Шоколад

Много е казано и изписано за шоколада. Не са малко книгите, филмите и песните посветени на него. И няма как да е иначе, защото шоколада е магия, любов, наркотик. Все неща, които носят наслада, страст и опиянение. Опиташ ли го веднъж, винаги го търсиш. Той е вълшебно лекарство, лекуващо и най-дълбоките рани на душата, той е огън, който може да сгрее и възпламени цялото ти тяло, може да те удави в сладост и нежност. Защото е ШОКОЛАД!

 Малко са хората, за които може да се каже, че не обичат шоколад. Странно,  предвид страхотният му вкус, но се намират и такива, които никак не си падат по сладкото, кадифено изкушение. Останалите пък, се делят на

-          върли фенове, за които количествата са от значение, и които не подбират марка, вкус или тип

-          капризни и претенциозни, които държат и на вкус и на марка, като понякога признават само една единствена (пак странно!)

-          изследователи, които пък пробват почти всяко ново излязло на пазара шоколадово творение (е, ако знаят за него и могат да си го набавят, де)

-          изтънчени познавачи и ценители, които познават и консумират само отбрани селекции шоколад и техни производни (обикновено са наясно и с технологията за производство и с химичния състав на всеки продукт, нужен за производството)

-          с категоричен вкус, са хора които имат точно определено предпочитание към някой от видовете шоколади, и винаги посягат точно към този тип в магазина, независимо от марката

Мисля, че аз се числя към третият тип, както и малко към последният. Когато съм в магазин, пред рафт с шоколади, мога да забравя за времето - разглеждам, чета подробностите от инфото, взимам, оставям, помирисвам, наслаждавам се на опаковките, чудя се кой да взема този път, дали с мента или пипер, дали с ядки, комбинация на която трудно устоявам, или пък да заложа на класическият млечен, белгийски трюфел или пък с екзотичен привкус. Много са вариантите предлагани от търговците, някои не ми допадат, в други се влюбвам от пръв допир до небцето. И ако кажа, че ми е трудно да направя избор, няма да излъжа. Но, най-общо казано предпочитам не много сладък шоколад, с мек, кадифен вкус, с разтапяща се текстура. Също и такъв, с големи ядки. Не харесвам стафидите в шоколада, както и с много сладникавите плодови пълнежи или силни ликьори. Но истината е, че шоколада ми действа като наркотик и понякога, отдала се на насладата, не усещам кога е останала само опаковката на блокче от 300 гр. Стряскам се и си налагам вето за определен срок, но само щом половинката ми донесе поредния подарък, вече съм забравила за решението си. Казвам подарък, защото имаме негласно споразумение да ми носи всеки път, когато е извън страната ново, непознато до този момент  шоколадово изкушение. Винаги сядаме и си хапваме всички заедно, коментирайки дали ни харесва или не, макар много добре да познаваме вече вкусовете си. Накрая винаги се стига до редовният спор -  кой има по-слаб ангел и защо няма воля, да обуздае страстта си към шоколада. Да, защото не съм единствената у дома, която прекалява с него.  Таткото му посяга рядко, но случи ли се ...  няма равен! Моите редки случаи с 300 грамови, ометени наведнъж шоколади, не могат да се сравнят с неговото омитане на почти цяла шоколадова торта. Не стига това, ами и вечно мрънка, че не съм му направила онази, за която все си мечтаел и за която винаги ми говорел. Е, това последното е вярно, но истината е, че се плаша от неговите възможности. Страхувам се да не му стане зле от толкова калории и сладост, защото според него най-вкусната торта е шоколадова, с маслен крем и залята с много шоколад. Декорирана пак с шоколад.  Затова все го залъгвам, че за рожденият му ден ще я има, после за следващият... и така 20 и повече години. Но тази, не знам как така ми влезе под кожата, та ми дожаля за него и тържествено СИ обещах да уважа желанието му поне веднъж. Защото никак не е честно само мен да глезят! И така, само преди няколко дни вече беше реалност. Толкова шоколадова, че от едно парче може да получите жлъчна криза :-)

  

На него обаче не стига, че не му стана зле, ами такова настроение му дойде, че запя и почти заподскача, като дете :-)  Божеее! Не съм подозирала какво може да провокира още шоколада у него! Страх ме е да си помисля и какво още би се случило, след някое допълнително парченце... :-)  И не си мислете, че сме се събрали двама луди, пристрастени. Аз успях да изям само половин парче, а останалото естествено, за да не се хаби, го глътна почти на една хапка, кой мислите?  Сто процентово беше ставал и през нощта за още! ;-)

Тройно шоколадова торта 

бляна на едно пораснало момче

Продукти

за торта с Ø 23 см.

за блата

7 яйца

60 гр. пудра захар

100 гр. кристална захар

100 гр. брашно

50 гр. какао

за крем пълнежа

300гр. меко масло

200 гр. пудра захар

50 гр. какао

250 мл. млечна сметана

300 гр. черен шоколад/ кувертюр

-----------

ядки, по желание

за глазурата

250 мл. млечна сметана

150 гр. черен шоколад

100 гр. млечен шоколад

за декорация

300 гр. шоколадов крем (Nu Crema  или  nutella)

80 гр. меко масло

100 гр. бял шоколад, рендосан

Отделно около 50 мл. тъмен ром

Приготвяне

на блата

Пресейте брашното с какаото.

