Отиде си лятото, пристигна есента

Цяло лято ме нямаше никаква почти в интернет мрежата, дори отнесох няколко упрека за това, но знам, че не са сериозни, а по-скоро отправени с искрено чувство на загриженост.  Затова сърдечно благодаря и тук на всички, които ми писаха на лични, за да се осведомят за здравословното и душевното ми равновесие! 
Благодаря ви, приятели!  Съвсем съм си наред, просто се бях отдала на други занимания и почти не съм снимала в кухнята.

А тази публикация я започвах на няколко пъти, раздалечени във времето от по месец почти, но все нещо, нетърпящо отлагане излизаше на преден план, поради което всеки път променях увода, та ето сега пак вмъкнах няколко нови реда. Обаче няма да режа и буква повече, така че не се учудвайте на предимно лятното съдържание в началото на октомври – то е един вид фото документация на моето лято 2014.

И така, в края на септември, в последния ден на лято равносметката бе такава: не бе лято като лято – започна само астрономически, а температурно почти никакво го нямаше. То не бяха дъждове, бури, урагани, потопи, то не бе чудо и ужасия. 

Цялата страна пострада от променливия климат и за пореден път стана ясно, че няма никакво значение в село, малък град или голяма община живее човек – когато инфраструктурата се променя свободно, неконтролируемо и безразсъдно, когато моралът замира, а низките страсти надделяват, тогава страдат всички, без значение от пол, религия, интелект или социален статус. Природата е една перфектна система с перфектни закони и ако има бъг в нея, нарушен цикъл или дупка (е, на това човекът е най-способен), тя автоматично превключва на план Б, който винаги ни сварва по бели гащи. Да влизаш в битка с природата няма смисъл, победителят е предварително ясен – той знае всеки един наш ход и е подготвен винаги за ответен удар. А удари да искаш тази година - от изток на запад, от север на юг, където най-малко се очаква и там, където са слабите ни места. И нали се мислим за голяма работа, нали все на другите държави се случват нещастията, нали ние сме центърът на Земята, тук са духовните и енергийни центрове на цивилизацията, тук Бог е разперил ръка и ни пази, на нас нищо лошо не може да ни се случи. Ние сме божии галеници и можем да си вършеем както и където си искаме, да грабим, да лъжем, а после да се бием в гърдите колко сме добри и колко сме успели. Е, да, ама не! Показа ни се играта... или още нищо не сме видели?! Дано се събудим навреме, та да не страдат утре децата ни! А иначе сме корави, да - свикнали сме на всичко и търпим всичко, та стихии и бедствия не ни плашат, ще ги преживеем, стига да не ни връхлитат скоро пак. 

Всъщност лято си имаше - на моменти само хладно, на моменти мокро, но както винаги неоспоримо красиво. И за да е пълна хармонията, лятното слънце проби по едно време, нажежи въздуха и пак успя да дигне живака до 40-те. Като закъснял влак се появи изневиделица, когато съвсем се бяхме предали и вярвахме, че тази годна май ще ни подмине. Ненормална работа. То като цяло и годината не е нормална. Слава Богу при нас бедствия и поражения нямаше, та аз лично се чувствах в кондиция. И понеже е казано, че човек е човек, когато е на път, грабнах си капелата и хайде, друм.

Скитахме из планини и равнини, ловихме слънцето в капани, посрещахме го и го изпращахме...

рошихме и ресахме позлатените коси на полята...

плацикахме се...

плавахме...

Изпроводихме и щъркелите...

и други летящи обекти, с които за огромно мое съжаление не полетях, но които си ми остават в списъка с мечтите.

Имаше една народна приказка, за едно момче, дето тръгнало да дири края на земята, та тук точно за нея се сетих. Усещането е странно – много истинско, но и удовлетворяващо да знаеш, че все пак Земята е кръгла и края не е напред, а нагоре. За сега сме здраво стъпили на нея и тежим. J 

От друга страна погледнато, лятото си е лято и нищо не може да промени това. Настроението си го имаше, дори лудориите не бяха малко, което иде да покаже,че още не сме порасли и животът е пред нас. J  А и малини се раждаха в изобилие, та успях да направя любимото си сладко, така че и кулинарно погледнато съм от доволна, предоволна. Домашните също.

Всъщност реколтата от повечето култури е лоша тази година заради дъждовете и пороите, но пазарите не останаха празни. Има от пиле мляко. 

Е, не ме питайте точно него къде го продават, че ще ми дойде в повече да обяснявам какво е и къде е. J 

И така, малко по малко, съвсем подобаващо, с дъжд и слънце дойде есента, но от първия ден ни даде да разберем, че тази година май не ѝ е до циганско лято. 

Или е сърдита на лятото, че побърза да се омете от тук и да ни предостави на грижите ѝ, или нещо циганите ѝ чернеят в очите. Затова от първия ден и запуши, и замириса. Но пък кой не харесва тази ѝ страна, особено ако е мека. Ех, този прятен аромат - от ранни зори до късна вечер се носи из въздуха и дразни жестоко апетита ни. Е, не устоях аз, та с два чувала огнено червени чушки се понесох към село. Пека пиперки, точа баници, лозе бера, вино правя, орехи бруля, туршии затварям и за късмет, намерих няколко оцелели от косовете смокини. Много ги обичам!

Поуморих се накрая, но кой ти дава почивка. J 

Та така, весело е при нас, но докога ли?!

Надявам се, че вас, тези които сте стигнали до тук, не съм ви уморила много и благодаря за вниманието и отделеното време!

На всички пожелавам една невероятно красива, топла, богата, уютна и хармонична есен!