Еуфорията по есенното консервиране

Дойде септември, температурите сутрин и вечер вече паднаха и се диша по-спокойно. Иде есен, а след нея категорично ще се настани и зимата. Затова, сега е точното време да се подсигурим, да затворим лятото в бурканите или да го замразим във фризера.

Във всеки дом си има традиция за приготвянето на консерви, в някои по-малко, в други повече. Във всеки дом има и изпитани рецепти, които се пазят и предават по наследство,  защото домашно приготвеното, особено нашето си е най-хубаво и вкусно.  Сега е времето, когато навсякъде се стеле невероятния аромат на печени, червени пиперки, примесен с дима от огъня и с мириса на мезета, хвърлени в жарта. Тъй де, няма да се хабят дървата само за едните зеленчуци  ;-)  

До скоро всеки се беше отнесъл нанякъде – или в гори тилилейски, или по лазурни морски брегове да разпуска, да дири прохлада и да събира сили за остатъка от работната година. Но сега семействата се сбират около огъня и става мило и весело. Децата търчат с оцапани лица и намазани с домашна лютеничка филии от бял пухкав хляб в ръцете.  Или с пресен, още топъл мармалад от сливи, ябълки, дюли, смокини и ред други плодове, с които края на лятото е толкова богат.

Ние също не правим изключение от тази еуфория  Вече прибрахме във фризерите млечна царевичка, пликове с цели и надробени пиперки във всякакъв цвят, тиквички и морковчета, малко плодове, за да имаме пресни през зимата, а вчера беше денят на пиперките. Тази година печени няма да правя, защото миналата се поулях с количествата, но пък лютите свършиха и трябва да се подновят запасите в избата. Доматите затворих още миналият месец, кьопоолуто е готово, но пък реших за първи път да изпробвам едно сосче за пици, та и с това се занимавах наред с чушчиците.

„Чушки и домати, който не яде, той голям не ще да порасте...” :-)

Така де, много правилно се пее в песничката, а аз явно много съм я харесвала като малка, защото именно това са любимите ми зеленчуци. Затова и гледам да прибера в шишета и буркани колкото мога повече от тях. Междувременно, при всяко ходене до пазара, в торбите присъстват в сериозни количества и от двата зеленчука. А като се въртя между сергиите очите ми все в тях гледат. Често се прибирам, забравила в залисията да купя я магданоз, я нещо друго набелязано, само защото пак са ме привлекли някои жълти чушки или големи, розови домати.

Имаме си на село голяма градина, в която садим и плодове и зеленчуци, но не мога всеки ден да се мъкна до там. Е, бабчето (свекървата) ги гледа, ние само помагаме, макар че преди време беше обратното.

Та, онзи ден се засилихме ний и право на село – там правим консервите.   Белихме, дробихме, мляхме пекохме, пържихме и накрая резултата беше 20 бурканчета с пържени чорбаджийски чушки, 18 с мариновани сибирки, 40 с доматен сос за пици, малко сладко от малинки и малко от сини сливи. Смокини имам от миналата година, та тазгодишните ги изконсумирахме в сурово състояние – най са ми вкусни на маслени бисквитки, с прясно, домашно сиренце и мащерка., поляти леко с мед  :-)  

Ментата цъфти сега и е пълно с пчелички, та едва си навързах една връзка. Нанизахме си и по една низа люти чушлета да съхнат, че за къде без тях, когато времето засъска и пухкав сняг запръска. 

Ще споделя моите рецепти за тези, на снимките.

Пържени чорбаджийски чушки с чесън и магданоз

ПРОДУКТИ

за 20  бурканчета по 400 мл.

10 кг. чорбаджийски чушки

3 л. олио, за пърженето

750 мл. винен оцет

200 гр. захар

5 връзки магданоз

15 глави чесън

сол на вкус

ПРИГОТВЯНЕ

Измийте и почистете чушките от листата и по-големите дръжки. Оставете ги да изсъхнат.

После в голяма, дълбока тенджера сипете олиото и го загрейте на среден огън, докато замирише приятно. Пускайте подсушените чушки на порции да се пържат, като ги обръщате с решетъчна лъжица, за да се зачервят равномерно от всички страни. Внимавайте, защото пукат и пръскат горещо олио! Пригответе си един капак за всеки случай. Така, по този начин трябва да се справите с всички останали.

Готовите, изпържени не покривайте с капак  да се задушават, защото ще им се отлепи тънката кожица и няма да е приятно за консумиране.

Почистете и надробете на едро чесъна и магданоза, след което ги добавете към чушките. 

В останалата от пърженето мазнина сипете оцета и захарта и възварете маринатата. Нека поври 5 минутки. Гореща я излейте върху чушките. Внимателно разбъркайте и веднага посолете на вкус.

Аз оставям солта за накрая, за да не сбъркам с количеството, защото всеки оцет ми е в различна степен кисел и солта ми варира според него. 

Напълнете подготвените, измити бурканчета малко под горното ръбче, като добре притиснете чушките за да няма луфтове. Когато напълните всички бурканчета ще видите, че маринатата е останала – кипнете я отново, разпределете я по бурканите и затворете добре с капачките. Обърнете ги „надолу с главата” до пълното им изстиване.

Маринованите сибирки нареждам сурови в бурканчетата, пускам тук там по някое зърно черен пипер и заливам със същата гореща марината, като на чорбаджийските чушки. Затварям добре с капачките и варя бурканите 5-10 минутки (според едрината на чушките).

Доматеният сос за пици пък, правя от обелени и наситнени домати, които слагам да заврят заедно със захар, сол, черен пипер, кимион, сладък и лют червен пипер, малко лимонов сок и смлян бахар. Накрая, когато е почти извряла водата пасирам и сгъстявам с царевично нишесте.

Продуктите са за 10 бурканчета по 400 мл.

4 кг. домати „Консерва”

1 ч.ч. захар

сол на вкус

2 ч.л. черен пипер, равни

1 с.л. кимион, равна

4 с.л. сладък червен пипер, равни

2 ч.л. лют червен пипер, равни

20 зърна бахар, смлени

сока на 2 лимона

Количеството на царевичното нишесте е в зависимост от гъстотата на соса, в момента в който ви омръзне да го изварявате. Съобразете се с написаното указание на пликчето, като имате предвид, че то отговаря за гъст нишестен крем – т.е. трябва да слагате по-малко. Аз спрях да изварявам, когато соса ми беше с гъстотата на течен кетчуп, разредих нишестето и сипвах на порции, докато се получи сос с гъстотата на лютеничка.

Сезона на консервите още не е свършил. Тепърва предстоят дюлите и ябълките, тиквите и туршиите, а малко по-късно и месните деликатеси, за радост на болшинството, най-вече мъжката половина от нацията :-)

Абе, хубаво време настава!