Torta ”Setteveli”
Днешната публикация е за една популярна сицилианска торта, но
преди това нека малко се спрем на сицилианската кухня като цяло.
Та тя, сицилианската кухня, въпреки че е подчертано италианска, в
голяма степен е повлияна от испанската, френската, гръцката и арабската -
обяснимо, поради географското си местоположение и историческо минало. През
вековете е запазила тези белези и благодарение на тях приготвяното и днес меню в
Сицилия се характеризира като най-автентичното средиземноморско и спокойно може
да се каже, че сицилианската кухня е истинската средиземноморска кухня.
Интересен факт е, че древният гръцки готвач Митакос, живял в 5 в. пр. н. е. в тогава гръцко говорящата Сицилия, е донесъл познанията за тамошното готварство в Гърция. Той е и първият автор на готварски книги, познат в света.
Кухнята на Сицилия е богата на вкусове и разнообразие като различните региони на острова имат различни предпочитания към основното съдържание на менюто си.
„В Катания, на източния бряг, първоначално заселен с гръцки колонисти се предпочитат риба, маслини, боб, шам фъстък и пресни зеленчуци. Голяма част от кухнята на острова насърчава използването на пресни зеленчуци като патладжан, чушки и домати, както и риба - риба тон, морска треска, морски костур, сепия и риба меч. В Трапани, в крайно-западния ъгъл на острова, се усещат северните африкански влияния в използването на кус-кус.“
Интересен факт е, че древният гръцки готвач Митакос, живял в 5 в. пр. н. е. в тогава гръцко говорящата Сицилия, е донесъл познанията за тамошното готварство в Гърция. Той е и първият автор на готварски книги, познат в света.
Кухнята на Сицилия е богата на вкусове и разнообразие като различните региони на острова имат различни предпочитания към основното съдържание на менюто си.
„В Катания, на източния бряг, първоначално заселен с гръцки колонисти се предпочитат риба, маслини, боб, шам фъстък и пресни зеленчуци. Голяма част от кухнята на острова насърчава използването на пресни зеленчуци като патладжан, чушки и домати, както и риба - риба тон, морска треска, морски костур, сепия и риба меч. В Трапани, в крайно-западния ъгъл на острова, се усещат северните африкански влияния в използването на кус-кус.“
Говорейки за храна, няма как да пропуснем и десертите.
Сицилианските десерти. Популярни и разпознаваеми из цяла Италия. Примерите са
много:
-
Frutta martorana (традиционни марципанени сладки от области на Палермо и
Месина, под формата на плодове и зеленчуци, реалистично оцветени със
зеленчукови багрила)
- Пиньолата (Pignolata) - меки сладки, поляти с
лимонов сироп и покрити с шоколад
- Buccellato - коледният кейк със смокини и
ядки
- небезизвестните Cannoli
- гранитата (Granita), полу замразен десерт, приготвен от захар, вода и различни
аромати. Свърза се със сорбето и италианския сладолед,
но има по-груба, по-кристална текстура, която пък в различните части на
острова е с различна плътност)
- Касàта
Сичилиана (Cassata Siciliana) - торта с крем от извара, с плодове и покрита с
марципан, оцветен в зелено или розово.
-
Крочета (Crocetta di Caltanissetta) - бадемови сладки с лимонов или портокалов
вкус
-
сицилианските бонбони и захарни фигури - силно повлияни от арабските сладкари
през IX век, тук те са запазили повече от това влияние, отколкото всяко друго
място в Европа.
Няма човек, който да е посетил Италия и да не е отнесъл вкусен, сладък спомен от тази слънчева земя със себе си. Но въпреки популярността на сицилианските десерти, не много хора извън Сицилия са запознати с типичната за Палермо торта Setteveli (Тортата на седемте воала), наречена на танца със същото име - танцът на Саломе към Ирод, предизвикващ желание и похот. Има много истории за създаването ѝ. Някои я приписват на Капело от Pasticceria Cappello в Палермо, други на Лука Манори от Прато (Luca Mannori of Prato), чиято Torta Setteveli му помогнала да спечели през 1997 г. световната купа за сладкарство в Лион, Франция. Тортата може да се открие в цяла Сицилия, както и във всяка сладкарница в Палермо. Местните я смятат за финален десерт, на който се наслаждават на специални поводи като рождени дни и Свети Валентин. Тя е комбинация от редуващи се слоеве шоколадов блат, хрупкава пралина, лешников крем, шоколадов мус, покрити с огледална глазура. Всеки слой е кремообразен и богат, но също така нежен и ефирен - като светлина, преминаваща през завеса, от където произлиза името ѝ.
