Честито Рождество Христово и Весела Коледа!

Весела Коледа мили приятели! 

Нека света се отвори за нас

и ни приеме в свой'те обятия,

и запомним с добро този час! 

Толкова думи и поздрави има,

за да покажем наш'те мечти.

Носим ли в себе си обич за трима,

значи и ние сме хора добри.

Нека с усмивка да кажем Наздраве!

Нека дадем част от свой'та любов!

Нека постъпките водят ни право

към светлината на живота ни нов!

Светли и незабравими празници ви пожелавам, изпълнени с много топлина, любов, надежда за по-добро бъдеще и поне по една сбъдната мечта на ден! :-)

Бъдете здрави и се обичайте!

Сърдечни прегръдки за всички вас!

  

Предколедни настроения

Последните две седмици преди най-светлият християнски празник Коледа, у дома цари някакво спокойствие, неприсъщо за това време. Подаръците са опаковани и скрити, други вече пътуват, менюто е подготвено, коледната украса блести навсякъде, всеки е зает с последните си задачи за тази година и съсредоточено, и упорито пристъпва към приключването им. Единствена аз, сякаш съм го ударила на мързел. Да, нищо не правя. Колкото и странно да ви звучи, така е. Но си имам причина, оправдателна при това – преди десетина дни, прибирайки се вечерта след пазар, бързайки към дома в големият студ, успях да се стоваря на земята с всички пакети в ръце. Беше едно усойно място, тъмно и не се виждаше заледеното гьолче, в което стъпих за зла участ и стана непоправимото. Ръката ми е цялата омотана в гипс и бинт и не мога да я ползвам за нищо. Абе, сякаш е отрязана, сякаш е ненужен израстък, който хем пречи, хем боли! Сещам се как дъщеря ми, когато беше малка, се правеше на осакатена и се опитваше да се справя с някои належащи, човешки нужди с една ръка. И всичко това, защото искала да разбере какво е чувството и колко е способна! Тогава и се чудех на детските хрумвания, но днес разбирам че именно детската мисъл е понякога в пъти по-прозорлива, по-рационална. Явно е видяла сакат човек и това се е запечатало в съзнанието й, което е рисувало после картини и „филми” и е карало въображението й да работи на пълни обороти. Е, днес на мен не ми е нужно да си въобразявам, за да разбера какво им е на горките хорица, останали я без крак, я без ръка. Усещането е за безпомощност, за зависимост, за тежест на околните, съчетано с болка и нервност – истински кошмар!

Старите хора казват „Бог дал – Бог взел” и това важи с пълна сила при мен, но в обратния ред „Бог взел – Бог дал” Да, защото първо ми взе независимостта, но ми даде бол време за скука и размисъл. И все пак ти благодаря, Боже, че се смили над мен и не го проточи дълго! Страхувах се, че няма да се справя с предколедната подготовка, но все пак вече мърдам ръката си и се каня дори да омеся питката за Бъдни вечер! :-)  Коледният кейк е добре отлежал и на Коледа ще му направя само покритие и декорация. С останалото ще натоваря двамата мъже, т.е. ще ги оставя да ме поглезят :-)

Сега, на вас искам да предложа няколко вкусни и сладки рецепти, подходящи за предстоящите празници. Надявам се да ви допаднат и ако някой още не е насмогнал с десертите, или ще допълва менюто с тях в последствие, ще се радвам да открие идея или точният между тях!

Първото ми предложение е за домашни, шоколадови бонбони със страхотен пълнеж, топящи се в устата и създаващи усещане за върховна наслада.

Бонбони с тъмен шоколад и бял шоколадов  мус с халва

Продукти

1 пликче ванилов пудинг

500 мл. пресно мляко

40 гр. масло

100 гр. халва

2 с.л. (пълни) кокосови стърготини

5-6 шоколадови бисквити ( изсъхнал шоколадов блат)

200 мл. млечна сметана

1 пликче сметана FIX

100 гр. бял шоколад

около 30 лешника

отделно

300 гр. полусладък шоколад (или 200 гр. тъмен + 100 гр. млечен шоколад)

3 с.л. олио

Приготвяне

Сварете крем пудинга с млякото по указанието на опаковката. Добавете маслото, разбъркайте да се хомогенизира, покрийте съда и отведете настрана.

