С дъх на Коледа

Ето ни отново на прага на Коледа, след още една изтърколила се година, след още някой побелял косъм, още сътворени спомени, завършени и не съвсем задачки, забързани и въодушевени, изпращащи, посрещащи, запретнали ръкави и напудрили кухнята, от която се носят аромати чак... до небето. И обратно на реда в листа с менюто, започваме подготовката му от края, с десертите. У дома наред с баниците има и няколко редовни за този празник сладкиша. Започвам с най-вкусните сладки от моето детство, най-лесните, бързи и ароматни, с дъх на мед, канела и портокал. За повод и без повод, за празник и делник, винаги внасящи чувство на топлина, уют и наслада. 

Меденки

Продукти

500 гр. брашно

1 к.л. сода бикарбонат

сока на 1 портокал

2 с.л. мед

2 к.ч. захар

1 с.л. канела

1 с.л. какао
2 яйца

2 к.ч. олио

орехови ядки за гарниране

Приготвяне

Пресяваме брашното и го поставяме в дълбока купа, правим кладенче и в него слагаме захарта, какаото, канелата, яйцата и наливаме портокаловият сок с разтворената в него сода. Размесваме с ръце като постепенно наливаме и олиото. Замесваме средно меко тесто от което късаме по малко и оформяме топчета с големината на орех. Редим ги върху застлана с хартия за печене тава и печем в предварително загрята на 180° фурна докато повърхността им спре да лъщи и отдолу леко покафенеят. 

Не ги препичайте много, за да не останат твърди!

По желание може да замените по-голяма част от захарта с мед (2 пълни с.л. мед = 1 к.ч. захар).

От тази доза се получават 40-50 бройки, в зависимост от едрината.

Сладките са с балансирана сладост, но ако обичате повечко да ви благнеят увеличете леко захарта или меда. Имат стегната външност и мека вътрешност, а дъхът на печена орехова ядка в комбинация с останалите аромати ги прави вълшебни. J

Опитайте!

Хрупкав солен кекс със суджук

Няма да се отплесвам днес в предисловия. Не че няма какво да кажа, но нета ми е много лабилен, а бързам да запиша рецептата тук, да я споделя с вас и да ви провокирам да я приготвите, защото се получи един много, много вкусен кекс, мекичък, ароматен и със страхотна хрупкава коричка. Направо е пристрастяващ. :)

Продукти

/за форма със страни 26x26 см./

3 яйца

щ. сол

300 гр. кисело мляко

1/2 ч.л. сода бикарбонат

150 гр. брашно

1/2 пликче бакпулвер

200 гр. рендосано краве сирене

200 гр, нарязан на дребно суджук 

100 гр. нарязано на дребно сирене Чедър

отделно:

50 гр. кашкавал

Приготвяне

В дълбока купа разбийте яйцата със солта. Добавете млякото със загасената в него сода, разбъркайте и добавете пресятото с бакпулвера брашно. Хомогенизирайте идеално сместа и прибавете рендосаното сирене, надробените на малки кубчета Чедър и суджук. Вместо суджук, може да ползвате някакъв друг подобен колбас - в случая ползвах тънките като солетки разядки на "Бони". Разбъркваме отново всичко заедно и насипваме в застлана с хартия за печене правоъгълна форма. Номерът е да се ползва широк съд, за да се разлее тестото на тънък слой, който при печенето леко набъбва, но все пак остава тънък. След изпичане е с хрупкава долна и горна коричка.

Печем в предварително загрята на 180° фурна за 40-45 минути.

Малко преди да извадим окончателно от фурната, поръсваме с рендосан кашкавал и допичаме на функция грил. Ако нямате такава, повдигнете формата под горните реотани и печете докато кашкавалът се стопи и зачерви леко.

Извадете и нарежете след като напълно изстине. 

/Ако нарежете кекса веднага, ще ви се стори тестен, защото сиренето и Чедърът ще са все още течни./

Айрянът е препоръчителен! :)

Царски пай с Рикота и сушени, червени боровинки

Отново ви предлагам стара и изпитана рецепта. Бях я позабравила, но бързо си припомних, при това два пъти в една седмица. Маслено тесто, разделено на две от сочен крем от извара и с някои допълнения за разнообразие. Нещо като чийз кейк, но скрит под пухкава пелена. Баба правеше подобна ябълкова пита, а мама ползваше същото тесто като вместо с ябълки, го сглобяваше с крем от извара.

