Днес е Еньовден - ден, който бележи началото на летните празници.
Самият той се смята за тракийско наследство и се чества
в деня на лятното слънцестоене, затова и е наречен още Ден на Слънцето,
най-големият летен празник. На този ден слънцето се намира в зенита си и денят
е най-дълъг. Народните предания казват, че при изгрева си то трепти, играе и
който го погледне в този момент, ще е здрав и щастлив през цялата година. Старите хора казват още, че „Слънцето на този
ден се прекатурва и потегля към зимата, Еньо намята кожуха си, за да ходи за
сняг”, а денят започва да намалява.
От този ден започват да се нижат летните празници -
Петровден (29 юни), Свети Врач – ден на
билкарите и лечителите (1 юли – празник и на град Сандански), летния
Атанасовден „среди лето” (5 юли), Света Неделя (7 юли) и летния ден на
пчеларите Свети Прокопий (8 юли), Горещниците (15, 16 и 17 юли), Илинден, ден на летните бури (20 юли).
Обичаите и обредите,
изпълнявани по време на летните празници, целят преди всичко предпазване на
реколтата от природни бедствия (градушка, суша, огън), както и от злонамереното
магическо „обиране/крадене”
На Еньовден
се берат билки, които според преданията са най-силни и лековити, ако са набрани
именно в този ден. Най-добре е това да става в ранни зори, за да са поели
първите лъчи на слънцето и росата по тях да е еньовска, лековита. Берат се 77
билки и половина, които лекуват точно толкова болести. Половин болест била
нелечима. Правят се големи венци от полски цветя, под които се провират всички
за здраве.
В предната
вечер, моми залагат под розов храст котлета, пълни с вода, накичени със здравец
и червени конци. В тях пускат пръстени, а на заранта се правят
гадания за женитба.
А в ноща
преди празника, най-потайната и мистериозна нощ на годината, скитат магьосници,
бродници които крадат от нивите и стадата най-хубавото, берат омайни билки и
правят магии.
Еньовден е
цяло събитие, един празник на единството между човека и
вселената, изпълнен с много колорит,
магия и надежди.
Ето моя ден в музика и снимки:
Утро,
тишина,
път,
прохлада!
Въздух,
свежест и ухания...
Вдишвам!
Вдишвам!
Земя, треви, природа...
Слънчев изгрев и
леки стъпки във роса.
Вода кристална
Изкушение
Треви и вятър, свобода
Цветя и багри...
нежност, трепет и целувка
Божествено!
Загадка
Гори и сенки, пътеки, бяг и смях
И пак целувка
И пак целувка
Високо!
Облаци, копринени
....
Уединени, влюбени и силни.
Дълбоки корени и семена. Устои.
Поля, жита, злато, хляб...
... оцелели
Тихи стъпки, сливане...
и птичи песни.
Пак треви... и мирис на живот
Магия!
Съвършенство!
Бяло, нежно, просто и вълшебно...
Мечтания...
и пчелици
и живот, любов...
Безкрайна прелест!
Надежди
Спирала
Безкрай
Въздух , тихи стъпки, две ръце до други две...
... омая
Бог,
Природа, Любов и Магия!
Това бе днешният Еньовден - вълшебен повече от повече, ден
на забавление и равносметка, завършил с лятна буря, баня с Еньовски дъжд и стихове
за десерт:
Еньова магия
Звездна нощ обгърнала земята,
наметната със тъмно син атлаз,
с прохладен дъх и мирис на трева
в омаен сън тя всичко прикова.
С трепет чакала тъмата,
завита само със любов,
грабвам бързичко торбата,
навън пристъпям с благослов.
Разпуснала коси, поглеждам към небето.
Луната, бяла топка от опал,
разпънала пътека от коприна,
ме води точно към целта.
С ръце треперещи посягам,
намирам клонче от елмаз,
думи страстно шепна в мрака
и превивам се в екстаз.
Огън във очите ми блещука,
засиявам цялата от страст...
ставам самодива, пощурявам,
и танцувам с огнени крила.
Търся те във сенките и моля,
с нежен глас за твоята любов,
във вечна вярност ти се вричам.
Опиташ ли, си най-щастливият ми роб!
Затуй, не бягай, страннико обречен!
Не поглеждай и за миг назад!
Аз съм вещица, човече!
Изгори със мен във огнената жар!
...
...
Нощта омайна е и сляпа,
нощ на тайнства и стихии.
Момиче съм от истина
и огън.
Изпий ме жадно - аз съм
Еньова магия!