27 октомври 2014 г.

Together, Forever With You

Together forever and never to part
Together forever we two
And don't you know
I would move Heaven and earth
To be together forever with you

В края на октомври както винаги в дома ни има двоен празник – аз помъдрявам с още едно зрънце, а само два дни след това почитаме името на Свети Димитър. По семейна традиция съчетаваме двата повода за празнуване. И макар тези дни именникът да е далеч от дома, празник имаше - в съвсем тесен кръг, но мил и задушевен. И благодарение на научния прогрес и великите технологии успяхме да го включим в тържеството, макар и виртуално. И торта имаше. За къде без торта?! Приготвих моята най-любима, по стара, семейна рецепта, която много се харесва от цялата ни фамилия и всеки опитал я. Това е и първата торта, която направих като момиче. Дълги години я приготвяше само баба и когато искаше да ни зарадва, ни изненадваше именно с нея. Не можехме да ѝ се наситим, бе неустоимо вкусна, ароматна... И в един момент, в който се почувствах достатъчно смела да се справя и сама с нея, изненадата бе за баба.
Та, днес ви предлагам да я опитате и да се насладите заедно с нас на това върховно, орехово изкушение.

Орехова торта Мами


Продукти
/за форма с диаметър 26 см./

за блата
8 яйца
щ. сол
200 гр. пудра захар
200 гр. фино смлени орехи
6 с.л. пресято брашно
кората на ½ лимон

за сиропиране на блатовете
300 мл. пресно мляко
2 с.л. кристална захар
5 с.л. тъмен ром

за крем-пълнежа
300 гр. фино смлени орехи
300 м. горещо пресно мляко
300 гр. меко масло
260 гр. пудра захар
4 ванилии
кората на 1 лимон
50 мл. тъмен ром
200 гр. фин кайсиев мармалад

крем за декорация
500 гр. Маскарпоне
100 мл. млечна сметана (30%)
200 гр. бял шоколад

допълнително:
малко карамелов сос и няколко карамелизирани орехови ядки


Приготвяне

на блата

Разделете яйцата на жълтъци и белтъци.
Белтъците разбийте на твърд сняг с щипка сол.
Отделно разбийте жълтъците с пудрата захар на пухкав крем (докато сместа побелее и удвои обема си), след което добавете внимателно, на порции белтъците и хомогенизирайте.
Добавете орехите, а след тях лъжица по лъжица и пресятото брашно.
Включете фурната да се загрее на 180°.
Намаслете тортена форма с масло и я напудрете с брашно. Прехвърлете тестото в нея и печете блата за около 30-35 минути. Проверете готовността му с дървена клечица.
Извадете го от фурната и го оставете да се охлади малко във формата, след което го освободете от нея и поставете на скара да изстине съвсем.

на крем-пълнежа
Сипете млените ядки в дълбока купа и ги попарете с горещото мляко. Покрийте с капак и оставете така, докато поемат течността и напълно изстинат. Това ще отнеме около час, а орехите ще набъбнат.
В друга, голяма купа сложете мекото масло, пудрата захар и разбийте с миксер до пухкав, бял крем. Към него добавете набъбналите орехи, ванилията, лимоновата кора и рома и отново разбъркайте за кратко, докато всичко се смеси добре.
Поставете крема за около 15-20 минути в хладилника, за да се стегне малко.

Сглобяване на тортата
Загрейте млякото до кипене, подсладете го със захарта и ароматизирайте с рома.

Разрежете хоризонтално блата на три равни части и поставете една от тях на дъното на тортената форма. Полейте я с няколко лъжици от ароматното мляко, намажете тънко с мармалад и разстелете 1/3 част от крем пълнежа.
Продължете нататък да редите тортата като поставите другия блат, сиропирайте го, намажете с мармалад, намажете с другата 1/3 крем и похлупете с третия блат.
Навлажнете леко и него с мляко, без да го глазирате с мармалад. Покрийте го с останалия крем като отделите настрана няколко лъжици от него, за да намажете страните на тортата, когато я извадите от формата.
Приберете тортата в хладилника за няколко часа да стегне добре, след което я освободете внимателно от формата, намажете стените ѝ със заделения крем и загладете цялата ѝ повърхност.
Приберете я отново във хладилника и се заемете с направата на крема за декорацията

За целта разбийте Маскарпонето със сметаната на гладък крем.
Разтопете шоколада на водна баня или в микровълнова (за около минутка на максимална мощност) и го добавете при постоянно разбъркване към крема.
Прехвърлете го в пош с избран от вас накрайник, приберете за около час в хладилника, да се стегне, след което декорирайте с него тортата.
Няколко потопени в горещ карамел орехови ядки са диамантите в короната на тортата. J


В оригиналната рецепта на баба, декорацията бе само от няколко розички от маслено тесто и сурова орехова ядка върху всяка. Но и с двата крема се получава страхотна торта.