Разтопете на водна баня белият шоколад и го прибавете към крема при постоянно разбиване с миксер.

Рендосайте халвата на ситно и смелете бисквитите (шоколадовия блат). Размесете ги със кокосовите стърготини и добавете всичко в охлденият крем. Разбъркайте.

Отделно разбийте сметаната със стабилизатора. Внимателно, на порции, с бавни, кръгови движения отдолу нагоре  я прибавете към крема.

Получава с пухкав мус с приятен аромат на халва и шоколад.

Сложете муса във фризера и малко преди да замръзне съвсем, извадете и оформете от него малки топчета, като във всяко сложете по един лешник в средата. За целта, намаслете леко ръцете си, за да не ви лепне много по тях. На всяко топче забучете по една клечка за зъби или дебела карфица. Подредете ги на табличка и приберете отново във фризера,  до пълното им замръзване.

Разтопете шоколада в купа, на водна баня (водата да не завира, а купата да не се докосва до водата) и на среден до слаб огън.

Извадете замръзналите бонбони и бързо потапяйте в разтопения шоколад. Отцедете и подредете на пергаментова хартия до втвърдяване на глазурата.

За да се получи релеф по повърхността на бонбоните може да ги потопите небрежно тук –там отново в глазурата, която е вече малко изстинала и по-гъста. Друг вариант е останалата глазура да загреете до толкова, че да можете да налеете в найлоново пликче. Оставете малко да се охлади и стегне, и тогава пробийте малка дупчица в едното ъгълче на пликчето и напръскайте бонбоните. Така, линиите, които ще се получат по повърхността им няма да се разливат, а напротив – бързо ще застиват и ще остават релефни.

Следващото ми предложение е за всеизвестните немски коледни сладки

Лебкухен

Меки, ароматни и много шоколадови 

Продукти

за тестото

200 гр. бадемов марципан (бадемова маса)

150 гр. кафява захар

3 белтъка

3 пълни с.л. мед

1 равна с.л. джинджифил на прах

¼  ч.л. сол

½ к.ч. тъмен ром

100 гр. млени ядки (бадеми, лешници, орехи)

100 гр. сухи сини сливи (накълцани много на ситно)

50 гр. тъмни стафиди (наситнени)

100-150 гр. брашно (ако е нужно добавете още)

за глазурата

300 гр. тъмен шоколад (мин. 60% какао)

100 гр. млечен шоколад

Приготвяне

Рендосайте бадемовата маса на ситно и заедно със захарта, белтъците и меда разтопете в съд, на водна баня при непрекъснато разбиване с телта. След това продължете да бъркате още 10 минути.

Сега добавете солта, джинджифила, рома, ядките и сушените плодове. Разбъркайте, свалете от огъня и омесете  с брашното до плътна, но мека маса. Тестото става лепкаво и въобще не може да става за точене на този етап, но това не бива да ви притеснява. Оставете да се охлади на стайна температура за около час, след което го съберете от стените към центъра на съда. Завийте го със стреч фолио и го приберете в хладилника за 24 часа.

Когато го извадите за да печете сладките, тестото ще се е втвърдило доста.

Загрейте фурната на 160°

Застелете тавичка с пергаментова хартия.

Наръсете плота, на който ще работите обилно с пресята пудра захар и разточете тестото (също поръсено със пудра захар) на  лист с дебелина 1 пръст. Работете бързо, защото омеква светкавично. Изрежете сладки, наредете ги в подготвената тавичка, като преди да ги вкарате във фурнта изстудете отново в хладилника (или за по-бързо във фризер). Докато те изстиват, съберете на топка изрезките, омесете ги леко с ръка и бързо разточете отново. Не забравяйте обилно да  ръсите плота и тестото с пудра захар. Това не позволява да се залепи разточеният лист за плота, както и спомага да се отсвобождават лесно сладките от формичките. Дори за изрязването на всяка сладка, потапяйте формичката в купичка със захар.

