28 февруари 2014 г.

С комплимент за Йоли

Днешната публикация е специална. Специална и за мен, и за една невероятна жена, която провокира искрени приятелски чувства у всеки, докоснал се по един или друг начин до нея самата, уменията и талантите й и най-вече, до душата й. Една слънчева и лъчезарна жена, заразяваща с усмивка и настроение. Един талантлив музикант и майстор кулинар, естет и творец на красота и наслада.
И ако след толкова подсказки още не сте се досетили за кого говоря, няма да крия и ще ви призная, че това е нашето Йоли, „вкусното Йоли“. Вярвам всеки който е опитал поне една от нейните рецепти е останал предоволен и аз не правя изключение – всяка една, която съм изпробвала е била посрещната с овации. 
Затова, а и защото тя го заслужава, се включвам с най-голямо удоволствие в инициативата на кулинарните блогъри, реални и виртуални нейни приятели, които решихме да направим деня и празникът й една идея по-красив. 

С малко закъснение, но с най-искрени чувства ти казвам:

Честит рожден ден, мила Йоли!

Прегръщам те и искам да ти пожелая на първо място да си много здрава и обичана!
Бъди все така усмихната и лъчезарна, успяваща и талантлива, изпълнена с вяра, надежди и стремежи, вдъхновена и вдъхновяваща и не на последно място, много щастлива! Нека само хубави неща съпътстват живота ти и те правят по-доволна и по-устремена!

Наздраве за тебе, мила!

снимката е от нета

Моят виртуален подарък за теб е импровизацията ми на твоите мини тортички
Комплименти и благодарности за рецептата и идеята за бърз десерт!

Мини тортички по Йоли




Рулото е по рецепта на Йоли, а крема и оформлението са импровизация по вкус на любимите ми хора.

Продукти

за пандишпановото руло
3 яйца
75 г захар
40 г брашно
30 г натурално пшеничено нишесте
ванилия
200 г конфитюр по избор (при мен от портокал)

отделно: ½  ч.ч. прясно мляко

за крема
400 гр. млечна сметана (30 %)
2 пликчета сметана FIX
4 с.л. пудра захар
кората на ½ портокал
2 с.л. тъмен ром
½ ч.ч. млени ядки (в случая орехи)
50 гр. настърган млечен шоколад

за глазурата
150 гр. тъмен шоколад (70 % какао)
2 с.л. олио

Приготвяне

За рулото разбийте добре жълтъците на пяна с 1/3 от захарта. Отделно разбийте белтъците на сняг като постепенно сипвате останалата захар на струйка. Добавете ванилията. Смесете внимателно белтъците с жълтъците като ръсите по малко от пресетите брашно и нишесте, като предварително сте ги смесили. Сипете тестото в правоъгълна тава, покрита с хартия за печене (при мен 20x30 см.). Печете до порозовяване в предварително загрята на 170° фурна. След като изпечете блата го навийте на руло заедно с хартията и го оставете да изстине. След това отстранете хартията, намажете с конфитюра и завийте на стегнато руло. Оставете рулото за половин час в хладилника за да се стегне, а след това го нарежете на четен брой тънки шайби.

За крема разбийте сметаната на пухкав крем като продължавайки биенето добавите пликчетата с фиксатора. Подсладете с пудрата захар, ароматизирайте с рома и портокаловата кора и разбъркайте докато крема се стегне, за да може да се шприцова. Отделете 1 ч.ч. от него за декорация, а към останалото количество добавете млените ядки и рендосаният шоколад. Разбъркайте, за да се хомогенизира сместа.

Сглобете тортичките като леко полеете с по лъжичка прясно мляко половината шайби от рулото. Отгоре намажете с крем и похлупете с останалите шайби. Полейте и тях с по лъжичка мляко и замажете отгоре и отстрани така оформените пастички на тъничко с крем (трябва да ви е останало малко). Сложете ги да стегнат в хладилника, а през това време си разтопете шоколада в микровълновата или на водна баня.
Когато се разтопи му добавете олиото и добре разбийте – от мазнината глазурата ще заблести.

Извадете пастичките от хладилника, поставете ги на телена скара и ги полейте с топлата глазура. Не се старайте много – нека потече свободно навсякъде. След като малко се отцедят от капещия шоколад ги приберете в хладилника да се стегнат отново.
Накрая остава да ги декорирате със заделената разбита сметана. По желание може да гарнирате с някаква ядка, бонбон или малък плод.


Ами това е! Въпреки дългото описание, изпълнението е бързо и лесно, особено ако имате навито руло от предния ден или ако ползвате готово от магазина. :)


Опитайте и да ви е сладко!



26 февруари 2014 г.