В първото изпълнение замесих тесто, което разделих на две части – едната разточих на кора за основа, а другата рендосах върху крема и сложих във фурната.

Във втория случай ползвах бяла, вместо кафява захар за тестото. Смесих продуктите, като само намачках с ръце до влажни трохи и половината разстлах във формата (както за чийзкейк). Останалите просто поръсих върху плънката. Получи се по-пухкав, по-нежен, но и една степен по-ронлив, като този вариант категорично по-ни хареса. Ако не сте опитвали до сега този царски пай (популярен някога с това име), не пропускайте да се поглезите с него! J

Продукти

/за форма със страни 26x26 см./

за тестото

3 ч.ч. брашно

200 гр. масло

1 ч.ч. кафява тръстикова захар (може и бяла)

за крем-пълнежа

500 гр. Рикота (или извара Олимпус)

1 ч.ч. кристална захар (+/- на вкус)

4 яйца

1 ванилова захар

200 гр. сушени червени боровинки (стафиди или други сушени плодове)

150 гр. нарязани на едро орехи (или други ядки по избор)

1 ч.л. сода бикарбонат

Приготвяне

Сипете в дълбока купа пресятото брашно, добавете накъсаното на дребни парченца студено масло и намачкайте всичко с ръце или вилица до получаването на едри трохи. Ако ползвате ръцете си, работете бързо, за да не стопите маслото от топлината им. Прибавете захарта и продължете да претривате сместа, докато всичко заприлича на млени бисквити.

Всъщност, това може да направите и с помощта на блендер.

Следва да застелете форма с подвижно дъно с хартия за печене, така че да покрие и стените ѝ и да насипете вътре половината и дори малко повече от трохите. Разстелете ги равномерно по цялото дъно и притиснете с дъното на лъжица, за да извадите въздуха от тях.

В друга купа сложете Рикотата. Може да ползвате предпочитана от вас друга извара – в единия случай аз ползвах Олимпус, като я пасирах преди това и се получи отлично.

Към изварата добавете захарта и содата, разбъркайте добре с миксер и добавете яйчните жълтъци, а след като хомогенизирате сместа, прибавете на порции и разбитите на сняг белтъци, ванилията, сушените боровинки и ядките.

Готовият крем насипете във формата, върху основата и заравнете. Отгоре нежно поръсете на равномерен слой останалите трохи.

Печете в предварително загрята на 180° фурна за около час, но на 45-та минута вече наблюдавайте повърхността и когато отгоре се позлати, извадете.

Оставете да се охлади напълно във формата, след което освободете пая от нея и нарежете.

Да ви е сладко! 

Ньоки с доматен сос и Моцарела

Едно много вкусно и леко ястие, събрало в себе си топлината и аромата на слънчевите домати, нежността на малките картофени „буби“ и деликатния вкус на Моцарела. 

Ако никога не сте готвили или опитвали ньоки, заявявам ви най-отговорно, че това е грешка, която обезателно поправете!

Самите буби, гъсенички, какавиди или на каквото ви приличат тези мъничета се приготвят бързо и лесно, само малко смелост се иска и желание за забавление. Да, наистина се забавлявам с оформянето им, толкова е приятно да ги търкаляш в брашното, едни такива мекички и копринено гладки. J За улеснение на домакините се предлагат в магазините и като полуфабрикат, опаковани обикновено в пакети за еднократно ползване (500 гр. за 4 порции). Изглеждат малко деформирани, но един път да заплуват в горещата баня и се надуват, закръглят и заприличват на истински буби. 

Искам тук да благодаря на Лидл за чудесните продукти, с които зареждат веригата. Рядко си позволявам да правя реклама, но в този случай с чисто сърце признавам, че това е любимият ми магазин. Когато бързам да направя вечеря и нямам много време, пазарувам от там. А ньоките им могат да заместят домашно приготвените. Купувам на марка COMBINO и съм винаги доволна от качеството им. 
И да допълня: опитах и новите, от тематичната седмица на Deluxe, в същата верига (с пълнеж от песто и другите с цикория и скаморца) - ВЕЛИКОЛЕПНИ!

