28 август 2015 г.

Бутерки със смокини и мед



Без излишни предисловия, днес ви предлагам да си приготвите страхотни, смокинови бутерки. Единственото, което ще спомена е, че направите ли ги, ще се влюбите във вкуса им. И не им давайте да изстинат – настинката на никого не действа добре!. ;)

Продукти
/за 12 бр./

400 или 500 гр. бутер тесто (аз ползвам замразените тухлички от Лидл)
малко брашно за разточване
1 яйце
1-2 с.л. кристална захар + ½ ванилова захар
около 20-на смокини (от по-дребния сорт)
шепа филирани бадеми
котидж сирене (по желание)
съвсем малко смлян черен пипер
течен мед за гарниране (количество по вкус)

Приготвяне




Застелете голяма правоъгълна и плитка тава с хартия за печене.
Включете фурната да се загрява на 220°.
Поръсете плота с малко брашно и разточете бутер тестото на правоъгълник с дебелина 1см. и страни – 30x28см.
Нарежете го на малки правоъгълници с приблизителни размери 10x7см.
Подредете ги на разстояние един от друг в тавата и оформете в средата им вдлъбнатини с размерите на палец. Намажете с разбито яйце изпъкналите краища и ги поръсете с ароматизираната с ванилия захар. В средата подредете разполовените смокини и поръсете бутерките с филираните бадеми.
Печете до красив златист загар – някъде около 30 минути.
Извадете от фурната, подредете на поднос и гарнирайте отгоре с котидж сирене. Поръсете деликатно с черен пипер и полейте обилно с течен мед. 



Поднесете бутерките веднага, докато са топли.
Да ви е сладко!




Кюфтенца от тиквички и кайма



Бързам да ви предложа на вниманието тези симпатични, малки и много вкусни кюфтенца. Нямах време да ги накипря повече, че ме чакаха гладни на масата, но понеже са толкова сполучливи като рецепта, няма да отлагам и ги споделям веднага с вас. Попаднах на снимка в интернет, на която постъпково бе показано оформлението. Рецептата си е моя импровизация на видяното, а вкусът на готовите кюфтенца е много приятен и свеж.

Продукти
/за около 20 бр/

3 средно големи тиквички

за каймата
300 гр. кайма (пилешка или смес от свинско+телешко)
1 малка глава лук
1 яйце
3 с.л. грис
1 к.л. черен пипер
1 к.л. кимион
1 щипка смлян сух копър
няколко клончета магданоз

за панировката
1 ч.ч. брашно
3 яйца
щипка сол

Приготвяне

Замесваме каймата от посочените продукти и я оставяме в хладилника за час.
Почистените и измити тиквички нарязваме на колелца с дебелина около 7-8 мм.
Изрязваме в центъра им отвор на около 7-8 мм. от външния ръб и го напълваме с кайма. Заглаждаме от двете страни повърхността на така получените колелца, панираме ги последователно в брашно, яйце, брашно и пак яйце и пържим в сгорещено олио на среден огън до златиста коричка.

Важно! По-слабата сила на огъня ще гарантира изпържването на каймата под панировката, а тя ще остане светла и приятно хрупкава.


Резултатът е чудесен – тиквичката се усеща леко свежа, месцето се е изпържило добре, а панировката скрива всичко това за изненада на нищо неочакващите на масата.



Може да се заиграете с плънката на кюфтенцата – да замените каймата с ориз, с „картофена кайма“, с някаква смес от сирене... Ако тиквичките са млади и тънки, кюфтенцата от тях ще се получат съвсем мини, като хапки, което ви позволява да ги поднесете именно такива - забодени на клечка и в компанията на някакъв подходящ сос (Цацики, Млечно-чеснов с орехи, Маринара)
Вариантите са много, развихрете въображението си и се насладете на едно вкусно ястие! 
Не забравяйте да охладите бутилки пиво и да ви е сладко!

19 август 2015 г.

