Месец Май е описван от поети, писатели,
фотографи, художници и в каквито и картини да ни го представят, са били винаги
удивителни. Аз също се удивлявам на непрекъснатата промяна, която месеца рисува
с такава скорост, че не хванеш ли точният момент, определено си загубил. Ех,
загубих толкова кадри, но пък успях все пак и тази година да запечатам няколко
емоции, които да ме греят през студените зимни месеци.
Въоръжена с малка камера и все още само
с една батерия (не знам защо се мотая и не се подсигуря с още една резервна), с
5 парцала, два чифта обувки и четка за зъби в сака, се отправих на едно
двуседмично пролетно пътуване в ранна утрин.
Картините се редяха една след друга в
наситени зелени, сини, жълти и червени цветове, често нашарени от бързо
преминаващите сенки на облаците, които пък са една друга моя страст.
Пред очите ми минаваха окъпани в
зеленина дървета, поля, гори…
… после жълти рапични полета, чийто аромат се носеше отдалеч,
още преди да ги видя...
… следвани
от акациеви масиви с толкова пчели, че наистина се зачуден как така се говори
за опасност от изчезването им.
Люлякът цъфтеше и прецъфтяваше докато
камерата ми щракаше кадър след кадър, на места глициниите му бяха голям
конкурент, а аз вдишвах с пълни гърди от ароматния въздух, сякаш можех да го
складирам нейде из дробовете си.
Макар и още да е средата на май, в
планинските части мащерката застъпваше с натрапчивият си, но омагьосващ дъх, а
току що окосените планински ливади ме хвърляха в тотално опиянение. Небесният
купол пък сменяше премяната си във всички
нюанси на синьото, преливащо от светло в тъмно сиво, гранитено, понякога в
пурпурни или огнени цветове.
О, и през гръмотевична буря минах и то
каква, не съм си и представяла, че може да има такава – като блесне светкавица
в нощното небе, осветява навсякъде като бял ден. И като казвам навсякъде не
преувеличавам никак. Имах усещането, че ще ми освети зениците, ще ме ослепи. Но
пък бе красиво! :-)
А когато вятърът раздухаше плътните,
слоести облаци и откриеше небесната шир, когато се покажеше моето любимо
слънце, сякаш всеобщо щастие обхващаше всяка жива клетка - зелени гущерчета притърчаха постоянно, птичите
песни огласяха всичко , самите те летяха хаотично нагоре надолу, стрелкаха се
край нас, гонеха се и си играеха сякаш са малки деца, пърхаха във въздуха.
Пеперуди потопили криле в цветната дъга, танцуваха над всеки цъфнал цвят,
бръмбарчета, щурци и скакалци тракаха сякаш с кастанети, красиви фазани гордо и
напето стъпваха в нивите, понякога край тях спокойно пасяха сърни. Случваше се
някой заек да пробяга през пътя, току пред колелата на колата или пък в сенките
на горите, през които минавахме, да видим задниците на фамилия диви прасенца.
После слънцето печеше ли печеше, градусите се вдигаха като в посред лято и в
плитките реки жадно утоляваха жажда
чапли, патици, гъски, дори стада коне и крави. Прекрасна е пролетта, месец Май
е пленителен, а моя милост съживена, обнадеждена и подмладена. Духът ми се
наслади на емоции, а тялото се зареди с енергия и сила.
Извън България, по полетата работят
усилено и упорито селскостопански работници, някои все още на ръка, с остарели
за днешното време сечива (дори такива, непознати за мен), впрегнали коне или волове,
другаде с модерни машини, но работата върви. Любима картинка ми е събирането на
сеното, особено трупането му на големи купи, които оприличавам на булки. Когато
по ливадите са наредени десетки такива камари, подпрени с по три големи кола всяка, ги оприличавам на сватбари. Странна асоциация, нали? :-) И винаги, когато видя косачи да събират сено, ми иде да изтичам при тях, да се включа в работата, та дори и да се уморя би ми било приятно.
Много ме тегли напоследък към
земеделието и като гледам как се трудят хората, как няма и една запустяла нива
се радвам чистосърдечно, но ми става и болно за нашата страна, където
необработени масиви с избуяла по метър и повече трева, са честа гледка.
По нашите ширини пък често
се попада на подобни мили картини :-)
Умилението надви над
суетата и букета, който често имахме на трапезата беше от едри житни класове :-)
Утрините бяха предимно
такива...
... залезите пък като тези
Надявам се лятото да не е
адски горещо, каквото всъщност предусещам, че ще е, за да мога да се насладя на
още красиви моменти през следващите месеци.
И ако си мислите, че това е финалът на
този дълъг пост и ще ви оставя без гозба, лъжете се :-)
След като се прибрах у дома, след като ревизирах
банята и милото ми легло, бях любезно помолена да сготвя едно просто, постно,
но любимо за нас
Ризото с гъби и мащерка
Задължително ползвам свежа мащерка и
бяло вино Тамянка. В днешният случай оризът ми е Арборио, но когато нямам от
него, ползвам Сент Андреа, който също е много едър и с кръгло, бяло зърно.
Продукти
/за 3 порции/
200 гр. гъби
1 к.ч. олио
½ пакетче.масло (60 гр.)
1 + 1/3 ч.ч. ориз
1 глава лук
1 к.ч. бяло вино Тамянка
4 ч.ч. топла вода (не гореща)
сол на вкус
прясно смлян черен пипер, на вкус
малко свежа мащерка
сока на ½ лимон
Приготвяне
Почистете и нарежете гъбите на едри
парчета.
Сипете олиото в дълбок тиган и загрейте
на среден огън. Добавете гъбите и запържете отвсякъде добре, до хубав златист
загар. Извадете ги в чиния с помощта на решетъчна лъжица.
В тигана добавете почистеният и наситнен
лук, пържете до омекване и добавете измитият ориз. Продължете пърженето при
постоянно бъркане, докато оризът добие стъклен вид. Полейте с виното и намалете
огъня още малко. След като оризът поеме почти всичкото вино, налейте 2/3 от
водата, разбъркайте и оставете всичко да къкри на бавен огън.
Следете какво става в тигана и когато
отново се поеме течността, добавете останалата вода, посолете на вкус, поръсете
с малко черен пипер и добавете 2/3 от гъбите. Разбъркайте и оставете на котлона
до пълното сваряване на ориза.
Ако след това пак ви се стори, че не е
готов съвсем, досипете още мъничко водичка.
Малко преди да поеме всичката течност,
т.е. когато тя е на вид като гъст сос, отведете тигана настрана от котлона,
добавете маслото, прясната мащерка, лимоновият сок и останалите изпържени гъбки.
Разбъркайте и опитайте как е на вкус. Ако нещо ви липсва, допълнете внимателно.
Тук аз поръсвам с около ½ ч.л. смлян
розмарин, но не на всеки допада подобен вкус, макар на мен особено да ми
харесва.
Насипете готовото ризото в топли чинии,
поръсете едва-едва с прясно млян черен пипер и гарнирайте с клонче свежа
мащерка.
Поднесете със любима зелена салата и
чаша сухо, бяло вино.
Добър апетит!
И весело лято! :-)