15 февруари 2015 г.

Сметанова пита

Преполовихме и февруари, а точно по средата му в календара се е наместил още един хубав обичай, който и тази година не подминахме. Миналата година по това време ви поговорих в подробности за Трифон Зарезан, а тази само ще ви покажа питката, която омесих за празника.


  

Продукти

(за голяма питка с диаметър около 30 см.)

1 кг. бяло брашно
1 с.л. сол
6 с.л. зехтин
2 яйца + 1 белтък
250 гр. квасена сметана
300 мл. топло пресно мляко
1 кубче пресна мая
1 с.л. захар

1 жълтък + 1 с.л. пресно мляко за намазване


Приготвяне

Час преди да започнем, изваждаме всички продукти на стайна температура.
Загряваме леко пресното мляко и натрошаваме в него маята, добавяме захарта и оставяме настрана да се активират дрождите.
В дълбока купа пресяваме брашното. Правим в средата му кладенче, в което добавяме солта, зехтина, сметаната и яйцата. Започваме да месим като наливаме и маената смес. Омесваме меко тесто, за което ако е необходимо добавяме още малко топло мляко.
Прехвърляме го на набрашнения плот и доомесваме, докато спре да лепне по ръцете. Не добавяме много брашно, за да не се втвърди. Връщаме тестото обратно в купата като преди това хубаво сме я напудрили навсякъде с брашно. Пудрим с него и тестото леко отгоре. Покриваме и оставяме на топло, докато удвои обема си.

После оформяме питката според фантазията си и прехвърляме в намаслена тавичка. Намазваме повърхността ѝ с разбития с млякото жълтък и оставяме на топло да бухне окончателно, преди да влезе във фурната.
Печем в предварително загрята фурна на 200° за 10-12 минути, след което допичаме до готовност на 180°.

Изпечената питка намазваме леко с масло и покриваме с чиста кърпа да се задуши.  Не чакаме много и я начупваме, за да се насладим на вкусното и ароматно пухче, скрило се под хрупкавата коричка.



Да е добра годината, да са плодовити лозята, че да е здраво и пивко виното!
Наздраве!


10 февруари 2015 г.

Облачно, дъждовно и... с мекици

Не веднъж съм казвала, че обичам да ми е слънчево и цветно. Това сиво, облачно, мръсно и мокро време ме потиска. Поне да бе снежно, чисто и бяло, каквито картини тези дни се показват почти от всички части на страната. Хм, и къде е този голям сняг? Не и при нас.
Преди няколко дни, малко след полунощ се бях свила под меката завивка и гледах филм, когато в промеждутъка между две сцени, в настъпилата пълна тишина дочух леко и ритмично пукане, поскърцване, съскане. Само няколко секунди ми трябваха, за да паузирам екрана и да скоча с грейнали от детска радост очи. Направо вдигнах пердето максимално над главата си, за да се уверя, че това, което си мисля е вярно. И беше. Валеше обилен сняг, с едри снежинки, падащи под еднакъв наклон и образуващи сякаш развята от вятъра нежна, прозрачна бяла завеса. Нощта беше пуста и среща си бяха спретнали само вятърът и снежинките. Гонеха се и току сменяха посоката на своя бяг като млади влюбени. Така да се почувствах щастлива, че гледах известно време втренчена, забравила за филма и босите си крака. На зимата ѝ обичам именно снега. Ако го има, студът не ме плаши и винаги ще ми тупка сърчицето при вида му.
Отдръпнах се с надеждата, че сутринта, когато се събудя всичко ще е побеляло, ще е натрупал минимум педя сняг и все още никой няма да е минал по него. Ще си пия кафето до прозореца и ще се кефя максимално. Да ама, не. Късното ми заспиване ме доведе до успиване. Събудиха ме слънчеви лъчи, подпалили вече клепачите ми и внушаващи ми чувството, че плувам в кърваво червено море. Не стига това, ами и бяха стопили съвсем снежнобялото килимче, а зелената трева отпред сякаш ми се плезеше нагло и щастливо.
Е, това беше. Сякаш присъствах като таен наблюдател на уговорена среща, която за жалост трая съвсем кратко. Не вярвам да видим повече сняг тук тази зима. Така закътани в ниското и заобиколени от планини пазещи ни завет, само на дъжд можем да случим, ако не мръднем към малко по-високите части извън града. Да, радостта ми трая от ден до пладне, но какво да се прави?!

