Когато ангелът е слаб и страстите надделяват

... става весело!  :-)

Вчера в блога Кулинарен еликсир на Роси, попаднах на едни много привлекателни бисквитки. На пръв поглед си казах  „Супер! Няма вече кайсии! Роси на бисквитки е минала, ммм и с шоколад! Чакай да видя какви ги е забъркала!”  И чета аз нататък публикацията, от която разбирам за едно прекрасно изживяване, което е имала покрай тез апетитни кокоски. Много мило момиче е Роси, с нежна душа и златни  ръцете.  Та, поблазни ме тя и аз, веднага днес да опитам, да не остана по-назад направих нейните

Кокосови бисквити с шоколадов чипс

Роси, чудни са – ароматни и приятно пръхкави, но и мекички в средата. Прекрасно подхождат като допълнение за чаша ароматно какао или кафе, също и за закуска с топло мляко. Даже пробвах и с един портокалов фреш – убиец са! Благодаря ти за отличната рецепта, мило другарче!  :*

„Благодаря!”  имаш и от едно малко дяволче, което надушило аромата от фурната ми, си подаваше главичката през полуотворената ми входна врата (понякога, лятото я оставям за да става течение, че не се издържа в кухнята ми от жега). Минавайки през коридора, засичам с периферното си зрение бързо движение при вратата. Ох, ами ако е някое от съседските кучета?! А как не обичам да ми влизат животни у дома.... Веднага отварям за да проверя и какво мислите – зад врата се скрила една малка хитруша и усмихнато ме гледа в очите. Светна ми веднага и ми идеше да се пръсна от смях. Усмихвам и се, а тя : „ На какво мирише у вас?” Боже, върна ме в младите ми години, когато дъщеря ми едва ходеше, но надушвайки по улиците миризми на кебапчета (обожаваше ги, а сега е вегетарианка) ми задаваше този въпрос дяволицата, макар да знаеше отговора „Мамооо, на какво мирише?” :)) Та, днес малката сладурана щастлива, щастлива издърдори набързо едно "благодаря" и от врата съобщава на майка си: „Мамоооо, виж какво ми даде леля Ирма!” 

Рецептата за вкусните кокоски на Роси е тук

И  понеже няма да съм аз, ако не добавя и нещо от себе си, взех че я обогатих с 1 пликче шоколадови ядки (слънчоглед в случая) + чипсовете шоколад. Много приятно се усещат да хрупкат и по никакъв начин не можете да усетите, че ядката е слънчоглед.

Ей тези ползвах:

На следващият опит мисля да добавя стафиди в шоколад.

Роси, не знам защо, но и при мен не се разляха - останаха си надути, като сладки.

Затова, за втората тава сплесках топчетата като питки, и вече получих желаните бисквитки.

Може би причината е, че второто ми яйце се оказа с два жълтъка, отделно от това, че бяха огромни. Затова и аз като тебе добавих малко повечко брашно, без да меря, по мое усмотрение и вероятно съм прекалила. Явно наистина трябва да е по-меко тестото. Ей затова, когато учиш нова рецепта трябва и да гледаш, и да пипнеш. Но нищо, вкусът им е чудесен и малката промяна вярвам, не е оказала съществено влияние.  Следващият път ще меря грамовете, пък да видим колко по-различни могат да бъдат. Но определено много ми допадат.