За цветята в чинията и един вкусен крем с люляк

Отдавна вече цветята на масата ни не са само букети във вазата, а могат и да се похапват. Знаем всички, че от тях се правят ароматизирани води, които се ползват в парфюмерийната и козметичната индустрия. Розата е царицата в това отношение. Но знаем също, че розовата вода се ползва и в сладкарството, както и тази от лимонов, портокалов цвят, цвят на лайм и грейпфрут. За направата на прекрасни чайове ползваме цветовете на лайка, липа, мащерка, кантарион, хризантема, бергамот, лавандула и още много, и много. Но опитвали ли сте да ги консумирате свежи, току що откъснати?

У дома имаме традиция в похапването на свежи цветя. Спомням си, че веднъж като момиче, на село в градината на баба не знам защо, но бях решила да „опаса“ розите й. Скъсах няколко от венчелистчетата им и ги опитах. Харесаха ми и като се започна едно хапване на розови листенца... дъвчех си ги доволно, до момента в който баба изпадна в потрес – най-красивите и едри рози бяха останали само с дръжки, а устата и езикът ми бяха посиняли от тях. Но бяха толкова ароматни и вкусни! :) Нищо не ми стана. Може би защото имах тренинг с розовото сладко. След години, моята дъщеря, тогава съвсем мъничка, възпрепятствала на мама едно гости. Жената купила букет карамфили (по онова време само те се намираха целогодишно), сложила ги във вода и влязла да си вземе душ преди да излезе, а малката й внучка докато скучаела, решила да си похапне карамфили. Така изчезнали не един или два, а цели три карамфила от общо седем. Не стига, че уплашила баба си, ами как с четен брой цветя на гости да отидеш, пък три били малко. Така че, никой никъде не отишъл. По-късно пък милото ме изненада, когато веднъж спря колата в планината до един акациев храст, откъсна няколко грозда и взе да си ги яде като козичка. Много били вкусни. Опита се и мен да привлече в заниманието си, но „аз коза не ставам!“ :) Мина време преди да се реша да опитам, че после взех и лимонада да правя с нея, и да я панирам... Но, когато и да сложех цветя в салатата или да гарнирам нещо с тях, винаги бяха грижливо отделяни от момчетата.  До онзи ден, когато им поднесох за пореден път цветен крем. Никой не махна и едно цветче дори. Излапаха всичко до шушка. Накрая се сетиха да ме питат  „Ама, люлякът не е ли отровен?!“  Е, не е! Ако се консумират само венчелистчетата без тичинките, нищо няма да ни стане. И не само това, ами запазва донякъде уханието си в десерта. При това толкова вкусен и ароматен стана, че ако не внимавах за килограмите и ако не бих изглеждала лакома, бих си хапнала с огромно удоволствие още една порция от него. :)

Та, за смелите и експериментаторите рецептата е тук:

Люляков Бавароаз

Продукти

/за 4 порции/

600 мл. пълномаслено пресно мляко

4 яйца

5 с.л. захар (ползвах тръстикова)

2  пликчета  желатин

1 шушулка ванилия

60 гр. масло

600 гр. сметана + 3 с.л. пудра захар

1 с.л. кокосови стърготини

отделно

1 пълна шепа цвят от люляк (в случая лилав)

100 мл. прясно мляко

3 ягодки

Приготвяне

Люлякът, който ще използвате е хубаво да е със силен аромат и трябва да е набран от чисто място – да не е крайпътен, напрашен от автомобили и със сигурност да не е третиран с препарати. Измийте го и изтръскайте водата. Съберете цвета му като леко издърпвате всяко цветче – то ще се отдели с лекота като тичинките ще си останат на дръжката.

Сега сложете в малка купичка или касеролка 100 мл. прясно мляко да се загрее. Точно преди завирането му го отведете настрана и сипете в него 2/3 от люляковият цвят. Отделете само малко за декорация на готовия крем. Похлупете съда и го оставете настрана да се охлади, след което прецедете млякото.

Накиснете желатинът в 6-7 с.л. студена вода. 

Разбийте сметаната с пудрата захар на пухкав крем.

В друга касеролка сложете останалото мляко да заври като добавите в него семенцата на разполовената шушулка ванилия. Когато заври отведете настрана.

Междувременно разбийте целите яйца със захарта и люляковото мляко. Прецедете ваниловото мляко (ако не ви пречат ваниловите семенца може да пропуснете прецеждането) и на тънка струя при постоянно разбиване с телта го добавете към разбитите яйца. Върнете съда на котлона и на среден огън продължете да бъркате, докато крема започне да се сгъстява. Добавете маслото, разбъркайте и отведете настрана и да се охлади малко. Когато можете да потопите пръст в него и да не ви пари, загрейте желатина на водна баня, докато се втечни и го добавете в крема. Разбъркайте и съберете с половината от разбитата сметана. Щом крема се хомогенизира, бързо го разпределете в порционни чаши и приберете в хладилника да се охлади и стегне.

Останалата разбита сметана подправете с кокоса и прехвърлете в пош с къдрав накрайник. С нея гарнирайте крема. Поръсете отгоре с малко люлякови цветчета от заделените и украсете с ягодка.

Кремчето се получава много леко като мус, приятно сладко и с нежен аромат, който ще ви накара да мъркате от удоволствие. :)  Цветчетата люляк придават с всяка лъжичка освен хубав мирис и един леко тръпчив вкус, който е нещо ново и много приятно като усещане. 

Опитайте и да ви е сладко! 

И няколко любопитни факта за люляка:

Наименованието на растението (Siringa) идва от гръцката дума "syrinx", която означава тръбичка и е свързана с тръбовидното устройство на цветовете. Така се наричала и свирката, която бог Пан направил от стеблата на тръстиката - нимфа. 

.....

"  ...  А преди 446 години един европейски император получава дар красив храст. Само след половин век от рядкост, великолепният храст започва да краси всеки дом и парк. Syringa vulgaris - това е неговото латинско наименование. Иначе ние го знаем като Люляк! 

Любопитно е, че най-обилно и разкошно цъфти в Скандинавия. А родината му е Персия, днешен Иран. Символ на различни настроения е люлякът. Казват, че колкото по на Изток отиваш и ти подарят люляк - то искрено желаят повече да не те видят. Затова тръгни на запад, защото подаряването на лилавото великолепие може да значи само и единствено „Обичам те!” Както се казва „Свят , като цвят!” Между другото може би не е случайно, че Lilas са нарекли персийците люляка, което в превод означава...”цвете”! ...  "

.....

Знаете ли че, люлякът и момината сълза не се понасят? Нито във вазата, нито в градината могат да виреят заедно. Защо ли? На вас оставям да разберете. ;)