Вместо да унивам компенсирах с вкусна закуска. На въпроса каква да е тя, най-често се чува или сандвичи или пържени филии. Нищо здравословно. И този път не изневериха на порока си, макар да казаха всички мекици. Сякаш се бяха наговорили. Добре де, така да бъде. Но ще са по моята любима рецепта - не класическите, не уличните, не икономичните!


Мекици с мая и яйца


Продукти

около 500 гр. брашно
1 к.л. сол
2 яйца
½ кубче прясна мая
½  ч.ч. кисело мляко (със стайна температура)
1 равна к.л. захар
1 ч.ч. топло пресно мляко


Приготвяне

За почти всички е ясно как се правят мекици и ако не сте си ги пържили лично, то поне сте виждали баба ви да ги прави. За всеки случай ще напиша всичко ред по ред, че знае ли се – може пък на някого да се окаже от полза.

Разтваряме в топлото прясно мляко маята и захарта.
В купа сипваме брашното и солта, разбъркваме и правим кладенче, в което чукваме яйцата и добавяме киселото мляко. Започваме да месим тестото като наливаме и пресното мляко с разтворената в него мая. Изваждаме го на набрашнения плот и го оформяме на мека и гладка топка, която поставяме обратно в купата като преди това сме я намаслили с олио. Намасляваме и тестото отгоре и го покриваме да втаса.
Когато удвои обема си, слагаме на котлона голям, дълбок тиган с много олио и загряваме на среден огън. Щом мазнината замирише, късаме от тестото малки топчета, разтягаме ги като внимаваме да не изтъним краищата им прекалено и ги пържим в горещата мазнина от двете страни, докато хубаво се позлатят.
Ако огънят е силен и мекиците са по-дебели, рискувате да се изпържат отвън добре, но в средата да останат тестени. Ако пък ги изтъните повечко, ще имате по-хрупкави мекици. Така че имайки всичко това предвид, балансирайте силата на огъня и дебелината на мекиците според вкуса си.
Изпържените мекици вадим върху кухненска хартия да се отцедят и поднасяме бързо, докато са още горещи. Поръсваме ги нежно със сняг от пудра захар, но може и с кристална. Много са вкусни и гарнирани с мед или сладко.




Такива са пухкавелки, че няма да можете да им се наситите.
А и златистият им цвят допринася допълнително за възбудата на апетита. J


Плюс това имат способността да внесат радост в душата, макар навън да притъмня отново. Ей го на, пак стана сиво, сиво, много сиво. 


Само чимширът и дафиновият лист зеленеят чистички, току окъпани от дъжда, та придават малко свежест на двора.



Не броим боровете – те са си винаги там, но сега изглеждат като черни сенки през налазващата мъгла. 


И за да не завършвам с песимистичен тон, ето още нещо красиво, което успях да щракна докато слънцето се провираше все още зад рехавите облаци, нещо напомнящо, че предстои отново да се срещнем с цветове и аромати и да се потопим в опияняващата магия на пролетта.



А тя иде и не е далеч. Само още малко!
 ...

П.С. Докато подготвях публикацията и подбирах снимките не съм забелязала, но вдигам очи и... О, Чудо! Вали сняг. Вали, вали, сериозно при това. Ха, познайте кой ще излиза посред нощ навън! ;)
Дано, дано натрупа!


2 февруари 2015 г.

Импресии в бяло и един вкусен селски обяд /rustic, rural lunch/

Посред зима какво му трябва на човек – снежни преспи в тихо време с ясно небе, топла грейка и ботуши, вярно другарче и желание за разходка. Ако разходката прерасне в лудо забавление, удоволствието е гарантирано. 








Естествено след олелията навън бих добавила и танцуващ огън, чаша вино, хубава книга, лежерна музика, вкусна, питателна храна и близки хора, с които да я споделим.
Така че хайде всички вътре и като за начало да сядаме около масата. 


