Когато ангелът е слаб и страстите надделяват

... става весело!  :-)

Вчера в блога Кулинарен еликсир на Роси, попаднах на едни много привлекателни бисквитки. На пръв поглед си казах  „Супер! Няма вече кайсии! Роси на бисквитки е минала, ммм и с шоколад! Чакай да видя какви ги е забъркала!”  И чета аз нататък публикацията, от която разбирам за едно прекрасно изживяване, което е имала покрай тез апетитни кокоски. Много мило момиче е Роси, с нежна душа и златни  ръцете.  Та, поблазни ме тя и аз, веднага днес да опитам, да не остана по-назад направих нейните

Кокосови бисквити с шоколадов чипс

Роси, чудни са – ароматни и приятно пръхкави, но и мекички в средата. Прекрасно подхождат като допълнение за чаша ароматно какао или кафе, също и за закуска с топло мляко. Даже пробвах и с един портокалов фреш – убиец са! Благодаря ти за отличната рецепта, мило другарче!  :*

„Благодаря!”  имаш и от едно малко дяволче, което надушило аромата от фурната ми, си подаваше главичката през полуотворената ми входна врата (понякога, лятото я оставям за да става течение, че не се издържа в кухнята ми от жега). Минавайки през коридора, засичам с периферното си зрение бързо движение при вратата. Ох, ами ако е някое от съседските кучета?! А как не обичам да ми влизат животни у дома.... Веднага отварям за да проверя и какво мислите – зад врата се скрила една малка хитруша и усмихнато ме гледа в очите. Светна ми веднага и ми идеше да се пръсна от смях. Усмихвам и се, а тя : „ На какво мирише у вас?” Боже, върна ме в младите ми години, когато дъщеря ми едва ходеше, но надушвайки по улиците миризми на кебапчета (обожаваше ги, а сега е вегетарианка) ми задаваше този въпрос дяволицата, макар да знаеше отговора „Мамооо, на какво мирише?” :)) Та, днес малката сладурана щастлива, щастлива издърдори набързо едно "благодаря" и от врата съобщава на майка си: „Мамоооо, виж какво ми даде леля Ирма!” 

Рецептата за вкусните кокоски на Роси е тук

И  понеже няма да съм аз, ако не добавя и нещо от себе си, взех че я обогатих с 1 пликче шоколадови ядки (слънчоглед в случая) + чипсовете шоколад. Много приятно се усещат да хрупкат и по никакъв начин не можете да усетите, че ядката е слънчоглед.

Ей тези ползвах:

На следващият опит мисля да добавя стафиди в шоколад.

Роси, не знам защо, но и при мен не се разляха - останаха си надути, като сладки.

Затова, за втората тава сплесках топчетата като питки, и вече получих желаните бисквитки.

Може би причината е, че второто ми яйце се оказа с два жълтъка, отделно от това, че бяха огромни. Затова и аз като тебе добавих малко повечко брашно, без да меря, по мое усмотрение и вероятно съм прекалила. Явно наистина трябва да е по-меко тестото. Ей затова, когато учиш нова рецепта трябва и да гледаш, и да пипнеш. Но нищо, вкусът им е чудесен и малката промяна вярвам, не е оказала съществено влияние.  Следващият път ще меря грамовете, пък да видим колко по-различни могат да бъдат. Но определено много ми допадат. 