Продукти

за ньоките

600 гр. картофи

сол

1 яйце

160-180 гр. брашно

--------

или 1 опаковка (500 гр.) готови ньоки от магазина. Препоръчвам тези на Лидл

за соса

500 гр. надробени домати (или консерва)

1 малка главичка лук

1 скилидка чесън

2 с.л. олио

40 гр. масло

1 равна ч.л. червен пипер

сол и черен пипер на вкус

200 гр. Моцарела

2-3 клончета босилек (джоджен)

Приготвяне

Как да оформите сами ньоките прочетете тук

Почистете лука и чесъна, наситнете ги и ги сложете в дълбок тиган заедно с олиото и маслото. Запържете ги на среден огън до омекването им, а след това добавете доматите и червения пипер. Разбъркайте и гответе докато се изпари водата от тигана и доматите останат само на мазнина. По желание може да пасирате соса. Опитайте и подправете със сол и черен пипер на вкус.

Междувременно сварете ньоките за кратко. За целта сложете в тенджерка 1л. вода да заври, след което сипете ньоките в нея и намалете огъня до среден. След 3-4 минутки те ще изплуват на повърхността. Извадете ги с решетъчна лъжица и ги добавете в тигана с доматения сос. Поръсете с наситнен босилек или джоджен, разбъркайте и разпределете по между им накъсаната на едри парчета Моцарела.

Добре ще е тиганчето, което ще ползвате да е с метална дръжка или демонтираща се, защото на този етап всичко отива в предварително загрятата на 200° фурна, докато Моцарелата се разтопи и забълбука от удоволствие.

След това извадете ястието от фурната, разпределете го в порционни чинии, поръсете леко с прясно смлян черен пипер и няколко свежи листенца от избраната от вас зелена подправка (босилек или джоджен) и поднесете. 

Обещавам ви и вие да забълбукате от удоволствие! J

СЕЛО БЕЛЧИН И НЕГОВИЯ КУЛТУРНО ИСТОРИЧЕСКИ КОМПЛЕКС

Днес ще ви заведа до едно много красиво, вълшебно местенце, намиращо се в долината на река Палакария, сгушена между планините Рила, Верила, Плана и Витоша. Село Белчин. Чували ли сте за него, знаете ли го? Години наред ние минавахме само на километър-два от него и никога не се бяхме отбивали, но дойде време и това да направим. Местоположението му, живописните гледки от околностите, мекият климат, минералните извори и историческото му наследство благоприятстват развитието на еко, културно-исторически и балнео туризъм. Близо е до курорта Боровец, съвсем близо до гр. Самоков и на около 50-на километра от столицата. Едно от тълкуванията на името му казва, че то идва от две думи-срички: „бел“ (мед) и „чин“ (чини ми се, вижда ми се). – т.е. понеже районът се е развивал от древни времена като рудодобивен, някой е видял в планината, точно на това място мед и е казал на останалите. И от там, вероятно след многократно цитиране на думите му, те са станали нарицателни и послужили за название на мястото, където по разбираеми причини се създало селото. Доказано е обаче, че на същото място селище е имало още по времето на латините, които му дали името Цари Мали град.

Ако търсите спокойствието и тишината на природата, ако милеете за родното и историята ви вълнува и тегли назад към древни времена, то не пропускайте да посетите Белчин. 

В селото е изградена музейна къща - филиал на Самоковския исторически музей, която е един вид стартова точка за посещение на културно-историческия комплекс Цари Мали Град над селото. 

Изградена е в духа на Възраждането и идеално се вписва в архитектурата на селото. Музеят е събрал експозиции на вещи с различна битова тематика, съхранили културата и традициите на населението през вековете.

 

 

Самият комплекс е изграден с инвестиция на стойност над 5,5 млн. лева, спечелени от община Самоков по оперативна програма „Регионално развитие“ на ЕС. 

