Теменужена торта с крем Англез и Маскарпоне

Топла, пролетна вечер, приятен разговор с мила приятелка насред красив и спокоен парк и безброй прекрасни и нежни, срамежливо притихнали теменужки... Хипнотизираща гледка, две секунди съзерцание и тортичката вече изплува с цялата си прелест във въображението ми. Решението дойде веднага и докато се прибера у нас, малко по малко вече я сглобявах в съзнанието си – пухкави, пандишпанови блатове, леки и сочни, с наситен жълт цвят от домашни яйца, над тях нежно теменужено желе с омайващ аромат и нежен вкус, няколко целувки за разкош и страхотен мус от крем Англез, смесен с Маскарпоне и бял шоколад. Чиста, снежно бяла външност, деликатно изпъстрена с малки, весели цветенца.

Изпълнението малко закъсня заради неотложни ангажименти, но през цялото време я виждах готова пред мен. Май никога до сега не съм изпитвала такова нетърпение за торта. И два дни по-късно тъкмо я завърших, курдисах я на масата да я снимам и... телефонът иззвъня, за да разбера, че тръгвам на път. Резнатото парченце от снимката сервирах на милото, докато аз стягах багажа. Изчезна светкавично. Отделих в кутия за милата приятелка и тръгнах. Всичко останало бе лакомо унищожено същата вечер от една младежката компания. Добре, че милото ми предложи да опитам от неговото парченце, че поне да знам какъв вкус съм докарала. Ами... точно както си го представях – мека, сочна торта, с вълшебен теменужен аромат и нежен крем. И понеже едно залче не ми стигна, определено ще има бис у нас. :)

За вас рецептата и горещата препоръка да я опитате някой ден.

Продукти

/за торта с ø 24 см./

за основата

6 яйца

100 гр. брашно

3 с.л картофено брашно (смлени люспи за картофено пюре)

100 гр. пудра захар

1 ванилова захар

30 гр. разтопено масло

щ. сол

за сиропиране

2/3 ч.ч. прясно мляко

за крема

250 гр. сметана за разбиване (може и растителна, но с млечна е по-вкусно)

500 гр. сирене Маскарпоне

200 мл. млечна сметана

200 мл. прясно мляко

1 щ. сол

1 шушулка ванилия

3 жълтъка

3 пълни с.л. пудра захар

200 гр. бял шоколад

2 пликчета желатин

за теменуженото желе

2 пликчета бонбони „Виолетки“ (Теменужки)

1 ч.ч. вода (250 мл.)

1 пликче желатин

отделно

½ ч.ч. черни боровинки

за целувките

3 белтъка

200 гр. пудра захар

1 ванилова захар

за измазване на тортата

125 гр. меко масло

5 равни с.л. пудра захар

за декорация

250 гр. сметана за разбиване

едно букетче теменужки (диви или питомни, но най-добре домашни и не третирани с химикали)

Приготвяне

Най напред си пригответе целувките. Може и от предния ден.

Включете фурната да се загрее на 120 °

Разбийте белтъците до твърд сняг, след което продължавайки разбиването добавете ванилията и захарта на порции. Бъркайте докато сместа се сгъсти и започне да лъщи. Застелете тавичка с хартия за печене. Прехвърлете белтъчният сняг в пош с къдрав накрайник и шприцовайте върху хартията малки, симпатични цвлувки, които сложете във фурната да се сушат за около час и половина до два. Изключете фурната, пъхнете една лъжица в горния край на вратичката й, за да я държи леко открехната и оставете целувките вътре докато се охладят напълно.

Няколко ще ви трябват за декорация, затова отделете най-сполучливите, а останалите ще ползвате при сглобяването на тортата.

на блата

Включете фурната да се загрее на 170°

Разделете яйцата на жълтъци и белтъци.

Пресейте заедно брашната.

Разбийте белтъците със солта на пухкав сняг. Към края на разбиването добавете захарта и ванилията и разбийте до твърди връхчета.

Добавете жълтъците 1х1 като продължите миксирането, но на по-ниски обороти.

Добавете на порции пресятото брашно и внимателно хомогенизирайте сместа със шпатула или дървена лъжица.

Накрая налейте на тънка струя разтопеното масло и разбъркайте докато напълно се поеме.

Намаслете и напудрете с брашно тортена форма с диаметър 24 см. и прехвърлете в нея тестото. Пече се наведнъж за около 30 минути. За по-сигурно направете проба с клечка – трябва да излиза суха. Не препичайте! Повърхността на блата трябва да е еластична, при лек натиск трябва да пружинира.

Охладете върху решетка, след което разрежете хоризонтално на три равни части.

на крема

Разбийте сметаната (250 гр.) на пухкав крем.

Отделно разбийте и Маскарпонето за кратко, колкото да стане пухкаво и то.