Вкусно, кулинарно недоразумение

Случвало ли ви се е да попаднете на страхотна снимка на храна, и без да прочетете дори рецептата вече да сте решили, че това непременно ще го приготвите? Е, на мен ми се случи преди два дни. Попаднах на снимката на това ястие в нета, копнах я и реших да я приготвя по-късно. Добре, че поне я надписах с оригиналното име, защото в бързината съм забравила да си запазя адреса на блога. На другият ден я отварям и бързо решавам да си сготвя сниманото, без да чета рецептата. Представяте ли си? (пак не поглеждам името ѝ)  Изглеждаше ми толкова просто и ясно, че я приготвих както на мен ми се струваше, че трябва да е. После снимах, оправях снимките с фотошопа и когато реших да напиша рецептата, се сещам аз, че тя може и да не е такава. :-) А много ми се искаше да пусна линк с оригинала. Ами сега? Отварях и затварях на няколко пъти онази, оригиналната снимка, за да забележа накрая, че си има оригинално име. Много се зарадвах, защото знаете, че по името веднага ще излезе в Google. Така и стана – появи се първа на екрана. И каква беше изненадата ми когато прочетох написаното от Мария, собственичката на блога Chasing some blue sky  – ами, аз почти съм си измислила рецепта по снимка!  :-)   Да, ама каква само!  Отново бих я приготвила и то не веднъж, даже веднага влиза в кулинарните ми запаси,  с утвърдени рецепти. А тази, оригиналната на Мария, остава за изпробване някой друг път, макар че предварително съм убедена в резултата.

Сега, защото много ми се хареса и услади получилото се ястие, ви пускам моя вариант (с мое си име), а вие спокойно можете да пробвате нейният и да споделите резултата.

Паста със запържени свински медальони

и талятели от тиквички и краставица

Продукти

За 3 порции

около 300 гр. паста по ваш избор (аз ползвах последната домашна, която бях правила пролетта)

1 малка тиквичка

1 едра краставичка Корнишон

1 ч.л. сол

прясно смлян черен пипер (аз ползвам лимонов), на вкус

50 мл. зехтин

400 гр. пушен свински врат (паприкован и овалян в подправки) *

2-3 свежи листенца Салвия

Приготвяне

Измийте тиквичката и краставичката. С помощта на белачка ги нарежете на много тънки ленти (талятели). Посолете ги и ги оставете настрана за 5-10 минутки, да омекнат и поемат солата, след което ги сложете на кухненска хартия да се подсушат.

През това време сложете в тенджерка водата с 1 ч.л. сол да кипне и пуснете вътре пастата да се почти свари. Когато е една идея полусварена, я отведете настрана и оставете похлупена да почака малко.

Междувременно загрейте зехтина на среден огън в дълбок тиган (например уок) и запържете за кратко зеленчуковите ленти.

Когато леко омекнат и едва позлатят ъгълчетата си, ги извадете.  Отцедете бързо пастата и я съберете със запържените тиквички и разбъркайте. Похлупете, за да не изстива.

В тигана, в същата мазнина сложете да се запържат от двете страни до златист загар парчетата свински врат, предварително нарязани на медальони с дебелина 1 пръст.

Разпределете пастата с тиквички в затоплени, порционни чинии. Отгоре сложете по две парчета месо,  наръсете с черен пипер и полейте с мазнината от тигана, в която накрая сте наситнили листата Салвия.

Поднесете ястието с добре охладено бяло вино.

* Пушеният врат, който ползвах е на марката ”Ивет” (пушен и жарен) – има го в  Кауфланд. Винаги го пека на грил-тигана или на скара. Сега за първи път го пържих и се оказа сполучливо решение за тази рецепта. Иначе в оригинал, Мария ползва пилешки гърди, също много добро като комбинация, но аз нямах в момента от тях.

Пухкави, пържени панделки с маслено тесто

Вече споделих в миналата публикация, че за няколко дни се подвизавахме в планината. Знаете, че ако сте на полеви условия, както ние обичаме много да летуваме,  закуските са ви ограничени до това, което сте си спретнали по-рано и сте помъкнали с вас или такова, което да не може да се развали скоро. Другият вариант е да отседнете някъде по-близо до цивилизацията, за да може някой да прескача по поръчки и прищявки до близък магазин. При нас последният отпада автоматично, защото обичаме да се забутваме в нищото (най-вече аз). На мен обаче никак не ми пречи, докато останалите спят да им направя топла, ароматна  закуска, която само като надушат и се събуждат  :-)  Естествено, трябва да сте го и планирали, и да сте подготвени с някои продукти. Но пък гарантирам, че да си замесиш тесто в планината и да опържиш закуски от него е сто пъти по-вкусно, отколкото у дома. Ех, да посрещам изгрева, с чаша ароматно кафе, на фона на горски звуци и с пухкава, сладка, уханна панделка от пържено тесто е такова блаженство, че ми се иска да се пренеса да живея някъде там, за да се наслаждавам всеки ден на подобни, вкусни и вълшебни моменти. Да, ама сега съм отново тук и изтрезняла, само мога да мечтая всичко да се повтори пак някой ден, ако е рекъл Бог. 