Включва частично реставрирана късноантична римска крепост от III-V в. сл. Хр., църквата „Възнесение Христово“ (IV в.),

баптистерий,

оброкът "Свети Спас",

паметник на Богородица...

… и парк за отдих и забавления с атракции за най-малките посетители. В тяхна чест е обособена не малка площ с пързалки, въжени конструкции и въжен мост, които събират палавниците на рояци. И за още развлечения са помислили местните – можете да пояздите коне по пътеките около хълма, а малките ви придружители могат да се възползват от услугите на понитата, които кротко пасат наоколо и чакат поредния смел ездач да поеме юздите им.  

 

 

Името си крепостта Цари Мали Град (Малък Цариград) е получила още от древни времена, заради белите стени и кули, които я изграждали и напомняли на величествения Цариград. 

Изграждането ѝ е започнало по време на управлението на император Валент (364-378 г.) Разположението ѝ на билото на Верила, на хълма Свети Спас не е избрано случайно - вперила поглед напред към котловината и Витоша, тя е имала функцията на наблюдателница и защитна крепост. 

Възникналото селище е свързано с рудодобива, с бликащите минерални извори (41° C) в подножието, а мястото му е било стратегически съобразено с кръстовището на древните римски пътища  - единият между Рим и Константинопол, минаващ през Пауталия (днешен Кюстендил), Германея (Сапарева баня) и Филипополис (Пловдив), а другият от Сердика към Македония. 

Съществуват много легенди достигнали от онова старо време до наши дни, предавани и допълвани от уста на уста, някои красиви, други страшни, но всички внушаващи респект и гордост към предците ни. Една от тях разказва за дъщеря на римския император Гала Плацидия, тръгнала с войска от Константинопол за Равена, за да освободи своя син от плен. Минавайки от тук, спряла да се потопи в изворите, да почине преди предстоящата битка. Оказва се обаче, че някои легенди лежат на истински истории, а тази май ще се окаже вярна. По време на разкопките археолозите са намерили монета с нейния лик.

Доказателства има много, както за водени битки, така и за културното развитие на района. Проучванията на хълма започват през 2007 г. след сигнали за масови набези от иманяри. Намерените над 1000 находки – части от оръжия, стрели, монети, накити, керамика, разкрити работилници и инструменти говорят много.   

 

„...За месец археолозите разкриват югоизточната кула на крепостта. Става ясно, че тя е част от римска крепост с шест стражеви кули, а общата дължина на стената е близо 400 м. Оказва се, че оброчището на хълма Св. Спас е брънка от цяла броеница свети места, които опасват село Белчин. Тези оброчища са появяват у нас в Късното средновековие. Точно на този хълм изследователите намират следи от последователни храмове, свидетелстващи за 1700 години християнство без прекъсване.
Най-ранният храм е от края на III и началото на IV век. Върху него е изградена раннохристиянска църква от 70-те години на IV век. А по-късно е построена и базилика от края на V и началото на VI век.
След нейното разрушаване върху останките й е издигната средновековна църква от XV век. А когато тя е спряла да функционира, на това място се появява оброкът Св. Спас, който е действал до скоро.

Неотдавна става ясно, че северният параклис е баптистерий. За това  свидетелства намерената писцина - зидано басейнче, в което са кръщавали в християнство езичниците.
В края на V век става масовото покръстване на местното тракийско население. След Юстиниян, след VI век, кръщелните изчезват, тъй като се смята, че населението е християнизирано. В купелите се кръщават само новородените.

До най-малка височина възстановяваме зидовете на най-стария християнски храм от IV век. От него имаме запазена северната половина на сградата, следи от езическо светилище на неизвестен бог, което само е означено върху терена.“  -  разказва археологът Веселин Хаджиангелов от Историческия музей на Самоков.

Макар че е напълно реконструирана, средновековната църква не е действаща. Мултимедийна система (на касата може да си платите за аудио гид, както и да наемете професионален такъв на български или на чужд език) и фототабла по стените ѝ разказват за историята на християнството в целия Самоковски край.

