31 май 2012 г.

Соленки с топено сирене и кимион




Тези соленки се приготвят с масло, топено сирене и зърна кимион, поради което са особено ароматни и хрупкави. И калорични, разбира се. Затова ги приготвям в малки количества, като само в рядки случаи увоявам дозата.
Подобни малки питки (казвам питки защото са дебелки), са познати в различни краища на света под различни имена, като се приготвят както със солено, така и със сладко тесто, с добавка на семена, сирена, лук, зелени мерудии, спанак, коприва, ядки, плодове, шоколад и каквото се сетите още. В солените варианти може и е удачно да замените маслото със свинска мас. В Европа са познати с имената скони, погача, соленки ....
Рецептата я ползвам отдавна и не съм променяла до сега нищо в нея, но днес като погледнах в хладилника установих, че топеното, натурално сирене го няма. Имах една опаковка с друго топено, приятно ароматизирано с чесън и пробвах с него. Освен това, реших този път да направя соленките леко пикантни, като подправя тестото с малко ситно накълцана, свежа, червена люта чушчица. Получи се наистина добър резултат и... хм, май трябваше да удвоя дозата. Излапаха се за нула време.



Продукти

за тестото

200 гр. брашно
100 гр. меко масло
10 триъгълника топено сирене (около 100 гр.)
1 с.л. семена кимион / ким
3 яйца
1 к.л. сол (по преценка, защото сиренето е солено)
на вкус и по желание:
1 – 2 червени люти чушлета, наситнени 

за намазване

1 жълтък
1 с.л. пресно мляко


Приготвяне

От посочените продукти омесете гладко тесто, което разделете на 2 топки. Ако желаете, сложете ситно накълцано чили в едната половина или в цялото тесто.
Следва да разточите всяка топка тесто на кръг, с дебелина 1 пръст (не по-тънко!)
С нож нарежете кръга радиално, на триъгълници, които наредете в застлана с хартия за печене тава. Оставете ги да почиват 15-20 минути. 
Намажете ги с разбития с прясното мляко жълтък и печете, в предварително загрята на 200° фурна за 15 минути.

Не е задължително да ги оформяте на триъгълници - вкусни и красиви ще са и с квадратна, кръгла или друга форма. 


Соленките са особено апетитни и хрупкави както топли, така и поизстинали. Може да ги поднесете с основно ястие вместо хляб, за закуска, както и за хрупане с чаша хубаво, червено вино. Уверявам ви, че няма да ви стигнат!

Да ви е сладко!



23 май 2012 г.

Бобена салата с репички и пушена скумрия пребори стреса

Миналата нощ имаше земетресение. В 3 часа след полунощ се разбудихме в нестабилното си легло, което се люлееше като хамак, стените, прозорците и всичко в стаята скърцаше и се тресеше. Виеше ми се свят и едва се надигнах. Веднага осъзнахме какво става, а също че е и доста сериозно. Определено се уплаших много, но си наложих да запазя спокойствие доколкото е възможно. Застанах в рамката на вратата, вкопчих се в нея и единственото което помня като емоция, беше дългото очакване ужасът да спре, за да излезем навън. А навън бяха всички, уплашени, пребледнели, с децата, с кучето, едни по пижами, други наметнати я с яке или направо със завивките. Ние сме сами. Дъщерята е в Германия със семейството си и слава Богу, а синът ми учи в София. За него се уплаших. Подсъзнателно знаех, че е по-близо до епицентъра, за който пък бях сигурна, че е в България. Преди време попаднах на предаване по телевизията в което се обсъждаше, че София е сеизмична зона и в близките 10 години се очаква именно там унищожително земетресение. Сега това изскочи в съзнанието ми и не ми даваше мира. Адреналинът ми е бил на максимум, защото се усетих, че треперя, но не от студ. Дилемата беше дали да звъня посред нощ на детето или по-късно. Можеше да спи, да не е усетил нищо, а аз само да го разтревожа... но ако се повтори труса?... Звъннах. Веднага ми отговори, бодър и спокоен. Отдъхнах си за момент, но тревогата ми не мина. Каза, че е усетил всичко, но не се е уплашил, добре е и не мисли да излиза навън. На 15-тата минута след труса се разбра, че шестото ми чувство за пореден път не ме е излъгало. Епицентърът не само е бил в България, ами на 25-30 км. от столицата. Много е страшно в такъв момент да си далеч от децата си и да не можеш да направиш нищо. Можем само да се молим Бог да ни пази, всички да сме добре и най-вече те.
Поуспокоени се прибрахме, но до сутринта е люляло още няколко пъти. Аз не усетих последвалите трусове, но повечето хора са. През целия ден единствената тема по радиа, телевизии и на улицата беше нощният кошмар. 

По тая причина цял ден не съм се сещала за храна. Вечерта и съпругът ми каза, че не е много гладен, но все пак направихме една салата и това беше всичко на масата. Тя пък се оказа че била много вкусна, макар да беше пълна импровизация, направена като в унес. Затова ще ви я напиша, а ако ви допадне я опитайте.