Чийзкейк с горски плодове

... иначе казано "Ефектът на дефекта"




Бях се отказала да публикувам рецептата за точно този чийзкейк, тоест да я отложа във времето, когато я приготвя отново и успея да ѝ направя по-успешна фотосесия. Причината е съвсем проста – гаф, какъвто не съм правила с години, да не кажа и никога. Но пък по ирония на съдбата се роди нова рецепта, която си заслужава мястото тук.
Знаете, че чийзкейковете поглъщат не малко количество сирене, извара, крем фреш или други млечни продукти. Количество, надхвърлящо представата ни за нормалност спрямо други подобни сладкиши и които са преобладаваща част в тези, както показва и името им. В противен случай можем да говорим за някакво подобие на чийзкейк. Е, поради разсеяност или прегряване, и сама не знам, оставих повече от половината крем сирене в хладилника, забърках си крема за пълнеж на кейка, налях си го във формата и пъхнах във фурната. Стори ми се малко рядък, но все още отнесена и неадекватна го отдадох на прекаляването с миксера. След около половин час фокусирам останалото крема сирене да си стои кротко в хладилника. Сякаш гръм ме удари, та се събудих. Ами сега?! В главата ми се оформи въпрос с голяма питанка – дали няма като с магия пък да се стегне чийзът или очакването ми за течна като боза вътрешност ще се окаже реалност? Абе, глупава ли съм да вярвам в чудеса? И все пак чудеса стават, нали? Може пък за късмет да се получи „нещо“, което да не замине в кофата. Може би с продължително печене, нещата ще си дойдат на мястото. Все пак не малко яйца съм сложила вътре, цели осем, а и състава за крем карамел е подобен и се готви по аналогичен метод. Питанки, питанки, питанки. Малко опит, който ми шепнеше в ухото окуражително и няколко другарчета от фейсбук групата, подклаждащи надеждите ми. В крайна сметка да става каквото ще, аз експеримента ще си го проведа до край! Отпуснах си душичката (защото и за подобни неща тя трепва), обърнах го на забавление и се заредих с търпение и детско любопитство. Почти 3 часа печене на ниска температура и ето, имам си  нов сладкиш. J На външен вид избяга съвсем малко от първоначалната идея - гарнирах го с нежен крем от Маскарпоне и засипах обилно с горски плодове. Стана страхотен на вкус – нежен, ароматен, балансиран, с кадифена структура и най-важното – не натъртва на яйца, което е много важно. J Момчетата са все с чинийка и парченце в ръка, приятелка го опита и одобри подобаващо като си изпроси и за в къщи и ... вече няма и троха от него. Единственото, което бих променила е съвсем малко да занижа захарта, но това е по мой вкус. Никой не се оплака от сладостта му. 

Рецептата:



Продукти
/за форма с Ø 24 см./

за основата
300 гр. смлени пълнозърнести маслени бисквити или меденки (меденките са особено подходящи и най-добре домашни)
200 гр. меко масло
½ ч.ч. смлени орехи

за крем пълнежа
3 пакетчета крема сирене (по 125 гр.)
1/2 ч.ч. (150 гр.) кристална захар
щипка сол
300 гр. квасена сметана
сока на ½ лимон
1 с.л. ванилова есенция (3 пликчета ванилова захар)
5 яйца + 3 жълтъка
½ ч.ч. кокосови стърготини

за крем Маскарпоне
400-500 гр. Маскарпоне (количество по ваша преценка)
пудра захар на вкус (при мен 2 с.л.)
½ ч.л. ванилова есенция (1 пликче ванилова захар)

за къпиновия сос
1 ч.ч. къпини
1/3  ч.ч. желираща захар 1:1

допълнително
1 купичка (около 300-400 гр.) горски плодове за гарниране

Приготвяне

Най-напред си приготвяме пълнежа.
За целта в дълбока купа разбиваме с миксер на ниска скорост и за кратко кремата сирене, колкото леко да омекне. Добавяме солта и захарта и продължаваме да разбъркваме, докато се получи хубав, пухкав крем. Следва квасената сметана, лимоновия сок и ванилията. След тях при постоянно бъркане пускаме едно по едно целите яйца и жълтъците, а накрая кокоса. Прибираме в хладилник.