„...Знаем, че последните две изградени кули на крепостта са били с четирискатен покрив, покрит с керемиди, тъй като открихме на място падналия покрив. Намерихме и северната фасадна стена на една от кулите - при земетресение в началото на VII век тя е паднала, без да се разруши. Така разбрахме как точно е била изградена - на три етажа, като на втория е имало бойница.  За 5-6 месеца върху хълма Св. Спас бе доизградена на различна височина почти цялата крепостна стена. „ – продължава археологът.

Какво точно е било Цари Мали град?

Първите предположения са за укрепено селище, но с напредването на разкопките археолозите стигат до извода, че е била военна крепост. Първоначалното й предназначение е било да охранява рудните находища в Самоковското поле от нашественици.
През VI век, известен с великото преселение на народите, крепостта е приютявала местното население при варварските нападения. В хореума (обществен склад за зърно) са открити заготовки и кюлчета желязо, готови за продан. В крепостта са намерени ценни златни монети на Юстиниан, Траян, Теодосий, почти всички номинали от IV до VI век със знаците на всички императори. Сред тях е много ценна и рядка бронзова монета на императрица Гала Плацидия.
В експозицията към крепостта акцент са древните оръжия - от стрели до обсадна техника.
Един от най-уникалните експонати е стрела, която се мята не с лък, а с ръка. Има дълъг и много остър железен връх, а отзад - оловна тежест и къса дървена дръжка. Стрелата е стояла от вътрешната страна на щита. Носили са я само офицери от армията на император Константин Велики. Сред находките има и средновековни апликации, фибули от VI век.
През епохата, известна като "Тъмните векове", крепостта е разрушена  от хунските и аварските орди. Едва сега се възстановява и реставрира в някогашния си вид.

В северозападната кула е разположена музейната експозиция, а североизточната ще се използва като площадка за посетители. Източната, южната и западната стена на крепостта са реставрирани частично. До крепостта се стига пеш по две еко пътеки или с помощта на фуникуляр (таксата за него влза в цената на входния билет) Има и въжен мост, който води от външния вход на крепостта до цитаделата. В двора на крепостта са изложени антични бойни машини и доспехите на воините от бурната епоха, когато „Цари Мали град” е трябвало да отбива нападенията на варварите.

В подножието на крепостта се намира изцяло реставрираната със средства на местни жители средновековна църква „Света Петка“ (XIII-XIV в.). Построена върху основите на по-стар храм, църквата е действаща, но за жалост вътре е забранено да се снима. В нея са съхранени много ценни икони от школата на Пимен Зографски, най-старите от които са изписани през 1653 г.

 До село Белчин можете да стигнете от Самоков по посока Дупница като точно след разклона за Белчински бани, преди дефилето следвате табелата за селото и завиете на дясно, а по посока Дупница – Самоков, след като излезете от дефилето, веднага завивате на ляво. От София пък пътят е през Бистрица, Железница, Ковачевци до Белчински бани, откъдето е на само километър-два. В селото ще се ориентирате по указателните табели и множеството туристи. Има обособени два големи паркинга, които се оказаха напълно заети, дори улиците на селото бяха препълнени от коли с всякакви регистрации. Отначало това предизвика истинска изненада в мен, но само след половин час ми стана ясно, че навалицата е напълно оправдана.

До крепостта може да се качите или с фуникуляра, чиято цена влиза в билетчето (обща за музея и комплекса) или по двете пътеки в ляво и в дясно от него. Дясната е по-екстремна, но и по-забавна. J

Която и да изберете, няма да сгрешите – почти на всеки завой има обособени маси с пейки и заслони за отдих. Ние не се возихме на фуникуляра – избрахме трудната нагоре, а слязохме по полегатата. Усещането да се слееш с красивата природа наоколо е неописуемо! Дори срещнахме не една и две млади семейни двойки, бутащи бебешки колички по склона.

При горния паркинг, точно пред атрактивното возило има заведение (ресторантче/кръчма) в което може да се подкрепите, да хапнете и пийнете вкусно. Цените са народни, а обслужването любезно.

Бих повторила, потретила дори.

Ако и вие още не сте посетили мястото, не се колебайте и поправете при първа възможност тази грешка! Заведете и децата си! Обещавам ви задоволство и настроение!