Ако вече има зарибени за подобни кулинарни изживявания, ето рецептата за моите

Пържени панделки

Продукти

½ кг. брашно

1 бакпулвер

½ к.л. сол

½ малко пакетче масло (около 60 гр.), студено

3-4 яйца (според големината им)

1 к.ч. пресно мляко

1-2 с.л. ром (става и с бяло вино)

Приготвяне

Пресейте брашното с бакпулвера и солта. Добавете маслото, накъсано на малки парченца и бързо намачкайте сместа, да се образуват трохи. Чукнете яйцата едно по едно и добавете млякото и рома. Замесете гладко тесто, което завийте в стреч-фолио и приберете в хладилника за около 30-40 минути.

Следва да го разточите на тънка кора, като за макаронени изделия (някъде около 2-3 мм.)  С къдрав нож нарежете на ленти с ширина 4 см., а после скъсете на по-малки (около 10 см. дълги) Усукайте двата края, така че да се получат панделки и за да не се развият при пърженето, фиксирайте центъра с малка виличка. 

Пържете на среден огън в много мазнина до светло златист загар. Надуват се като балони и почти сами се обръщат. Може да се пълнят спокойно с каквато плъка ви допада – сладко, мед, шоколад, крем от сирене с плодове...

Отцедете ги на кухненска хартия и поднесете, обилно поръсени с ванилова пудра захар. 

Да ви е сладко!

Високо, високо... до облаците чак!

Вече съм споменавала, че за мен най-качественият релакс е високо в планината, там ‘дето човешки крак не е стъпвал или поне, скоро не е стъпвал. Там, където тишината сякаш те гали, където жуженето и на една пчеличка е рядкост и се чува отдалече. Където внезапния, кратък повей на вятъра е като тих и невидим приятел, появил се само като че ли да ти пошепне, че е с теб и не си напълно сам, дори и тук горе, където можеш да докоснеш облаците. Там, където всяка крачка ти дарява здраве, всяко вдишване пречиства дробовете и ума, а всяка капка вода е целебна. Тялото и духът ми се нуждаеха осезателно от точно такива интимни отношения с природата, за да се събудят и настроят отново в режим на ефективност.

Задържах се аз в планината няколко дни, раздвижих скованата си напоследък снага, поскитах по пътеки и без, отпуснах му края и не усетих кога е дошло времето да се прибираме надолу, у дома. Но пък заредени с емоции и енергия за поне месец напред.

Друга, голяма, моя страст е водата.

 „ Където и да е, но да е много. И ако може бистра и синя!  Готово! И да е годна за пиене! Ок!...”

Съществуват наистина много такива кътчета в България и едно от тях е близо до нас. Има-няма 80 км. Казва се Белмекен. Връх и язовир с едно име. Височина: 2626 м на върха (Срамота! Толкова пъти съм била на метри под него, а още не съм го покорила!) и 1910 м. на язовира (най-високият  с насипна стена на Балканският полуостров). Там е останала частица от сърцето ми, частица която винаги ме приканва да отида пак, и пак, и пак. И в пек и в мраз. Мястото е уникално красиво и енергийно зареждащо. Някак магично. Когато имам нужда да се отпусна, да презаредя батериите, съзнанието ми все чертае път натам.

Това е моето място.