Бобена салата с репички и пушена скумрия


Продукти

400 гр. червен боб Kidney от консерва
филето на 1 топло пушена скумрия
1 малка глава червен лук, нарязан на тънки лунички
1 стрък пресен чесън, наситнен
1 морков, сварен и нарязан на шайби
10 репички, разполовени или нарязани на шайби
1/2 връзка магданоз, накълцан на ситно  
1 клонче пресен джоджен, накълцан на ситно 

за дресинга
сока на 1/2 лимон
3 с.л. зехтин екстра върджин
1 равна ч.л. горчица
черен пипер на вкус


За да направите салатата е необходимо само да отделите филето на рибата, като обелите преди това кожата й и премахнете внимателно всички костици. После я съберете в купа със зеленчуците и тревите. Залейте с предварително направеният сос - дресинг. 

За соса разбийте всички продукти с тел или вилица и хомогенизирайте добре сместа.
Сол не се полага - и рибата, и боба от консервата съдържат в себе си достатъчно.

Салатката е готова. Сервирайте с ракийка или бяло вино. 



Добър апетит! :)

Ето, вече се усмихвам!  Усмихвайте се и вие, защото усмивките са най-доброто лекарство!

22 май 2012 г.

Бугаца - гръцка баница с грис


„  - Бабо, баница ли има?
   - Бугаца, баба, бугаца. Щеш ли? ...  Бонча! Тури на дятето, мари! „


В последните няколко дни разлиствам стария, дебел тефтер с рецепти, записвани с десетилетия, в търсене на една определена. И представете си, вътре няма ни една рецепта за баница. Брей, казвам си, толкова баници съм яла, коя на едната баба, коя на другата, мамини разни разнообразни, коя от коя по-хубава, а да не съм записала ни една?!  Колко пък аз съм извъртяла, охо... точени, теглени, мятани и пак не съм писала. Започнах да си припомням коя баница на кой е била специалитет, коя е само по повод точена, коя за всеки ден, коя гръцка, коя българска или унгарска. Едната ми баба (по майчина линия, унгарката) първо точеше корите, а после ги теглеше, теглеше...  като покривки ставаха.  Правеше ги толкова тънки, че наистина, вестник се четеше през тях. Пробвала съм! Правеше баница с кисело зеле, баница с тиква и орехи, баница със сирене и много яйца, с праз, с месо, штрудели разни...  Нямах фаворит от нейните, всички харесвах. О, страхотна майсторка беше! Мама се опитваше да я стигне, но като видя, че няма да станат тънки корите й като бабините, се справяше само с точилката. Е, пак стваха бниците й, и то вкусни, ама бабините... 
Другата ми баба (Златка, гъркинята) не можеше да точи. Правеше ги с готови кори и най-вкусната баница, със спанак е излизала от нейните ръце.  Добавяше ориз в плънката, при спанака и ставаше една мека, копринена. Докато пораснах гледах, опитвах от всичко  и се научих да точа, да тегля, че след време да въртя даже корите над главата си. Синът ми беше много впечатлен като малък от това ми действие и все искаше да опитва,  но винаги успяваше само да  оцапа кухнята и главата си.

Та днес се сетих, че баба ми Златка правеше бугаца, сладка баница. Ама, каква само беше...  сочна и много ароматна. За жалост, това ставаше само когато някой роднина или познат ни дойдеше на гости от Гърция, и донесеше специалната подправка – мастика. Мастика, ама не тая дето се налива в чашки, мирише на анасон и прави страхотни кристали във фризера. Мастиката, дето баба слагаше в бугацата беше на малки камъчета. Досетихте се, че става въпрос за смолата мастикс, добивана от мастиковото дърво  (Pistacia lentiscus), нали? С нея бабината бугаца миришеше вълшебно. Обаче, въпреки че помня наизуст всички рецепти за баници, точно за бугацата не помня друго, освен че беше сочна и пухкава и се правеше с мастикс. Потърсих в Google и излязоха толкова различни рецепти, повечето придружени с разгорещени спорове около названието, продуктите  и изпълнението, че тотално се обърках. Остана да се доверя на "оригинала", от някой гръцки сайт. Не говоря езика, но пък технологиите са толкоз напреднали днес, че не е никакъв проблем да чета публикации на него. И се започна едно търсене, едно срявняване... дълга работа. Оказа се, че да се намери оригиналната  рецепта изобщо няма как да стане. Е, то е ясно, че колкото домакинства, толкова и вариации, но все пак се надявах да е в общи линии една рецепта. А то, едни слагат яйца в пълнежа, други не. Едни я сиропират, други я пудрят. Някои ароматизират с розова вода, други казват, че с портокалова е незаменима. 
Брей, никъде обаче нямаше с мастикс!

Но бях решила. Днес ще се прави БУГАЦА!
Е, направих я и да ви кажа май стана като бабината. Щом аромата и ме върна в детството, значи съм успяла. Много съм доволна от резултата!