Всички мои торти може да видите тук 



Пожелавам си да сме здрави, да се обичаме все така и занапред, да сме заедно още дълго на земята, за да се радваме на любовта си, на децата и на всички предстоящи успехи – техни и наши. Нека Бог е с нас и ни закриля, а ние обещаваме да сме щастливи!




22 октомври 2014 г.

За вкусните моменти и сладките удоволствия

Темата днес е посветена отново на десерта и е в отговор на въпроса, който напоследък вълнува читателите ми, а именно каква е рецептата за сладкиша от снимката на заглавието на блога. 


Някои я знаят, виждали са я, защото съм я публикувала преди няколко години във форума на „Гответе с мен“, но тук не я бях споделяла. И за да е по-лесно, да не давам на всеки по отделно линк към нея, при поредното приготвяне на това страхотно изкушение, което пък определено си струва вниманието, направих няколко нови снимки и ето, вече намери място и тук.


А сладкишът си има своята история. История, която отново е следствие от съвсем обичайните за моята кухня ситуации – захващам се да приготвя нещо, но както винаги продуктите са ми в повече (защото не умея да си наложа умереност при пазаруване и винаги се запасявам сякаш предстои банкет) и се налага да оползотворя остатъка в нещо ново, различно. Така и в този случай – правих щрудели с домашни кори за баница, бях се развихрила в кухнята, напудрила с брашно колкото мога „по-малко“ и накрая, корите ми се оказаха много. Обикновено бих направила нещо соленко с тях, но не помня защо в онзи момент съм останала на вълна сладко. Може би съм имала и други неща за спешно оползотворяване. Та, както и да е, роди се един прекрасен десерт, с богат аромат и вкус, който веднага влезе в графа любими. С хрупкава обвивка и мека, сочна вътрешност, нещо като щрудел, но не точно. 

Ябълкова фантазия със стафиди и лешници



Продукти
(за два броя във форма за кекс/хляб с размери 24x12 см.)


за корите
350-400 гр. брашно (тип 350)
3 с.л. олио
около 180 мл. вода (хладка)
1 ч.л. сол

за пълнежа
3 яйца
120 гр. пудра захар
2 ванилии
60 гр. брашно
1 шепа тъмни стафиди
1 шепа едро нарязани лешници
2 леко кисели ябълки
лимонов сок

100 гр. разтопено масло

за сиропа
200 мл. вода
2-3 с.л. захар
ром

отделно: пудра захар за поръсване

Приготвяне
на пълнежа
Разделяме яйцата на жълтъци и белтъци. Разбиваме жълтъците с пудрата захар и ванилията на пухкав крем, и добавяме разбитите на твърд сняг белтъци. Внимателно хомогенизираме и добавяме пресятото брашно. Размесваме.

Отделно, почистваме и обелваме ябълките, и ги нарязваме на  кубчета или тънки филийки. Напръскваме ги с лимонов сок.

на корите
От продуктите месим банично тесто.
В голяма купа пресяваме брашното със солта. Правим кладенче, в което изсипваме олиото и доливайки по малко вода, замесваме средно меко и еластично тесто. Разделяме го на 2-3 питки, доомесваме ги и ги оставяме да отпочинат за около 10-15 минути, поръсени леко с брашно и завити с кърпа. След това, върху набрашнена повърхност разточваме всяка една питка и я разтегляме, докато стане максимално тънка (да се чете вестник през нея). Внимаваме да не се скъса. Поръсваме я с разтопено масло и я нагъваме на няколко пласта, така че да се получи правоъгълник, с размери приблизително колкото на готовите кори за баница (може да ползваме и тях) и пак ръсим с мазнина.
Оформените правоъгълници редим по 3, един  в/у  друг, като по между им пак ръсим с разтопено масло.
С тях застиламе намаслена правоъгълна форма за кекс/хляб като задигаме нагоре краищата им така, че да достигат до повърхността ѝ.
Отгоре изсипваме ½ от тестото и поръсваме със половината стафиди, ядки и парченца ябълки.
Следващите 2 кори, след като ги разточим, небрежно нагъваме (намачкваме)  и разпределяме отгоре.
Ръсим с масло и печем в предварително загрята на 180° фурна за около 30-40 минути. 


