен. Във вкусът му обаче няма абсолютно никаква разлика.
 Ароматен, достатъчно сладък и с балансирана киселинност.

Забравих да отбележа, че от една доза излизат точно 12 бурканчета по 450 гр

После, когато отворите бурканче от мармалада, може да го миксирате с меко масло и получавате невероятно вкусен и ароматен крем за сладкиши.
Ако пък искате да е още по-здравословен може да го направите с мед. Пробвах с малко сливи, преди да направя мармалада. Резултата може да си представите сами какъв беше – Уникален!



„Е, хайде народе на сливитееее!” :)