Получи се точно каквато исках - мека, ароматна, с хрупкави кори и сочна плънка. Даже съседката каза, че яла такава баница в Солун. :)


БУГАЦА




Продукти
За тавичка с размери 30 x 25 см.

450 гр. (1 пакет) кори за баница
150 гр. разтопено масло

за крем - пълнежа
1 л. прясно мляко
200 гр. грис
200 гр. захар
щипка сол
2 пликчета ванилова захар
5 зърна мастикс (счукан на прах) или ½  к.л. готов на прах
2 с.л. масло

за поръсване
канела
пудра захар


Приготвяне

Поставете в тенджера млякото, захарта и мастикса  да се затоплят.
Малко преди завирането им добавете солта, ванилията и посипете на тънка струя гриса.
Бъркайте с тел, докато се сгъсти крема. Премахнете от котлона, добавете маслото и бъркайте докато се стопи напълно. Оставете крема да се охлади и стегне леко.

Намаслете правоъгълна форма(30-25см.) 
Застелете с 9 листа кори, като поръсвате помежду им с разтопено масло. Те ще са по-големи от тавата и ще остават да висят извън нея. 
Отгоре разстелете полуизстиналия  крем и загладете повърхността.
Свийте навътре, над крема стърчащите краища от корите.
Покрийте с останалите кори, като отново намаслявате всяка. Останалото масло посипете отгоре.

За да бухне и се разлисти баницата НЕ НАТИСКАЙТЕ КОРИТЕ!

Печете бугацата в предварително загрята на 200° фурна за 30-35 минути, или до златист загар. Завийте я, за да се задуши леко, след което я оставете да изстине напълно.
Нарежете я на парчета, поръсете с канела и пудра захар и поднесете.
Аз не я изчаках да се охлади напълно, когато я напудрих и поднесох. Във вътрешността си беше все още леко топличка, но ни допадна много. Даже май повече. И не пудрих с канела, защото ще ме изселят от дома. :)

Както вече казах, бугацата става сочна и по тая причина е удачно да се хапва с вилица, макар че ние си взехме направо лъжичките. И да знаете, че много засища.
Едно парче си хапнах и вече ми беше тежко, въпреки че на устата й се искаше още. 



„... Е, бабо, много сладка бугаца! Дай  едно флидзанче водичка!


16 май 2012 г.

Нещо като толумбички и спомен за кафявия, амбалажен плик


Харесвате ли толумбички?

Ние - много, макар да не ги правя често. Аз дори си хапвам от тях и преди сиропирането им. Не са никак сухи, както предположи една приятелка, когато и споделих това. Отделям няколко за да ги потопя в мед или разполовявам и пълня със сладко, със сирене ... или комбинирам сладкото и соленото в едно.

Обичам ги от едно време, от детството още. Спомням си, в началото на 70-те години, била съм около 4 - 5 годишна,  как татко се прибираше от работа вечер с кафяв, груб, амбалажен плик пълен с толумбички. Така са ги продавали тогава, в „еко” опаковки. Как не се късаха от сиропа на толумбичките не мога да се сетя. Понякога носеше в плика друго сладко, но него не помня. Обаче, толумбичките са ми ясен спомен. Няма да забравя и песента, която свирукаше когато си идеше, за да го познаем , една песничка на „Щурците” – „ Звън, звън, звън вятър по стъклата ни звъни....? Търчах да му отварям вратата, а той ми подаваше плика с усмивка  О, веднага  познавах какво има вътре по избилите петна от сиропа! :-) Мама работеше на смени. Когато отиваше след обяд, гледаше преди това да отхвърли колкото може поече задължения в къщи и да сготви. А татко осигуряваше десерта.  
После, вече нямаше кафяви пликове с толумбички. Мама беше научила рецептата и си ги правеше у дома. Аз помагах  с ножицата, да ги режа докато тя ги шприцова в горещото олио.  Живеехме в квартал с малки къщички, наредени по протежението на река Марица. Във всеки дом съжителстваха по 3 поколения. Никой не заключваше врати, познавахме се и си бяхме като едно семейство.  И ние,  децата бяхме като роднини. Не си спомням да сме се карали и били.  Да! Играехме по цял ден на улицата или в нечий двор.  Лятото целите в прах. Вечер мама ме къпеше на двора в едно голямо, метално корито и ме оставяше загърната да погледам звездите. Как не ми отмаляваше врата?! Все се пулех нагоре, показвах им самолетите, броях ги даже. По онова време се чуваха отдалече, че идат и се взирах в тъмното, да им видя сигналните лампички. Мигаха като звездите. Имахме такова щастливо детство! И до днес си спомням коя къща, по коя беше, в коя кой живееше, дори обзавеждането им помня. До нас имаше една баба Вера, огромна и  едва вървеше. Та тя имаше кокошарник, който граничеше с нашият двор. Да, ама кокошките й си бяха направили дупка под оградата и идваха у нас. А аз използвах дупката и все бърках през нея да си взема някое яйце. Детска му работа. Защо са ми били тея яйца? Като се замисля колко са били евтини тогава ... Явно съм го била възприела като състезание с кокошките, или самите тях като наши, щом всеки ден идваха в нашия двор?!  Дори когато най-близкото яйце беше  по-далечко и късата ми детска ръчичка не го достигаше, не се отказвах. Отивах в къщи, без да ме видят взимах един черпак (с дълга дръжка) и с него придърпвах белязаното яйце. А баба Вера все се чудеше горката, де са и яйцата. Един ден три яйца, на другия ден нито едно. И решила да дебне. И ме хвана. Оплакала се на баба, та да не ям бой. Само ме навикваха, ама как ...  Повече не погледнах към кокошарника, ако че минавах на ден по сто пъти покрай него.  И хляб не им ронех вече. Научих си урока – има наше и ваше, а чуждото не се и поглежда!

