Селско лято и черници

Ще започна днес с една  „Приказка за селото“ – попаднах на нея съвсем случайно тук.

Аз съм на 7 години. Ура!!! Най-накрая заминаваме на село при баба!
На 14 години: Омръзна ми това село и тъпата градина!
Вече съм на 20. Имам чувството, че баба се е побъркала, по цял ден скубе трева, аз разбирам да е в градината, ама тревата покрай оградата на кого пречи?
На 25.  Селото е хубаво само за барбекю.
На 35. Що пък да не посадя малко репички?
На 45. Засях цялата градина.
На 60. Сякаш оградата е обрасла с трева, трябва да оплевя малко.
Все още съм жива на 78. Мъкна тежка раница към село, децата и внуците не помагат, казват – нищо недей да сееш, всичко ще си купим. И само правнука се радва, той е на 7 години и е щастлив, че отново е лято, и ние отиваме на село.
Животът продължава.

И моят вариант:

Малка съм, на ръст до масата. Село си нямаме – градско чедо съм. Иначе баба и дядо са били селски хора, но станали граждани още преди мама да тръгне на училище, така че и идея си нямам за селския живот.

На 7 ме водиха на село  – беше интересно, играехме на криеница в избуелите житни поля, но като за градско чедо ми се видя много мръсно в онази къща и навсякъде из нея миришеше на сминдух.  До тогава харесвах чубрицата с него. Продаваха я в хлебарниците и когато ги зареждаха с току-що изпечен, топъл хляб, парата от него, минаваща край пликчетата с чубрица се завихряше, стелеше се навсякъде и разнасяше неописуемо вкусен аромат. Винаги ми се искаше да си купя пликче, че да ръся начупения самун по пътя до дома, от който пък оцеляваше само половинката. Но споменът за мръсотията на село се загнезди в съзнанието ми дълбоко, дълбоко, заедно с аромата на сминдух. От тогава да не ми замирише на него.

Някъде около 14-15 годишна: баба и дядо си купиха къща в родното село на дядо. Беше малка, но накипрена и чиста. Всяко лято оставах при тях - кога за седмица, кога за месец, НО не си намерих другарчета от местните. Не ми се нравеше идеята по цял ден да стоя на пейката пред къщи и да одумвам всеки и всичко. Това не бе моето виждане за добре прекарано време. Нямах късмета като на другите гражданчета,  да случа на интересни и забавни съседчета на село. Затова следвах баба и дядо навсякъде. С баба за чаладинки, за охлюви, за шипки, в градината сред лехите и цветята, в кухнята, следобеди край грамофона (тогава се слушаше музика или от радиото или от грамофона – колекцията ѝ бе ограничена с унгарска музика и класика) или с книга в ръка, седнала на стълбите пред прага... Дядо имаше мотор и ме возеше на задната седалка, учеше ме какво е захарно цвекло, кое копаня за прасета и кое нощтви, как да правим домашна шарена сол, как се мачка гроздето за вино, как се рони царевица, как да му измервам кръвното, дресирахме котарака и зайците и милион неща още. А каква лютеница бъркахме с баба на огнището, какъв кайсиев мармалад и нектар правехме... Няма такава вкусотия! А пък комат от топъл, селски, напудрен с брашно и ухаещ на фурна хляб, бучка меко, домашно сирене и домат откъснат от градината – червен и пукащ се от зрялост и сладост – няма и такава вкусотия! Напролет вместо домат – стрък пресен чесън. Идилия! Абе, дете да си – морето ти е до колене и всичко е забавно и интересно!

На около 20, селото определено не бе вече привлекателно – под лъжичката ми трептяха пеперуди, страните ми все изгаряха и интересът ми бе насочен в друга насока. Да плевя селската градина ми бе едно от най-досадните неща. По-интересно бе да си стегна багажа за един час и да дръпна към морето.