Повтаряме същото с останалите кори, тесто и плънка.     

След като изстине, сладкишът внимателно се напръсква със сироп, така че  да не стане мокър, а само леко влажен (колкото да му омекнат горните, къдрави кори)
Накрая се ръси обилно с пудра захар.


Ако са ви много два сладкиша, просто разделете количеството на продуктите на две. 
Може също да ползвате готови кори за баница.


Понякога го оформям в малки, индивидуални форми и така избягвам роненето на корите при разрязване на сладкиша - всяка бройка има идеална външност, а и е по-красиво при поднасяне. 


Но който и начин да ползвам, това че го има на масата е достатъчна гаранция за прекарани вкусни моменти с близки или приятели.




Накрая с малко стеснение мога да се похваля (колкото и да е необичайно за мен), че тази рецепта спечели преди време първенството в конкурс, организиран от списание Кулинарен журнал и „Гответе с мен“ и понеже се намирах в тежък за мен период, това признание ми достави както приятна изненада, така и радост. 

Непременно го опитайте! Вярвам, че ще ви се услади!




11 октомври 2014 г.

Крем супа от карфиол и целина

След като приготвих салатата за зимата, ми остана известно количество карфиол и целина. Докато умувах в какво да ги вложа, се сетих че някога баба правеше супа от печен карфиол, но никога не съм я питала за рецептата. Спомням си, че първо запичаше в тава розичките с чесън, после ги прекарваше през пресата за картофи и нататък... помня само купичката с уханна и нежна крем супа, поръсена с рендосано овче сирене. Потърсих рецептата в готварската ѝ книга, но не я намерих. В нета попаднах на нещо много подобно, та се водих от там, добавих някои неща от мен, пропуснах други и резултатът е повече от сполучлив.


Продукти
/за 8 порции/

1 глава карфиол
1 средна глава целина
2 глави лук
3 скилидки чесън
3-4 с.л. зехтин
2 щ. сол

отделно
60 гр. масло
2 пълни с.л. брашно
1 л. пилешки бульон
1 ч.л. чили сос
1-2 щ. индийско орехче
300 мл. топло пресно мляко
250 мл. млечна сметана (30% масленост)
1 ч.ч. настъргано овче сирене
1 ч.ч. настърган кашкавал
няколко стръкчета шнитлаух или зелен лук

Приготвяне

Включете фурната на 200°.
Застелете тавичка с хартия за печене.
Почистете карфиола от листата, измийте го и го накъсайте на розички.
Целината обелете и надробете на кубчета, както и лука. 
Сложете всичко, заедно със скилидките чесън в тавичката, поръсете със зехтина и солта, разбъркайте и сложете във фурната за около 45 минути. Разбъркайте на няколко пъти и когато зеленчуците добият златисти връхчета, извадете от фурната.
Загрейте бульона до завиране и отведете настрана от огъня.
Намалете огъня до слаб и в тенджера с дебело дъно разтопете маслото, в което запържете за минутка-две брашното. При постоянно бъркане с тел, добавете на тънка струя горещия бульон. 
Добавете и печените зеленчуци, разбъркайте и гответе до пълното им омекване. Отведете настрана.


Ако няма да поднасяте веднага супата, може на този етап да прекъснете готвенето и след като се охлади всичко, да приберете за съхранение в хладилник, но не повече от 24 часа. Преди сервиране загрейте на слаб огън и продължете нататък.

Пасирайте всичко до идеална гладкост и разредете с топлото мляко и сметаната. 
Добавете настърганите сирене и кашкавал и върнете на огъня. Бъркайте непрекъснато до пълно хомогенизиране на супата.

Сервирайте в затоплена чиния. 



По желание поръсете порциите с малко индийско орехче и наситнени, свежи стръкчета шнитлаух.


Да ви е сладко!


10 октомври 2014 г.