Та днес, за закуска имахме толумбички.  По-точно казано : нещо като толумбички. По на мама рецептата, пазена в един дебел тефтер, в който записвах всичките ѝ сполучливи (според мен) майсторлъци от кухнята.  Само че сега са малко по-различни, като форма и като изпълнение.
Вече няколко пъти срещам рецепти с крема сирене и реших да пробвам. Така и така  си ги пълня понякога със сиренце, защо да не го сложа в тестото? Нещо като бухтички, но с парено  тесто.  Нямах обаче достатъчно захар, а как не ми се търчеше сутринта рано до купувам. Започнах ги все пак, с идеята да пратя някой до магазина малко по-късно, за да направя и сироп. Докато бърках тестото умната ми главица роди идея – няма да са сиропирани, а слабо подсладени вътре и заскрежени със захар отвън. Имах малко останала захар в захарницата и щеше да стигне.  Продължих да действам нататък с облекчение. Да, ама главицата ми бе отпочинала добре през нощта и след едно силно кафе, сега работеше на пълни обороти, та и друго измисли. Няма и да шприцовам толумбичките както обикновено, ами да  взема да разнообразя още рецептата.  Вместо с поша да изстисквам и да режа, оформих топчета с длани. Бързо и лесно - изпържих, отцедих и захаросах.

Ето резултата:


Златни и много ароматни топчета, хрупкави отвън и пухкави отвътре.  С деликатен вкус на сирене, леко подсладено и ароматизирано с масло и ванилия.  Малко продукти, но достатъчно за да е сполучлива рецептата. И бърза, което не е никак маловажно. Много ни хареса. Пускам я веднага, за да опитате ако случайно съм ви съблазнила.  ;-)


Ванилови топчета с крема сирене

Продукти
/за около 60-70 бр./

за тестото
6 яйца
1 к.ч. захар
125 гр. масло
½ л. вода
600 гр. брашно + още малко за доумесване
щ. сол
200 гр. крема сирене
1 ванилия

за пържене
½ л. олио

за поръсване
около 1 ч.ч. кристална захар
1 ванилия


Приготвяне

Сипете в тенджера водата, маслото, солта и захарта и сложете на котлона да заври. След това намалете огъня, добавете брашното наведнъж и с дървена лъжица бъркайте постоянно докато се сгъсти и тестото само започне да се отлепя от тенджерката. Не спирайте бъркането, за да не загори и да не стане на бучки.
Отведете съда настрана и оставете да се охлади. Тогава, добавете яйцата едно по едно и бъркайте докато се усвоят напълно от тестото.  Добавете и предварително разбитото крема сирене с ванилията и ако е необходимо още малко брашно (ако забележите, че тестото се отпусне малко от сиренето), колкото да възвърне предишната консистенция. Не знам дали е от марката крема сирене, но при мен имаше малко отпускане на тестото и затова се наложи да добавям още брашно. Имайте предвид, че количеството на брашното може да варира с около 50 гр. и в зависимост от едрината на яйцата. Тестото е меко, гладко и много еластично. Покрийте го и го сложете за 30 минути във фризера. Това го направих с цел по-доброто оформяне на топчетата. Иначе ще лепне. А може и да го приготвите няколко часа по-рано (или от предната вечер/ден) и да го съхранявате в хладилника до момента на ползването му.

За пърженето, няма нищо по-различно от това как се пържат толумбички.
Загряваме олиото на среден огън. Когато е готово, намаляваме котлона още малко и късаме с намаслени ръце от тестото, като оформяме топчета с големината на пъдпъдъче яйце или малка слива. Пускаме ги в горещата мазнина да се изпържат до златисто. Не е нужно да ги обръщате – те се надуват и сами се завъртат. Е, ако някое оказва съпротива, може да му помогнете да се обърне на другата страна.
Изпържените топчета извадете върху кухненска хартия за кратко, да се отцедят и веднага прехвърлете в купичка с кристална захар и ванилия, да се отъркалят.

И готово! Топли и мекички, дъхави, с хрупкава коричка. Можете веднага да седнете и да си ги хапнете с мляко, портокалов сок, айрян или който с каквото обича.