После животът ни завъртя, създадох семейство, деца, приоритетите се смениха и рядко оставаше време за лични предпочитания. Красивата, селска идилия избледняваше като я заместваше блянът за онова синьо море, горски пътеки и чужди страни, занимания по интериорен дизайн, екзотично озеленяване, домакинстване, учене на азбука, сричане, смятане, понякога рисуване ... А всичко, което селото предлагаше някога, сега набързо набавяхме от пазара. На другото село (милото е селско чедо) ходех по задължение, а на моето, при баба и дядо се отбивахме пътьом. Все бяхме в движение, все забързани нанякъде и носещи по 5 дини под една мишница. На моменти копнеех за спокойствие и тишина, която можех да намеря единствено за 4-5 часа в леглото. Ако трябваше да се заровя в селска градина, това означаваше да се откажа от живота.

На 45 – децата пораснали, самостоятелни, а аз вече въздигната в позиция на баба, нови интереси, хобита и неусетно земята взе „да ме тегли“, както казваше мама. В тези години се зароди интересът ми да садя всякакви семена, да редя градина, да бера плодовете ѝ. До вкусът ми към екзотичното се притъкми и приседна и този към рустикалното. 

Впечатляват ме все повече дребни неща, които до този момент ми изглеждаха незначителни, всякакви тревички, пчелички и заобичах много плодове, на които не бях фен.

Промени се вкусът ми към храната, както и виждането ми за нея. Изрових от плевнята и килера на село скътана на дълбоко, в прахоляка стара посуда, излъсках я и ѝ вдъхнах нов живот. Изнамерих и стара печка на дърва, във фурната на която прекрасно се пече хляб, докато отгоре и се пържи в голяма тава, домашната лютеница.

И бях забравила колко е приятно да се настаниш под сенките на смокинята, да похапваш пресни плодове и да се отнесеш с някоя интересна книга. 

Даа, хубаво е да имаш подобен пристан, на който да акостираш обрулената си от стреса в градската джунгла душа. А докато дойде времето, в което може би ще ми се прииска и да се закотвя там (за сега е малко вероятно), ще крадем късчета мир, спокойствие и наслада от всяка минута, прекарана в зелената ни, селска лагуна.

И за да не е публикацията само едно душевно излияние, ще споделя последната сладка вкусотия, която спретнах набързо от останала кутийка Маскарпоне, малко Савоярди и паничка вкусни черници. 

Парфе с манго и черници

Продукти

/за форма с Ø 22 см./

½ голям пакет бишкоти Савоярди (вътре са 4 пликчета с по 12 бишкоти, така че 24 бройки стигат)

за манго крема

500 гр. Маскарпоне

1 узряло манго

2 с.л. пудра захар (или на вкус)

1 ванилова захар

100 гр. разтопен бял шоколад

1 пликче желатин

за крема с черници

400 гр. квасена сметана

2-3 с.л. пудра захар

2 бр. ванилова захар

200 мл. млечна сметана (30%)

1 шепа черни черници

2 пликчета желатин

за конфитюра

1  ч.ч. черни черници

1  ч.ч. малини

1 ч.ч. захар

½  пликче Gelfix Extra 2:1

______
Ако не ви се приготвя този конфитюр, можете спокойно да ползвате някакъв друг от горски плодове (къпини, малини, боровинки, касис)

за декорация

200 мл. млечна сметана (30%)

100 гр. разтопен бял шоколад

янколко пресни черници и свежи листенца мента

Приготвяне

Започваме с конфитюра.

Приготвяме го по описанието на пликчето с Gelfix като накрая прецеждаме през сито, за да премахнем семките. Ако ни домързи, минаваме без тази процедура. Оставяме настрана да се охлади, докато приготвим кремчетата.

За крема с черници най-напред пасираме плода.

Отделно разбиваме за кратко квасената сметана с пудрата захар и ванилията.

Разбиваме и млечната сметана и внимателно я събираме лъжица по лъжица с квасената. Накрая добавяме и плодовото пюре. Хомогенизираме сместа и я желираме с пликчетата желатин. На всяко пликче има описание за употреба, но все пак – разтваряме прахчетата със студена вода ( по 2 с.л. на всяко прахче), изчакваме желатинът да набъбне и го слагаме на водна баня да се стопи до прозрачна течност. Не бъркаме, за да не се разпени. Щом се стопи го добавяме към кремчето и разбъркваме добре.

В тортен поднос центрираме коригиращият се ринг за торти, предварително стегнат на 22 см.