До там се стига лесно от две места:

Единия маршрут е от с. Сестримо, нагоре към каскадата „Белмекен-Сестримо”.  След селото пътят се вие покрай дълбока 100м. пропаст, по дъното на която тече Сестримска река (Рила планина). Завоите са опасни и много живописни. След пропастта пътят води до местността Чаира, където е построена водно-електрическата централа. Завивате надясно и рязко дръпвате нагоре. Следват завой, след завой, смесени гори, поляни пълни с билки, горски плодове, гъби и много диви животни. Често току пред нас са изскачали зайци, или пък на косъм да минем през някой ежко Бежко. Понякога през два три завоя ни чака по един екземпляр. Ако пък тръгнете пеша по пътеките е много вероятно да мернете група сърни или лисица. Дори може и на баба Меца да случите. Зимно време вълчият вой е нещо нормално и се чува всяка нощ. Аз лично съм виждала всички изброени, с изключение на страшните Меца и Вълчо. Но ако се заприказвате с някой местен и разпитате за фауната, ще чуете какви ли не истории -  и чудновати и такива, дето могат косата ви да изправят. Пресна случка: в началото на месеца някъде, ловци са гръмнали стар вълк единак. Много едър - казаха 80 килограмов бил! Изял кончетата, дето ги отглеждат горе. А те не са никак малко.

Изкачвайки се нагоре, постепенно смесената гора става само борова, а малко преди да стигнете язовира се оголват едни поляни, целите в гъст клек. Тук няма много туристи, може да се разхождате с часове и никой да не мине. Сами. Вие и чиста природа На моменти усещането е за спряло време. Успокояващо, нали?  J

Небето е ярко синьо и точно над вас. Оглежда се във дълбоките води на язовира, сякаш е картина рисувана с бои. Ако мине някое облаче наблизо, може и да го докоснете, да пъхнете ръката си в него   J

Ако пък сте там през юни-юли навсякъде около вас ще има цветя във всички цветове. Тогава земята сякаш е застлана с най-красивият килим, такъв какъвто и въображението ви не може да рисува. А за аромата носещ се навсякъде и попиващ се в самите вас, не намирам думи да опиша. Това е рай!

Другият маршрут е или откъм Велинград или откъм Якоруда, но все през Юндола (също прекрасно място, което непременно трябва да се посети) и от там  нагоре към Националната спортна база. Пътят отново е стръмен, но с по-малко завои и по-населен. Минава се покрай много вилички, през местностите Куртово и Вълчи поляни, покрай хижа „Христо Смирненски” и нагоре до контра стената на язовира. Малко преди нея е клиниката за наркомани. Веднага след стената е  разклона за спортната база, където се отбиваме винаги, я за по едно кафе и чай или продължаваме след нея, по пътя за х. Трещеник и Семково. През зимата, ако се случи и да вали сняг непременно се застоявам в просторното кафене (макар все още със соц. излъчване, но чисто и много приятно, спокойно). Места винаги има, сядам до прозореца и загледана в падащият сняг, времето сякаш спира. Вън е снежно бяло, снегът вали почти винаги на парцали, а вътре е приятно топло и уютно. А и кафето е вкусно! Персонала е любезен и си като у дома. Трябва някоя зима да поостана тук за няколко дни пак! В спортната база има и хотелска част, в която на съвсем прилична цена можете да се настаните. Резервация обаче, само по телефон!

Разхождайки се в този район, ще срещате много спортисти, наши и чужди, плъзнали навсякъде из околността. Правят си тренировките и лете и зиме. Кой тича, кой със стикове и едни дъъълги ролери напъва по стръмния път, кой гребе във язовира... но са навсякъде. Упорити и устремени! Така се печелят медали, с труд и пот!

А ние този път се качихме откъм Сестримо, минахме през Юндола

и Велинград и от там завихме за Цигов Чарк, на язовир Батак. И тук е много красиво, много приятно, въздухът е чист, но прохладата не е гарантирана. В такива горещи лета, за да се почустваме добре в планината, трябва да е по-нависоко. През 1985г. си спомням, че язовир Батак беше напълно пресъхнал и с кола се минаваше по дъното, от единия до другия бряг.