Заменете тавичката с охладените сладки във фризера със следващата наредена.

Първата вкарайте да се пече за около 7-10 минутки. Добър индикатор за готовността им е загубата на  блясъка/влагата по повърхността им. При изваждане трябва да са много меки! Но пък бързо стягат.

За глазурата разтопете двата вида шоколад в съд, на водна баня като добавите към сместа малко олио, за блясък. На 100 гр. кувертюр се полага по 1 с.л. олио или палмово масло, като с паловото се гарантира по-бързо стягане на глазурата.

Добре е глазурата да ви е направена предварително и да чака готова, леко топличка (за да не стегне)

Готовите, леко изстинали  сладки потопете в шоколада и поставете върху телена скара да се отцеждат. В студено време това става бързо, но ако в кухнята ви е топло изнесете на терасата или вкарайте в хладилника.

Остатъка от шоколада, получен при отцеждането на сладките съберете с шпатулка и можете да ползвате повторно. Само следете да няма примеси/трохички в него. Но ако това е факт, няма страшно - в този случай ще се наложи след като се разтопи, просто да го прецедите.

* За да са меки сладките, разточеният лист тесто да не е по-тънък от 1 см. и следете времето за печене – задължително извадете меки от фурната!

И още една сладост, която би ви накарала да примижите от удоволствие :-)

Шоколадов венец с крем Маскарпоне

Продукти

за тестото 

175 гр. масло

250 гр. пудра захар

1  ванилена захар

20 мл. ром

1 щ. сол

5 яйца

250 гр. брашно

50 гр. царевично нишесте

1 бакпулвер

100 гр. шоколад на прах (аз ползвах 3 с.л. нескуик + 2 с.л. какао)

за крема

150 гр. Маскарпоне

80 гр. квасена сметана

1 пликче (10 гр.)  желатин

60 гр. стафиди (накиснати в ром)

150 мл. млечна сметана

100 гр. портокалов / кайсиев мармалад

100 гр. бял шоколад

Приготвяне

на  кейка 

Пригответе си една форма за кейк с вместимост 1,5 л. и загрейте фурната на 180°.

Разбийте маслото с 200 гр. пудра захар на пухкав крем, след което добавете ванилията, солта, рома и яйцата. Разбийте добре.

Отделно пресейте брашното с нишестето, шоколада на прах (какаото) и бакпулвера. Добавете на порции към горната смес, като продължавате разбиването. Получава се смес , наподобяващ шоколадов крем.

Печете в подготвената за целта форма за около 50-60 минути. Извадете и напълно охладете върху скара.

на крема

Разбийте добре Маскарпонето с квасената сметана и останалата 50 гр. пудра захар. Добавете на порции и разбитата на сняг млечна сметана. Разтопете  желатина и  го изсипете в крема. Прибавете и отцедените от рома стафиди. Охладете за около 30 минути. Аз добавих в крема и 2 с.л. мармалад.

Изстиналият сладкиш разрежете хоризонтално на половина. Върнете горната му  част обратно във формата,  в която сте го пекли. Отгоре разстелете крема и похлупете с долната част на кейка. Завийте с фолио и оставете в хладилника да се стегне за  2-3 часа.

Извадете сладкиша от хладилника и го обърнете в чиния за сервиране.

Загрейте мармалада и намажете сладкиша с него. Отгоре наръсете обилно с рендосан на ситно бял шоколад.

Весели празници!