Включваме фурната да се загрее на 180°.
Сипваме смлените бисквити и ядки в купа, добавяме мекото масло и добре разбиваме, докато сместа се хомогенизира.
Застиламе с хартия за печене форма за кейк с падащо дъно като облицоваме и стените ѝ също. Намасляваме навсякъде леко с разтопено масло или олио и разстиламе бисквитената смес по дъното и 3-4 см. борд нагоре по стените. Притискаме, за да излезе въздуха и печем за около 7-8 минути.
Изваждаме от фурната и оставяме да се охлади малко.
Вдигаме градусите на фурната на максимум (260 °)
Наливаме крем–пълнежа върху охладената основа и връщаме формата във фурната.
След 10 минути сваляме шоково градусите на 90-100° и продължаваме печенето за 2,5 – 3 часа. Направете тест с клечка – трябва да излиза леко влажна, но в никакъв случай мокра и с полепнало по нея тесто.
Изключваме фурната и оставяме в нея чийзкейка за 20 минути.
Изваждаме го, оставяме да изстине напълно за около 2-3 часа, след което завиваме със стреч фолио и прибираме в хладилника за една нощ да се охлади и стегне окончателно.


За къпиновия сос слагаме в тиган с не залепващо покритие къпините с 4-5 с.л. вода да се загреят на тих огън. Щом забълбукат покриваме с капак и оставяме за около 5-6 минути. След това отвеждаме и прецеждаме през сито или подходящ уред за тази цел, за да се отървем от семките. Връщаме отделеното пюре в тигана и добавяме желиращата захар. Изчакваме да забълбука отново и ако ни удовлетворява гъстотата на соса го отвеждаме. Ако не, бъркаме непрекъснато докато получим желаното.

Преди сервиране разбиваме Маскарпонето с пудрата захар до пухкав крем и небрежно нанасяме върху чийзкейка. Поливаме с къпинов сос и гарнираме с почистените горски плодове.
Поръсваме нежно с пудра захар и поднасяме.
Да ви е сладко!



И да знаете:  чизкейк се получава и само с 360 гр. крем сирене, с повечко яйца, бавно печене на ниски градуси и търпение. J










5 август 2015 г.

КЕБАП

Винен кебап

Знаете какво е кебап - всички са чували, опитвали, имате си любим вариант, може и два, три, приготвен по една или друга рецепта, който както го предпочита. Но е добре да се знаe какви са сходствата и разликите между различните видове, защото не е добре да се откажеш от нещо вкусно, само защото не си достатъчно осведомен и имаш скрупули (като мен).
Кебапите са месни ястия, приготвени от малки късчета месо, и то най-разнообразно, печено или пържено, със сос или без, гарнирано със зеленчуци, ориз, пюрета, поднесено в чиния, в питка хляб или завито в тънка тестена кора (тип бурито или енчилада). Има видове кебап, за които се ползва и кайма - онези нанизани на шиш кебапчета, които в Турция са известни под името „Адана кебап“,  „Урфа кебап“ или  „Люля кебап“ в Армения, а в Индия са познати като „кокори“. В Китай се приготвя и от риба и морски дарове.
Кебапът произхожда някъде от Източното Средиземноморие (споменат е още от Омир) и Близкия Изток, поема към Централна Азия и Монголските владения, оттам се пренася в Османската Империя, а по-късно се разпространява и по целия свят. Традиционно за приготвянето му се ползва агнешко месо, но в зависимост от културните и религиозни ценности на различните народи, от различните вкусове, може да се замени с телешко, свинско, птиче и дори риба.
Според кулинарните учебници в България, думата кебап е общ термин за месни яхнии със или без зеленчуци – тас кебап, винен кебап, хайдушки, които са и най-популярни. В различните краища на страната са познати и се готвят и известните друсан кебап, книжен кебап, каварма, странджански кебап. Всички те се готвят в съд на котлон или фурна, но има и печени на скара и жар - шиш кебап (шишче) например. От десетилетие масово навлезе у нас Шавармата и Дюнер кебапът (наричан просто дюнер). Отидете ли в Гърция, ще ви предложат сувлаки – аналог на на нашенското шишче.