Гулаш – огънят на Хортобадьи

Гулашът или „огънят на Хортобадьи“, както е известен по цял свят е ястие от унгарската традиционна кухня, характеризиращо се със своя богат вкус и пикантност. Пикантност постигната по не един начин, с не един продукт, но като най-характеризиращият я е унгарският пипер (не пиперката, а сушеният и после смлян пипер) – най-червеният и най-лютият, истинска унгарска гордост и неин символ. Е, не е единствен символ на унгарското - всеизвестни са вината на Токай, красотите на езерото Балатон, пъстрата бродерия на унгарската носия, музиката на Барток, меките и провлачени мелодии от унгарската пуста с нейните стада говеда и пастири - онези смели, загорели от слънцето чевръсти мъже, които с еднаква лекота яздят дни наред, въртят майсторски бича и танцуват с лека стъпка под лудите ритми на унгарския чардаш. Но стане ли дума за гастрономия, за унгарска кулинария всеки се сеща първосигнално за гулаш. Това е ястието на пустата, на пастирите, които след изтощителното целодневно яздене и мръзнене в студените зимни, мъгливи дни, са събирали сили именно с горещия, огнен гулаш. Все някое животно ще е пострадало и ще трябва да се „спаси“ в подготвения за целта бограч (характерно котле, което се ползва за готвене на огън). Откъде идва името на ястието ли? Ами точно от думата пастир, т.е. буквално преведено  „gulyás“ на български е говедар и думата идва от говеда, стадо говеда – „gulya“. Затова по оригинална унгарска рецепта се готви с говеждо, телешко, и по-точно с джолан. Много съседни на Унгария страни претендират за първоизточници на ястието и притежание на най-автентична рецепта за него. Такива претенции биха били оправдани с факта, че бивша Австро-Унгария е заемала доста големи територии, в които съвсем естествено са се предавали и смесвали както традиции, така и кулинарни умения. И както всеки е добавял по нещо на свой вкус, така и са се родили най-различни варианти на гулаша – само с говеждо, само със свинско (поради явна липса на говеждото), дори и с агнешко; с домати или без домати; по- на гъсто като яхния или рядко като супа; с картофи или без. Може да срещнете какво ли не под името гулаш. Освен това съществува и боб-гулаш, който е също много вкусен и за който ще ви говоря в следващата публикация.

Днес ще ви покажа рецептата за традиционният унгарски гулаш, такава каквато е записана в моята кулинарна енциклопедия, книгата която ми остана като скъп спомен от баба и която пазя като очите си. 


Мисля, че можем да се доверим на авторите, записали я в далечната 1864 година. Книгата е преиздавана само още два пъти, през 1932г. и после през 1978г.  Интересното тук е, че месото което се посочва в рецептата е телешко и свинско. Така готвеше гулаша и баба, а кимионът, който е характерен за това ястие, тук е заместен от ким. И така:

Гулаш


Продукти
/за 8 порции/

1кг. телешко месо (по възможност джолан)
½ кг. свинско месо (от плешка)
2 кг. картофи (на дребно)
1 кг. кромид лук (на ситно)
2 зелени чушки (наситнени)
3-4 зрели домата (надробени на кубчета)
200 мл. олио
100 мл. вино (бяло, червено или 20мл. коняк)
2 скилидки чесън
2 ч.л. сол
2 ч.л. сладък червен пипер
2 ч.л. лют червен пипер
1 ч.л. ким (или ½ ч.л. кимион)
1 ч.л. вегета (в оригиналната рецепта не присъства и не е задължителна)
1 ч.л. майорана
½ ч.л. черен пипер
70 гр. доматено пюре


Приготвяне

Започнете като налеете олиото в голямо гърне (гювеч), прибавите кубчетата лук и поръсите със сол. Добавете надробените на тънко чушки и доматите на кубчета. Нека да покъкрят 5-10 минути. Когато лукът омекне, добавете надробеното на средни хапки телешко. Оставете го да си ври на слаб огън около половин до един час, като периодично разбърквате и добавяте по малко вино(коняк) и топла вода, за да не загори. Може да ви отнеме и повечко време в зависимост от това какво месо ползвате – младо или не толкова, крехко или от джолан. Когато месото се поотпусне поръсете с кима (кимиона).

След това добавете и свинското, надробено на същите по големина парчета и чесъна. Поръсете с двата вида червен пипер, черния пипер, вегетата (по желание) и доматеното пюре. Полейте с гореща вода, малко, колкото да се покрие месото и оставете да къкри бавно на слаб огън. 