Моят съвет е да оформяте топчетата малки, защото при пържене се надуват. Ако ви домързи и започнете да ги окръгляте колкото орех, после няма да могат да ви влизат на една хапка в устата.  :-)  Шегувам се, разбира се. Можете да ги правите колкото искате големи, само времето за пържене ще се промени. 


Така изглеждат отвътре. Някои имат доста едри кухини - явно тези, които са пържени последни. Тестото бе „втасало” докато чака и накрая и започваше да лепне по ръцете. Трябва да се работи бързо или да имате помощник до себе си.  Който има дете в къщи спокойно може да го включи в оформянето на топчетата. За вас ще е голяма помощ, а за децата забавно и занимателно. Те обичат да помагат в кухнята. И да се цапат. :-) 

Понеже излизат около 60-70 топчета (не ги броих точно колко са) и естествено не се изядоха всички на закуската, прибрах останалите в книжен плик, да не изпръхнат. Така са удобни и за навън, за пикник с приятели или за пътуване.


Винаги, когато правя толумбички се сещам за детството си, за татко и за кафявия, амбалажен плик, с мокри петна по него.

Топла, слънчева, много усмихната и ползотворна седмица ви желая! :-)
Бъдете щастливи и се обичайте! 








9 май 2012 г.

Зелено, зелено, зелено ...


Някои хора асоциират случки, настроения, музика, лица, числа, букви... или общо казано определени впечатления, с цветовете. Аз съм една от тези хора. Например, всеки път когато слушам Болеро (Boléro, Maurice Ravel) , усещането ми е за цвят тъмна череша и винаги се сещам за тъмни, сладки, едри череши.

Днес съм в зелено настроение. Зеленото е пролет, зеленото е свежест, зеленото е живот, вдъхновение, сила и надежда. То е с вкус на мента, с мирис  на лимонов цвят, на трева, на бор, то е горски мъх. 
Ето го виновника за това ми усещане днес




Зеленото, което виждам веднага щом погледна през прозореца ме зарежда с енергия от сутринта. 




Тази тучна поляна се е разстлала под терасата ми, големите дървета вече са накичили зелената си одежда и са приютили цяло ято птички, които така мелодично ми чуруликат от ранни зори до късна вечер, че ми иде да запея с тях. Не знам какви са, но съм убедена, че преди време нямаше такова разнообразие от птици в града. Имахме си врабчета и гургулици,  лястовици и щъркели, питомни гълъби и това бяха. Пойни и екзотични само на някой в кафеза. А сега са по дърветата. От гората и полето са дошли явно, за храна ли, за какво ли? Едва ли  си умират да са край нас, в градската лудница, но ... Чудно! Гледам по жиците, освен обичайните заподозрени и едни сини, жълти, пъстри, черни, по-едри, по-дребни. И всички пеят, по цял ден. На три, четири, пет гласа.  Страхотно е!
Става ми зелено и душата ми пее с тях.  Е, не разбира се оная прословута песен за парите - от нея би ми причерняло :-) 

А как обичам сутрин рано да посрещам слънцето на терасата! С чаша топло, ароматно кафе. Градът още спи,  въздухът е чист и хладен, мирише на роса, тишината е навсякъде. От време навреме изчуруликва някое птиче, още сънено и замлъква. С първите лъчи започва и живота, с онова, съненото, което се е разбудило и вдига останалите с настроението си. Започва се една невероятна симфония...  Каква симфония! Това е нещо като поникването на тревата, ако сте го виждали по телевизията на забързан кадър,  в някой научно-популярен филм. Първо една тревичка, след нея две, после четири, осем и изведнъж всички кълнове се надпреварват кое по-бързо и по-високо да вдигне глава, да се източи и да достигне слънцето. Така правят и птиците сутрин, така посрещат слънцето и новият ден. Започва онова, съненото. Притихва. След малко усетило първият лъч съобщава на това до него, то на другото, събужда се едно гнездо, подвикват и на съседното, на онова от другото дърво, оттам се разбуждат и останалите....  като верижна реакция. Различни звуци, различни песни, но в някаква хармония. Започват ритуалния поздрав за „Добро утро”. И аз присъствам, и аз поздравявам утрото, но по мой си, човешки начин -  притихнала, отпусната, с блясък и наслада в очите.  С усмивка. Абсолютен релакс. Отпивам останалите глътки уханно кафе и денят започва. Невероятно е усещането. Но, (все има едно „но”) не всеки ден успявам да се събудя за шоуто. Както днес. Ама пък зелено ми е на душата. Цветята на терасата са станали и чакат баня и закуска. Обходих ги поред,  дадох им водичка, окъпах ги и ги целунах. Аз понякога си целувам цветята. Така де, те ми дават красотата си, аромата си и настроение ми дават, пълнят ми сърцето и душата. Засужават по една целувка, нали? :-)