В няколко публикации ще приготвя кебапи по различни рецепти, а като за начало започвам с един познат на всички и много обичан от мен – винен кебап. Това си е точно тас кебап, но разликата с него идва от добавката на вино в соса – от там и името му. У дома не е почитан единствено от половинката, единствено и само защото долавя някак вкусът на виното в него, а това не е никак по вкуса му.


Продукти
/за 4 порции/

1 кг. свинско крехко месо (филе или бут)
3 глави лук
1 скилидка чесън
1 к.ч. олио
1 с.л. (равна) червен пипер
сол и черен пипер на вкус
2 домата
1 червена чушка
200 мл. червено вино
200 мл. топла вода
1 пълна с.л. брашно
2 дафинови листа
бучка масло (1 ч.л.)

за гарнитура
1 ½ ч.ч. ориз
600 мл. вода
сол на вкус
бучка масло (1 ч.л.)
3-4 стръкчета див лук(сибирски лук, шнитлаух)

Приготвяне

Почистваме и нарязваме лука на лунички, счукваме чесъна, а месото на малки късчета с размери около 3x3 см.
Загряваме олиото в тенджерка на среден огън и запържваме месото в него, докато добие хубав златист загар навсякъде.
Добавяме лука и чесъна, поръсваме леко със сол и черен пипер, разбъркваме, похлупваме и намаляваме огъня до слаб и така задушаваме до омекването на лука.
Добавяме брашното, червения пипер, разбъркваме бързо, наливаме рендосаните домати, водата, виното, пускаме дафиновия лист и бахар и отново похлупваме да се задушава за около 30 минути.
Почистваме и надробяваме чушката и я добавяме в ястието, след което го оставяме за още десетина минути на котлона.
Отвеждаме настрана, изваждаме листенцата дафинов лист и пускаме да се стопи бучката масло.

Междувременно, докато се готви кебапа,  сваряваме ориза в подсолената вода на тих огън, като малко преди да поеме всичката течност, го отвеждаме настрана от котлона, добавяме му маслото, разбъркваме и похлупваме с капак за поне 15 минути.
Знаете, че различните сортове ориз поемат различно количество течност, така че, ако не е достатъчно сварен добавяме още мъничко вода.



Сервираме ястието като всяка порция гарнираме с топка ориз, поръсваме я с наситнен див лук и млян черен пипер, около нея разпределяме месото, а отгоре му поливаме със сос.



Лютата чушка за нас е задължителна. А на вас да ви е сладко!  J


3 август 2015 г.

Кайсиеви мидички с лавандула


Звъни ми телефонът и отсреща един мил глас се представя като приятелка на моя приятелка и малко сковано ми прави комплимент за нещо си, дето опитала при въпросната ми приятелка, нещо, което съм ѝ била подарила и било с „божествен вкус“. Естествено веднага се сетих за какво става дума и схванах как ще протече нататък разговорът – ще ме помоли за рецептата или за линк към страницата на блога. Но изненадата бе, че въпросната дама на база на само една дегустация бе решила да ми поръча голяма доза „някакви сладки, леки и плодови... абе с вкус на лято да са “. Ама и ако може да са за след ден. Извини се за ненавременното си обаждане, помоли да не се сърдя, че е изнудила приятелката си за телефонният ми номер, но искала да посрещне мили гости от чужбина с нещо вкусно и запомнящо се. Предстояха почивни дни, при това ненормално горещи и тъкмо си мислехме къде на по-високо да се спасяваме. Отказах под претекст, че имам ангажимент. Дамата бе много учтива, разбрана и се извини няколко пъти. Гласът ѝ звучеше задавено. Пожелахме си приятен уикенд и затворих. Но не ми излизаше от главата поне час, свидно ми стана, че отказах. И аз имам деца надалече, липсата им много тежи и знам какво изпитва една майка, когато очаква милото ѝ птиче да долети. Ядосах се на себе си, досрамя ме от мен си и звъннах на жената. Разбрахме се да се срещнем след час и да уточним поръчката. Та така, в неделя рано, още по тъмни доби се накиприх в кухнята, задрънках с посудата и в 11 часа всичко бе готово, изстинало и пакетирано. Не мога да ви опиша колко прегръдки получих като награда. Неделята изкарах у дома и бях щастлива, въпреки стремежът на живака в термометъра да целеше през целия ден да пробие стъклото. 

