Простите неща

Ароматна прах - подправка за десерти и ястия                                                                      

Винаги при приготвянето на ястия, салати, десерти и други храни ползваме аромати, които да засилват вкуса на храната, да я правят по-неустоима и вкусна. Някои купуваме в готов, преработен вид, други в свеж, натурален, трети си произвеждаме сами - всеки според вкуса и предпочитанията на семейството си. Има едно нещо, което почти всички добавяме в десертите, а това са цитрусовите корички. На мен лично много ми харесват, но престоят ли посипани известно време със захар, която както знаете ги консервира, после нещо не ми допадат толкова. Ще кажете "Ами тогава рендосвай ги директно, непосредствено преди употреба!" и ще сте прави, съгласна съм! Дори тогава са и с по-силен аромат, но не всеки път разполагаме с нужният плод и ето, пак опираме до коричките, предварително заделени за такива случаи.

А какво ще кажете вместо да насипваме в бурканче кора от 5 портокала/лимона и да я ръсим със захар, да я направим на прах? Както настърганата кора, така и прахта от цитрусите е много удобна за ароматизиране на всякакви десерти – сладкиши, кремове, мусове, бонбони, сладоледи, сиропи дори... При това запазва аромата и цвета си дълго време. Лимоновата може да се използва и в ястия - навсякъде, където ползвате плода лимон – ориз, риба, супи, сосове. Приложението е широко и зависи само от вашето предпочитание и вкус. Аз само ви давам идеята, а вие можете да я развиете още.

Ето, днес ще ви покажа как си приготвих точно такава, от портокали, а след време ще допълвам публикацията и с други разновидности - от лимон, грейпфрут, мандарина, лайм...

За целта ще са ви необходими чисти плодове – с добре измита повърхност (кори) или още по-добре, ако са Био. Друго, което ще ви е нужно е парче тензух или марля и една плитка, широка тавичка.

Как да процедираме?

Ако плодовете ви не са Био, то трябва да ги измиете много добре с топла вода и мека четка. Бъдете старателни! Дори ги накиснете в хладка вода за около 1 час и тогава изчеткайте кората им под течаща вода. Подсушете ги добре и обелете колкото можете по тънко. 

Можете да ползвате белачка за зеленчуци или друго някакво ножче. Ако е останала по вътрешната страна на кората от бялта част, намираща се под нея, я премахнете максимално. Виждате на снимката, че по моите обелки все още има от нея, но това е защото мен все още ме наболява ръката от Коледното падане и не мога да извършвам с нея прецизни действия, та ползвах услугите на половинката. И понеже му бях сервирала около 20 портокала, ме хвана жал постоянно да наставлявам и упреквам, че е останало тук-там бяло. Нали все пак с готовност се зае да ме замести! Ако бях аз нямаше да се види бял цвят, но този път ще преглътна. Е, мога да ви уверя, че не оказа никакво влияние на вкуса, така че не се престаравайте!

Наредете обелките в тавичка на тънък слой, покрийте с парче тензух или марля, за да не се прашат и ги забравете така, в топла стая за около седмица.

Малко пресилено се изразих като казах „забравете” – всъщност не ги забравяйте, ами по веднъж на ден ги разбърквайте, за да се обърнат и разместят.  В зависимост от топлината и влагата в стаята, съхненето може да отнеме от 4-5 до 10 дни. Ако пък имате и климатик и обичате да ви е по-топло и за 3-4 дни ще са готови.

Корите са изсъхнали тогава, когато при разбъркване с ръце шумят като изсъхнали есенни листа. Дори потропват леко като черупки. Наблюдавайте ги и не позволявайте да съхнат повече от необходимото, защото при по-продължително съхнене потъмняват и  губят от аромата си.

Когато прецените, че са идеални ги смелете с кафемелачка. Слагайте малки порции.  За да предпазите мелачката от повреда (тъй като те стават твърди) първоначално направете няколко пулсации, за да се наместят и поочукат малко, а след това задръжте докато се смелят на ситна прах – не съвсем като брашно, а като грис.

Готовата цитрусова прах можете да смесите със  захар, като така ще си гарантирате нейната трайност. От лимоновата може да отделите малко, за да я направите солена. Ако ползвате портокалова кора в основни ястия и сосове, можете и от нея да смесите с малко сол. Изборът е ваш. Имайте също предвид, ако не я ползвате редовно, направете по-малко количество, за да не изсветлее. Пробвайте с 3 плода.

Аз съхранявам в стъклени бурканчета, но добре би било да се опази от светлината, за да не избледнява цветът й.

Лятото, когато има изобилие от рози в градините, можете да направите и розова прах. Пак по същият начин. Тя даже е по-лесна, защото и времето за съхнене е по-малко, и по-лесно се смилат тънките розови листенца. С нея идеално се декорира и ароматизира сладолед.

Може да ползвате и листенцата на други ядливи цветя – виолетките напролет са разкошни за тази цел, теменужките също, латинките, лавандулата.

След тези снимки с портокала, ще допълвам с времето и други, които ще приготвям. Ако ви е интересно следете публикацията – тя ще се развива!