   
И понже ми е зелена сутринта, да ми стане и зелен деня, а?  
Една голяма торба  спанак ми донесе вчера мойта половинка. И той обича да му е зелено. Тази година пролетта е много топла, сякаш е лято. И спанака, и другите подобни зелении много бързо отминаха, не можахме да им се порадваме и насладим както друг път. Е, има марули и лук още, но изпуснахме почти  лефурдата (мечият лук), лапада застаря, спанака също, а киселеца  не го и видях. А е още началото на май. Та, днес се заех с голямата торба спанак. Мия го под течаща вода, листо по листо, за по-сигурно. Отделих за чорбица (без нея не се минава) за ризото, за салата и той свърши. До сега винаги изхвърлях коренчетата му. Днес реших да пробвам да сготвя нещо с тях и аз. Толкова съм слушала и чела за какво ли не от спаначени коренчета, но все не се решавах да опитам. Е, за всичко си има време и място, нали? Дойде ред и у нас да се ядат коренчета от спанак. Мама би казала "Е, няма ли какво да ядете, 'ми корени?! Да вземем малко овчи пържоли да наложим..." 
Ха-ха-ха-ха 

Попрегледах в нета кой, как и с какво ги готви и накрая си измислих една супичка. Получи се много, ама много вкусна, ароматна и лека. Веднага показвам и давам рецепта. Ще се радвам да ви допадне, да я пробвате и да ви се услади. Поне колкото на мен.  :-)


Млечна супа от спаначени коренчета



 Продукти

коренчета от спанак (от 1 кг. спанак)
2 стръка пресен, зелен лук
50 гр. масло
2 с.л. олио
2 пълни с.л. брашно
2 л. вода
½  с.л. сол (или на вкус)
1 кофичка кисело мляко
2-3 стръкчета пресен джоджен


Приготвяне

Почистете спаначените коренчета (аз оставих малко дръжки и най младите листенца по тях) и ги измийте старателно.

В тенджерка, на среден огън разтопете маслото и олиото. Добавете брашното и запържете за 2-3 минутки, като разбърквате постоянно с тел, за да не загори. Отведете настрана и на тънка струя, при постоянно бъркане добавете на порции водата. Внимавайте да не се получат бучици!
Върнете на котлона, посолете и оставете да заври. Следете тенджерата защото може да кипне и в такъв случай добавяйте на няколко пъти по малко (1/2 к.ч.) студена вода. Така ще предотвратите изкипяване, дължащо се на брашното. Поради тази причина някои предпочитат да го добавят накрая на ястията, но по-вкусно е когато в началото се е запържило в маслото.

Нека поври така за около 5 минутки и добавете нарязаният зелен лук и спаначените коренчета. Оставете супата да къкри на тих огън докато омекнат напълно зеленчуците.
Отведете настрана да се охлади за около 5-10 минути и пасирайте всичко. Не е нужно да прцеждате.
Разбийте в купа киселото мляко до гладкост и разбивайки,  по малко добавяйте от пасираната супа докато температурата на двете смеси се почти уравновеси. Тогава сипете млечната смес на тънка струя в тенджерката, разбъркайте и върнете на котлона за още 5 минути.

Отведете настрана.
Сервирайте както топла, така и охладена като добавите по лъжица квасена сметана и подправите със ситно, ситно накълцан джоджен.

Супата е много походяща за малки деца, които не харесват вида на много зелените ястия. Вкусът е невероятен, млечен и приятно киселичък.
Можете също да я приготвите и със листа спанак вместо коренчета, като количеството им трябва да е около 300-400 гр. Но пък, по ваш вкус може да импровизирате и с количеството и с вида на спанака (например замразен спанак в кутии - пасиран или на листа). Можете да прибавите ориз или картоф в супата, също ще се получи добре. Аз лично, мисля следващият път да добавя оризче и пак да пасирам.





И нали денят е зелен,  и салатката е зелена. С  гъбки, запържени в масло, яйца, кашкавал, естествено спанак и разни зелении за още аромат. Полята с лек дресинг от лимонов сок и масло. Накрая малко черен пипер, да подсилим вкуса и ... Voilà! Простичко и вкусно!




Знам че ми предстоят още много зелени дни, в почти всичките им отенъци, с любими вкусове и аромати и с нетърпение очаквам новият цвят.

В какъв цвят е вашият ден днес?


6 май 2012 г.

С топъл хляб и сиренце, за Добре дошли!

Много съм развълнувана!