Когато месото е почти готово, добавете картофите, нарязани на кубчета, майораната и два настъргани на ситно картофа, които ще спомогнат да се уплътни соса – в унгарската кухня за яхнии и гулаши не се ползва брашно за сгъстяване. Долейте още малко вода, засилете леко огъня и варете докато и картофите се сварят като разбърквате периодично. По възможност и по желание накрая поръсете с едно-две клончета наситнена, свежа майорана.

Поднасяме гулаша с прясно изпечен хляб.



Понякога, особено когато се предлага гулаш без картофи, само с лук, тогава се поднася с тъй наречените шипетки или галушки (домашни макаронени изделия от тесто, приготвено с много яйца) или с полента (в северна Италия и Хърватска). Среща се и сервиран с кнедли (в Чехия и Германия), както и полят с лъжица сметана (в Австрия).
Нормалното е месните късчета и картофите да са надробени на по-ситно от тези, които виждате на моята снимка, почти като за супа, но това не променя вкуса. Аз харесвам да уедря малко парченцата, както и да сгъстя повечко ястието. Или просто така съм навикнала да консумирам гулаша. :)


Вчера бе рожденият ден на баба и спомените за нея, както и хладното време ме провокираха да сготвя един вкусен и сгряващ кръвта гулаш, а днес на вас оставям рецептата и пожеланието да опитате от този тъй наречен „огън на Хортобадьи“. Определено си струва! :)




17 февруари 2014 г.

Как съмнението ни прави смели

и рецепта за Сьомга филе на грил

След последния път, когато хапнах сьомга получих кожен проблем. Не знам дали имаше връзка с рибата, не ходих на лекар, защото се прояви късно вечерта и до сутринта вече не можех да търпя дреха на гърба си, та излизането ми бе невъзможно. И понеже не можех да спя, а и съм много упорита, да не кажа инат, изчетох де що намерих медицинска литература по темата, сверих научните знания със симптомите си и слава Богу, на сутринта съпругът ми купи правилните лекарства, благодарение на които за ден-два се оправих напълно. Съвсем съм наясно, че ситуацията не бе за пренебрегване и можеше да се развие в друга посока, но за момента прецених и действах на своя глава. Остана обаче в мен съмнението, че всичко това бе реакция на организма ми към сьомгата. И друг път съм консумирала тази риба, не съм имала проблеми с нея, но кой знае – понякога се случват неочаквани неща с нас. Може би съм развила непоносимост към нея и за жалост, вече няма да мога да й се наслаждавам. Или пък рибката е била „нахранена“ с нещо? Но едва ли – само аз отчетох кожен проблем.
И понеже всичко това са само предположения без доказателства, а тази риба много ми харесва, реших да си направя повторен тест на организма. Нямах намерение да се отказвам заради някакви си съмнения - смело, а може би и глупаво от моя страна! Бях се заредила с килограм нежно, с почти портокалов цвят сьомгово филе и идея за по-различното му поднасяне, та се заех с голям ентусиазъм. Е, получи се много вкусен обяд и за мой късмет и успокоение всичко мина добре, което ще рече, че съм здрава, нямам алергия към сьомга и мога да си я ям спокойно и на воля. :)
А какво бе по-различното в една грилована сьомга ли? Гарнитурата. Пикантно портокалово чътни. Чътнито (chutney) е индийска гарнитура/ястие, което наподобява лютеница, но с тази разлика, че се ползват за направата му освен зеленчуци и плодове. Може да са само плодове, но те присъстват задължително в рецептите  за него.  Не е мармалад, сладко или конфитюр. Чътнито е нещо уникално като вкус, много приятно, НО и лютиво. Трябва да пари доста, за да е истинско чътни. Е, на който не му понася само може да съжалява, защото вкусът му е неповторим, независимо с какви плодове ще е приготвено. От друга страна защо пък да се лишава човек от това удоволствие? Именно по тази логика моето чътни направих с балансирана пиперливост. Обичам люта храна, но толкова люто, колкото би трябвало да бъде и аз не мога да понеса.

От мен е рецептата и снимка за доказателство, от вас решението дали да ми се доверите и да пробвате ;) И така, заповядайте на вкусен обяд с...


Гриловано сьомга филе с портокалово чътни




Продукти
/за 3 порции/


600 гр. филе от сьомга (3 х 200 гр.)
сол и черен пипер на вкус
4-5 с.л. зехтин
30 гр. масло
половин лимон

за портокаловото чътни
60 гр. масло
1 с.л. зехтин
1 скилидка чесън
1 червена люта чушка (може и суха)
3 портокала
½ к.л. рендосан джинджифил
щипка  бял пипер

Приготвяне

Почистете кожата на филето от люспите.
Ако филето е цяло парче го разделете на три части по 200 гр. Посолете го нежно със сол и черен пипер и го оставете настрана докато загреете скарата. Може успешно да ползвате и грил тиган, като го загреете на среден огън. Когато е готово, намажете грила с маслото, а рибните филета със зехтин, поръсете с малко лимонов сок и ги поставете на нагорещената повърхност, с кожата на горе да се запекат, след което обърнете. Печете от всяка страна за по 3 минути, извадете върху кухненска хартия и приберете във фурната на топло.