За празниците и туршиите


В последната седмица се замъгли навън, замириса на гнила шума, застудя и някъде комини запушиха вече.  И макар днес слънцето да блести, есента бавно налазва, а с нея идат и едни от най-хубавите празници, съпроводени с вкусни трапези и шумни тържества. В кулинарен аспект разнообразието им не е никак малко – празник на меда, на тиквата, на еленския бут, на млякото, на баницата, на младото вино, на ракията, на туршията и на какво ли още не. Мъжете се борят за призовите места в майсторлъка на месните деликатеси и питиетата, а дамите мерят способности с черпаци, точилки и буркани. Естествено всички са заедно, защото където се лее вино и люта ракия, не може да мине без мръвка и туршия. А туршии да искаш от българина. Всеки си има запазена семейна такава, коя от коя по-шарена и по-вкусна.
Ежегодно, в края на ноември в Златарица се организира фестивал на туршията. Все още имате време да планирате посещение на живо. По време на събитието гостите имат възможност да опитат уникалните за региона туршии от мушмули, земна ябълка и грозде. Но като че ли всеобщо е мнението, че фаворит на всички българи е Царската туршия. И тук има разнообразие в приготвянето ѝ – дали ще е консервирана или не, дали ще е с целина или червено цвекло, всеки сам решава. Важното е да е хрупкава, цветна и вкусна. И да носи на високите градуси в чашката!
У нас наблягаме на:

Царската туршия на мама


Продукти

5 кг. червени камби
2 кг. карфиол
2 кг. моркови
1 кг. корнишони
3 глави чесън
½ кг. дребен лук (арпаджик)
1 връзка целина (листа и глава)
½ кг. люти чушлета „Шипка“
10 дафинови листа
10 зърна бахар
1 пликче (10 гр.) черен пипер на зърна
20 с.л. захар
20 с.л. сол
750 мл. винен оцет 6°
200 мл. олио
1 ч.ч. вода

Приготвяне

Почистваме и измиваме зеленчуците.
Отстраняваме дръжките и семенните части на камбите, след което ги разрязваме на четвъртинки. Карфиолът накъсваме на малки розички, морковите и краставичките нарязваме на колелца, а главата целина белим и надробяваме на ситно. Чесъна и арпаджика обелваме.
Слагаме всички зеленчуци в голям съд, поръсваме ги със захарта и солта, поливаме с ч.ч. вода и разбъркваме. Похлупваме с капак и оставяме за една нощ да си отпуснат соковете.
На другия ден подреждаме зеленчука плътно в чисти буркани, а отделения сок прецеждаме в тенджерка. Към него добавяме оцета, олиото, и подправките (бахар, дафинов лист и черен пипер). Слагаме всичко на котлона и след като кипне, намаляваме огъня и оставяме да поври за около 5 минути (не повече).
Отвеждаме настрана да се охлади. Така получената марината прецеждаме отново и с нея заливаме туршията. Следим течността да я покрие добре, но да не достига до самия ръб на буркана. Не трябва да се препълва, а да остане около сантиметър празно! Затварям плътно с капачки.

По желание може да се стерилизира за 3-4 минути, само за капак. 
В никакъв случай не бива да превишаваме времето, за да не омекнат зеленчуците - трябва да останат хрупкави!


Вариант е да се залее с гореща марината, да се запечата добре и да се обърнат бурканите надолу с капачките. От мазнината в маринатата и топлината ѝ, ще се получи добра херметизация. Така приготвена туршията има по-малка трайност – до 2-3 месеца, но за това време едва ли ще останат пълни буркани.


А вие приготвихте ли вече туршиите? J



8 октомври 2014 г.

Отиде си лятото, пристигна есента

Цяло лято ме нямаше никаква почти в интернет мрежата, дори отнесох няколко упрека за това, но знам, че не са сериозни, а по-скоро отправени с искрено чувство на загриженост.  Затова сърдечно благодаря и тук на всички, които ми писаха на лични, за да се осведомят за здравословното и душевното ми равновесие! 
Благодаря ви, приятели!  Съвсем съм си наред, просто се бях отдала на други занимания и почти не съм снимала в кухнята.
А тази публикация я започвах на няколко пъти, раздалечени във времето от по месец почти, но все нещо, нетърпящо отлагане излизаше на преден план, поради което всеки път променях увода, та ето сега пак вмъкнах няколко нови реда. Обаче няма да режа и буква повече, така че не се учудвайте на предимно лятното съдържание в началото на октомври – то е един вид фото документация на моето лято 2014.

И така, в края на септември, в последния ден на лято равносметката бе такава: не бе лято като лято – започна само астрономически, а температурно почти никакво го нямаше. То не бяха дъждове, бури, урагани, потопи, то не бе чудо и ужасия. 