Сега обаче, въпреки адския пек, вода имаше и то в изобилие. Моторниците сновяха и чертаеха тегели по водната повърхност, а по бреговете навсякъде бяха накацали коли, палатки, каравани и кемпери.

Семейства, големи компании, рибари и всякакви туристи са плъзнали като мравки и са превзели де каквото местенце има в целият курорт.

Много навалица, много шум,  както винаги в последните години. Умишлено бягахме от такива места, в търсене на спокойствие и уединение с природата, та едва намерихме местенце, което да не е завладяно изцяло от почиващите. Макар, че не бяха малко и тук, де. Мястото се казва Дъното (единият край на язовир Батак, откъм местността Свети Константин и Елена)

Тук можете да си наемете лодка за разходка.

Някои чувстваха жегата и тук, та успяха да изгорят стабилно  J

За жалост ми падаше батерията на апарата в най-неподходящият момент и не направих много снимки, както ми се искаше. Т.е. изкарах доста, но при сортирането се оказа, че половината са за триене. Явно трябва да си купя една резервна батерия, за да не се ядосвам когато нямам възможност за зареждане.

А с това мъничкото другарче се гонихме  из шубраците, докато разбере горкото, че само фото сесия ще му правя, а не дисекция. 

Имаше престрашили се да опитат от гъбите, набрани лично от нас, но аз не бях сред тях. Не ги познавам и само един засечен, съмнителен поглед от страна на половинката ме отказа тотално. Обожавам гъби, горските най-много, но има една поговорка "Страх лозе пази"  Е, моят страх ме лиши от една вкусна гозба, защото се оказаха здрави и читави, а за мен остана миризмата и спомена. Поне като Хитър Петър да си бях нагряла хлебчето над парата, ами и това пропуснах. Но, здраве да е! Друг път!

Тази пък само я снимах, че доста зачервена ми се видя.

Но пък, напълних куп торби с билки – мащерка, котешка стъпка, бял равнец, риган (тоз не го обичам, но е полезен) на високото дори имаше още кантарион. А на Батак се сдобих с цяла торба млада коприва. 

Ама как пари само...Казват, било полезно да се поотъркаш в нея, но кой смее?  J

Момчетата ми направо ме обявиха за луда, докато внимателно, с пъхната в една найлонова торбичка ръка късах младите клонки. Защото  „Копривата я ядат само мисирките !” но, после си хапнаха супа и даже питаха за още.  Да, ама няма! Поне скоро няма да има. А тя е много полезна, че и вкусна. Колкото и да не го вярваха, се наложи да си го признаят. Ето как я приготвих:  

Супа от коприва

ПРИГОТВЯНЕ

Сложете си ръкавици и измийте под течаща вода копривата, отцедете я и с помощта на ножичка отрежете само листата (без никакви дръжчици). 

В тенджерка сложете да се стопи маслото, прибавете зехтина и наситнените лук и чесън. Задушете на слаб огън до омекването им. Тогава добавете нарязаният на кубчета, като за супа, картоф и натрошете кубчето бульон. Долейте 1 литър топла вода и оставете да заври. Когато се свари напълно картофа отведете настрана и пасирайте до гладкост. Върнете на котлона и добавете копривата плюс нарязаните магданоз и калоферче и долейте още топла вода, така че общото количество течност да е около 1,5 – 2 литра. Нека всичко ври около 5-6 минути. Отведете настрана и отново пасирайте всичко. Подправете с лимоновата кора и сол на вкус.

Насипете супата в купички и добавете по щедра лъжица квасена сметана. Ако нямате квасена, ползвайте  готварска или добре разбитото кисело мляко.

Поднесете с препечен хляб, натрит с чесън и намазан обилно с масло.