От доста време блогърствам из нета, но само като посетител. Откакто се потопих в това си занимание, открих неподозирани неща за себе си, като например слабостта ми пред изкушенията на масата, за които вярвах, че съм имунизирана. Винаги ми е било много интересно, дори чудно, как може натрапчивата мисъл за определена храна да те накара да отечеш на някои места, поради неустоимо желание да я пъхнеш в устата си. Е, аз не съм отичала до сега и слава Богу, но пък напоследък все по-често се улавям да мисля за нещо апетитно, срещнато в някой блог, кулинарно списание или програма. И знам коя е причината – най-важната е отличното визуално представяне на храната. Как да не ти се прииска да се пресегнеш през монитора и да си откъснеш я парченце димяща пица, я някоя изумителна златиста коричка на печено месце, а какво остава за невероятните сладкиши, плодови десерти или свежи крехки салати?!  На всичко отгоре, в днешно време магазините са заредени с доста екзотични продукти, за които някога не сме нито подозирали, нито е имало откъде да си набавим. Спомням си колко упорито търсих вино Марсала за да направя Тирамису по оригинална рецепта. Не че някога преди това бях опитвала прословутият десерт, за да имам база за сравнение, но исках да го направя. Оригинала. Накрая Марсалата ми пристигна чак от София, със специална поръчка. И направих Tiramisu. Колко беше оригинално не знам, но се влюбих във вкуса му. И до днес ползвам същата рецепта. Разбира се със пресни, домашни яйца и с Mascarpone – виновникът за тая любов.
С времето си купих малък фотоапарат с по-голяма резолюция, за да правя и аз изкусителни фотографии на храната която поднасям. До този момент се упражнявах да снимам с телефона на синът ми. Моят нямаше тази екстра. Колко начумерени бяха у дома за това, че ги карам да чакат да мине първо фото-сесията.  И колко горда и доволна бях да получавам одобрението на останалите кулинарни фенове за страхотните произведения от моята кухня. Сега, като се замисля за онзи ранен етап, не са били никак страхотни. Но нали се развиваме, уменията ни също се усъвършенстват, ставаме малко или повече експерти, "майстори кулинари" и е нормално да получаваме овациите на семейната маса. Вече добиваме кураж, самочувствие и в един момент си вярваме, че сме велики готвачи и сладкари. Ха-ха, тук бих паднала от стола! Но, истината е съвсем друга. Станали сме роби на очите и небцето. А те от своя страна търсят нещо ново, по-вкусно, по-красиво и ако може да е невиждано до сега. В един момент старите дънки влизат само до ханша и „О, ужас! Как се случи това?” Кантарчето ни се присмива отдолу, а долната ни челюст се опитва да го достигне.  Да, да, така е. Сещам се за едно изречение от детска приказка  „ Лакомото мече, като буренце отече.” 
Вече няколко години изпробвам рецепти, променям ги според вкуса ни или старателно ги приготвям стъпка по стъпка. Някои ни стават любими, други тотално отхвърляме, но определено обогатихме културата си на хранене, асортимента в кухненските шакафове и хладилника. Съпругът ми се научи да яде сирене Камамбер и знае кое е Бри, а преди бяло саламурено едва накусваше. Сега знае какво е карамелизация на месото, докато преди би си помислил, че става дума за месо в карамел.
Все по-често се чудя „Къде сега да прибера и това?”, като място вече не се намира и в без това малката ми кухня. Но въпреки всичко продължавам да се прибирам у дома с нещо ново. Последният път набързо си купих комплект форми с разкопчаващи се стени за торта - сърце, квадратна и още една кръгла такава. И всичко това заради квадратната, каквато още нямах. И която още не е изпробвана. :)

В този ред на мисли взех решение: явно няма да се откажа от тази си страст, но поне да я контролирам. Идеята ми е да започна списването на блог, което да ме разделя малко от печката, пък дано върна малко цифрите от кантарчето надолу, а усмивка повдигне долната ми челюст.
Затова, барабар Петко с мъжете, и аз имам вече блог. Пък да видим какво ще излезе... Убедена съм обаче, че няма да е чисто кулинарен, тъй като съм човек интересуващ се от какво ли не - впечатлявам се както от дребните буби, така и от големи машини, например. Вероятно ще има случаи, когато пленена от някое облаче дори, ще пиша за емоциите, които то провокира в мен. И понеже имам слабостта да съм многословна, предупреждавам Овреме за подобни дълги публикации. :-)

Такаа, стига съм ви тормозила с моите размишления. За да не е много скучно и безцветно ви представям нещо колоритно – ХЛЯБ. 

Ще кажете, какво колоритно има в един хляб? 
Ами... за мен дървената лъжица или дъска на която режем в кухнята, керамичната паница, сплетената връзка лук или чесън, герданът от червени чушки, каната с червено вино, домашното сирене, квасеното мляко, сланинка и суджук, газената лампа, огнището и други подобни неща са особено колоритни. А до тях, неотлъчно е винаги и хляба. Не може без хляб. Само с хляб можеш да се нахраниш, но без хляб си оставаш гладен. И аз не мога без хляб. И ми личи. Затова и обичам да го правя. Доставя ми особено удоволствие да го меся, да го завивам, да го пека. А когато у дома замирише на току-що изпечена питка, ме обзема някакво чуство на  спокойствие, уют и сигурност. Дори се усещам щастлива. Когато двамата ми мъже нетърпеливо и перидично надничат в кухнята, за да видят дали излиза от фурната, ми става и забавно и мило. А за да е наистина хубав хляба, трябва след горещината на пещта да си почине, завит с дебел месал, да се задуши, да му поомекне леко коричката, да стане като душичка.