За портокаловото чътни сложете в тиган с не залепващо покритие маслото на среден огън да се разтопи. Добавете пресованата скилидка чесън, наситнената люта чушка , кората и сока на 1 портокал, който преди това добре сте измили и подсушили. Разбъркайте. Обелете добре останалите два  портокала,  почистете ги от повърхностните ципи и ги надробете на кубчета.  Сложете и тях в тигана, добавете настърганият джинджифил, белият пипер и разбъркайте отново. Оставете чътнито да къкри докато течността се редуцира наполовина.

Сервирайте филетата в затоплени чинии като гарнирате с леко отцеденото чътни. По желание може да ги полеете с орехово чеснов сос и да поръсите с малко наситнено чили.

За соса:
Смелете ½ ч.ч. орехови ядки на ситно, добавете им ½ ч.ч. майонеза, 1 ч.л. мека горчица, ½ глава печен чесън  и ½ ч.ч. квасена сметана. Разбъркайте всичко добре да се хомогенизира и подправете с малко сол при необходимост.
Аз прибавих и останалият от прецеденото чътни портокалов сос. Получи се вълшебен вкус. 



Зелената  салата и бялото вино са препоръчителни!  :)

Да ви е сладко!

14 февруари 2014 г.

14 февруари - вино и любов

Днес традициите повеляват да се празнуват два празника: християнският свети Трифон или Трифон Зарезан - ден на виното, лозаря и винаря и католическият свети Валентин - празник на любовта и влюбените. 
По християнска традиция днес жените месят питка, пекат пиле и заедно с бъклица вино ги слагат в торбичка, закичват я със здравец и с нея изпровождат мъжете на лозето да го зарежат. Там с виното се полива мястото на първите три подрязани клона. После празникът продължава с избирането на цар на лозята, закичен с лозова корона, с песни, хора и угощения. Вярва се, че колкото на по-големи залци се начупи питката, толкова по-едро ще е гроздето на есен. 
С католическата традиция не съм много запозната, освен с факта, че днес всички влюбени си разменят любовни послания и подаръци, затова празнуваме Трифон Зарезан. Е, не сме подрязвали лозето днес, направихме го няколко дни по-рано, но ми харесва да почета празника именно на днешна дата. Пилето е опечено и изядено, поляхме го прилично с вино, а питката направих с форма на сърце - лека закачка с другия празник. :)


Трифонска питка


Продукти

1 кг. бяло брашно
500 мл. топло пресно мляко
1 с.л. захар
1 с.л. сол
1 кубче (42 гр.) пресна мая
2 яйца 
50 мл. зехтин

за намазване
1 яйце + 1 с.л. зехтин
1 с.л. масло


Приготвяне

В голяма купа пресейте брашното със солта и в средата направете кладенче, в което добавете 2 разбити яйца.
В друга купа сгрейте млякото, добавете захарта и натрошената мая, разбъркайте докато се стопи и добавете в кладенчето. Налейте зехтина и омесете меко тесто, което завийте с чиста кърпа и оставете да втаса, докато утрои обема си.
После го прехвърлете на набрашнена повърхност, разделете на 4 части, две от които оформете на фитили, а другите две разточете на тънки правоъгълни кори с дължина колкото тази на фитилите и с ширина 25 см. Сложете всеки фитил в средата на всяка кора. 
Нарежете двете страни на корите под лек ъгъл на лентички с ширина 1 см. - наглед заприличва на стоножка :)) Разрезите да достигат почти до фитилите.
Оплетете лентите на плитка над фитилите. 

Получават се две красиви плитки, които поставете в тава, застлана с хартия за печене като ги съедините под форма на сърце. 
Намажете с разбитото с лъжица зехтин яйце, покрийте и оставете на топло да удвои обема си.
През това време загрейте фурната на 220°. 
Печете първоначално на тези градуси, докато питката се зачерви, след което намалете фурната до 180° и допечете до готовност.
Извадете красавицата от фурната, намажете я с маслото и я завийте с дебела кърпа да се задуши и омекне. 
След 15-20 минути можете да я начупите и да й се насладите.

Питката е много пухкава и дъхава и предразполага към преяждане :)

На всички пожелавам весела празнична вечер, независимо кой празник ще решите да отбележите! Наздраве и нека любов и берекет да ни спохождат през цялата година, та до година! :)