Пилешки гърди в магданозена коричка

Толкова се надявах днес най-после  да видя тазгодишния сняг и пак ни се размина. Напук на всички прогнози, при нас за малко дори блесна слънце. Уж урагани и виелици предсказа Емо Чолаков, уж точно в нашият регион щели да вилнеят, но... няма сняг. Нито вятър, нито капка дъжд! Снощи заспивайки си мечтаех, как като се събудя тази сутрин и погледна през стъклото, всичко ще е бяло, покрито с пухкава пелена. Плюс това е и неделя и снегът (ако го имаше, де) щеше да се е запазил чист и непокътнат до късно. Обожавам такива моменти, да съзерцавам боса бялата тишина, когато всички още спят, в ръцете ми да дими топло и уханно кафе. Ако и от горе се сипят бели парцали, душата ми ще пърха от удоволствие. Да, ама не! Ще трябва още да се чака!
Обаче излязох навън, колкото и да бях разочарована. Трябваше да купя някои продукти от пазара, да подновя седмичните запаси. Камерата беше в чантата ми (нещо което рядко се случва, освен ако не излизам с точно определена цел, за снимки) и успях да я извадя навреме за да хвана един слънчев лъч, намерил за кратко пролука в изтънелите облаци. Представяте ли си? Обилни снеговалежи щяло да има, циклон, код оранжев! А то толкова щастливо изгря слънце. Тъкмо минавах покрай една запустяла къща, с отворени врати и двор обрасъл в дървета и храсти, покрит с килим от накапали листа. Много сладък кадър се получи, като компенсация за сутрешното ми разочарование. :-) 

Как може такива хубави имоти, да бъдат оставени в такава разруха! И това в град, не в някое запустяло селце. Ако не друго поне в една хубава, детска градина може да се превърне...

Но, стига съм ви занимавала с моите редовни размисли! Да ви покажа какво имахме за обяд. Едно много нежно, пилешко филе завито сякаш с магданозено одеяло. Преди няколко дни или седмица, Пепи показа подобни филенца и ме подсети за тази рецепта, която отлежава и чака кротко почти година. Обещах скоро да сготвя и да покажа, та днес, купила сериозно количество магданоз, се реших и действах. :-) В оригинал е с пуешко, но понеже имам доста пилешки гърди, а трябва да се отваря място във фризера за новите, зимни провизии, ползвах тях. Разликата между моята и Пепината рецепта е малка, но съществена - моите са печени във фурна, а нейните са на грил тиган, което също е много вкусно и ще опитам в скоро време, тъй като много ми хареса комбинацията с магданоза. Та, ето:

Печени пилешки гърди в магданозена коричка

Продукти

за 2 порции

2 филета пилешки/пуешки гърди 

сол и черен пипер

малко масло

за соса

2 с.л. горчица

2 яйчни жълтъка

150 мл. квасена сметана

150 мл. готварска сметана

4 с.л. бяло вино

50 гр. ситно настърган Пармезан

за панировката

120 гр. галета (по-добре средата на стар хляб)

1 връзка къдрав магданоз

1 скилидка чесън (пресована)

6-7 с.л. зехтин

Приготвяне

Натрийте месото с масло, след което със сол и черен пипер, и го поставете в намаслена тавичка.

Разбийте продуктите за соса на гладък крем и залейте с него филетата.

Сложете в предварително загрята на 200° фурна, на най-ниското ниво и печете за около 20-25 минути.

Междувременно пригответе панировката, като накълцате магданоза на ситно и смесите с останалите продукти. Може да ползвате блендер за улеснение.

Подправете деликатно сместа със сол и черен пипер. Извадете филетата, а соса прехвърлете в дълбок съд.

Покрийте добре месото с панировката и печете още 5 минутки. Извадете на дъска, да се поохлади малко.

Нарежете и сервирайте с любима салата.

Соса пасирайте и поднесете отделно.

Бялото вино е задължително! :-)

Наздраве!

Бухти

В последната седмица няколко пъти ме питат как правя бухтите у дома. До сега не бях писала рецептата никъде, изключвайки едно приятелско кътче във Facebook. Затова днес, след като за втори път в рамките на седмица правя бухти, реших да снимам и да покажа моите.