В касеролка смесете млечната сметана (200 гр.) и прясното мляко + солта и семенцата на шушулката ванилия. Сложете на котлона да заври и веднага отведете. Нека се охлади малко. По желание може да прецедите, за да отделите ваниловите семенца. Аз ги оставих.

В малка тенджерка разбийте жълтъците с пудрата захар до пухкав крем, докато сместа побелее. Внимателно налейте  малко от топлата млечна смес и разбъркайте хубаво. Сложете на котлона и на бавен огъна при непрекъснато бъркане добавете на тънка струя останалото количество ванилово мляко. Бъркайте докато се сгъсти достатъчно, за да може да се покрие обратната страна на лъжицата с крем (да се задържа по нея без да пада). Добавете белия шоколад (рендосан) и бъркайте, за да се стопи. Отведете така полученият шоколадов крем Англез да се охлади. За да не хване коричка, покрийте със стреч фолио като го поставите съвсем ниско, до повърхността на крема – така няма начин да влезе въздух, който е причина за изсъхване на повърхността на кремчетата.

Когато крема изстине го добавете на порции към Маскарпонето като редувате порция крем Англез, порция разбита сметана. Хомогенизирайте добре сместа.

Получава се пухкав мус.

за теменуженото желе

Сложете бонбоните „Виолетки“ в малка касеролка и налейте върху тях 1 ч.ч. вода. Сложете на среден огън да се разтопят и отведете.

Междувременно разтопете на водна баня наведнъж желатина за крема и за желето (общо 3 пликчета)

Една трета от желатина добавете при разтопените теменужки за да направите желето, а другите 2/3 в крема, за да се стегне и да стои стегнато между блатовете.

Сега да наредим тортичката:

Работете бързо, докато желатинът не е напълно стегнал!

В тортения поднос центрирайте тортен пръстен (ринг), който предварително сте нагласили на 24 см. и поставете в него един от блатовете. Леко сиропирайте с прясно мляко. Отгоре налейте половината от теменуженото желе и разстелете равномерно навсякъде.. Нахвърляйте половината от боровинките и сипете половината от крема. Заравнете повърхността и натрошете половината целувки върху крема. Поставете втори блат, сиропирайте го с прясно мляко, излейте и заравнете останалото желе, нахвърляйте останалите боровинки и сипете другата половина от крема. Заравнете повърхността и натрошете другата половина целувки. Поставете последния блат и приберете тортата за около половин час във фризера (за по-бързо) да се стегне.

През това време разбийте мекото масло с пудрата захар на пухкав крем.

Охладената торта извадете и освободете от пръстена (ринга). Измажете я отвсякъде с маслен крем и приберете в хладилника.

Разбийте сметаната. Ако ползвате неподсладена може да добавите и малко пудра захар на вкус. С нея украсете тортата, а малко преди сервиране декорирайте с измитите и отцедени от водата теменужени цветчета. Ползвайте само цветовете.

Ако предпочитате, може да захаросате теменужките. За целта с помощта на четка за рисуване ги намажете с леко разбит белтък и поръсете нежно с фина кристална или пресята пудра захар. Така приготвени, те ще са по-трайни, отколкото необработените.

Ако сте любители на торти с по-балансирана сладост, то тогава намалете количеството на бонбонките за желето - ползвайте 1 пликче или пликче и половина. От тях именно идва голямата сладост, която според синът ми била малко в повече. Аз също съм на това мнение, но пък половинката каза, че и така си е много добре. Всичко все пак е въпрос на вкус и нагласа.

Чаша млечен ликьор или коктейл е чудесно допълнение.

Опитайте и нека ви е сладко!

Следвеликденско, разтоварващо и едни емпанади за отскок

Минаха и тазгодишните великденски празници – шарени, вкусни, с богати трапези, в приятни компании, слънчево-дъждовни, ухаещи и много вълнуващи. Опасявах се, че навъсеното време ще ми развали настроението и за малко да успее, но слънцето нали си ме обича, та се показа в цялата си прелест точно за празника. След обилните валежи, след не една внезапна баня под дъжда, така блесна, че ми бе все едно мокра ли съм, кална ли съм и имам ли клони и листа в косата :) Грабнах камерата и се завирах във всяка нива, дърво и храст, попаднали в капана на златни лъчи. Страхотно ми подейства цялото това цапащо и мокрещо занимание, заредих батериите за известно време, поне докато не ме връхлети следващата луда вълна ;)

Настроенията се сменяха с картините – от бяла нежност и ароматно опиянение в радостно, пеперуденo…

… oт плахо съзерцание, през възторг и страхопочитание.

После дойде ред на релакса и насладата,

на любопитството

и безцелното мотаене.

