За сармичките с любов

За сармичките се спори в моя дом – дали да са лозови, дали постни, с кълцано месо или кайма, със заливка или без, запечени или само варени... Да не сте на мястото ми бихте казали, нали? Наистина, кой би издържал на подобни капризи дълго? Май само аз... но до скоро. Вече тропнах с крак и отсякох – угаждам по ред на номерата. Така де, инак угодия няма и все аз съм виновна.

Днешните са точно по мой вкус, макар че младежът им се нахвърли пръв. Ако го попитате кои са любимите му ястия, ще ги изреди на пръстите на едната ръка и там задължително ще присъстват зелевите сармички. А какъв аромат се разнася из къщи, докато се готвят... мирише на уют, топлина и сплотеност. И на любов! Точно така – на топло семейно гнездо. Може би причината е в съставките, може би в начина на приготвяне, на традицията, а може би на любовта с която свещенодействам в кухнята. J

Страхотен аромат, завладяващ и действащ като психотерапия. Е, поне за мен! J

Но... спирам да ви баламосвам, че докато обяснявам и ми замириса, и ми се дояде, и...

Такаа, сипах си аз две сармички в чинийката, а на вашето внимание предлагам рецептата.

Печени зелеви сармички с кайма

Продукти

за сармичките

листата на 1 голяма зелка

3-4 с.л. олио

500 гр. кайма (свинско+телешко)

500 гр. ориз

1 глава лук

1 скилидка чесън

сол

черен пипер

1 к.л. кимион

сух джоджен

суха чубрица или мащерка

500 мл. топла вода

отделно: 500 мл. топла вода+ 500 мл. зелева чорба (кисела)

за соса

3 с.л. олио

50 гр. масло

2 с.л. брашно

500 мл. пресно мляко

останалият сок от варенето на сармите

сол, черен пипер и индийско орехче на вкус

сока на ½ или 1 лимон (на вкус)

Приготвяне

Почистваме ориза, измиваме го и го отцеждаме.

В дълбок тиган на среден огън наливаме олиото и запържваме леко почистеният и наситнен лук, заедно със смачканата скилидка чесън.

Добавяме каймата в тигана и с помощта на вилица, бързо я раздробяваме като едновременно с това тя се запържва. След като леко се зачерви, добавяме ориза и запържваме всичко при постоянно бъркане още малко, докато оризът стане прозрачен. Доливаме водата и подправяме със сол на вкус. Щом като водата се поеме, изключваме котлона и отвеждаме тигана настрана. Едва сега добавяме подправките – черния пипер, кимиона, джоджена и чубрицата. Всичко на вкус. Ние харесваме по-ароматни сармички и затова не щадя сушените подправки – по шепа от всяка. С черния пипер по-внимателно!

Оставяме плънката да се охлади малко, а през това време отделяме листата на зелката. Ако зелето е много солено, ще се наложи да ги измием, за да падне малко от солта.

Застиламе дъното на глинен гювеч с няколко листа зеле, а върху тях редим прилежно навитите сармички на два-три реда. По желание между тях може да сложите няколко дебело отрязани филийки бекон, свински гърди или тънки слайсове сланинка. Дори някоя пържола да „прежалите“, накрая ще се окаже, че ще ви хареса. Най-отгоре похлупваме с чиния и наливаме сместа от водата и зелевата чорба – течността трябва да достига до половината на сармите. Похлупваме гювеча и го пъхаме в студена фурна. Пускаме я на 200° и след известно време, когато се разнесе аромат от нея, намаляваме градусите на 180°. Така престоява вътре, докато течността в гювеча остане 1 пръст на дъното. Изваждаме го и прехвърляме сармичките в друг, плитък керамичен съд (или тава), предварително намазан с олио. Връщаме ги във фурната да се запекат леко и да придобият приятно зачервена, хрупкава коричка.

Междувременно си приготвяме соса.

За целта слагаме в касерола олиото и маслото да се загреят на среден огън. После добавяме брашното и го запържваме, докато леко пожълтее. Отвеждаме касеролата настрана и при постоянно бъркане с тел, разреждаме с прецедения бульон от варенето на сармичките (колкото е останало). Доливаме и с пресното мляко, хомогенизираме сместа, връщаме на огъня, намляваме го до слаб и варим соса около 5 минути с постоянно бъркане. Накрая подправяме със сол, черен пипер, индийско орехче и лимонов сок.

Сервираме сармичките като ги поливаме със сос и поръсваме нежно с прясно смлян черен пипер.

И както традицията повелява - хлябът да е домашен, а виното червено!

Наздраве и да ви е сладко!