Ей такъв хляб изпекох днес.


Продукти:
/за 4 броя, дълги 30 см./

1 кг. брашно Тип 500
1 равна с.л. сол
5-6 с.л. зехтин
1 с.л. оцет
1 кубче (42 гр.) прясна мая
500 мл. топла вода
едра морска сол за поръсване (можете да пропуснете)


Приготвяне:

В голяма купа (аз ползвам тенджера с вместимост 4 л.) сипете пресятото със солта брашно. Добавете зехтина и оцета.
Разтворете маята в 400 мл. приятно топла вода (да не е хладка, нито гореща)  и добавете в купата.  С ръце разбъркайте за да се поеме от брашното, като същевременно замесвате. Ако се окаже малко течността, добавете по малко още топла водичка, за да се получи меко тесто, което прехвърлете върху набрашнена повърхност и месете докато оформите гладка топка, която не лепне по ръцете ви. Ако добре сте обрали тестото от купата, я поръсете обилно, навсякъде с брашно, прехвърлете топката в нея, напудрете отгоре с брашно и покрийте с кърпа или капак. 
Сега трябва да втаса на топло. Ако времето е студено и нямате много добре затоплена стая (тестото с мая обича да му е топличко), тогава пуснете фурната на 50°, не повече, и го поставете вътре. Наблюдавайте го – когато утрои обема си е готово. 
Извадете го на едва намаслена повърхност и преомесете леко, колкото да се пооформи отново отпусналата се топка. С нож разделете на 4 равни части, леко ги окръглете и завийте за 10 минутки.
През това време застелете тавичка с хартия за печене, намслете я леко навсякъде и се заемете с оформянето на хлебчетата.
Можете да ги направите кръгли или продълговати. Или да ги изпечете във форми за кекс – така ще сте сигурни, че хляба ще е с правилна форма и филийките ще са еднакви при нарязване.

Реших този път да оформя франзели, но по-дебели.
Когато тестото се поотпусне малко, с ръка притискам топките, така че да им придам сплеснат вид като на питка. Продължавам леко с натискане  да изтънявам и да разширявам докато получа елипсовидна форма с дебелина около 1,5 см. и  ширина около 25 см. Навивам я на руло, като не притискам твърде силно, но и не оставам никаква хлабавина. Ръцете трябва да са ви леко намаслени, а тестото не се маже с нищо. След като е навито рулото, леко го разточвам с ръце, като леко разтеглям от центъра настрани и внимавам ръбчето да остава все отдолу. Така то се оформя гладко и тънко, а и хлебчетата достигат размера който ми е нужен.
Прехвърляме в подготвената за печене тавичка. Повтаряме същото и с останалите 3 парчета тесто.
Ако тавичката ви е с квадратна форма и достатъчно голяма, можете да подредите всички хлебчета наведнъж в нея. За да не ви се слепят, разделете ги с ленти  хартия. Или сложете 3 малки дървени точилки в тавата, на равни разстояния, така че като сложите върху им хартията, да се получат по между тях нещо като легла за франзелките.
Намаслете леко всяко хлебче и по желание посипете с мляна, морска сол.  
Покрийте ги с кърпа и оставете да втасат докато удвоят обема си. Направете им по 2 - 3 диагонални, плитки разреза по повърхността или ги оставете така.
 Печете в предварително загрята до 220° фурна, за 6-8 минути, след което намалете градусите до 180. По време на печенето, на няколко пъти пулверизирайте  хлебчетата с вода.  Това, спомага за образуването на тънка и фина коричка. Следете ги, и когато са готови (отнема около 30 минути ) извадете и поставете върху телена скара, покрийте добре с дебела кърпа  и оставете да се задушават, докато изстинат почти напълно (освен, ако не сте много гладни и не ги наръфате топли, топли). Тогава, вече можете да приберете в хартиен плик. Може и в найлонов, но ако не са напълно изстинали, рискувате да се отдели пара, която да намокри кората. Целият ви труд ще отиде на вятъра. Не трябва да го позволявате!



Хлебчетата стават много леки, меки и ароматни. С тънка и хрупкава коричка.
Синът ми си прави от тях едни дъълги сандвичи – цял обяд :-)
Съпругът ми си умира  да ги начупи топли още, да ги намаже обилно с масло и да ги посипе с домашна домашна шарена сол (познайте какво държи в другата ръка).
Аз пък ги харесвам със сирене, салвия и малиново сладко.

 .............................................. 

Днес е 6 май, празника на Свети Великомъченик Георги Победоносец - ГЕРГЬОВДЕН.
Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. Според житието, недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Избран е за светец, покровител на войската. 
Имен ден днес празнуват всички с имена Георги, Гергана, Галя, Галина, Галин, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга

За всички които празнуват днес:

Честит празник! Честит Имен Ден!
Живи да сте, здрави да сте и много щастливи! 
Наздраве!