Разделете жълтъците от белтъците.

Белтъците разбийте на пухкав сняг,със кристалната захар (до меки връхчета), а жълтъците с пудрата захар до побеляване или докато удвоят обема си.

Внимателно добавете белтъчния сняг в жълтъчния крем, като бавно разбърквате сместа с кръгови движения, отгоре надолу, за да вкарате повече въздух и да не спадне обема й. На порции добавете и брашното с какаото. Хомогенизирайте всичко внимателно и насипете цялата смес, наведнъж, в намаслена и напудрена с брашно тортена форма с падащи стени.

Печете в предварително загрята до 160° фурна, за около 30-40 минути. Готовият блат трябва да е с приятен кафяв цвят, на пипане да е стегнат и при натиск да пружинира.

Извадете го и го оставете за около 10 минути да се охлади, след което го освободете от пръстена, похлупете върху застлана с хартия за печене скара, да изстине напълно. Когато и това стане го нарежете на желаният брой платки.

на пълнежа

Пресейте пудрата захар и какаото. Сипете ги в купа и заедно с мекото масло ги разбийте на пухкав крем, с помощта на миксер.

В друга купа сложете натрошеният на парчета черен шоколад/кувертюр и залейте с кипналата сметана. Оставете така за около 2-3 минутки, от топлината шоколада ще се отпусне и тогава, разбъркайте с дървена лъжица, до окончателното му стопяване. Ще се получи гладка, тъмна, лъскава смес. Сложете я за около 15 минути във фризера, да се охлади добре. Когато я извадите, тя ще  е с гъстотата на кексово тесто, но не и втвърдена. Разбийте я с миксер докато стане плътен крем и смесете с масленият.

Поставете на тортена подложка една платка, напръскайте я леко с ром и намажете с крема. Нека пласта крем е със същата дебелина, като на платката. Отгоре поставете втора платка, пак напръскайте с ром, намажете с крем и така продължете, докато поставите и последната платка. Вие решете на колко платки ще нарежете изпеченият блат. Блатът е с лека влажност, което малко затруднява нарязването му на тънки платки.  Аз имах нерви само за четири, макар да ползвах специален ринг за тази работа.

Оставете малко крем, за да покриете и загладите с него повърхността и страните на сглобената торта. Приберете я в хладилник докато се стегне достатъчно, за да я залеете с глазурата. Повърхността й трябва да студена и твърда.

на глазурата

Натрошете в касеролка двата вида шоколад.

В друга сипете сметаната и я кипнете. Залейте с нея шоколада, оставете малко да омекне и се постопи. Тогава с дървена лъжица бъркайте до гладък сос. За да не  се стегне докато бъркате, от време на време дръжте касеролата на 1 см. над все още включеният котлон, като не спирате разбиването. Правим го, за да не се налага да слагате да се загрява друга купа с вода, за водна баня.

Когато глазурата стане гладка и лъскава я излейте върху тортата.

За удобство поставете тортата отново върху телената скара, за да се отцежда излишната глазура. Добре е да ползвате подложка за тортата, като диаметърът й да е равен с този на тортата. Така няма да се образува гьолче от стичащият се шоколад, а всичкият ще падне през скарата долу, на масата (или в друга тава) После, след като засъхне лесно се остъргва със шпатулка.

Отцедената торта поставете отново върху тортен поднос и пак приберете в хладилника да се охлади и стегне глазурата.

крем за декорацията

Избраният от вас шоколадов крем е добре да сте оставили на стайна температура поне от 5-6 часа, за да е мек и лесно да се работи с него. Ако сте пропуснали тази стъпка,  сложете го във фурната, включете я на 50° и го забравете там, докато правите тортата. Проверете по някое време дали се е размекнал и изключете фурната. Нека той остане вътре, до момента на ползването му.

Вече мекият крем разбийте заедно с маслото, с помощта на миксер. Може да добавите и остърганата глазура, стига да няма някакви примеси в нея, като трохички примерно. Разбийте добре всичко до гладък крем и го прехвърлете в пош. Първоначално крема ще е малко мек и затова може да го пъхнете в хладилника за кратко, но следете, за да не се втвърди повече от необходимото, и да се налага после да го чакате да се отпуска. Идеалната гъстота е тази, която задържа формата на шприцованата декорация. Пробвайте малко настрана, за да се сигурни.

Декорирайте тортата с шоколадовият крем и настърганият бял шоколад.

Приберете веднага в хладилника и съхранявайте там  до сервирането й. Имайте предвид, че колкото по-дълго престоява, толкова по-вкусна ще става, ще се поемат и смесят напълно ароматите. Много е мека, сочна и кадифена на вкус. Топи се нежно в устата.

Аз поднесох с кокосов ликьор Batida de Coco.  Идеално се вързаха вкусовете на кокос, шоколад и мляко, като влюбени.  :-)

Опитайте! И да ви е сладко!