Бадемови Еспресо кантучини

Казах вече, че в първите дни на новата година обичам да мързелувам и да се глезя. За жалост, много ми липсва бялата, снежна пелена навън и сериозно се замислям в скоро време да се вдигна някъде на по-високо, при истинската зима. За сега компенсирам с белотата на дома и коледната декорация. Ами какво пък, обичам около мен да е много бяло, дори в слънчевото лято, когато всичко е плувнало в цветове, аз пак залагам на белотата. Сигурна съм, че ако завали сняг и натрупа, ще запея от щастие. :)))
А на вас предлагам рецептата за моите любими сладки от отминалите празници. Срам ме е да си призная, но ден не мина без да закуся с тях и чаша топло мляко. Не стига това, ами си подслаждах всеки ден и кафето с една-две, че и с чаша вино ги тествах. Страхотни!

Продукти

1 ч.ч. белени бадеми (200 гр.)
100 гр. пудра захар
200 гр. брашно
щ. сол
1 с.л. какао
1 пликче бакпулвер
100 гр. настърган бадемов марципан
½ к.ч. тъмен ром
3 с.л. нес кафе
2 яйца
80 гр. меко масло
1 ампула ванилова есенция
кората на 1 био портокал (в краен случай 2 ампули портокалова есенция)



Приготвяне

Първо си запичаме бадемите с 2 равни с.л. пудра захар в тиган с незалепващо покритие на слаб огън като разбъркваме от време на време. Внимаваме да не изгорят все пак. Прехвърляме в чиния и оставяме настрана да се охладят.

В дълбока купа добавяме брашното, солта, захарта, какаото, бакпулвера, портокаловата кора, ванилията, охладените бадеми и рендосания бадемов марципан.

В малка купичка разбиваме яйцата с рома и нес кафето до гладка смес, която наливаме в купата със сухите продукти и добавяме мекото масло. Омесваме бързо тестото, завиваме го в стреч фолио и го прибираме в хладилника за 1 час.

Включваме фурната на 180°.
Застиламе тава с хартия за печене.
Изваждаме тестото от хладилника, намазваме леко ръцете си с олио, за да работим по-лесно и разделяме тестото на две равни части.
Оформяме ги на рула с дебелината на щафета салам (за по-дребни бишкоти – кантучини) или на едно по-дебело руло (за кантучи), поставяме ги на разстояние едно от друго в тавата и печем около 20-25 минути.
Изваждаме ги и ги оставяме да се охладят, след което внимателно ги нарязваме на филийки с дебелина 1см. (за кантучини) или 1,5 см (за по-едрите кантучи).
Нареждаме филийките полегнали в тавата и запичаме отново за около 10 минути.
Охлаждаме ги и ги прибираме за съхранение в добре затваряща се кутия или буркан. Така затворени имат трайност повече от месец, стига да ги забравите там, което е малко вероятно. Много са вкусни, много!  Потопите ли ги в чаша с кафе, горещ шоколад или топло мляко, ще ви накарат да се почувствате специални.  

Рецептата е взаимствана от тук, с малки мои изменения в пропорциите и продуктите.

Честита и щастлива 2019-а година!

За много години, приятели!

Нова година дойде... отново. Както винаги очаквана и шумно приветствана, заредена с нови надежди и оптимизъм, с нови мечти и ентусиазъм. Повеселихме се, попяхме, танцувахме, лудувахме и се постарахме да пристъпим в нея с много настроение и правилна стъпка.

За мен е традиция в първите дни на всяка нова година, след като се съвзема от бурните емоции на новогодишната нощ, да помързелувам, наслаждавайки се на новогодишния концерт на Виенската филхармония или в компанията на нов или любим, стар коледен филм. Изключения почти няма. До сега не съм имала щастието да присъствам на живо във Виенската опера, концертите гледам само на запис и утре ще изнамеря тазгодишният, ще си налея чаша хубаво вино, може и парче сладкиш да си отрежа, ще се изтегна като домашно коте до камината, ще се отдам на удоволствието и насладата от красивата музика и ще наблюдавам тихо суетнята на момчетата у дома.
Но понеже филмът ( New Year's Eve (2011))  току-що свърши и аз, завладяна от емоциите и провокирана от героите, ще ви споделя последните реплики от него. Думи, които идват сякаш точно от моето сърце и са точно на място в днешната ми публикация.

„ Преди да се впуснем в нова надпревара с времето и амбициите си, нека спрем за малко и да помислим за изминалата година. Да си спомним своите победи и провали; обещанията, които си дадохме и не спазихме; моментите, когато приехме големи предизвикателства, или ги отхвърлихме, за да избегнем разочарования и да не бъдем наранени...  

Всъщност става дума за нова година. Получаваме нов шанс. Всички ние. Шанс да простим, да бъдем по-добри, да постигнем повече, да даваме и обичаме повече, да живеем по-добре. Да не се тревожим толкова какво би било „Ако“, дали е бил правилен изборът ни, а да приемем последиците му. Да не забравяме да сме добри един към друг. Да бъдем човечни. Не само в новогодишната нощ и не само в първите дни на новата година, повлияни от еуфорията на празника, а през цялата година. "
Защото, за да пожънеш добро, трябва първо да посееш семето му!


Честита да ни е новата 2019-а година!
Нека е здрава и мирна! Нека е богата и щастлива! Нека е вдъхновяваща и успешна! За нас, за вас и за всички добри хора по земята!