С топъл хляб и сиренце, за Добре дошли!

Много съм развълнувана!

От доста време блогърствам из нета, но само като посетител. Откакто се потопих в това си занимание, открих неподозирани неща за себе си, като например слабостта ми пред изкушенията на масата, за които вярвах, че съм имунизирана. Винаги ми е било много интересно, дори чудно, как може натрапчивата мисъл за определена храна да те накара да отечеш на някои места, поради неустоимо желание да я пъхнеш в устата си. Е, аз не съм отичала до сега и слава Богу, но пък напоследък все по-често се улавям да мисля за нещо апетитно, срещнато в някой блог, кулинарно списание или програма. И знам коя е причината – най-важната е отличното визуално представяне на храната. Как да не ти се прииска да се пресегнеш през монитора и да си откъснеш я парченце димяща пица, я някоя изумителна златиста коричка на печено месце, а какво остава за невероятните сладкиши, плодови десерти или свежи крехки салати?!  На всичко отгоре, в днешно време магазините са заредени с доста екзотични продукти, за които някога не сме нито подозирали, нито е имало откъде да си набавим. Спомням си колко упорито търсих вино Марсала за да направя Тирамису по оригинална рецепта. Не че някога преди това бях опитвала прословутият десерт, за да имам база за сравнение, но исках да го направя. Оригинала. Накрая Марсалата ми пристигна чак от София, със специална поръчка. И направих Tiramisu. Колко беше оригинално не знам, но се влюбих във вкуса му. И до днес ползвам същата рецепта. Разбира се със пресни, домашни яйца и с Mascarpone – виновникът за тая любов.

С времето си купих малък фотоапарат с по-голяма резолюция, за да правя и аз изкусителни фотографии на храната която поднасям. До този момент се упражнявах да снимам с телефона на синът ми. Моят нямаше тази екстра. Колко начумерени бяха у дома за това, че ги карам да чакат да мине първо фото-сесията.  И колко горда и доволна бях да получавам одобрението на останалите кулинарни фенове за страхотните произведения от моята кухня. Сега, като се замисля за онзи ранен етап, не са били никак страхотни. Но нали се развиваме, уменията ни също се усъвършенстват, ставаме малко или повече експерти, "майстори кулинари" и е нормално да получаваме овациите на семейната маса. Вече добиваме кураж, самочувствие и в един момент си вярваме, че сме велики готвачи и сладкари. Ха-ха, тук бих паднала от стола! Но, истината е съвсем друга. Станали сме роби на очите и небцето. А те от своя страна търсят нещо ново, по-вкусно, по-красиво и ако може да е невиждано до сега. В един момент старите дънки влизат само до ханша и „О, ужас! Как се случи това?” Кантарчето ни се присмива отдолу, а долната ни челюст се опитва да го достигне.  Да, да, така е. Сещам се за едно изречение от детска приказка  „ Лакомото мече, като буренце отече.” 

Вече няколко години изпробвам рецепти, променям ги според вкуса ни или старателно ги приготвям стъпка по стъпка. Някои ни стават любими, други тотално отхвърляме, но определено обогатихме културата си на хранене, асортимента в кухненските шакафове и хладилника. Съпругът ми се научи да яде сирене Камамбер и знае кое е Бри, а преди бяло саламурено едва накусваше. Сега знае какво е карамелизация на месото, докато преди би си помислил, че става дума за месо в карамел.

Все по-често се чудя „Къде сега да прибера и това?”, като място вече не се намира и в без това малката ми кухня. Но въпреки всичко продължавам да се прибирам у дома с нещо ново. Последният път набързо си купих комплект форми с разкопчаващи се стени за торта - сърце, квадратна и още една кръгла такава. И всичко това заради квадратната, каквато още нямах. И която още не е изпробвана. :)

В този ред на мисли взех решение: явно няма да се откажа от тази си страст, но поне да я контролирам. Идеята ми е да започна списването на блог, което да ме разделя малко от печката, пък дано върна малко цифрите от кантарчето надолу, а усмивка повдигне долната ми челюст.

Затова, барабар Петко с мъжете, и аз имам вече блог. Пък да видим какво ще излезе... Убедена съм обаче, че няма да е чисто кулинарен, тъй като съм човек интересуващ се от какво ли не - впечатлявам се както от дребните буби, така и от големи машини, например. Вероятно ще има случаи, когато пленена от някое облаче дори, ще пиша за емоциите, които то провокира в мен. И понеже имам слабостта да съм многословна, предупреждавам Овреме за подобни дълги публикации. :-)

Такаа, стига съм ви тормозила с моите размишления. За да не е много скучно и безцветно ви представям нещо колоритно – ХЛЯБ. 

Ще кажете, какво колоритно има в един хляб? 
Ами... за мен дървената лъжица или дъска на която режем в кухнята, керамичната паница, сплетената връзка лук или чесън, герданът от червени чушки, каната с червено вино, домашното сирене, квасеното мляко, сланинка и суджук, газената лампа, огнището и други подобни неща са особено колоритни. А до тях, неотлъчно е винаги и хляба. Не може без хляб. Само с хляб можеш да се нахраниш, но без хляб си оставаш гладен. И аз не мога без хляб. И ми личи. Затова и обичам да го правя. Доставя ми особено удоволствие да го меся, да го завивам, да го пека. А когато у дома замирише на току-що изпечена питка, ме обзема някакво чуство на  спокойствие, уют и сигурност. Дори се усещам щастлива. Когато двамата ми мъже нетърпеливо и перидично надничат в кухнята, за да видят дали излиза от фурната, ми става и забавно и мило. А за да е наистина хубав хляба, трябва след горещината на пещта да си почине, завит с дебел месал, да се задуши, да му поомекне леко коричката, да стане като душичка.