Цялата страна пострада от променливия климат и за пореден път стана ясно, че няма никакво значение в село, малък град или голяма община живее човек – когато инфраструктурата се променя свободно, неконтролируемо и безразсъдно, когато моралът замира, а низките страсти надделяват, тогава страдат всички, без значение от пол, религия, интелект или социален статус. Природата е една перфектна система с перфектни закони и ако има бъг в нея, нарушен цикъл или дупка (е, на това човекът е най-способен), тя автоматично превключва на план Б, който винаги ни сварва по бели гащи. Да влизаш в битка с природата няма смисъл, победителят е предварително ясен – той знае всеки един наш ход и е подготвен винаги за ответен удар. А удари да искаш тази година - от изток на запад, от север на юг, където най-малко се очаква и там, където са слабите ни места. И нали се мислим за голяма работа, нали все на другите държави се случват нещастията, нали ние сме центърът на Земята, тук са духовните и енергийни центрове на цивилизацията, тук Бог е разперил ръка и ни пази, на нас нищо лошо не може да ни се случи. Ние сме божии галеници и можем да си вършеем както и където си искаме, да грабим, да лъжем, а после да се бием в гърдите колко сме добри и колко сме успели. Е, да, ама не! Показа ни се играта... или още нищо не сме видели?! Дано се събудим навреме, та да не страдат утре децата ни! А иначе сме корави, да - свикнали сме на всичко и търпим всичко, та стихии и бедствия не ни плашат, ще ги преживеем, стига да не ни връхлитат скоро пак. 


Всъщност лято си имаше - на моменти само хладно, на моменти мокро, но както винаги неоспоримо красиво. И за да е пълна хармонията, лятното слънце проби по едно време, нажежи въздуха и пак успя да дигне живака до 40-те. Като закъснял влак се появи изневиделица, когато съвсем се бяхме предали и вярвахме, че тази годна май ще ни подмине. Ненормална работа. То като цяло и годината не е нормална. Слава Богу при нас бедствия и поражения нямаше, та аз лично се чувствах в кондиция. И понеже е казано, че човек е човек, когато е на път, грабнах си капелата и хайде, друм.












Скитахме из планини и равнини, ловихме слънцето в капани, посрещахме го и го изпращахме...







рошихме и ресахме позлатените коси на полята...


плацикахме се...



плавахме...




Изпроводихме и щъркелите...


и други летящи обекти, с които за огромно мое съжаление не полетях, но които си ми остават в списъка с мечтите.


Имаше една народна приказка, за едно момче, дето тръгнало да дири края на земята, та тук точно за нея се сетих. Усещането е странно – много истинско, но и удовлетворяващо да знаеш, че все пак Земята е кръгла и края не е напред, а нагоре. За сега сме здраво стъпили на нея и тежим. J 


От друга страна погледнато, лятото си е лято и нищо не може да промени това. Настроението си го имаше, дори лудориите не бяха малко, което иде да покаже,че още не сме порасли и животът е пред нас. J  А и малини се раждаха в изобилие, та успях да направя любимото си сладко, така че и кулинарно погледнато съм от доволна, предоволна. Домашните също.



Всъщност реколтата от повечето култури е лоша тази година заради дъждовете и пороите, но пазарите не останаха празни. Има от пиле мляко. 



Е, не ме питайте точно него къде го продават, че ще ми дойде в повече да обяснявам какво е и къде е. J 
И така, малко по малко, съвсем подобаващо, с дъжд и слънце дойде есента, но от първия ден ни даде да разберем, че тази година май не ѝ е до циганско лято. 


Или е сърдита на лятото, че побърза да се омете от тук и да ни предостави на грижите ѝ, или нещо циганите ѝ чернеят в очите. Затова от първия ден и запуши, и замириса. Но пък кой не харесва тази ѝ страна, особено ако е мека. Ех, този прятен аромат - от ранни зори до късна вечер се носи из въздуха и дразни жестоко апетита ни. Е, не устоях аз, та с два чувала огнено червени чушки се понесох към село. Пека пиперки, точа баници, лозе бера, вино правя, орехи бруля, туршии затварям и за късмет, намерих няколко оцелели от косовете смокини. Много ги обичам!








Поуморих се накрая, но кой ти дава почивка. J 
Та така, весело е при нас, но докога ли?!
Надявам се, че вас, тези които сте стигнали до тук, не съм ви уморила много и благодаря за вниманието и отделеното време!

На всички пожелавам една невероятно красива, топла, богата, уютна и хармонична есен!