А сладките станаха превъзходни. Тъкмо бях изпробвала една идея и резултатът много ми допадна, та реших, че след като все още се намират по пазарите вкусни, истински кайсии, ще заложа на тях. Не познавам човек, който да не обича този плод - малки, златни топчета, зачервени като срамежливо девойче и ухаещи на страст. Опиташ ли ги, няма спиране. Другото, което избрах да комбинирам с тях бе лавандула – опияняващ аромат, лек и нашепващ ти за пурпурни поля в златни рамки, за разрошени коси и нежно лято. Кайсия и лавандула – съблазън докарай! Какъв по-летен, по-ароматен и запомнящ се вкус от комбинацията на тези двете?

Тестото, което избрах да ги загърне бе нежно като самите тях – меко, бишкотено тeсто. Формичките – за мадлени, но понеже все още не знам по каква причина не съм се снабдила с тях, ползвах едни за по-едри мидички и сладките станаха досущ като емблемата на бензиностанции ШЕЛ. Веднага ми дойде нова идея, но нея ще покажа в някоя друга публикация.

А сега рецептата (почти като за мадлени).


Продукти
/за малка , семейна доза – 10-12 бр./

2 големи яйца
1 пакетче ванилова захар
120 гр. пудра захар
80 гр. брашно
40 гр. натурално царевично нишесте
30 гр. бадемово брашно
½ пликче бакпулвер
щипка сол
100 гр. разтопено масло

допълнително
1 пълна с.л. лавандулови цветлета
6 кайсии
+ още малко масло и брашно за формичките
пудра захар за поръсване

Приготвяне

Рецептата е много лесна и сладките се приготвят бързо.
Най-напред си пригответе лавандуловите цветлета. Те са събрани в малки съцветия, и в основата на всяко има малка чашка, която ги държи. Ако ползвате свежа лавандула, лесно ще ороните сините листенца, но ако имате само суха, то тогава внимавайте да не попаднат и сухите чашки при листенцата – внимателно ги разделете.
Включете фурната да се загрява на 180°.
Сега в купа разбийте яйцата с пудрата захар и ванилията до пухкав крем.
Добавете пресятото със солта и бакпулвера брашно, както и нишестето и хубаво разбъркайте всичко с миксер на бавни обороти.
Налейте разтопеното масло на тънка струя като не спирате миксера, а след това прибавете и листенцата лавандула.
Намаслете старателно навсякъде формичките с масло и ги напудрете също така навсякъде с брашно. Изтупайте излишното и налейте тестото в тях до ¾ от обема им.
Нарежете кайсиите и ги разпределете отгоре им.
С повече кайсии е по-вкусно, не ги жалете!
Печете за около 15-20 минути, в зависимост от големината на формичките, които имате.
Готовите сладки са със светло златист загар. Не ги чакайте много да се препичат, но ако ползвате по-едри форми, каквито са моите, се водете по плътността на тестото – трябва да се е стегнало, но и да е меко. За всеки случай не пречи да направите тест „суха клечка“
Щом решите, че са готови ги извадете и оставете да се охладят.
Преди поднасяне поръсете нежно с пудра захар.



Толкова са вкусни, че тук законът на истинската дама „Една мадленка с чаша горчиво кафе е идеална за гурме закуска.“ не важи.  Хм, ама как да минеш само с една като си твърде страстна натура – я, още една за повече блясък в очите! Обаче, ако са големи Шелчета като моите, трябва да си дама и половина, че да не ти пука от това. Особено, ако джогингът или продължителното ходене ти е любимо занимание. J