Е, мои! Колко да са мои? На мама са :-)

Някога, за няколко години тя работеше в кухнята на една детска градина, и ползата за нас от тази й работа не беше малка - доста нови ястия опитахме, нови сладкиши и закуски. Ще кажете какво пък толкова може да се готви в кухнята на градините, с какво толкова са хранели малчуганите. Ами, за тях се правеше меню от технолог, но нали знаете, че като се съберат 5 жени в една кухня, които по цял ден готвят, разговорът им се върти все около храната. И се изпробват всякакви рецепти - тази това правела така, онази онова, пържено, печено, задушено. "Я, Ванче направи твойта погача, па утре Нина ще ни сготви гювеч по варварски!..."

Така, един ден мама ни направи бухти, в които всички се влюбихме от първия залък. И до ден днешен моите бухти са по нейната рецепта, а тя от коя приятелка я е взела не мога да кажа, не знам. Но пък ми се струва, че точно такива правеха за закуска на мъниците там, в градината. Показвам веднага колко са БУХнали и споделям как да си ги направите в случай, че ви харесат.

Продукти

3 яйца

1 ч.л. сол

400 мл. кисело мляко

½ ч.л. сода бикарбонат

½ ч.ч. мазнина (олио и разтопено масло 1:1)

300 гр. сирене

брашно за средно меко тесто (около 700 гр.)

1 бакпулвер

отделно, за пържене

около половин литър олио

Приготвяне

В голяма купа разбийте яйцата със солта.

Отделно разбийте киселото мляко със содата и го добавете към яйцата.

Пресейте брашното с бакпулвера и добавете половината, в яйчната смес. Разбъркайте добре и добавете мазнината на тънка струя. Доомесете тестото с останалото брашно, като малко преди края добавете натрошеното сирене.

Нека сиренето не е много ситно натрошено, защото докато доомесвате тестото, а и при разточването му, ще се смачка допълнително и няма да се усеща!

Оставете тестото да си почине 30 минути, след което го разточете върху набрашнена повърхност, на кора с дебелина 1 пръст.

Нарежете на желани форми и едва тогава сложете да се загрява дълбок тиган с олио, на среден огън.

След като мазнината се загрее добре, изпържете бухтите до златист загар от двете страни. 

Отцедете от излишната мазнина върху домакинска хартия.

За да се изпържат добре, (имам предвид да не са прегорели отвън, а вътре плътни и полуготови) пържете на по-слаб огън в много мазнина, на маслена баня. Това ще рече, когато пуснете суровата бухта в тигана, тя да не се допира до дъното. След като се изпържи до златисто, я обърнете и запържете още малко от другата страна.

Поднесете самостоятелно или в допълнение с мед, сладко, шоколад...

Бухтите се надуват много и това дава възможност да пълните образувалите се хралупи с всякакви сладости. :-)

Ако пък имате в дома си малки деца, може да ги изненадате като им приготвите бухти във форма на пръчици/пръстчета. Може да ги нарежете и в идеална кръгла форма или да усукате като панделки. При всеки случай доволството и усмивките на останалите около масата са ви гарантирани.

Добър апетит!

Меланхолично и...

Ванилени розички с извара

Днешното меню, което предлагам е провокирано отново от меланхоличното ми настроение, което е често срещано явление при мен в този сезон. Облаци, мъгли и оголени клони, ветрове, сиво небе и пусти улици, студ и тишина, без птичи песни, дъждовни капки ритмично потропващи по стъклата – в някаква степен всичко това ме кара да се чувствам унесена. В такива дни храната, която приготвям, сякаш избирам нарочно да е с ярки, типично есенни цветове. Получава се съвсем несъзнателно и нямаше да го забележа, ако не бях погледнала назад в записките ми и снимките, какви съм ги вършила. Оказва се, че миналата година, точно на същата дата съм готвила абсолютно същото ястие. И пак, след като бях скитала в планината да събирам шипки. Много странно съвпадение. 30 ноември 2011 и 30 ноември 2012 се припокриват почти идеално. Не знам как да го нарека това, но не вярвам да е случайност. Определено има някаква необяснима намеса, не може да е иначе. Излязохме късно сутринта и се разочаровах от мъглата, която ме свари горе. Не вярвах да я има и на високото. 