Лека  и неустоимо вкусна е! Особено освежаващо действа поднесена привечер, когато слънцето залязва в огнено червено сияние, наоколо ухае на бор, смола и жарта приканващо и палаво намига. Абе, полезна храна си е, няма съмнение!

Оказа се, че супа от коприва се яде в цяла Европа, в Азия, че и зад океана. Индийците я подправят с къри и джинджифил, в Швеция я правят със сос бешамел и варено яйце, французите и добавят настъргано сирене, а във Великобритания си имат странна традиция -   в югозападна Великобритания, в селцето Chideock (област Дорсет) ежегодно се устройва състезание за ядене на пресна, сурова коприва. Състезателите имат на разположение един час за да докажат, че не се плашат от парливата тревица. Нямат право да ползват обезболяващи средства, баня, както и да носят от вкъщи копривата. Тя се предоставя от местни фермери и е екологично чиста. Единствено е позволено да се облекчават с местна бира. Кандидатите са много, а таксата за участие е 5 лири, като цялата събрана сума отива за благотворителност.  Победителят се определя по дължината на оголеното стебло. Трябва да няма ни едно останало листенце. Наградата е статуетка-трофей и парична награда от 100 лири. Събитието е много популярно и специално за него идват туристи от близо и далече. Някои са само зрители, но има много смелчаци, които се решават да тестват издръжливостта си. На последното състезание голото клонче на победителя е било измерено на 25 см. Колко ли листа е излапал? А колко ли е била изпитата бира?  J

Ха! Като казах бира се сещам, че горе, в планината, не сме изпили нито една за разлика от тук долу, в града, където пивото много върви. Единственото, с което заменяхме водата беше бяло вино – с много риба. Да не си помислите, че само на скари сме я карали (ако, че имахме двама върли месоядни с нас) Имахме си и месена закуска, на полеви условия. С едни чудни пържени панделки посрещахме прохладните утрини. Идеално ги допълват пресни горски плодове, особено малинки.  И топло мляко, току що издоено от балканска кравичка J

Рецепта за тях ще пусна в следващата публикация, че и с тази много се отплеснах и затова спирам до тук. Но само за сега. J

В публикацията има няколко фотоса, любезно предоставени от един млад приятел. Благодаря, Додо! Прекрасен фотограф си!

Домашна вита баница с теглени кори, сирене и масло

Вече ви споделих, че бях поканена да гостувам на Пепи  в  "Храна за мой'те канибали". А на гости не се ходи с празни ръце, та по този повод спретнах една баница. И днес, както ви подсказва заглавието ще ви запозная с приготвянето ѝ.

Почти всеки чужденец посетил страната ни, разказва за нашата кухня с голяма усмивка. Една от храните, които много се харесват и впечатляват всеки с вкус, аромат и текстура е нашата баница. БанИца, както ѝ казват гостите от чужбина.

Баници се правят в целия Балкански полуостров, та и в централна Европа дори (щруделите са вид баница, все пак), но нашата баница я няма никъде. Вкусни са, разбира се, и баниците на съседите, но не могат да се сравняват с нашата. Както млякото, сиренето и кашкавалът са ни единствени и неповторими (истинските, не тези в магазините), бозата (която развалиха през новото време), плодовете и зеленчуците, така и баницата ни е уникално вкусна.