За днес сме приготвили скара от прясна свинска рибица и домашен суджук. Салатата е царска туршия – цветна, вкусна, хрупкава и пикантна, но само леко, съвсем деликатно. За гарнитура – Мачка́н, но по нашенски, с пръжнат бекон и пикантни подправки. Вкусен и питателен обяд, обединяващ в себе си домашни, здрави и качествени продукти, зареждащ ни с необходимите за студеното време енергия и градивни елементи, който въпреки многото калории можем да си позволим веднъж-два пъти седмично, дори и да диетуваме. Така де, малко почивка от суетата и модерностите и с поглед към корените.


Няма да влизам в подробности относно скарата. Ще отбележа само няколко важни неща:
1.   Когато месото е съвсем пресно, не са му нужни кой знае колко и какви подправки – само сол, малко лук и черен пипер. Никакви богохулства от рода на сосове, маринати и т.н. Колкото се може по-натурално.
2.   Жарта по възможност да е от дърва – никакви дървени въглища! Най-добре дървото да е плодно, че придава един по-специфичен аромат на месото. Майсторът на скарата каза, че може и дъб. Рибицата е крехка и затова печем за кратко, че да не изсъхне месцето.
3.   Суджукът поливаме с малко бира и печем докато се зачерви хубаво. Добре е да е домашен и леко паприкован, но при липса на такъв, може да се задоволите с чоризо от магазина.

Ще ви занимая обаче с Мачка́на. Честно да си кажа до скоро не знаех, че така се нарича. Баба му казваше мачкан боб и понякога го правеше вместо качамак. Нещо като пюре, но никога не се е старала да е гладко. Просто го намачкваше леко с оня уред за варените картофи – два-три натиска, колкото да се спукат зърната, но вкусното се получаваше по-после, в тигана. J


Мачка́н по нашенски


Продукти
/за 4-6 порции/

½ кг. бял боб
1 ч.л. сол
3-4 с.л. олио
500-600 гр. суров бекон (обезкостени свински гърди)
сол и черен пипер на вкус
3-4 клончета пресен джоджен
1-2 скилидки чесън (според едрината)
1 връзка пресен лук
1-2 пресни или сухи червени чушлета

Приготвяне

Накиснете боба за няколко часа или една нощ във вода, а после прецедете и сварете.
Прецедете го отново и го намачкайте леко, до грубо пюре.
Наситнете лука и отделете 1/3 от него настрана, а останалия добавете към пюрето заедно с накълцания на ситно джоджен и пресования чесън. Посолете, подправете с черен пипер на вкус и разбъркайте всичко добре.
Прехвърлете в голяма чиния.
Надробете на ситно бекона (аз избирам по-крехък) и го запържете до златисто в тиган с олиото на среден огън. Посолете леко, разбъркайте и веднага го извадете с решетъчна лъжица като гарнирате с него бобеното пюре.
Полейте с две-три лъжици от мазнината, отделена при пърженето на бекона. Отгоре поръсете със заделения зелен лук, наситненото чили, пресно смлян черен пипер и поднесете. 


Особено подходящо е съчетанието му с кисели краставички.


Не забравяйте да отворите малко преди това бутилка хубаво червено вино, за  да си поеме малко дъх, преди да звъннат чашите.

А десертът – не може без десерт, нали? 
След обилния обяд нещо сладичко и леко – карамелизирано фиде в мляко.
Рецептата научих от Вени, за която съм ѝ много благодарна. Още повече, че половинката е очарован от вкуса и току се сети някоя вечер да си поръча сериозна доза млечно фиде, вместо обичайната вечеря. 

Карамелизирано фиде в мляко



Продукти
/6 порции по 200 гр./

1 л. пресно мляко
1/3 до ½ ч.ч. тръстикова захар (на вкус)
1 пликче ванилова захар
150 гр. ситно фиде (с яйца)

за карамелената коричка
6 с.л. тръстикова захар+1 пликче ванилова захар

Приготвяне
Сложете млякото и захарта в тенджерка с дебело дъно и след като заври, намалете огъня до слаб. Добавете фидето и при непрекъснато бъркане варете, докато се свари и поеме почти напълно млякото. Течната част трябва да е като гъст сос.
Наспете го в порционни купички и оставете настрана, докато се охлади леко и се стегне още. Тогава поръсете на всяка порция по 1 с.л. от смесената с ванилията захар и поставете купичките под грил, да се карамелизира повърхността на десерта.



Поднесете топло или напълно охладено.
Лично на мен по-ми допадна докато бе все още леко топличко.


На решилите се да опитат да им е сладко!