Но сякаш усетила разочарованието ми, след около час природата надигна воала, отърси се от сивото, за да разкрие всичките си багри – от тъмнозеленият мъх, през последните поизсветлели зелени листа, минавайки през жълто, оранжево, охра, червено, кафяво до ръждивото чак. И слънце изгря, едно ми ти весело и птици се обадиха, радостно усетили топлинката идваща отгоре. :-) 

  

Посиня и небето, та още по-хубаво ми стана.

Набрах си почти 5 кг. шипки – все още ги има. Все още някои дървета и храсти са запазили малко зеленина, не са попарени и съсухрени. И плодчетата по тях са здрави, чакащи да бъдат обрани от сръчни ръчички. Никога не съм правила мармалад от шипки, макар много да го обичам, защото ако трябва да събирам и за него, няма да ми стигне седмица може би. Ние си ги варим на чай - леко киселичък и много вкусен. С мед. Много са полезни шипките, пълни с витамин С, с пектин, минерали , отводняват и подсилват имунитета. Няма да навлизам в подробности. Който желае може да намери информация за тях, важното е да се знае, че е добре да присъстват в менюто на всички.

Та, зарадвана от промяната на времето, малко поодрана, направих и няколко снимки, че как иначе ще спя спокойна ;-) 

Тръгнах си поокаляна, но бодра и ухилена до ушите. В къщи вече, сготвих една бърза гозба. Но както знаете, по тъмно и на изкуствено осветление качествени снимки не стават, та манджичката показвам от минала фотосесия – разлика няма, защото винаги си я готвя по този начин. 

Пикантно пържено прясно зеле с унгарска паприкована наденица 

Продукти

за 3 порции

1 малка бяла зелка (до 1 кг.), може и китайско зеле

2 големи червени пиперки (или 3-4 по-малки)

1 голяма, люта, червена чушка (наситнена)

1 к.ч. олио

1 глава лук

сол и черен пипер

2 големи паприковани наденици (около 500 гр.), купувам ги от Лидл

Приготвяне

Почистете и нарежете лука на лунички, а зелето на едри ивици.

Загрейте мазнината на среден огън, в широк, дълбок тиган, с дебело дъно и добавете наведнъж зелето и лука. Пържете, като постоянно бъркате с дървена лопатка, за да не загори. Когато зелето леко покафенее, добавете надробените на тънки ивици пиперки и накълцаната люта чушка. Разбъркайте. Посолете леко и подправете с черен пипер (аз ръся сериозно). Прибавете сега нарязаната на едри късове наденица и продължете пърженето, като вече разбърквате от време навреме. Нека наденицата е на дъното на тигана, за да има възможност да се запържи и пусне мазнината си. След около 10 минути, зелето вече е намалило обема си наполовина, пиперките са само леко омекнали, наденицата има страхотна, хрупкава коричка и цялата кухня ухае приятно. Опитайте как е на вкус и ако е нужно, добавете още малко сол и отведете от огъня.

За любителите на лютото, и ако са със здрави стомаси, при поднасяне отново поръсете едва, едва с черен пипер всяка порция.

Поднесете с добро червено вино и по възможност с пресен домашен хляб.

Това ястие е наистина огнено и по тази причина много подходящо за студените, зимни месеци. Единствената уговорка е да обичате люта храна и да имате достатъчно салфетки на масата. :-)

И за да не се чудите защо в заглавието присъстват някакви ванилени цветя, веднага казвам и за тях! :-)

На сутринта станах рано-рано. Не ми се спеше повече, навън няколко лъча се опитваха да пробият тънките облаци, което пък обещаваше да не допусне меланхолията пак да ме навести, та отидох в кухнята и извадих брашното. Въртеше ми се в главата още сънят с баба, с която пак обсъждахме шипковото вино и коледните, козуначни рула. Винаги, когато си мисля за нея, я сънувам после.

