Шоколадов Рикота кейк с фъстъчено масло и мед

Чудя се как да започна днешната публикация...
Казват, че шестото ни чувство никога не ни подвежда и ни подсказва най-точно какво трябва да направим. А защо ли често на нас, жените, то ни вменява едни такива, греховни, мисли... за шоколад? Ами, защото сме жени, затова!

За шоколада е говорено, говорено толкова много, че каквото и да кажа, може да се повторя или да повторя вече казано от другите. И въпреки това, много ми се иска да ви припомня някои мисли, които са се запечатали трайно в съзнанието ми, често изникват на преден план една по друга, ей така, дори и да не виждам пред себе си парченце от това вълшебство и с които оправдавам нестихващият си апетит към него.

„ За жените е всеизвестно, че изпадат в различи настроения. Шоколадът е подходящ за всяко едно от тях. Защото той не е слабост, той е доказателство за изискан вкус.“ Да се знае! А и „когато работата стигне до шоколад, е безсмислено да се съпротивляваш.“ Някой беше казал, че всичко, от което се нуждаем е любов, но и малко шоколад не вреди. А шоколадът е любов, която сами си подаряваме. Той е и утеха, без думи. Да, защото и мъничкото сладост, която приемаме с едно парченце шоколад, може да изтрие насъбралата се горчилка в душата. И ни обзема една радост, една еуфория, поникват ангелски криле и... само за обичане сме!
Затова нека му се наслаждаваме тук и сега, докато ни има!

Та, в тоя ред на мисли, след дълъг период на въздържание, си казах „Стига вече! Я, да направя нещо шоколадено!“ Имах продукти в хладилника, които застояваха и бе добре да се оползотворят навреме (още едно добро оправдание), та започнах да ги смесвам едно по едно, без ясна представа какво правя. Тестото бе готово - леко и пухкаво като мус. Опитах го на два пъти и преди да се отнеса в сериозно хапване (защото явно доста се бях „изпостила“) го прехвърлих, без да му мисля повече, в първата форма, която видях в шкафа. Резултатът – много шоколадов, сочен и пристрастяващо вкусен кейк.

Продукти

3 яйца
1 ч.ч. пудра захар
2 пликчета ванилена захар
250 гр. Рикота
200 гр. натурално фъстъчено масло
40 гр. кокосово масло
60 гр. краве масло
200 гр. черен шоколад с висок процент какаово съдържание (или кувертюр с не по-малко от 55% какао)
2 препълнени с.л. полутвърд мед (или 5 с.л., ако е течен) 
100-120 гр. брашно (според едрината на яйцата)
1 бакпулвер

за карамеленият сос
2 с.л. студено масло (около 50-60 гр.)
100 гр. кафява захар (при мен Мусковадо)
щедра щипка морска сол (мляна) 
150 мл. млечна сметана (минимум 30% масленост)

Приготвяне

Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци.
Разтопяваме кокосовото и краве масло и оставяме да се охлади.
В по-голяма купа разбиваме до побеляване жълтъците, пудрата захар и ванилията.
Добавяме Рикотата и фъстъченото масло и продължаваме разбиването на бавна скорост, до изглаждане на сместа.
Наливаме на тънка струя охладената мазнина в сместа.
Разтопяваме шоколада на водна баня (или за няколко секунди в микровълнова фурна), леко охлаждаме и също наливаме в горната смес. След него прибавяме и меда лъжица по лъжица, продължавайки разбиването на ниска скорост.   
В отделна купа разбиваме белтъците до твърд сняг и на порции ги добавяме към тестото като внимаваме да не излезе въздухът от тях.
Последно добавяме пресятото с бакпулвера брашно, пак на порции.
Хомогенизираме и прехвърляме сместа във форма за кейк. Печем в предварително загрята на 200° фурна за около 30-40 минути.

Ако формата ни е силиконова, не я мажем с нищо – директно наливаме тестото в нея и печем.
Ако ползваме метална, дори и да е с не залепващо покритие, е добре да я намаслим със студено масло и леко да поръсим с брашно, като излишното изтупваме и чак тогава наливаме тестото в нея.

Времето за печене може да варира според големината/дълбочината на формата. Кейкът не бива да се препича! Пробата с клечка не помага, предвид шоколада в кейка – тестото ще е все мокро. За да се ориентираме по-лесно, най-добре е да следим какво става във фурната – когато кейкът леко се отдръпне от стените на формата, отваряме вратичката и проверяваме с лек натиск твърдостта на повърхността му. Готовият кейк трябва да е стегнат и в същото време еластичен. Такъв ли е, вадим го! Оставяме да се охлади във формата и след около 20-30 минути, когато и шоколадът в него ще е стегнал,  го изваждаме от нея, обръщаме върху скара и оставяме така до пълното му изстиване. Не го покриваме, защото ще се навлажни кората му.

Охладеният кейк поставяме върху поднос и преди сервиране поливаме с карамелен сос.

За соса слагаме маслото в касеролка и го поставяме на среден огън да се разтопи. Щом това стане, добавяме захарта, солта и сметаната. Разбъркваме и оставяме да заври. Веднага след това намаляваме огъня до слаб и за около 2-3 минути бъркаме сместа, докато потъмнее и се сгъсти леко. Отстраняваме от огъня и оставяме да се охлади, прехвърляме в сосиера и сервираме.
Към всяко парче, за още повече разкош, може да добавим по лъжица квасена сметана или крем-фреш – вкусовете идеално се допълват. Синът ми не пропуска да комбинира така почти всеки шоколадов сладкиш.

Това е. Ако обичате шоколадови сладкиши, опитайте и моят Шоколадов Рикота кейк с фъстъчено масло и мед.
Пристрастяващо вкусен е, повярвайте!