Научих се да правя баница от баба. Мама също можеше, но корите и бяха по-дебели. Може би уморена много от ежедневието и натовареността си, не е имала сили да стои приведена дълго, за да изпипва и разтегля всяко крайче. Но пак миришеше страхотно всеки път, когато имаше баница у дома. И аз всеки път стоях неотлъчно до майсторката, която и от двете да беше, подавах това-онова и наблюдавах всяко движение.
Когато веднъж мама беше в болница и отидох да я видя, ѝ занесох първото си творение – кекс. По нейна рецепта, която нямаше никъде записана. Всичко беше в главата ми, до последният детайл.  А резултатът беше голямата усмивка на мама и искрите в очите ѝ. И все не можеше да повярва, че съм го направила сам-сама. Ами че той беше нейният кекс, направен сякаш с нейните ръце. От тогава вече ми беше разрешено да експериментирам в кухнята :-) Въпреки че баба отдавна ми беше дала това позволение. Намигваше ми и ми кимаше с глава приканващо. Пускахме си музика и започвахме. Баниците, които правехме с баба бяха всякакви – сладки, солени, с плодове, с ядки и без, със сирене, зеле, спанак. Дори с месо. А най-любимите ми са със сирене, с пържено зеле или с ябълки. Тя ги правеше сякаш с магия - толкова лесно и ловко точеше, теглеше, изтъняваше корите, ставаха като воалени. Това ми се струваше много сложно и непостижимо за мен действие. А тя, явно видяла в погледа ми възхита и страхопочитание, ми обясняваше търпеливо, като приказка ".. това се слага за това... чака се и не се бърза... после нежно и внимателно, ей така, с дланите, да не се скъса... не я навивай стегнато... не слагай много мазнина - ще ти тръсне (т.е. ще ми стане тежко)..."  Колко горда беше след време да опита баница от моите ръце, а за мене думите ѝ тежаха най-много. Затова на всеки ентусиаст, решил да следва нечия рецепта, казвам че е най-добре да присъства на приготвянето ѝ, ако е възможно - да гледа внимателно и да следи всяко действие, да пипне, да помирише... да запамети всичко като на филм в главата си. 

Говорех за баница. Днешната е със сирене. Ще се опитам и аз да ви разкажа като приказка, как да стане тънка, нежна и с хрупкави кори, как да ги разтегнете максимално, без да ги скъсате и какво да направите, за да е мека коричката.

Продукти

за корите

1 кг. брашно (тип 500)

500 мл. студена вода

2 равни с.л. сол

2 с.л. олио

2 с.л. оцет

за оформяне на корите

100 гр. масло

50 мл. олио

6 с.л. брашно (пълни)

за плънката

800 гр. сирене

6 яйца

1 ч.ч. кисело мляко

Ако сиренето е обезсолено, добавете малко сол на вкус

допълнително

30 гр. масло

олио за намазване на тавите

Приготвяне

Пресейте брашното и го сипете в голяма купа.
Направете кладенче, в което сипете водата, солта, олиото и оцета.
1. Замесете гладко и еластично тесто.
2. Доомесете го върху леко набрашнена повърхност, докато спре да лепне и се оформи хубава, гладка топка.
3. Разделете топката на две части, като всяка една оформите на фитил.

4. Сега накъсайте фитилите на четен брой парчета, с еднаква големина (колкото голямо яйце). Получават се 18 бр.

5. Намаслете леко масата и окръглете добре всяка топка, с въртеливи движения и като леко я притискате към масата с дланта. Трябва да станат напълно гладки. Оставете ги да отпочиват около 15 минути, след което те ще са се отпуснали.
6. Тогава, с длан ги натиснете за да се разплеснат малко – да станат като питки.

Нека починат още 5-10 минути.

7. През това време сложете в малка купичка 100 гр. масло и 50 мл. олио. Разтопете ги в микровълновата фурна, на средна мощност.
8.  След това им добавете 6 с.л. брашно и разбъркайте добре сместа до гладка, гъста каша.
9. Тази на снимката се вижда малко течна, затова добавих още 1 с.л. брашно. Трябва да капе на едри парцали, а не да тече. 

10. В средата на всяка питка сложете по около супена лъжица от брашнената смес.
11. Похлупете с друга питка. Работете бързо, за да не изтече сместа. Най-добре да правите това за всяка питка по отделно.
12. Веднага след като сте похлупили с втора питка, слепете идеално краищата, като притискате двата края между палеца и показалеца, а с останалите пръсти повдигате средата нагоре, като калпачето на гъбка. С въртеливи движения бързо и лесно се изпълнява тази процедура.
Вече имате 9 готови за разточване на кори питки.