Ей такъв хляб изпекох днес.

Продукти:

/за 4 броя, дълги 30 см./

1 кг. брашно Тип 500

1 равна с.л. сол

5-6 с.л. зехтин

1 с.л. оцет

1 кубче (42 гр.) прясна мая

500 мл. топла вода

едра морска сол за поръсване (можете да пропуснете)

Приготвяне:

В голяма купа (аз ползвам тенджера с вместимост 4 л.) сипете пресятото със солта брашно. Добавете зехтина и оцета.

Разтворете маята в 400 мл. приятно топла вода (да не е хладка, нито гореща)  и добавете в купата.  С ръце разбъркайте за да се поеме от брашното, като същевременно замесвате. Ако се окаже малко течността, добавете по малко още топла водичка, за да се получи меко тесто, което прехвърлете върху набрашнена повърхност и месете докато оформите гладка топка, която не лепне по ръцете ви. Ако добре сте обрали тестото от купата, я поръсете обилно, навсякъде с брашно, прехвърлете топката в нея, напудрете отгоре с брашно и покрийте с кърпа или капак. 

Сега трябва да втаса на топло. Ако времето е студено и нямате много добре затоплена стая (тестото с мая обича да му е топличко), тогава пуснете фурната на 50°, не повече, и го поставете вътре. Наблюдавайте го – когато утрои обема си е готово. 

Извадете го на едва намаслена повърхност и преомесете леко, колкото да се пооформи отново отпусналата се топка. С нож разделете на 4 равни части, леко ги окръглете и завийте за 10 минутки.

През това време застелете тавичка с хартия за печене, намслете я леко навсякъде и се заемете с оформянето на хлебчетата.

Можете да ги направите кръгли или продълговати. Или да ги изпечете във форми за кекс – така ще сте сигурни, че хляба ще е с правилна форма и филийките ще са еднакви при нарязване.

Реших този път да оформя франзели, но по-дебели.

Когато тестото се поотпусне малко, с ръка притискам топките, така че да им придам сплеснат вид като на питка. Продължавам леко с натискане  да изтънявам и да разширявам докато получа елипсовидна форма с дебелина около 1,5 см. и  ширина около 25 см. Навивам я на руло, като не притискам твърде силно, но и не оставам никаква хлабавина. Ръцете трябва да са ви леко намаслени, а тестото не се маже с нищо. След като е навито рулото, леко го разточвам с ръце, като леко разтеглям от центъра настрани и внимавам ръбчето да остава все отдолу. Така то се оформя гладко и тънко, а и хлебчетата достигат размера който ми е нужен.

Прехвърляме в подготвената за печене тавичка. Повтаряме същото и с останалите 3 парчета тесто.

Ако тавичката ви е с квадратна форма и достатъчно голяма, можете да подредите всички хлебчета наведнъж в нея. За да не ви се слепят, разделете ги с ленти  хартия. Или сложете 3 малки дървени точилки в тавата, на равни разстояния, така че като сложите върху им хартията, да се получат по между тях нещо като легла за франзелките.

Намаслете леко всяко хлебче и по желание посипете с мляна, морска сол.  

Покрийте ги с кърпа и оставете да втасат докато удвоят обема си. Направете им по 2 - 3 диагонални, плитки разреза по повърхността или ги оставете така.

 Печете в предварително загрята до 220° фурна, за 6-8 минути, след което намалете градусите до 180. По време на печенето, на няколко пъти пулверизирайте  хлебчетата с вода.  Това, спомага за образуването на тънка и фина коричка. Следете ги, и когато са готови (отнема около 30 минути ) извадете и поставете върху телена скара, покрийте добре с дебела кърпа  и оставете да се задушават, докато изстинат почти напълно (освен, ако не сте много гладни и не ги наръфате топли, топли). Тогава, вече можете да приберете в хартиен плик. Може и в найлонов, но ако не са напълно изстинали, рискувате да се отдели пара, която да намокри кората. Целият ви труд ще отиде на вятъра. Не трябва да го позволявате!

Хлебчетата стават много леки, меки и ароматни. С тънка и хрупкава коричка.

Синът ми си прави от тях едни дъълги сандвичи – цял обяд :-)

Съпругът ми си умира  да ги начупи топли още, да ги намаже обилно с масло и да ги посипе с домашна домашна шарена сол (познайте какво държи в другата ръка).

Аз пък ги харесвам със сирене, салвия и малиново сладко.

 .............................................. 

Днес е 6 май, празника на Свети Великомъченик Георги Победоносец - ГЕРГЬОВДЕН.

Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. Според житието, недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Избран е за светец, покровител на войската. 

Имен ден днес празнуват всички с имена Георги, Гергана, Галя, Галина, Галин, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга

За всички които празнуват днес:

Честит празник! Честит Имен Ден!

Живи да сте, здрави да сте и много щастливи! 

Наздраве!