Великденски приготовления 1

Курабии

Наближава Великден. За мен това е време изпълнено с много положителни емоции и заряд. На всичко отгоре е и пролет, навсякъде се раззеленява, птиците пеят вече и вечер до късно, до полунощ,, цялата земя се събужда и кипи живот. Всичко това ми действа стимулиращо на сетивата и отпускащо на нервите. А тази пролет е специална за мен и по още един повод, който за сега ще запазя в тайна, но пък да призная ме държи в трескаво  и приятно напрежение всеки ден. :-)

И понеже в последната седмица, когато ще кипи усилена подготовка за празника, едва ли ще имам време да снимам и публикувам докато меся козунаци, правя сладки, боядисвам яйца и готвя,  в тази и следващите публикации ще ви представя някои от моите утвърдени, великденски рецепти. Някои са ни толкова любими, че ги приготвям няколко пъти в годината, противно на схващането ми, че за големите празници Коледа и Великден си има специални сладкиши, които се правят само за съответния.

Почти във всеки дом за Великденските празници се пекат традиционно освен козунаци и курабии. И ние не правим изключение. Изключение обаче има и то е в оформнето на сладките. Рецептите са толкова много, колкото и домакинствата, но в почти всички курабиите се правят с машинка за мелене на месо, като тестото се прекарва през специален накрайник за сладки. Ето тук е съществената разлика с моите. Аз не харесвам онези сухи и ронливи, често с назъбени, релефни шарки сладки. Идват ми твърде постни и безвкусни. И формите получени с такива машинки хич не са ми по вкуса. Плюс това са твърде масови, за да ги има и на моята маса, а аз съм „бамбашка” човек, както казват старите хора – винаги трябва да направя нещо различно от останалите, нещо индивидуално  ;-)  Затова си ползвам рецептата за Казанлъжките курабии на мама, която за моят дом се е превърнала в рецепта за Великденски сладки. Е, и нея съм поизменила малко, по мой вкус – с масло са!  :-)

Самите те се получават много крехки, с мека вътрешност, с маслен вкус и с приятен дъх на цитруси – лимонов или портокалов. Обичаме да си ги хапваме с кафе или топло прясно мляко. А аз често комбинирам със сирене. Когато децата бяха малки, им ги предлагах и на попара с прясно или кисело мляко. Набъбват страхотно и ако добавим и малко млени орехчета, ммм... колко е вкусно!  :-)

Продукти

1 ч.ч. кисело мляко (+ ½ ч.л. сода бикарбонат)

5 яйца

1 ½  ч.ч. кристална захар

2 ампули ванилова есенция

кората на 1 лимон/портокал (или 2 ампули цитрусова есенция)

½ ч.ч. разтопено масло

1 бакпулвер

брашно колкото поеме за средно меко тесто (при мен влезе около 1,2 кг.)

отделно:

1 яйце за намазване

 ½ ч.ч. кристална захар за поръсване

Приготвяне

В голяма купа разбиваме яйцата със захарта, ванилията и лимонената кора.

Добавяме киселото мляко с разтворената в него сода бикарбонат.

Разбъркваме добре и добавяме на порции половината брашно, пресято с бакпулвера.

Наливаме на тънка струйка разтопеното и охладено масло, след което сипваме и останалото брашно и замесваме гладко тесто.

Загряваме фурната на 220°.

В застлана с хартия за печене тава, редим малки, добре окръглени топчета (колкото пингпонки), на разстояние 1 см. една от друга (почти удвояват обема си).

Отгоре ги мажем с разбит жълтък и поръсваме с кристална захар. Аз направо ги топвам последователно в разбито яйце и в купичката със захарта.

Печем на средно ниво, до хубав златист загар отгоре.

Времето за печене варира, според едрината на топчетата, затова и не съм дала точно колко минути отнема. Мама ги правеше по едри, аз по-дребни.

Не се притеснявайте, че се пукат отгоре при печене – винаги така стават!

Не съм броила и колко сладки излизат от тази доза, но не са малко, а ако ги направите и дребнички, както аз предпочитам ще са наистина доста.

Да ви е сладко!