... и ето, че вчера бе поредният, вторият голям пролетен празник - Гергьовден. Празници да искаш в нашата страна - поводи колкото щеш, ако пък няма, ще си намерим, нали? ;) И всичките придружени задължително с дълги, пълни трапези, наредени с вкусотии, заобиколени с шумни, весели компании. Агнето с апетитна коричка, виното пивко, ракията люта, а приказката сладка! Само някой да се е оплакъл! :)

Да, аз съм оплакваща се – всичко, дето ще се настани на масите, не само трябва да мине първо през моите ръце, че и да се дегустира преди да се предложи, а това не е лека задача. Че загорях една тенджера няма да крия, но когато си нямаш помощници, се случват и такива неща...

След купона и веселието идва отрезвяването – тежко ни е, хапка да не видим, та следпразнично я караме на салатки. За тях няма да говоря... или може би друг път, но днес ще ви споделя едни вкусни закуски, които много обичаме у дома – емпанади (empanada). Това са вид латино-"банички" с най-разнообразна плънка, в зависимост от региона в който се приготвят. Пак по същата причина се делят на печени и пържени. Най-популярни са тези с месна плънка – телешко, но разбира се приготвят се и със свинско, пилешко, морски дарове. Има също вегетариански и сладки варианти. Сервират се като закуска или бърз обяд, с подходящ сос или зелена салата. Тестото за тях е маслено, разточено на тънко, но аз реших този път да експериментирам и ги направих с маено. За резултата сами преценете.

Емпанади с маено тесто и телешка кайма

Продукти

за тестото

1 кг. брашно

1 с.л. сол

2 яйца

4 с.л. зехтин

40 гр. свежа мая

1 к.л.. захар

1 ч.ч. хладко прясно мляко (250 мл.)

300 мл. хладка вода

1 равна с .л. куркума (по желание)

за плънката

500 гр. телешка кайма (може и друга по ваш избор)

3-4 с.л. олио

3 глави лук

1 скилидка чесън (1 малък стрък зелен чесън)

1 к.л. червен пипер

300 мл. пасирани домати (по желание може да се пропуснат)

сол и черен пипер на вкус

1 с.л. наситнена мащерка

за намазване

1 яйце + 1 щ. куркума

Приготвяне

Пресейте брашното със солта и го сложете в дълбока купа. Направете в средата му кладенче, в което сипете разбитите яйца, зехтина и разтворената в прясното мляко мая. Замесете меко и гладко тесто, като постепенно добавите и водата. Поръсете го леко с брашно и покрийте за около час и половина, докато удвои обема си.

За плънката почистете и надробете лука и чесъна на ситно.

В дълбок тиган налейте олиото и сложете на среден огън да се загрее, след което добавете лука и чесъна и пържете няколко минутки, колкото да омекнат. Добавете каймата и с помощта на вилица я намачкайте добре на колкото може по-ситно. Пържете я като постоянно бъркате, докато хубаво се зачерви. Отведете настрана, добавете червеният пипер, разбъркайте и бързо налейте пасираните домати. Върнете на котлона, разбъркайте отново, намалете огъня до слаб  оставете тихо да къкри, докато течността се изпари. Изключете котлона и дръпнете тигана настрана. Подправете със сол и черен пипер на вкус, поръсете с мащерката и разбъркайте. Нека се охлади, преди да направите емпанадите.

Когато тестото втаса, аз го разделих на две части. Едната преомесих с куркумата – поръсих го с нея и просто го месих няколко минути, докато тя се разнесе навсякъде. Оцвети се в красив жълт цвят. Другата половина оставих бяла. После разточих всяка една на много тънка кора (към 2-3 мм.) и изрязах кръгове с диаметър 10-12 см. Във всеки един от тях сложих по супена лъжица от плънката и прегънах на две. Краищата прещипах и оставих да втасат отново.

Едната половина с бялото тесто намазах с разбито яйце и щипка куркума. Тях изпекох на 220° за около 15 минутки.

Другата половина, с оцветеното в жълто тесто не съм мазала с нищо, защото реших да изпържа, като пирожки. Исках да видя каква ще е разликата и кои ще ни се харесат повече. Пържат се в много мазнина, на среден огън за по минутка-две от всяка страна. Естествено, надуха се повече, даже много и станаха толкова големи, че аз лично не можах да се справя и с една. 

На мен ми харесаха повече печените – по-крехки, меки отвътре, с леко хрупкава коричка и не така мазни са.

Пържените хареса момчето ми – по-пухкави, меки, обемни и макар да ги изцедих върху кухненска хартия, пак се усещаше леко мазнината, в която се пържиха. Задължително се държат със салфетка... или само с върха на два пръста. :)

Традиционалистът пък отсече да му направя пак, но с кори за баница – т.е. търси си любимият бюрек с кайма. И си ги получи още на другия ден – станал рано и отишъл в другия край на града за кайма, събуди ме с кафе в леглото и после ми напомни с усмивка какво съм му обещала. ;) Е, как да не му угоди човек?!

Опитайте и да ви е сладко!