Наливаме 1 ч.ч. пресно мляко в купа и потапяйки бишкотите от двете страни за по 1-2 секунди ги редим в ринга за основа на парфето. Тук ще влязат около 12 бишкоти.

Отгоре им наливаме крема с черници и прибираме в хладилника да стегне.

Понеже следващото кремче ще се приготви също много бързо, препоръчвам да ползвате на този етап фризер, вместо хладилник.

За манго крема трябва да извадим месестата част на мангото, да я пасираме, след което я събираме с помощта на миксер с вече разбитото със захарта и ванилията Маскарпоне. Доливаме разтопения бял шоколад, хомогенизираме сместа и я желираме, както при предишното кремче.

Изваждаме подноса от фризера, нанасяме върху стегналия се вече черничев крем конфитюра и насипваме отгоре манго крема. Заравняваме повърхността и тръскаме 3-4 пъти леко в масата целия поднос, за да може, ако има някъде в крема въздух да излезе.

Прибираме отново в хладилника/фризера и си приготвяме междувременно сместа за декорацията.

Разбиваме сметаната, разтопяваме шоколада и събираме двете смеси в малка купа. Разбъркваме и прехвърляме в пош.

Когато парфето е окончателно стегнало (най-рано след поне 6 часа, а най-добре след 12), разкопчаваме ринга и с помощта на мокър нож с широко острие внимателно го отлепяме и освобождаваме парфето от него. Облепваме страните му с разполовени бишкоти Савоярди и декорираме с кремчето в поша, листенца мента и свежи черници.

Тортичката е семпла, лека и със свеж вкус. Може да поднесете както с някакъв подходящ, летен коктейл, така и с млечно-плодова напитка.

Ето една идеална за случая – много вкусна, ароматна и разхлаждаща с участието на все още зреещите черници. 

За нея няма специална рецепта. Слагаме в голям буркан шепа черници, 1-2 сл. захар (или мед за по-здравословен вариант), доливаме с  кафена чашка пресно мляко и пасираме. Прецеждаме и разреждаме с още мляко, в количество по ваше желание. Може да замените половината или цялото количество пресно мляко с някакво растително – кокосово или ядково. Може да смесите черниците с някакъв друг плод, както в случая съм ги комбинирала с малини и да ароматизирате с ванилия.

Развихрете въображението си и се насладете максимално на този този страхотен, сочен плод! Удоволствието е гарантирано!  J

И ако още не съм ви омръзнала, ето и малко полезна информация за черницата:

Зрели черници може да берете от края на юни, а дотогава може да си купите сушени или замразени плодове. Те са нежни, сочни и много сладки на вкус. Свежите черници са нетрайни и е добре да се ядат веднага след набиране.

Черниците съдържат цитрусова и ябълчна киселина, пектин, танин, витамините С и В2. Богати са на минерали: желязо, магнезий и калций. В народната медицина са използвани срещу инфекции на пикочните пътища, епилепсия, безсъние, диабет, чревни парази.

Отвара от листата на черница понижава и контролира кръвната захар и се препоръчва като чай за хора със захарен диабет.

Черните черници притежават разнообразие от лечебни свойства.

Експертите ги причисляват към супер храните, заради голямата им роля в битката с остаряването и профилактиката на много болести.

Неузрелите плодове се използват срещу диария.

Зрелите черници имат лек лаксативен ефект.

Ако се консумират и от двата вида черници, ще си осигурите много здравословни ползи:

Подмладяване

Противопаразитно действие

Регулиране на кръвната захар

По-малък риск от дегенеративни заболявания

Укрепване на бъбреците

Засилване на детоксикацията в черния дроб

Лек лаксативен ефект

За добро зрение

Белите черници се прилагат широко в козметиката за приготвяне на кремове с избелващ ефект за премахване на петна върху кожата, както и за лечение на артрит, при нервно пренапрежение, умора и обща отпадналост.

Оказва се също, че черничевите листа са новата супер храна и билка .

Е, след всичко споделено по-горе не си мислете, че лудата глава е улегнала – като нищо мога да стегна багажа за час и да отлепя внезапно на някъде. Лятото зове за приключения. J