Няма човек, който да е посетил Италия и да не е отнесъл вкусен, сладък спомен от тази слънчева земя със себе си. Но въпреки популярността на сицилианските десерти, не много хора извън Сицилия са запознати с типичната за Палермо торта Setteveli (Тортата на седемте воала), наречена на танца със същото име - танцът на Саломе към Ирод, предизвикващ желание и похот. Има много истории за създаването ѝ. Някои я приписват на Капело от Pasticceria Cappello в Палермо, други на Лука Манори от Прато (Luca Mannori of Prato), чиято Torta Setteveli му помогнала да спечели през 1997 г. световната купа за сладкарство в Лион, Франция. Тортата може да се открие в цяла Сицилия, както и във всяка сладкарница в Палермо. Местните я смятат за финален десерт, на който се наслаждават на специални поводи като рождени дни и Свети Валентин. Тя е комбинация от редуващи се слоеве шоколадов блат, хрупкава пралина, лешников крем, шоколадов мус, покрити с огледална глазура. Всеки слой е кремообразен и богат, но също така нежен и ефирен - като светлина, преминаваща през завеса, от където произлиза името ѝ.
Откакто съм я открила (преди доста години, даже не помня колко),
съм я правила няколко пъти, но сега вече увеличих дозата, за по-голяма
торта. И за да може да се държи добре, оставих блатовете цели (не ги
срязах хоризонтално на две), което в
последствие отчетох като грешка. Спокойно могат да са по-тънки като увеличим
броя на пластовете между тях. Но вече беше. Когато пак я направя и ако успее да
стигне до снимки (защото до сега все изпусках тази възможност), ще покажа.
Торта “Седем воала“
Оригиналната
рецепта.
В скобите съм поставила
моите промени от последното приготвяне.
Продукти и приготвяне
/за торта с диаметър 24
см./
за блата
2 ч.ч. брашно (+ ½ ч.ч.)
½ ч.ч. неподсладено какао на прах ( ¾ ч.ч.)
¼ ч.л.
бакпулвер
¼ ч.л. сода
6 големи яйца със стайна температура
1 ½ ч.ч. захар
на пясък
Загряваме фурната до 190° и намаслявамее 24 см.
тортена форма
Пресяваме два пъти брашното с какаото, бакпулвера,
содата и оставяме настрани.
В съд с двойно дъно разбиваме яйцата със захарта, докато сe стоплят
(25-30°) и почти удвоят обема си (на много слаб огън или без него, но по-продължително време. Трябва да се стопи и последното кристалче захар). С
помощта на миксер продължаваме разбиването, докато сместа утрои обема си (около 7 минути). Правим тест
с усукване на осморка - преди да спадне, трябва за около 30 секунди да се
задържи като панделка. Резултатът е лек, обемен, но и плътен крем.
На порции, бавно добавяме половината от брашното в
яйчната смес, разбъркваме го да се поеме добре като внимаваме да не спадне
обема (въздуха). Добавяме другата половина от брашното и разбъркваме пак
внимателно.
Изсипваме сместа в подготвената тортена форма.
Печем за 20-25 минути. С клечка за зъби
пробваме готовността. Вадим от фурната и охлаждаме за 15 минути.
Освобождаваме от формата и оставяме да
се охлади напълно върху телена скара.
Трябва да направвим блата най-малко един час преди
сглобяване на тортата!
ЗАБЕЛЕЖКА: Моят блат този път бе маслен - с добавка на 200 гр. масло, 100 мл. сметана (разбита с яйцата) и още половин ч.ч. брашно. Плюс това, общото
количество на какаото ми бе ¾ ч.ч.
за сиропиране
75 гр. захар на пясък
75 мл. вода
Естествено и тук удвоих количествата.
В тенджера поставяме захарта и водата да заврат.
Отвеждаме от котлона и охлаждаме. Съхраняваме в хладилник. Сиропа трябва да
бъде студен, когато сглобяваме тортата.
Хрупкава пралина
65 гр. тъмен шоколад 64%
25 гр. масло
80 гр. лешникова паста
**
40 гр. корнфлейкс, натрошен на ръка
Разтопяваме шоколада и маслото в съд с двойно дъно.
Добавяме лешниковата паста и корнфлейкса. Оставяме настрана, похлупено, докато
дойде време за сглобяването на тортата.
** Лешниковата паста може да си я направите
сами, ако не намерите по магазините.
Лешникова паста
250 гр. захар на пясък
75 мл. вода
3 ч.ч. белени лешници
1 до 1 ½ ч.л. лешниково или орехово масло (може да се
замени с растително масло)
В тенджера карамелизирайте
захарта с водата, докато тя добие светъл цвят на кехлибар. Не бива да чакате
сместа да стане по-тъмна. След това добавите лешниците и разбъркайте, така че
всяка ядка да се покрие с карамел. Изсипете ги върху силиконова платка или
пергаментова хартия и охладете напълно.След като се охлади, натрошете
захаросаните лешници на парчета, които ще смелите с кухненски робот (на 2 – 3
етапа), докато станат на гъста паста. Добавете цялата паста отново в блендера и
заедно с маслото разбийте до кремообразна паста с текстура, подобна на
фъстъчено масло.
Лешников
баварски крем
(излиза около 1 л.)
250 мл. пълномаслено мляко
250 мл. млечна
сметана
230-250 гр. лешникова паста **
5 яйчни жълтъка
90 гр. захар на пясък
10 гр. желатин (аз ползвах 20 гр.)
500 гр. млечна сметана, разбита до меки връхчета
Приготвяме лед в една голяма купа.