13. Сега  ги наредете върху намаслена дъска или друга повърхност и ги завийте с кърпа, за да не засъхнат отгоре и да им се образува коричка.

Подгответе си тавичките в които ще печете, намаслете ги добре навсякъде.

Направете си и плънката, като натрошите сиренето на ситно, но не го и мачкайте твърде много – нека има цели парченца, които да се усещат в баницата. Добавете яйцата и киселото мляко и разбъркайте всичко заедно.

Следва да разточим корите за баницата.

За целта намаслете навсякъде масата с олио – разнесете го с ръка, но не я заливайте, защото тестото ще ви бяга и няма да можете да го разточите. Нека масата само заблести силно от мазнина!

14. Вземете една питка и с точилка или мердене я разточете от центъра към краищата, на колкото можете по-тънка кора.

15. Няма да ви уча сега как се мятат корите, макар че това много улеснява цялата работа. Защото това не става само с думи – трябва да се види и да се опитва (трябва да се наканя и да направя видео урок поне за оформянето на корите). Затова, след като сте разточили максимално тънка кора, с ръце я изтънете - първо средата, а след тях изтънете краищата й, като не я повдигате много, не чак до центъра. Леко повдигане с леко и нежно издърпване навън, доколкото позволява тестото. Така я обикаляте околовръст и ако е останало някъде по-плътно крайче, доизтънявате и него. Не бива да късате корите, защото после ще ви изпада плънката през дупките. Бъдете търпеливи и внимателни! :-)

Моите винаги се получават без дупки, много тънки, така че се чете през тях. Защото съм внимавала и слушала. :-) Веднага давам доказателство. 

Благодарение на милата ми баба, се научих на толкова много неща, едно от които е да умея да правя тънки, като коприна кори! 

16. Готовата кора напръскайте с малко мазнина.

На мен ми остана от брашнената каша, с която слепвах питките и я разредих с малко олио – в нея има доста масло и не ми се искаше да го губя. С това и пръсках корите преди да им сложа плънка. Но ако не ви се нрави идеята, може да разтопите още масло и олио по описания по-горе метод, в микровълновата.

17. Отгоре сложете равномерно, навсякъде плънка...
18. ...и завийте кората на руло. Добре е да се навива хлабаво – да има луфт между стените на рулото. Ако е много стегнато, те ще се слепят и баницата ще стане плътна и тестена. Затова, за да ви е лека и хрупкава внимавайте с навиването! С мазнината също трябва да се внимава, за да не стане пък прекалено мазна. То и сухата баница не е баница, но от много мазнина боли корем!  :-)

Готовите рула навийте спираловидно и подредете в подготвените тави. Аз съм забелязала, че в алуминиеви тави най-добре ми се изпичат баниците. За други печива има и по-добри съдове, но в случая предпочитам тези.

Когато напълните тавата с баница, напръскайте тук-там отново от (доста) разредената брашнена смес и сложете няколко малки парченца студено масло.

Печете баницата веднага!
Това значи, когато сте на 2-ра или 3-та кора да си пуснете фурната да загрява - вие си познавате вашата и сами преценете, колко време ще й е нужно, за да постигне градусите и в кой момент да я пуснете.

Пече се на 220 - 240° за около 10-15 минути.  Преценявате сами – трябва да е със златиста коричка, както и отдолу да има същата.

Синът ми обича по-препечени банички, а аз нормални. Затова и едната ми баница е по-тъмна - в никакъв случй не е прегоряла :-)

След опичането напръскайте леко повърхността й със студена вода и веднага я завийте с кърпа за около 15 минути, да се задуши и леко да омекне. После, ако не искате да чакате повече можете да я начупите (ние не режем баница) и сладко, сладко да си хапнете. Както традицията повелява: с айрян или боза :-) 

Дано ви е харесало предложението ми и ще бъда особено доволна и поласкана, да направите за вашите любими хора от моята любима баница!