Пиле с подлучен ориз

Това е едно лесно и непретенциозно ястие, но както обикновено се случва, точно такива „простички рецепти“ се оказват, че са и много вкусни. Пиле с ориз, но не какво да е. С него свързвам мил, детски спомен, който винаги разказвам, сервирайки го.

 Преди доста години, когато бях още малко момиче, моята стринка (ако някой не знае какво е стринка, пояснявам веднага – това е жената на чичото, той пък е брат на бащата, в  случая на моя), която скоро бе родила сладката ми братовчедка, ме заведе в село Мало Конаре, в родния си дом. А в Мало Конаре къщите са големи, градините още по-големи, стопаните съответно - гиганти. Е, може и да не са гиганти, но тогава на такива ми приличаха. Къщата, до тогава не бях виждала такава, бе с голяма, дървена тераса отпред, ширнала се над ниския, широк вход през който се влизаше в тъмен, хладен и особено ароматен, приземен етаж. Там се намираше кухнята, в която се готвеше през студените месеци, а ароматът от вкусните гозби на стопанката се бяха впили във всяко кьоше, тухла, шкаф, във всяка гънка на белите, хасени перденца и дори във всяко възелче на ръчно тъкните от нея пъстри, селски черги. Баба Цеца, така се казваше майката на моята стринка, ни посрещна отдалече. И тя бе от гигантите. Едра, здрава, загоряла от слънцето жена, облечена в някога черна, но вече избеляла и доста дълга пола, с натъпкана в нея блуза, отново в същата сиво-черна разцветка и тревисто зелен, собственоръчно плетен елек. Не си спомням, но сигурно е била обута в галоши – в онова далечно време, почти всички на село се обуваха в черни, гумени галоши. Косата ѝ бе сплетена на плитка, а едрото ѝ лице, както по-късно забелязах, бе разтегнато в редовната ѝ широка усмивка. И гласът ѝ бе запомнящ се - гръмък и звънлив. Беше късна пролет, вече почти лято. Дворът бе покрит с голяма асма, а в центърът му се издигаше плодно дърво (може би череша, не помня вече), чиито клони се провираха грациозно през нея и се устремяваха свободни към небето. Отдолу, под асмата, бе курдисана лятната маса, на която се хранеха всички в топлия сезон. Какво сме правили там цял ден не помня, но още помня вкусният обяд, който баба Цеца ни сервира. Аз от малка обожавам ориз, независимо дали е сготвен с месо или без. Мама се салавеше като отлична кулинарка и до тогава съм виждала какви ли не оризи, но такъв, като на баба Цеца, не бях виждала. Още щом достигна ароматът му до носа ми, изгарях от нетърпение да го опитам. Хем бе снежно бял (любимият ми), хем полят с нещо огнено червено. Попита ме каква мръвка от пилето да ми сложи в чинията и аз веднага предпочетох чомак. J В средата на масата имаше голяма , ама наистина голяма като за истински гиганти, чиния със салата от градински домати, краставици, чушки... селска салата, ухаеща не по зле от гозбата на стопанката. Хлябът бе напудрен целият с брашно, какъвто моя милост също не бе виждала до тогава. Бял и пухкав, нарязан на дебели филии. Че и покривката бродирана – бяла с червени рози. Още помня, че разучавах всяка извивка на красивите цветя и като се прибрах у нас вечерта, ги рисувах, рисувах...

Но за ястието ми бе мисълта. Рецептата за него научих години по-късно и бях много щастлива, че мога да сервирам на моята маса, на моите хора оня чуден, малоконарски ориз.
Простичка и лесна за изпълнение рецепта с отличен вкус.

Продукти
/за 4-5 порции/

1 не голямо пиле (около 1 кг.)
300 гр. ориз (1 и ½ ч.ч.)
1 пакетче краве масло (125 гр.)
2-3 средни глави лук (200 гр.)
сол, черен пипер, червен пипер, чесън и оцет на вкус


Приготвяне
  
Пилето се нарязва на парчета и се сварява, като се посолява след кипването на водата.
Ситно нарязаният лук се задушава до омекване в 2/3 от маслото, залива се с прецедения бульон от пилето (ако не достига, се долива топла вода) и се кипва. Добавя се оризът, разбърква се и се оставя да вари 2-3 минути. След това се прехвърля в тавичка, поръсва се с черен пипер на вкус, разпределя се месото и се слага в предварително загрята на 230° фурна да се запече. Всъщност, запича се леко месото, а оризът остава сочен, защото следва да се извади тавичката от фурната, когато той не е поел напълно всичката течност. Вече извън фурната, тавичката се покрива с хартия, а отгоре ѝ с кърпа, така че ястието да се задуши.

Преди сервиране се поръсва със счукан в хаванче чесън (за цялото ястие 4-5 средни по големина скилидки), разреден с малко оцет (на вкус, при мен 2-3 с.л.) и 2-3 с.л. бульон. След това се полива и с останалото масло, разтопено и леко запържено.

Друг вариант на сервиране е ястието да се гарнира, директно в чиниите. Точно така го бе приготвила и баба Цеца.
За целта във всяка чиния, върху ориза, посипваме наситнен чесън в количество по вкус (обикновено по 1 скилидка). В малко тиганче наливаме 2 с.л. олио и добавяме останалото масло (може и малко повече, ако предпочитате), поставяме на среден огън да се разтопи и леко запържи маслото. Дръпваме тигана настрана от огъня и веднага добавяме мъничко сладък, червен пипер (1 к.л. за всичките 5 порции). Разбъркваме го бързо, бързо гасим с малко оцет или лимонов сок и поливаме с него всяка порция.

За финал поръсваме с наситнена, свежа мащерка и сервираме.
Салатата може да е всякаква, оставям на вас да я изберете.
Да ви е сладко!