В голяма тенджера, попарваме лешниковата паста с
горещото мляко и сметаната. Сместа ще започне да бълбука около външните ръбове.
Докато млечно-лешниковата смес се нагрява, разбиваме
жълтъците и захарта до побеляване.
Когато млякото вече е попарило лешниковата паста,
наливаме малка порция от него в жълтъците, смесваме, добавяме още една порция лешникова паста
(добавяме по малко, така че яйцата бавно да се загряват и да не се
пресекат) и така продължаваме да
смесваме, докато всичката млечна смес се поеме от яйчната.
Изсипваме цялата смес обратно в тенджерата и бавно
разбъркваме с лъжица на среден огън, докато сместа достигне 80°. Прецеждаме в
купа, която е поставенa в приготвeната с лед.
В този момент имаме лешников крем Англез.
Добавяме подготвеният (разтопен) желатин към готовия
крем Англез като разбъркваме, докато се
поеме добре. Разбъркваме над ледената баня, докато сместа се охлади. Смесваме
1/3 от разбитата сметана в лешниковата
смес и разбъркваме внимателно, да се поеме добре. Добавяме и останалата разбита
сметана на още два етапа. Покриваме с фолио получения баварски крем, докато
дойде време да го използваме.
Шоколадов мус
Приготвя се непосредствено преди сглобяването на
тортата!
150 мл. сметана (200 мл.)
150 гр. тъмен шоколад 64% (200 гр.)
250 мл. млечна сметана, разбита до меки върхове
Нарязваме шоколада на ситно и поставяме в купа.
В тенджера, загряваме 150 мл. сметана. Когато се
формират балончета по външните ръбове, заливаме шоколада с нея и оставяме за 1
минута. Бавно разбъркваме сместа, докато се комбинира и се превърне в гладък и
лъскав ганаш.
Оставяме да изстине до 40°. Смесваме разбитата сметана
в шоколадовия ганаш на три етапа, както при баварския крем.
ЗАБЕЛЕЖКА:
Важно е температурата на ганаша да се поддържа до 40°, както и битата
сметана да не е студена (нека е със стайна температура). Ако
температурите на двете смеси са твърде различни, няма да имаме гладък мус.
Шоколадова глазура (аз
удвоих дозата)
85 мл. вода
80 мл. сметана
40 гр. какао на прах
120 гр. захар на пясък
10 гр. желатин, накиснат във вода
Постаяме в тенджера да заври водата, сметаната,
какаото и захарта при постоянно
бъркане.
След като заври сместа, дръжим на огъня за още 4
минути без да спираме да бъркаме. Охлаждаме до 40°. Тогава добавяме разтопения желатин към
шоколадовата смес. Охлаждаме още малко (до 30°) преди да използваме.
Дръжим на топло или я приготвяме непосредствено преди
употребата ѝ!
Сглобяване
на тортата
Организацията е много важна за лесното приготвяне на
тортата. Трябва да имаме готов лешников
крем, охладен блат за торта и студен сироп, преди да започнем.
1. След като по-горните компоненти са
готови, започваме с блата.
Първо премахваме неравностите от него (ако има
подутина я отстраняваме), така че да имаме плоска горна повърхност, а след това
разполовяваме тортата на половина.
Поставяме едната част на дъното на тортената форма.
Намазваме я със сироп, да се напои
добре. Прибираме в хладилник.
2. Междувременно си правим пралината.
Изваждаме тортата от хладилника, намазваме я с нея и
пак я прибираме в хладилника.
3. Идва ред на лешниковия баварски крем.
Изваждаме тортата от хладилника, насипваме около 2
чаши баварски крем върху охладения пралинов слой и разстиламе крема до външните
краища на тортата. В идеалния случай, слоя баварски крем, трябва да бъде със същата
височина като блата. Вкарваме тортата във фризера за 15 минути, така че
баварският крем да се стегне по-бързо.
4. Изваждаме я от фризера и поставяме
втория блат над баварския крем. Сиропираме и
прибираме във фризера за 10 минути.
5. Изваждаме тортата от фризера,
насипваме отново 2 чаши баварски крем и го
разстиламе до външните ръбове на тортата. Следва отново изстудяване във
фризера, но този път за 45 минути.
6. Следва шоколадовият мус.
След като баварският крем се е стегнал напълно,
изваждаме тортата от фризера, освобождаваме я от формата и заравняваме
страните.
Разстиламе муса върху повърхността и отстрани (при мен
само хоризонтален слой). Муса трябва да бъде гладък и с еднакво дебел слой
навсякъде и със същата височина като останалите пластове.
Поставяме във фризера за 45 минути.
7. Накрая заливаме със шоколадовата
глазура.
Поставяме тортата върху телена скара и бавно поливаме
шоколадовата глазура върху нея, като се започва от единия край и се движим до
другия край (напр. от ляво на дясно). Работим бързо, преди желатина да започне да стяга.
Поставяме тортата обратно в хладилника, докато
глазурата се охлади (най-малко един час, преди сервиране).
Добре е също преди сервиране тортата да постои извън хладилника за около половин час, за да се отпусне малко - така ще е по-кремообразна и вкусовете ще се усещат по-дълбоки.