Та, не ми излизаше от ума „козунак, руло, козунак, руло...” и това бе определящо какво ще закусват момчетата.

Ванилени розички с извара

Продукти

600-700 гр. брашно

300 мл. пресно мляко

1 кубче прясна мая

150 гр. кристална захар (3/4 ч.ч.)

2 ампули ванилова есенция

250 гр. фина извара

80 гр. масло

2 яйца

щ. сол

отделно

1 яйце     

1 к.ч. захар

1 ванилова захар

½ к.л. прах от изсушена и смляна портокалова кора

Приготвяне

Загрейте млякото да е приятно топло, добавете захарта и разбъркайте да се стопи. Добавете маята, разтрошете я и оставете 10 минути на топло, да се разтвори и тя.

Пресейте брашното със солта и го сложете в дълбока купа. Направете му кладенче, в което сипете разтворената  мая, ванилията и изварата. Замесете тесто, към което добавете едно по едно яйцата. Когато и те са усвоени, налейте на тънка струя разтопеното масло, при постоянно месене.  Поръсете плота с  брашно и омесите средно меко тесто. Върнете го в купата, като преди това сте я леко напудрили с брашно. Напудрете и топката тесто. Покрийте и сложете на топло за 1 час, да втаса.

Когато тестото е удвоило обема си, че даже и повече, го разделете на 2 части.

Вземете едната и върху набрашнена повърхност я разточете на кръгла кора, с диаметър около 35 см.

Срежете я на кръст, а после и по диагоналите, за да се получат 8 триъгълника.

На всеки триъгълник направете вертикални прорези, почти по цялата дължина, на равни разстояния един от друг (около 4-5 среза). Внимавайте ножа да не среже краищата – те трябва да останат цели.

Сега навийте на хлабаво руло всеки триъгълник, като започнете от основата, към върха и леко разтегляте настрани, за да се отворят цепките, които направихте с ножа.  Не навивайте до края, като кифла, а оставете около 2-3 см. свободно връхче!

Хванете левия и десния край на рулцето и ги завийте напред, едно към друго, под връхчето, така че да се образува кръг.

Самото връхче, оставащо по този начин в средата, похлупете над свръзката и подвийте надолу, за да я запечата и прикрие.

Така оформете всички триъгълници, както и другата половина от тестото.

Подредете оформените рози върху застлана с хартия за печене тава, на разстояние 2-3 пръста една от друга. Завийте ги със стреч фолио и ги оставете на топло, за около 15-20 минути, да втасат повторно. Бухват много!

Загрейте фурната на 180°.

Разбийте яйцето и намажете розичките.

Поръсете ги обилно със захарта, смесена с ванилията и портокаловата прах.

Печете на средна скара, за около 25 минути или докато добият красив, кафяв загар. Проверете дъната им и ако те не са още готови, покрийте с алуминиево фолио и продължете печенето още малко, до готовност.

Извадете ги и ги оставете да се охладят малко, след което може да поднесете с топло мляко, капучино, кафе, чай или каквото ви хрумне.

Не забравяйте и меда! :-)

Получават се ефектни, пухкави, с големи конци и много ароматни козуначета.

Не пренебрегвайте портокаловата прах! Ако нямате такава, ползвайте кората на един портокал, настъргана на най-ситното ренде. Разстелете я на хартия и сложете на топло. Докато приготвите тестото, докато втаса и го оформите, стърготините ще са поизсъхнали, за да можете да ги смесите със захарта. 

Пожелавам на всички един прекрасен и вкусен декември, изпълнен с много трепети, много усмивки и задоволство от успешно приключена година!

А сега е време да се отдадем на предколедни страсти!  :-)